Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Апартаментът

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Next
АвторСъобщение
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 5:26 pm

-Идеята ти се приема без възражения.
Наведе се и за да гарантира своето доверия и съгласие по скоро,я целуна внимателно и нежно,като се усмихна,погали я по брадичката и се вгледа в очите и:
-Обичам те красавице моя!
Още няколко страсти и нежни целувки,като се изправи и отиде да си налее една чаша уиски,а нея остави да си стой на стола,а той след,като си наля чаша с уиски седна на дивана,като сложи краката си на табуретката. Разкопча няколко копчета на ризата си и пое дълбоко дъх,а след това издиша:
-Всъщност има няколко готови проекта за къщата но чакат одобрение от архитект,когато са готови,ще ги разгледаме,заедно и ще решим кой да започенем и кой ни харесва и подобни такива.
Трябваше някакъв план,а те не разбираха от строежи за това някой друг просто,щеше да им обрисува картинката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 5:40 pm

- Нямам търпение... - Отвърнах аз и леко се завъртях на стола. Много беше приятно, а и ме разсейваше от мислите ми за него. Беше трудно да се концентрирам, когато беше толкова неустоим, а в момента наистина беше. Накрая не се сдържах и се изправих, приближих се и прекрачих краката му, които беше изпънал на табуретката.
- Никога не сме го правили тук... - Желанието гореше в тялото ми. Силно и завладяващо. Седнах в скута му и прокарах ръка по гърдите му.
- Някой ден трябва да променим това... - Само, че не днес. Искаше ми се да запази всичката си енергия за утре. Ръката ми се плъзна надолу по корема му. Погледнах го в очите и се усмихнах лекичко. Пръстите ми минаха по пакета му и с периферното си зрение забелязах как чашата в ръката му потреперва. Наведох се още малко и го целунах игриво.
- Мислиш ли, че сме скучни? - Попитах изведнъж.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 5:47 pm

-Ам...пу...
Трудно му идваха думите,когато ръцете и не му оставаха никакъв избор,за някаква рационална мисъл:
-Никак даже...
Усети,как мъжествеността му се опитваше да пропука без успешно силните шевове на панталона,като пулсираше и се молеше за освобождение:
-Защо не още сега?
Остави чашата си на масичката,като я придърпа с две ръце за дупето и я премести върху слабините си,където се отъркваше в мъжествеността му:
-Малката ми лисичка,какво ти се върти в прекрасната глава?
Толкова му се искаше понякога да може да я разгадае да разбере,какво си мисли и дали беше за съвсем същото,което си мислеше и той.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 6:00 pm

Прокарах пръсти в косата му и захапах долната му устна. Знаех, че вече съм постигнала целта си и трябваше да спра да си играя с него, освен ако наистина не възнамерявам да бъда с него, но истината беше, че го желая не по-малко.
- Мисля си колко хубаво би било ако запазиш тази енергия за утре вечер... - Прошепнах в ухото му и леко засмуках меката част.
- Иначе с удоволствие бих изпробвала дивана и сега, но Анабел ще се събуди всеки момент... - Ако вече не беше будна.
- Обичам те... - Отдръпнах се лекичко и го погледнах в очите. - Много... - И тъкмо когато за пореден път усетих как се отърква в мен и реших, че трябва да бъда по-добра и да дам и на двама ни, всичко онова което искаме, чухме гласът на Анабел, което бе доста отрезвяващо.
- Май все пак ще остане за друг път...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 6:49 pm

Възбудата му граничеше с нечовешките размери,почти животински,за това му трябваше доста време да се успокой,макар че я хвана с двете си ръце за дупето,дарявайки я с няколко невероятно възбуждащи целувки,а след това с нежелания я пусна,защото Анабел започна да вика майка си.
-Отивай,аз ще дойда след малко...
Трябваше му време да се успокой преди да е изплашил тотално Сиси,а Анабел още не разбираше. Остави я да стане,а той изпи на бързо уискито си,като се опита да мисли за други неща и дори за гадни,за да може да се укроти,до някъде му помогна но от друга степен все още му се искаше да останат насаме. Излезе от кабинета,като отиде да види Анабел,а тя му помаха но продължи да си играе с майка си. Симон се обърна към него,а той и намигна палаво,като се усмихна:
-Ще ви оставя да си играете,аз ще отида да гледам някой филм в трапезарията.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 7:04 pm

