Апартаментът

Трафикът в центъра беше ужасен, но Деймън вече бе свикнал с него, а ако вземехме това жилище скоро и аз щях да привикна към него. За Анабел обаче, това бе наистина интересно преживяване, защото не бе виждала толкова много коли и хора на едно място. Дори високите сгради й се струваха ужасно интересни и ги сочеше постоянно.
След около час, най-накрая се добрахме и до крайната си цел. Когато автомобилът спря, Анабел се разстрои. Не и се искаше пътешествието да свършва, но се налагаше. Добре, че имаше и още какво друго да се види, за да не плачи повече.
- Е, това е... - Каза мъжа, когато асансьора спря на желания етаж и вратите се разтвориха. Както и предполагах на живо бе още по-впечатляващ и красив, а гледката убийствена. И двамата с Деймън се запътихме към терасата.
- Уникално е... - Прошепнах тихичко и само на него.

Не възразих, защото бях убедена, че искам точно това място и никое друго нямаше да бъде толкова очарователно и красиво, най-вече заради гледката, но разположението на стаите беше повече от приятно. Имаше дори една допълнителна, която се яви нещо като бонус и вече знаех за какво ще я използваме.
- Кабинет?! - Повдигнах въпросително едната си вежда. Щеше да е ужасно хубаво ако може да прекарва повече време вкъщи, а знаех, че има такава възможност, защото преди да се оженим дори не стъпваше в компанията си. Сега нямаше да искам да работи от вкъщи, но щеше да е хубаво да го прави в някой от дните, когато нямаше да ми се иска да тръгва.
- Мисля, че тази стая ще е идеална за кабинет...

Засмях се тихичко и поех ключовете, които Анабел веднага издърпа от ръцете ми и обстойно започна да ги разучава. Дори се опита да ги изяде, но бързо осъзна, че не са курабийки.
- Май някой е гладен отново... - Казах шеговито и след кратка борба успях да измъкна ключовете от ръцете й.
Разгледахме още веднъж навсякъде. Всъщност нямаше много неща, които да искам да променя. Всичко беше толкова добре подбрано и съчетано. Може би само по-голямо легло в спалнята, детската стая и кабинета на Деймън, а и гостната... Върнах си думите назад, май наистина имаше какво да се промени и нямаше да е толкова лесно.
- Благодаря ви много... - Казах и се усмихнах любезно на брокера, който вече трябваше да тръгва, но ние останахме още малко.
- Мислиш ли, че прибързахме? - Това беше първото жилище което гледаме и го купихме точно за 5 минути...

Очевидно и на Анабел мястото й харесваше, но главно заради голямото пространство на което можеше да лудува на воля. Помислих си, че съвсем скоро в тази всекидневна ще преобладават повече играчки и хаос, отколкото подреденост и уютност.
- Не и преди да има детска стая... - Можеше да пригодим нещо, но предпочитах да направим всички промени и едва тогава да се нанесем, в противен случай щеше да бъде неудобно, особено с дете в къщата.
- Искам всичко да е готово преди да се нанесем... - Няколко седмици или месец, нямаше да е чак толкова фатално... Смятах, че за толкова ще успее да се справим с всичко.

В следващите няколко дни избрахме аранжор, който се зае с абсолютно всичко по обновяването на апартамента и бяхме толкова впечатлени от идеите му, че решихме да преобразим всичко и не само това, но щяхме да използваме услугите му при построяването на къщата, но за сега щяхме да се концентрираме върху това тук, защото искахме да приключим с всичко преди коледните празници.
През по-голяма част от времето апартамента бе пълен с работници. Аз и Анабел се отбивахме често, но избягвах да я водя, поне докато не приключи ремонта, защото навсякъде имаше опасни за нея предмети и не исках да се нарани с някой от тях.
Почти бяхме на финала, оставаше да се довърши само спалнята за гости и банята към нея. Стаята на Анабел бе готова, дори и нашата, както и кабинета, всекидневната и кухнята... Беше по-прекрасно дори и от скиците на Майкъл.
Една от вечерите малко се позабавихме, защото искахме да довършим най-накрая и терасата, затова и с Деймън дейно се включихме в пренасянето и подреждането на красивите цветя... В края на краищата бяхме целите изцапани, изморени и гладни, дори и Анабел не издържа и заспа, в новото си легълце...
- Май това е всичко... - Въздъхнах уморено и избърсах няколкото капчици пот от челото си, с опакото на ръката си, но свършената работа и положените усилия си заслужаваха всичко това. Той мина зад мен и уви ръце около кръста ми, наслаждавайки се на гледката.