Усмихнах се някак доволно, защото решението му да е по-далеч от нас и по скоро от мен, можеше да се дължи само на едно и това беше несигурността му. Бях запалила фитила и едва ли толкова лесно можеше да се угаси, особено когато съм около него.
С Анабел си играхме дълго. Деймън така и не дойде при нас, а когато най-накрая го направи беше, за да ме уведоми, че отива да свърши малко работа. Прекъснах го чак когато стана време за вечеря. Бяхме всички на масата, включително и Сиси, с която бях говорила по-рано и се бе съгласила да гледа Анабел през целия ден утре и ако се наложи цялата вечер. Не знаех колко ще се проточи вечерта, затова исках да съм застрахована.
- Моля те първо от това... - Подадох му с досада купичката на Анабел, която отново придаваше важности и не искаше да си изяде вечерята. Надявах се, че ако Деймън яде от нея ще помогне, защото когато аз го правех не действаше изобщо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 7:20 pm

-Така ли,ей сега,ще изям на Анабел яденето...
Щом взе купичката и опита малко от нея,Ана просто подивя на столчето си и започна да бие с ръчички и да си иска купичката.
-Добре добре...
Щом и я подаде тя започна да се храни,а той се опря с една ръка леко на масичката и:
-Него изяждай всичкото,защото и аз искам...
Но Анабел си дръпна купичката и отказа да я дава на баща си. Той се засмя но не побърза да си хапне от своята чиния,докато малката не изяде всичко. Щом свърши можеше да започне но малката пак му искаше от яденето. Нямаше да се отърве без да и даде нещо и от неговата чиния. Даваше и малки парченца,а тя ги хапваше все едно ядеше нещо невероятно вкусно:
-Винаги съм имал влияние над жените...
Засмя се той,като погледна към Анабел,която издуваше малките си бузки докато си хапваше от яденето на баща си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Яну 05, 2014 3:28 pm

Когато вечерята приключи и всички бяха заситени, Сиси дискретно се оттегли в стаята си, за да си почине. От своя страна ние с Деймън и Анабел, останахме да гледаме телевизия. После Анабел заспа, а ние си легнахме почти веднага след това.
На следващата сутрин се събудихме рано. Взехме си душ, закусихме и си играхме с Анабел. Украсихме елхата - заедно. Беше наистина прекрасно начало на деня. След малко трябваше да излизам, но първо обяда. Заредихме пребогат обяд на масата и се настанихме около нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Яну 05, 2014 6:28 pm

Деймън реши да се заеме с това "задължение" или по скоро задачка да нахрани Анабел успешно,което за него не беше никак трудна задача. Само че вместо да стой на столчето си,стоеше на коляното на баща си и той даваше ту на нея ту на себе си,докато тя дъвчеше. Да глезеше си я но му харесваше да си я глези,все пак е неговата малка принцеса. За десерта нямаше съпротива постави я на столчето,за да може да помогне с чиниите,защото Симон скоро трябваше да излиза:
-Тръгвай,ще заредя миялната с чинийте,приятно изкарване и до довечера...
Искаше да и по спести още работа,а и нямаше търпение да дойде времето и да я види пак. Предвкусваше,че ще изглежда зашеметяващо.
Намигна и,като започна да зарежда чините,добре е че си имаха съдомиална.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Яну 05, 2014 6:50 pm

- Само да си взема душ и тръгвам. - Казах аз и го целунах по бузата докато прибираше чиниите. После нацелувах едно хубаво и моята малка сладка принцеса, но осъзнах, че наистина няма да успея навреме ако не побързам. За щастие единственото което трябваше да направя след душа е да се облека. Косата ми беше вдигната високо и в салона щяха да се оправят с нея.
- До довечера... - Целунах го пак на излизане. Двамата с Анабел ме изпратиха до вратата, а той отново неуспешно се опита да ме убеди да му издам нещо за изненадата, но аз бях като стомана и не казах абсолютно нищо.
Качих се в колата си и потеглих към мола. Трябваше ми нещо наистина красиво и предизвикателно. Спрях се на черен дантелен корсет и бикини от същия плат. Доста прозираха и двете, но изглеждаха ужасно секси и предполагам Деймън щеше да се зарадва на гледката. А иначе избрах красива червена рокля, без ръкави, с доста изрязано деколте. Имаше златен широк колан на кръста и беше дълга малко над коляното. Красиви и стилни обувки, черни с червена подметка и семпло колие... Мисля, че като се добавят и прическата и грима и ще стане наистина добре.
Накупих още няколко дребни екстри от един по-специален магазин в мола и се надявах, че никой не ме е видял да влизам и излизам от там. Щеше да е направо сензационно. Останалата част от следобеда прекарах в салона. Момичетата си свършиха работата прекрасно. Гримът ми беше тежък, вечерен... Устните ми бяха наситено червени, като роклята. Косата на красиви къдрици се спускаше около лицето ми. Наистина умееха да правят чудеса. Нямах дори и косъмче по тялото след козметика...
Вече бе станало седем. Трябваше да побързам, но последни щрихи на грима... Много лак във въздуха и край. Вече можех да тръгвам към хотела. Преди да тръгна, писах на Деймън:
" Чакам те след час в лоби бара на х-л Рич. Облечи си костюм. Обичам те ХОХО."
Час трябваше да му е достатъчен, за да стигне до хотела. Бързо запалих двигателя и потеглих на там. Стаята вече беше резервирана, както и маса в ресторанта, но аз се качих до стаята, защото трябваше да се облека. Беше 7:50, когато нахълтах вътре. Хвърлих всички торби върху леглото и нервно започнах да се събличам... Внимавах да не си разваля грима и косата... По дяволите... Часовникът ми показваше 8:00, а аз още не бях готова...
В 8:05 търчах боса по коридора и крещях да задържат асансьора. Едва когато стъпих вътре, започнах да се обувам. Бях задъхана и дори не се бях погледнала в огледалото... Дано всичко да ми беше наред.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Яну 05, 2014 7:11 pm

Занимаваше се цял ден с Анабел,която му правеше някакви шантави прически и правеха нещо,като импровизирано чаено парти,за пореден път,после реши да сготви супа за всички,а после реши че е време и за кратък сън. Поспаха малко и на ново но преди да я сложи да спи дори преди вечеря видя,че има съобщение от Симон. Усмихна се хитро и се изправи,като каза,че е време. Целуна малката и тръгна към гардероба за да си хареса някакъв костюм. Избра тъмно синия,защото черното не му се стори подходящо,като цяло всичко си беше нормално,бялата риза и вратовръзката но всичко доста изпипано и изглеждаше ужасно добре. Преди това се избръсна и приведе в зашеметяващия си вид,макар че със сигурност знаеше,че тя ще е божествена.
Качи се в колата,като преди да стигне до ресторанта,се погрижи да вземе рози за пракрасната си съпруга. Стигна на уреченото място,като застана на входа на ресторанта,като я чакаше да се появи. Представяше си я,нервнечеше,защото закъсняваше,не я винеше но всяка минута без нея и това напрежение тотално го побъркваха. Чу токчета и се обърна по посока на звука.
Нито една представа нямаше нищо общо с това,което виждаше сега. Погледа му просто остана в нея. Невероятна прическа,очите и бяха секси опушени и приличаха на котешки,с онзи секси поглед. Устните и плътни и червени,копнеещи да бъдат целунати. Прекрасна извито вратле,което ти се искаше да докоснеш. Прекрасна дяволска червена рокля,която ти се иска да съблечеш,невероятните и грациозни форми и се движеше,като елегантно коте,истинска хищница. Невероятните и дълги крачета покрити с мека материя на чорапите и,беше сигурен,че са от онези,който обожаваше да докосва и съблича. С токчета,който я правеха още по висока.
Стоеше с отворена уста и му беше трудно да я затвори,дори усещаше,как букета,щеше да падне от ръцете му. Тотално омагьосан от нея,не можеше да свали очите си. Искаше я сега,искаше я веднага,цялото му тяло пламна,като факла и на него му стана адски горещо. С една ръка разхлаби вратовръзката си,защото усещаше,как всеки момент,щеше да изгори. Приближи се им нея,прокара ръка по извитото и кръстче и я притисна към себе си,като тя можеше да усети пожара,който бушуваше сега:
-Божествена си,невероятно красива...
Искаше да я целуне,устните му сякаш се разтвориха да я целунат но премина като хищтническо нападение.
-Нямаш милост май към мен?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Яну 05, 2014 7:26 pm