Кожата ми леко настръхна дори от тази единствена целувка, която се стовари върху врата ми, а да не говорим какъв пожар се разрази в тялото ми, когато чух предложението на Деймън. В последния месец си бяхме разменили доста страстни целувки, но след онази сутрин в леглото ми, не бяхме стигали до край, защото не се бе отдала друга подобна възможност, а и се бяхме концентрирали върху ремонта и Анабел... А и не можехме да правим подобни неща с още куп хора в къщата нито пък в присъствието на дъщеря ни, така че това май бе първия такъв случай в който оставахме сами... И ето пак мислех прекалено много и анализирах всичко, вместо просто да се отдам на мига...
- О, определено си заслужих масаж... - Отвърнах шеговито и се завъртях в ръцете му. Погледите ни се срещнаха и аз се усмихнах лекичко.
- А ти вана... - Повдигнах ръка и плъзнах нежно пръстите си по лицето му, точно там където малко пръст беше засъхнала върху кожата му.
- Та ще изпробваме ли новата вана или не? - Попитах накрая.

Бях горда от всичко което се беше направило за толкова кратко време и дори ми се струваше, че вече може да се нанесем, обаче не исках да прибързваме най-вече заради комфорта на Анабел. На темата обаче, едно от нещата, които харесвах най-много в новия апартамент, освен разбира се огромната тераса, която беше великолепна, обожавах и ваната и исках да я изпробвам още от мига, в който я сложиха и най-накрая щеше да ми се отдаде тази възможност, при това заедно с Деймън.
Напоследък доста размишлявах върху проблемите ни и особено върху онзи с изневярата. Той беше ужасно страстен и ненаситен мъж, а от както се бяхме оженили не получаваше много внимание от моя страна и си мислех, че може би трябваше да положа малко повече усилия, за да задържа вниманието му, върху себе си. И въпреки, че точно в този момент не бях в най-добрия си вид, определено полагах много повече грижи за начина по който изглеждам когато съм около него. Също така бях започнала и да спортувам, отново... Всички тези неща, взети заедно ме накараха да бъда доста по-смела и докато той пълнеше ваната, аз успях да съблека абсолютно всичко от себе си... Бях съвсем гола и вътрешно умирах от страх дали гледката, когато се обърне ще му хареса, но ужасно много се надявах да е така...

Главата ми леко се замая и отпусна назад. Нямах представа колко точно прекрасна съм в неговите очи, но той определено подкосяваше краката ми, с начина по който изглежда, ухае и ме докосва... Обожавах всичко в него и се опитвах да заситя всичките си сетива с повече Деймън... Моите ръце също зашариха по мускулестото му тяло. Чувствах се така нищожна в ръцете му. Цялото му излъчване бе така мъжествено и силно... По дяволите, исках да ме вземе още сега и да ме люби докато не изцеди и последната капчица сила в тялото ми. Привличаше ме нечовешки силно и понякога дори се плашех от това. Устните ми попаднаха върху мускулестите му ръце и рамене, без високите токчета долу горе стигах до там...
Докато той ме обсипваше с целувки, едната ми ръка се спусна по корема му и се пъхна в дънките... Леко се изненадах от това което намерих там... Повдигнах погледа си към неговия... Струваше ми се, че по-готов не е бил никога преди... И все пак допита ми го накара да се втвърди още повече... Усещах как пулсира и се напряга...
- Харесва ли ти? - Попитах аз и плъзнах език по врата му, оставяйки влажна диря след себе си.