Бях доволна. Всъщност много повече от доволна от реакцията му. Дори не очаквах, че мога да го впечатля толкова силно, но се радвах, че съм успяла.
- Съжалявам, че закъснях... - Извинително запърхах с огромните си мигли и мушнах ръката си под неговата.
- Тези за мен ли са? - Държеше някакъв огромен букет рози, който май забрави да ми даде, но щом го подсетих го направи веднага. Грабнах цветята и вдишах дълбоко от аромата им. Направо ме пренесе в друг свят.
- Много са красиви... - Наведох се към него и го целунах едва едва по устните, защото не исках да го изцапам с червилото си и все пак успях, затова прокарах нежно пръст по устните му и отстраних следите.
- Много сте секси в този костюм г-н Кларк. - Аз бях не по-малко зашеметена от него. Деймън беше надминал себе си този път и ухаеше направо божествено. Искаше ми се още сега да разкъсам ризата му и да се любим още тук.
- Ела... - Ако и двамата продължавахме да се гледаме с тези потъмнели от възбуда погледи, след малко щяха да извикат патрулка, която да ни прибере за непристойно поведение. Хванах го за ръката и го задърпах навътре. Тръгнахме към ресторанта на хотела, все така мълчаливи, а между нас се усещаше невероятно напрежение. Чувствах се едновременно превъзбудена и притеснена. Сърцето ми биеше лудо.
- Маса за двама, на името на г-н и г-жа Кларк. - Уведомих разпределителя, който погледна някакъв монитор пред себе си и щом се увери, че имаме регистрация, бързо ни поведе към масата ни. Деймън като истински джентълмен му пъхна деликатно банкнота и му благодари.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Яну 05, 2014 7:36 pm

Вървеше на пред,което му даде възможността да я огледа и отзад,накара го още повече да се възбуди,защото видя колко секси изглеждаше и беше дупето и в тази рокля,извивки който го влудяваха и бяха само негови. Това е неговата секси съпруга,истинска тигрица...
Още повече му хареса да чува това госпожа и господин Кларк,кефеше го тя да носи неговото име,още едно потвърждение,че е само и единствено негова. Щом стигнаха до масата и помогна със стола,като се наведе и си открадна една целувка по врата,защото не можеше сега по устните и с нежелание,че се откъсва от нея седна на другото място. Трябваше му малко време да се намести удобно,защото усещаше,как мъжествеността му вече мислеше с няколко хода на пред и се опитваше да се понамести:
-Остави ме без дъх...
Не можеше да откъсне очите си от нея,искаше си я сега,не му пукаше за вечерята,искаше да я вземе още сега.
-Нека поръчаме шампанско?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Яну 05, 2014 7:57 pm

О, Деймън, ако аз съм те оставила без дъх, какво да говорим какво ти правиш с мен? Усещах, че се навлажнявам между бедрата. Бях така през целия ден и особено сега, когато седеше срещу мен в цялото си величие. Изпитвах гордост от това, че сме заедно, че е мой...
- Шампанско звучи добре... - Едва едва промълвих, окончателно останала без дъх и подвластна на него... Изгубена в него... Погледът му бе изпепеляващ и съкрушителен и изпращаше директни сигнали към конвулсивно свиващите се мускули на слабините ми. Присвих краката си един към друг и се опитах да се наместя на мястото си, но сякаш бях на електрически стол.
Келнерът пристигна почти веднага и Деймън авторитетно му даде поръчката ни, без да отделя погледа си от мен. Искаше ми се да крещя... Да му кажа да спре да ме изтезава по този начин, но нали такава беше идеята на цялата тази вечер.
- Трябва да престанеш... - Прошепнах тихичко и умоляващо. Ако нямах толкова много руж, сигурно щеше да си проличи колко съм зачервена в момента. Дишах тежко и това нямаше как да го скрия, колкото и да се опитвах да се успокоя. Кръвта бучеше в ушите ми и чувах само ударите на сърцето си.
- Да ме гледаш така... - Поясних на въпросителния му поглед. Ама колко нагло само, все едно не знаеше какъв ефект има върху мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Яну 06, 2014 6:19 pm

Една дяволска усмивка се появи на лицето му,как въобще беше възможно да спре да я гледа. Тя е негова,неговата съпруга,жената която обожаваше и дори боготвореше,най-красивата жена не само в заведението ами сигурно на цялата земя. Най-нежното създание,с най прекрасния характер,жена която му прости всичките грешки,която го обичаше,с която се разбираше и още куб неща,който я описваха но по скоро ги чувстваше и не можеше да ги опише лесно.
-Трудно ми е да не те гледам така,особено когато...
Прекъснаха го за малко,за да сипят шампанското,след като тръгна взе чашата и леко я приближи към нейната:
-Да,трудно ми е,когато ми се иска тази рокля и всичко след него да бъде разкъсано и да те изям вместо вечеря...
Накрая го просъска,толкова го завладя тази идея но беше време за тост:
-За теб богиньо и за невероятния ти успех и дяволски чар,с който ме срази тази вечер.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Яну 06, 2014 6:34 pm

Сигурно се бях изчервила отново. Чашите ни звъннаха и отпихме от шампанското.
- Има още изненади... - И аз като него щях да оставя най сладкото за накрая, защото това, че съм се бях издокарала едва ли трябваше да е толкова интересно. Или пък беше? Може би наистина бях престанала да се грижа за себе си и това бе причината за всичките ни проблеми в момента. Имаше логика в това. След раждането се бях отдала изцяло на Анабел и забравих за всичко около себе си. Дори и за себе си. Постоянно ходех с рошава коса, без грим и с възможно най-анти секси дрехи. Вече не тренирах и как да очаквам съпруга ми да изпитва интерес към мен или пък да бъде спонтанен. Не му давах никакви поводи за това. Дори самия факт, че очите му блестяха в момента трябваше да е сигнализираща лампичка в главата ми.
- За тях обаче след вечеря... - Усмихнах се малко тъжно, защото извода до който бях стигнала никак не ми хареса. Трябваше да се взема в ръце и да се превърна отново в жената, в която той се влюби.
- Какво... - Щях да питам какво прави Анабел, обаче това беше глупаво. Исках да излезем навън, за да се разсеем, а така щях да го върна обратно в ежедневието ни и все пак:
- Просто искам да знам как мина днес? С Анабел? Добре ли е тя?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Яну 06, 2014 6:51 pm

Разговора не го отнесе от нея,не спря да я гледа със същото желание. Отпи от шампанското и го остави на масата:
-Добре е дори чудесно,имаше кратко чаено парти,след това и аз бях на разкрасителен ден,направи ми и прическа. Не си личи но не можех да дойда с розави фиби...
Щеше да е доста анти романтично. Всъщност искаше да и каже за това,защото я познаваше и знаеше,че тя ще се тревожи за Анабел,както и той,ако беше обратното и счете,за добре да я успокой,за даже да продължи вечерята по същия начин:
-Всъщност и двамата,ще получим нещо като коледен подарък.
Искаше малко да я изненада:
-Архитектите са одобри ли няколко плана за къщи и ще може да ги видим по Коледа. Има план почти всичко да е направено от стъкло но ще ги видим заедно.
Улови ръката и,като я целуна искаха и двамата да съградят своя дом,своята крепост,която щеше да е по план техните мечти.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Яну 06, 2014 7:00 pm

- Толкова скоро?! - Изумих се аз. Обикновено подобни проекти отнемаха много време и не просто да ги осъществиш, а и измислиш. Познавайки Деймън обаче, не трябваше да се изненадвам. Сигурно беше впрегнал абсолютно всички архитекти от фирмата на която се спряхме, за да изпълнят в толкова кратки срокове желаното от нас.
- Нямам търпение да ги видя... - Апартаментът, в който бяхме сега наистина ми харесваше. Чувствах го като свой дом още от първия миг, но не беше задължително да се местим в новата къща веднага. Освен това строежа едва ли щеше да започне преди да мине зимата. Пък и можеше да не харесаме нищо от онова което ще ни предложат.
- Въпреки, че и в апартамента много ми харесва... - Но апартамента определено не беше най-доброто място за отглеждане на дете, особено когато и двамата бяхме свикнали да живеем в къща, а и имахме възможност да осигурим такава на дъщеря си.
- Може би когато къщата готова и Анабел вече по-голяма, може да помислим и за кученце... - Сетих се, че ще бъде ужасно хубаво ако си имаме кученце.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Яну 06, 2014 7:21 pm