Прехапах устни и поклатих бавно глава, защото това беше истинско мъчение и той го знаеше. Знаеше какво искам и от какво имам нужда и също така какво ми харесва, сигурно и точно затова така ме дразнеше, за да ми покаже още веднъж, колко зависима съм от него...
- Да... - Процедих през зъби и леко захапах долната му устна. Обикновено забравяхме за нежността доста по-късно, но сега като че ли никой от нас не искаше да се сдържа, а нямаше и нужда, защото лично аз го харесвам много повече, когато е първичен, див и истински. Когато ми дава всичко от себе си, без да потиска чувствата и желанията си...
- Много... - Пръста му потъна още по-дълбоко в мен и един вик на удоволствие се изтръгна от дълбините на гърдите ми, а тялото ми се изви още по-назад. Точно в този миг, дори най-малкото му помръдване, можеше да ме побърка...

Пръстите ми се бяха впили в гърба му, докато той ритмично се движеше в мен. Това беше един от онези моменти, в които забравях за всичко останало, сякаш нищо извън тези четири стени не съществуваше и бяхме само аз и той.
- Влудяваш ме... - Простенах в ухото му и забих пръстите си още по-силно в него, защото отново потъна докрай в мен. Проникванията му станаха доста по-резки и насечени, но се задържаше в мен, позволявайки и на двамата да се насладим до краен предел на удоволствието.
- Невероятен си... - Това дори не беше комплимент, а самата истина. Измежду всички мъже с които съм била, Деймън бе най-добрия любовник... Най-съвършения мъж, който определено знаеше как да ме побърка, в истинския смисъл на думата и изваждаше от мен неподозирана страст и желания, от които чак се изчервявах.
- Обожавам те... Обожавам всичко което правиш с мен...

- Аз също... - Прошепнах безпомощно в отговор. Безпомощно, защото Деймън буквално превземаше тялото ми по един необикновен начин, че дори се молех да свърши по-бързо, защото не бях сигурна, че тялото ми ще издържи още дълго. Преливах от удоволствие и това си личеше не само по стенанията ми, но и по зачервения гръб на Деймън, по леко разкървавената му устна, която бях захапала... Личеше си от това, че търсех близостта му и сякаш с всяко извиване се нагаждах за ласките му, търсех ги и ги получавах...
- Господи... - Простенах безпомощно и забих ноктите си в гърба му, после се разтреперих и удоволствието ме връхлетя като цунами.
- Деймън... - Жадно впих устните си в неговите, а той вместо да спре продължи да се движи дори с по-голяма сила, предизвиквайки втори мощен оргазъм в тялото ми, а накрая подивя до такава степен, че в рамките на минута две ме накара да свърша още веднъж, този път заедно с него... Отпуснах глава на рамото му... Напълно покорена...

Надигнах се лекичко и се загледах в очите му. Докато бяхме разделени не спирах да си задавам един и същи въпрос всеки ден и истината, бе че още нямам отговор. За себе си знаех, чувствах го с всяка фибра на тялото си, по безброй различни начини, че го обичам не просто защото ме кара да изпитвам такова върховно удоволствие, не само заради прекрасните му зелени очи или пък затова, че е баща на детето ми, но и заради всички онези качества, които притежаваше. Това, че въпреки всичко, той се грижеше за нас и го обичах особено много заради това, че беше положил толкова много усилия, за да ни върне обратно в живота си, обаче просто не знаех дали го прави защото ме обича или просто изпитва чувство за дълг и привличане към мен.
- Деймън... - Сведох леко поглед и направих кратка пауза. - Отговори ми честно... Искам да знам... Щяхме ли да бъдем заедно, ако Анабел не се бе появила? - Още в началото той ми беше казал, колко силно иска да бъде баща и че това е изключително важно за него. Може би факта, че забременях и това, че между нас наистина има силно привличане, го караше да бъде с мен. А сега когато Анабел беше факт, това да е около нея минаваше през мен и той го знаеше.
- Ако беше получил ти родителските права, а не аз?