-Има няколко плана но най вероятно по някой,ще има корекции,ако харесаме някой от тях. Къща не се строи за един ден,така че ще отнеме време. А,и дори да е готова,ще се преместим,когато се почувстваме готови.
Макар че беше сигурен,че ако я построят и е както и на двамата им се искаше,щеше да се изместят на бързо от къщата.
За кучето вече се беше погрижил,смяташе и беше намерил вече едно кученце,което щеше да подари на коледа и на двете,по тази причина не можеше да скрие и подаръка в къщи но щеше да се прикрие:
-Оу да по добре е Анабел малко да порасне...
Поклати глава но Анабел си разбираше и щеше да и е забавно с кученцето,а и то е като играчка щеше да е още по забавно в къщи. А и Анабел имаше ужасно енергия,а това кученце,щеше да и е дружинка. Е,щеше да е по хубаво да си има братче или сестричка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Яну 06, 2014 7:48 pm

Разговорът не, че беше станал скучен, но все едно си бяхме вкъщи и вечеряхме, а не това беше целта ми. Усмихнах се чаровно и протегнах ръка през масата и докоснах неговата.
- Много ми липсваше днес... Нямах търпение да те видя... - На ръката ми блестеше годежният ми пръстен и халката. Не ги бях слагала от онова телевизионно интервю и мисля, че щеше да му хареса отново да ги види на пръста ми. Това беше още един начин да му кажа, че ще опитам и не съм се отказала от нас... от брака ни...
- Още веднъж благодаря... Розите са невероятни... - Погледнах към тях, макар че келнера вече ги бе отнесъл и сложил във вода не далеч от нас.
- Харесва ли ти тук? - Попитах след малко. - Помислих си, че е подходящо, а и има малко вероятност да се натъкнем на някой... Чух че кухнята е много добра...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Яну 06, 2014 8:01 pm

Очите му съзряха нещо,което блестеше на ръката и,помисли че си внушава но видя,че това е халката и пръстена. Отново ги носеше,отново имаха връзка,не че преди нямаха но сега,се виждаше с този жест,че я приема,че я иска. Докосна ръката и нежно приближи я и я целуна,усмихвайки се. Нямаше да го каже но си личеше че му харесва:
-Ако мога,ще те обсипя с рози...
Това малко букетче се оказа нищожно подаръче с това,което тя направи за него и продължаваше да прави. Никога нямаше да може да и се отплати,че го дари с такова щастие. От него оставяше това,да я направи също толкова щастлива,колкото и той беше:
-Прекрасно е тук,благодаря ти не се притеснявай. Всъщност,да ти призная няма значение къде съм,стига да съм с теб...
Нямаше значение,всичко не е толкова важно колкото това да са заедно:
-Но оценявам старанието то ти,прекрасно е,изискано и си го избирала с желание. Имам най добрата съпруга,за планиране на приятни романтични вечери...
Отново целуна ръката и,макар че повече искаше да целува устните и:
-Не ми се искаше да те пускам на обяд но сега виждам,как сияеш. Не си се променила,същата сексапилна Симон си,в която се влюбих...
Дори в анцуг,пак я виждаше като нази,за него беше секси дори,ако е облечена в човал. Обичаше си я без но и ами.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Яну 07, 2014 3:08 pm

Думите му ме караха да се рея из облаците. Казваше всичко онова, което имах нужда да чуя.
- Не съм убедена, че романтична е точната дума, за това което съм подготвила... - Само ако знаеше какви неща има горе в стаята, едва ли щеше да мисли по този начин. Дано не ме помисли за откачена когато види какво съм купила. Той обаче обичаше такива игрички... Поне преди, когато още не бяхме женени и нямахме дете. Уф, дали пък не направих грешка? Не, едва ли. Трябваше ни малко разнообразие, преди съвсем да му е доскучало от сладникави романтични вечери със скучната му съпруга.
- Запазих стая... - Прошепнах толкова тихо, че не бях убедена дали ме е чул. Озъртах се глупаво и притеснено наоколо, сякаш това беше нещо крайно неморално и донякъде си беше точно така. Запазвах стая в хотел, докато дъщеря ми беше поверена на грижите на бавачка, за да правя секс със съпруга си! И това ако не е лошо? Е, разбира се можеше и да е още по-зле. Ако го правех с някой друг например. Обаче нямаше такава вероятност. Обичах и желаех само него. Дори през всички онези месеци, в които бяхме разделени, му бях вярна.
- Дали другите двойки правят такива неща? - Попитах отчаяно. Сигурно изглеждах крайно нелепо в този момент, а на Деймън изглежда притесненията ми му изглеждаха забавни, защото се усмихваше, а очите му блестяха по странен начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Яну 07, 2014 6:26 pm

-Скъпа,скъпа,недей така...
Вдигна нежно ръката и,като я целуна съвсем нежно но не я изпусна от поглед. Трябва се да се успокой малко,това притеснение не и помагаше:
-Прекрасна,успокой се! Анабел ще е добре,Сиси има телефона и,ако стане нещо,ще ни звънне. Второ ние сме съпруг и съпруга и какво правим между нас стига да ни харесва е в реда на нещата. Трето доволен съм от всичко което си направила,винаги съм доволен. Често си мисля,че дори не го заслужавам и каквото и да направя не съм в състояние да ти върна жеста.
Стисна леко ръката и:
-Обичам те,това е най важното,отпусни се нека забравим за всичко и се отдадем на нощта. Толкова си зашеметяваща и красива,не мога да спра да мисля за теб и каквото и да ми предстой съм сигурен,че ще е още по невероятно.
Отново една нежна целувка и после тихо каза:
-Приближи се мила за да те целуна...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Яну 07, 2014 6:41 pm

Вече трябваше да съм свикнала, но вместо това, всеки път се изумявах от способността му да разгадава какво се върти в главата ми. Не знам дали това е хубаво нещо или пък точно обратното. Не ми се искаше да съм чак толкова предвидима, но пък можеше да се погледне и от друга страна. Той ме познава по-добре от всеки друг и все още ме обича.
- Прав си... Трябва да се отпусна... - Казах сконфузно и се наведох към него, за да го целуна. За кратко, устните ни едва се докоснаха, но ако го оставех да задълбочи тази целувка, едва ли щяхме да дочакаме вечерята си. Толкова бях развълнувана и възбудена, че съвсем не бях на себе си.
- Просто понякога... - Въздъхнах тихичко. - Понякога ме караш да... Да се изнервям... Искам да кажа в хубавия смисъл... - Побързах да доуточня.
- Правеше го още когато бяхме деца... После на онази вечеря... Трудно ми е да си събера мислите около теб... И този твой поглед... По дяволите наистина трябва да спреш да ме гледаш така... Ако нямах толкова много руж, сигурно щеше да си личи как лицето ми е пламнало... - Той обаче много добре осъзнаваше какво влияние има върху мен и не ми се струваше, че го притеснява. Точно обратното, забавляваше се когато съм толкова несигурна около него. - И всички наоколо щяха да знаят какво се върти в главата ми в момента... - Остър спазъм разтърси слабините ми и те се навлажниха още повече.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Яну 07, 2014 6:54 pm

-И ти правиш същото с мен...
Призна си и той,факт който му беше трудно да промени,защото тя му влиаеше по същия начин,по който и той на нея.
-Как очакваш да не те гледам така,когато...
Прехапа устни и се опита да отмести поглед без успешно. Жеста му говореше,че е толкова красива,че нямаше думи и толкова секси,че напълно същото... Оставаше безмълвен. Донесоха първото ястие,а всичко му се виждаше,като пълна и невероятна инквизиция. Искаше я,сега веднага но трябваше да яде.
-Съвсем,честно да ти призная,съвсем не ми е до ядене.
Остави вилицата и леко дръпна врътовръзката:
-Мислите ми в момент са под роклята ти...
Усещаше,как неговата мъжественост искаше да избяга да пропука шевовете и да се освободи. Оказа се в капан измъчван от мисли,похотливи и горещи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   

Върнете се в началото Go down
 
Апартаментът
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 9 от 10Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Жилищна зона-
Идете на: