Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Апартаментът

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Next
АвторСъобщение
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Сря Дек 18, 2013 7:12 pm

Тъкмо бях приспала Анабел, когато телефона звънна, но за щастие успях да изключа звука преди да съм я събудила. Когато се уверих, че още спи, излязох от детската и приех обаждането:
- Здравей... - Казах тихичко и влязох в стаята ни, после се затворих вътре и седнах на леглото.
- При нас всичко е наред... Току що я приспах... - Звучеше доста странно по телефона. И издаваше някакви звуци, сякаш... пушеше? Да, на това ми заприлича, но едва ли беше това, защото Деймън не пушеше.
- Обещах, че ще я украсим заедно... - Страхувах се да попитам какво се случва при него. Дали бебето се беше родило? Какво е? Асистентката на Деймън бе параноясала до толкова, че дори не пожела да се разбере какъв пол е детето.
- Добре ли си? - Не звучеше добре и продължаваше да издава тези странни звуци.
- Пушиш ли? - Попитах накрая.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Сря Дек 18, 2013 7:27 pm

Погледна към цигарата,трябваше да излъже,не пушеше често по скоро пушеше когато му е супре нервно и не може да направи нищо друго с което да се успокой,още повече,когато и алкохола му беше меко казано забранен. Ако не беше пил нямаше да се намира тук:
-Не така ти се струва...
Трябваше да спре за малко,опря се  на перваза и се огледа:
-Радвам се,че сте добре и сте се прибрали,надявам се ще си запазите сили да направиш корабийки...
Опитваше се все още да я разсея,както и това да разсее себе си,да говорят за нещо съвсем друго. Така му действаше по добре,от колкото да мисли за сегашния момент:
-Сигурно,за Анабел всичко е ново,украсата елхата и всичко,иска ми се да я бях видял,как гледа всичко с интерес и колко изненадана е била,когато се е прибрала.
Опита се да дръпне по тихо цигарата,като отпусна дима. Въобще не спомена ,как е той,защото определено му се искаше да се метне през перваза. Само че щеше да остане до край тук и да се държи мъжки.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Сря Дек 18, 2013 7:41 pm

- Да, трябваше да видиш, колко развълнувана беше, когато се прибрахме... - Усмихнах се на себе си, защото си спомних нейната усмивка, която не беше слязла от малкото й, сладко личице, през целия ден. Тя нямаше представа какво се случва и все пак, правеше всичко толкова по-лесно за мен. Успяваше да ме накара да се усмихна и поне за миг да забравя за всичко останало.
- Лампичките... Обожава ги... Както и онзи пеещ дядо Коледа, който сама занесе в стаята си... - Разказвах му всичко това и сякаш усещах, как и двамата започваме да дишаме по-спокойно.
- Ще започна курабийките още сега... Докато спи... Защото после едва ли ще успея... - По лицето ми се стекоха няколко сълзи. Трябваше да е тук и да ми пречат докато се опитвам да замеся тесто... После трябваше да чистят брашното от пода, докато аз строго следя да не пропускат и петънце, но всичко това нямаше да се случи.
- Когато ги изпечем... Ще направя вечеря... Може би спагети... Ще са чудесни в комбинация с бутилката вино от снощи... - Само дето не знаех дали ще се прибере за вечеря, което ме накара да пролея още няколко сълзи.
- Но мисля, че ще преядем с курабийки и няма да има нужда от спагети, така че... може да останат за друг ден...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Сря Дек 18, 2013 7:50 pm

Заболя го наистина много усети нейната болка,не знаеше,как но я усещаше по лекия трепет на гласа и. Можеше да се закълне,дори и малко сигурен,че плачеше или,щеше да заплаче след разговора:
-Направи спагети,ако желаеш,ако се прибера късно само,ще ги претоплим и,ще пийнем чаша вино...
Не му се искаше да я разочерова,щеше да се прибере тази вечер но не знаеше,колко точно късно,ще се прибере:
-Нямам търпение да вкуся от корабийките,отдавна в същност не съм хапвал.
После се сети нещо за още малко разсейване:
-Ако искаш може утре да заведем Анабел при дядо Коледа,сигурен съм,че ще и е весело.
Трябваше да се разсейват със странични разговори,защото другата тема просто не бе приятна,а искаше да и покаже,че няма да я остави,че има планове с нея и Анабел,че даржи да е с тях:
-Симон...
Каза изведнъж:
-Обичам те,искам да го знаеш...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Чет Дек 19, 2013 12:14 pm

Не отговорих веднага, защото чувствах, че гласът ми е несигурен и той ще разбере, че плача. След няколко секунди си поех дълбоко въздух и отговорих:
- Знам... Аз също те обичам... - Липсваше ми толкова много. Исках да е тук до мен, за да ме прегърне силно. Това щеше да помогне, щеше да направи нещата много по-лесни.
- Ще направя повече курабийки... - За да останат и за него, понеже Анабел също много ги обичаше и имаше вероятност да не останат за него.
- Деймън... - И двамата бяхме замълчали за известно време. Исках да попитам какво става при него, но нямах смелост да го направя. Дори не знам имах ли право да питам.
- Трябва да затварям... - Всъщност не трябваше, но не можех да говоря повече. Гърлото ми се беше стегнало и сълзите ми ставаха все по-настоятелни. Не исках той да чува как се разпадам.
Натиснах червената слушалка и в безсилието си запратих телефона на пода. Дори не знам дали остана цял, защото зарових главата си във възглавницата и заплаках, изливайки наведнъж цялата си болка и отчаяност.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 21, 2013 7:51 pm

-Да добре,пази... се...
Затвори му прекалено бързо и явно малката се беше събудила или просто и е дотежало. Дръпна няколко последни дръпки като метна цигарата в коша. Най лошото беше това,че още нямаше никакви изгледи бебето да се роди скоро. Нервно му беше но се опита да не го показва и да не му личи. Въпреки,че стана като бомба с закъснител,защото бе изпил над 5 кафета може би.
Мина най ужасния обед  в цялото човечество,най-лошия защото нямаше никакви резултати. А,постоянно мислеше за всичко в къщи,за това което,ще се случи сега. Всякакви мисли се блъскаха през неговия ум и го натоварваха все повече и повече.
Към над вечер вече нещта се бяха буквално раздвижили и акошерката и доктора нахлуха в стаята. Той естествено не присъстваше на раждането. Щеше му дойде в повече. Но тези няколко минути от вън му се сториха,като цяла вечноест.
Сърцето му щеше да се свие на малка топка и да се изгуби с тези темпове с който бе тръгнало. След всяка сумтоха идваше и миг спокойтвие. Чу се плач,а малко след това затихна,както се беше появил. След 25 минути го приканеха да влезе за да види детето. Пристъпи напред и влезе в стаята,като видя астистентката,която беше доста уморена но с усмивка на устата и с детето в ръцете си:
-Ела Деймън,ела да видиш сина си...
Приближи се към тях,като едва успяваше да каже нещо от нахлулите емоции. Щом приближи,видя едно прекрасно малко бебе,което спеше и леко свивашемалките си пръсти. Беше по голямо от Анабел,защото тя се роди недоносена,а той беше голямо момче,силно.
-Вземи го можеш да гоподържиш той е твой син.
Не се знаеше но въпреки това,протегна ръце и го гушна. Изпита някаква уникална тръпка,това дете можеше да е неговия син. Щеше да има и един прекрасен син,който щеше да научи на всички мъжки неща. Погали го по малката бузка и се усмихна:
-Красив е...
Каза той,а тя тихо се замся:
-Да прилича на теб...
Но въпреки,че мислеше,че е негово трябваше да бъде сто процента сигурен:
-Дори да е така трябва да направим тестовете,докторите казаха,че здраво дете и нищо няма да му стане ако се вземе малко кръв.
Но тя се направи почти веднага:
-Стига,той е твое дете не съм спала с никой друг от последната ни вечер...
Не знаеше дали можеше да и вярва но за малко я изключи,защото се загледа в момченцето. Остана с него докато можеше,след това го върнаха за още прегледи,както и за теста,който най-сетне щеше да каже истината.
Прибра се много късно може би беше късно вечерта по скоро посреднощ. Не можеше да е добере до леглото,просто взе една чаша уиски,наля една солидна чаша и седна на дивана,като се разкопча малко и се настани удобно на дивана.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 21, 2013 8:07 pm

След онзи разговор, Деймън не се обади повече и макар да изгарях от желание да разбера какво се случва, аз също не го потърсих. Вярвах дълбоко в себе си, че това е момент от неговия живот, в който аз нямам място. Колкото и болезнена констатация да бе това, беше самата истина. Най-страшното обаче те първа предстоеше, защото от днес нататък, тази моменти щяха да стават все по-чести и мъчителни... за мен, може би и за Анабел, в някой по-късен период от нейния живот...
Планът да направя курабийки се сгромоляса с гръм и трясък, а няколкото часа прекарани в месене и печене, пълна загуба на време. В крайна сметка имах тава изгорели курабийки и един чифт изгорена ръка. Осъзнах, че не съм в състояние да готвя. Затова просто излязох и купих курабийки от една пекарна и поръчах вечеря от един италиански ресторант. Вечеря която остана недокосната, защото Анабел яде други неща, аз нямах никакъв апетит, а Деймън не се бе прибрал изобщо...
Когато най-накрая реших да си легна, го чух да се прибира. Бързо избърсах сълзите си и скочих от леглото, но когато стигнах до врата осъзнах, че дори и да изляза при него не съм подготвена. Не знаех какво трябва да кажа или попитам, дали трябваше да му поднеса поздравления?
Накрая обаче реших, че да стоя тук, е много по-лошо от това да се изправя срещу него, затова и го направих. Излязох от спалнята и отидох при него във всекидневната, където той се беше разположил с чаша уиски в ръка. Изведнъж очите ми пак започнаха да се пълнят със сълзи, но успях да ги преглътна...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 21, 2013 8:16 pm

Чу шум зад себе си и се извъртя леко назад. Очите му изглеждаха уморени,а той изглеждаше скапано. Въпреки това остави чашата на масата и протегна ръка към нея за да улови нейната:
-Ела при мен Симон...
Гласът му беше много нежен и я придърпа леко към себе си,когато се приближи ръцете му изцяло я придърпаха към себе си,а когато седна на дивана,тя се оказа в скута му.
-Недей не плачи...
Нежно я целуна,а едната му ръка избърса няколкото сълзички по лицето и:
-Толкова ми липсваше днес.
Искаше му се да я успокой,а да и говори за това,което се случваше в болницата нямаше смисъл,защото щеше да я разстрой още повече:
-Обичам те красавице...
Трябваше да и го каже,за да и го набие в акъла,че няма да я напусне,защото явно такива мисли минаваха през главата и.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 21, 2013 8:27 pm

Затворих очи за миг и опитах да се успокоя, защото беше нелепо да се държа по този начин и все пак не можех да променя начина по който се чувствам, можех единствено да го прикрия и точно това се опитах да направя.
- Как мина? - Макар и да избягваше тази тема, а на мен да не ми се искаше да питам, просто не можех да издържам повече. И въпреки всичко, аз бях негова съпруга и имах право да знам и той трябваше да ми каже. Без повече заобикалки и празни думи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 21, 2013 8:36 pm

Пое дълбоко дъх,като скри лицето си в нея,защото не искаше да говори за това за да не я нарани но се налагаше,преди да е научила от пресета:
-Раждането се проточи доста дълго оказа се седалищно и се роди вечерта.
Говореше подобно на делови разговор,защото не му пукаше за асистентката по  причина,че не тъеше добри чувства:
-Роди се момченце и все още си няма име но неговата майка ще му измисли.
Толкова беше мъчително и за него одобенно,когато купища емоции се бореха в него:
-Все пак взеха проби за ДНК анализа и резултата,ще е готов след три дни...
Решението след тов го спести,ако е негово целия живот се променяше и то към ужасна агония,ако не беше негово,цялата вина падаше и щеше да живее спокойно от това,че не  изневерил и,че не може... Само че трябваше да се изчака.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 21, 2013 8:48 pm

Когато чух, че има син, не успях да се сдържа и се разплаках, защото онази ужасна пронизваща болка в гърдите ми, не ми даваше да дишам.
- Мислех си, че... Това ще сме ние... Аз и ти... Че това ще е нашия миг... - Бях пропуснала раждането на Анабел. Не я бях чула как си поема дъх за първи път или как плаче. Не бях успяла да я прегърна и може би никога нямаше да си простя, че пропуснах точно тези мигове, но се надявах, че някой ден ще имаме друго бебе и тогава ще бъда до него, че аз и Деймън ще споделим този миг и това ще направи любовта ни още по-силна, а всъщност нищо от това нямаше да се случи, защото той вече бе споделил този миг с друга жена и тя му беше дала сина, който исках да му дам аз.
- Нашето бебе... - Задавих се в сълзите си.
- Мразя я толкова много заради това... - Дори не се чувах какви ги говоря, но наистина изпитвах огромна завист и ревност, та дори и омраза към тази жена.
- Аз... Съжалявам... Не трябваше да казвам това...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 21, 2013 9:03 pm

-Знам прекрасна,знам... И аз бих дал всичко този миг да си е само наш.
Не знаеше дали успява да я успокой но това е само пита за началото. Нежно се наведе ия целуна,погали я с такава нежност все едно докосваше крехка пепруда. Но до някъде тя беше такава нежна невинна дори прекрасна. 
-Обожавам те Симон наистина те обичам по силно всеки ден...
И днес не правеше изключение,прекрасната и личност,буйния и темперамент,дори ревността,която изпитваше,колко прекрасна невероятна майка,прекрасна съпруга,която е ужасно силна бореща се за семейството.
Осъзна,че найстина и двамата заслужаваха този миг да е техен и не беше късно. Имаха всичко,за да имат второ дете. Анабел беше пораснала,имаха пари,бяха здрави и се бяха сдобри ли,а и едно бебе наистина,щеше да ги направи по сплотени.
Премина с пръсти по прекрасното и вратле,като стигана до брадичката я надигна леко и впи устни в нейните,едната целувка,прерасна в още една,а след нея се загубиха бройките. Целуваше я почти ненаситно и невероятно жадно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 21, 2013 9:17 pm

По някакъв начин тези негови целувки ме накараха поне за миг да забравя за всичко случило се днес. И нищо, че от тях лъхаше болка и отчаяние, те наистина лекуваха раните от разбитото ми сърце и мечти. Неговите устни, те бяха като истински лек.
Тялото ми бавно започна да се отпуска назад под напора на неговото и точно когато усетих мекия диван под себе си, чухме плача на Анабел и двамата се стреснахме и подскочихме едновременно. Очевидно се беше събудила и осъзнавайки, че е сама в стаята, се беше изплашила.
- Аз ще отида... - Побързах да кажа и се изправих. После изтичах в детската и я взех в ръце, защото сърцето ми се късаше когато я чувах да плаче.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 6:10 pm

Ставаха такива неща с децата,често се плашеха,както и хората естествено. Но преди да и каже че заедно ще отидат тя изскочи. Нормално всяка загрижена и добра майка би сторила така. Пренебрегваше себе си заради детето. Но това беше друга тема,изправи се,като тръгна след нея,е тя вече беше там и се грижеше за Ана,приближи се до двете,като се оказа зад гърба на Симон. Обхвана нежно раменете и с две ръце и я целуна по врата,като се загледа към Анабел:
-Какво и има на нашата принцеса? Иска внимание ли?
Каза с най топлия си глас той,като остави Симон да се полюшва в опита си да я приспи:
-Утре ще украсяваме елхата Анабел,като се наспиш,ще я украсим.
Погали я по красивата руса главичка,като погледна с нежните си очи към Симон,те показваха колко много я обича,колко харесваше такива дори ежедневни моменти,как му харесваше да е с тях,с нея и детето.
Не ухаеше на печени корабийки явно Симон се беше отказала или е нямала време но тава не беше фатално,щяха в скоро време да направят това за което са мечтали,дори да е доста глупаво,той не обичаше да не си държи на обещанията.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 6:31 pm

Анабел винаги успяваше да ме успокои и още щом я взех в ръце, сякаш всичките ми притеснения се изпариха и единственото, за което се тревожех сега бе нейния плач, който постепенно стихваше и тя започваше да се унася отново в сладък сън.
И двамата с Деймън останахме притихнали и загледани в нея. В очите му откривах чиста и искрена обич и може би дори гордост. Това беше най-хубавото нещо, което бяхме създали заедно. Нашето най-голямо постижение.
Ана бе заспала от няколко минути, а на мен все още не ми се искаше да я пускам, в крайна сметка обаче го направих. Оставих я внимателно в легълцето и загасих нощната лампа. Двамата с Деймън излязохме от стаята й и влязохме в нашата. Предполагах, че и той е достатъчно изтощен и има нужда от сън.
- Ще си лягаме ли? - Попитах наистина изморено и се придвижих бавно към леглото.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 6:43 pm

Малки магични моменти който правеха живота по смислен,по красив,не ги заменяше за нищо на света. Остана с нея колкото е нужно и ни най малко не му пукаше,кога точно,ще заспи,както нервничеха повечето родители. Той просто обичаше да е с тях,без значение,колко и къде.
Щом обаче заспа му хареса и друго,че сега можеше отново да остане насаме със Симон и онова,което бяха не успяха да довършат можеше да го довършат,ако не бяха толкова уморени,макар че за това,често можеше да се намери малко скътана сила,която и той си криеше. Но и не можеше да я прикрие,защото Симон винаги му действаше по онзи палав начин ,каквото и както и да се случваше не може да пренебрегне онова,която я притегляше към нея. Приближи се малко бавно,като преплете пръсти в нейните,а другата сложи на кръста и,като я притисна към себе си:
-Всъщност да но...
Целуна я по най невроятния нежен начин по врата,който и показа,че има намерението нещо друго да правят,щом се доберат до леглото:
-Че,ще се ляга е ясно но ще може ли да си открадна и аз малко внимание?
Закачи я той по най деликатния начин,за да я попита дали все пак не е уморена. Нямаше да си позволи и прости още един път да я насили да прави нещо,което не иска.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 6:53 pm

Още докато вървеше към мен, усетих свиване в стомаха. Деймън беше изключително привлекателен мъж и просто неустоим, когато ме гледаше с този негов съблазнителен поглед. Нито можех, нито пък исках да му устоя. Нямаше значение колко изхабена се чувствам емоционално и физически, защото всяка част от мен жадуваше за него. Тялото ми само говореше и още при първия допир на устните му с кожата ми, усетих как се навлажнявам и изтръпвам от удоволствие...
Вместо устен отговор на въпроса му, ръцете ми бавно се плъзнаха по гърдите му и разкопчаха първото копче на ризата му. После бавно се плъзнаха нагоре и придърпах лицето му към мен, целунах го едновременно нежно и предизвикателно обещаващо. А докато устните и езичетата ни се заиграваха, ръцете ми сръчно продължаваха да разкопчават копчетата на ризата му...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 7:14 pm

Точно този неназован и не изречен отговор търсеше,много по прекрасен от всеки друг. Усети приятна тръпка която в началото е само инпулс за нея но сега си е чиста възбуда. Усети,как някаква невероятна сила се вля в него,още с първата целувка,която сила го издаваше напълно колко точно я желаеше по невероятното нещо,което се случваше в момента между бедрата му. Дори докато се притискаше в нея,не можеше да се скрие,колкото и да му се искаше,да не изглежда толкова напорист това нямаше,как да стане,когато тялото и му действаше така. Всяка извивка,пищнитната и гръд,невероятната и кожа,която на светлината изглеждаше,като копринена,а на допир се оказа по мека от нея.
Устните и бяха толкова невероятно сладки,че беше сигурен,че амброзията е просто някакво сокче в сравнение с това,което пиеше от нея.
Един,още един инплс който го одтикна,като звяр,жадно да я хване с две ръце,да я вдигне и с бързина да я отнесе в леглото. Постави я и се опита да е нежно,макар да не се получи,защото искаше по скоро да се намери над нея. Със същата сила на звяр но ловкостта на лъв,се надвеси над нея,като все едно беше плячка. Но това не биваше да я кара да се чувства зле,а напротив,това показваше,че я желае въпреки всичко и не удържимо.
Устните му безпощадно горяха нежната и кожа по невероятното и извито вратле и надолу по деколтето,където се показваше нежната и гръд:
-Искам те само за мен...
Отдаван не и го бе казвал,може би от преди да се роди Анабел но изпита нуждата,да и го каже отново,да затвърди всичко и че я иска силно,дори както преди.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 7:29 pm

Неговата страст ми подейства мигновено и разпали още по-голям пожар в слабините ми. Този коктейл от емоции обаче направо ме удари в петите. Трябваше да се пие бавно, а ние така бързахме да утолим жаждата си, че започвах да се замайвам от възбуда и напрежение. Изпитвах една постоянна тъпа болка между краката си, която само той можеше да отнеме. Издишах шумно и стиснах косата му, в която бях преплела пръстите си.
- Твоя съм! - Устните му сякаш бяха нажежени остриета и прогаряха кожата ми. - Завинаги...
Спазмите ниско долу в стомаха бяха станали непоносими. Имах нужда от него сега и дори не се опитвах да си обясня от къде този внезапен порив, но беше факт, че никога преди не се бях чувствала толкова нуждаеща и привлечена от Деймън, колкото в момента. Всичко в него събуждаше до край сякаш позаспалите струни на тялото ми и то запяваше невероятна мелодия от грациозно извиващи се движения...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 8:08 pm

Горещото и тяло копнееше за неговото,както и обратното. Сякаш някакви нови чувства бяха избликнали от ново,не го бяха правили за първи път но все едно е за първи. Въпреки привличането,невероятната страст,се оказа и доста нежно и влудяващо.
Всяка дреха е оказа пречка от нуждата да докосне тялото и,кожата и,за това започна по най бързия и жаден начин да се отървава от дрехите,който се сипеха на земята. Тя правеше същото и с неговите дрехи и се зрадва и че и тя не се поколеба и отвърна със същата жар и плам от който имаше нужда.
Щом стигна до панталона и освободи с пръсти ципа и копчето и освободи малко пространство,се чу една въздишка и въпреки това не бе достатъчно,защото тръпнеше и пулсираше от нуждата да се вмъкне в нея,да се задвижи в нея в онзи прекрасен ритъм. При тази мисъл впи устни жадно във вратлето и,като остави една следа,нежна смучка,за която можеше да си плати после но си я беляза,като своя не само на думи. До голяма степен това беше лапешко и не зряло но в този миг не можеше да мисли от страст. Просто инстинктите говореха.
-Толкова те желая...
Още една констатация,а след нея се отърва от бельото и,като победоносно се отърва от последната пречка. С едно движение се отърка в нея нетърпеливо,като усети през боксерките му силната му мъжетсвеност,нямаше време да ги сваля,беше прекалено много,не искаше да се отделя от нея повече,само ги свлече на долу и с едно бавно проникване я усети цялата,толкова влажна,гореща и стегната,че му се зави свят от удоволствие. Извика,като от възбута и впи пръстите си в нейните,като ги притисна за леглото.
За миг отвори очи,за да я погледне с невероятна страст с диво желание,но не искаше да я изпусне т поглед,искаше да види,как лицето и се променяше от удоволствието,как очите и се притварят от удоволствие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 8:30 pm

Дори и през прехапаните ми устни, не успях да се сдържа и изстенах силно от удоволствие. Пулсът ми започна да се ускорява и когато Деймън го усети, започна да ускорява и темпото. Всъщност нямаше нищо интимно и нежно в това което правехме, защото и двамата в момента имахме нужда да споделим страстта, а не любовта си. Личеше си по всичко. Начина, по който разтваряше краката ми, когато аз усещах как удоволствието е прекалено силно, за да го понеса, се опитвах да ги събера, а той ми показваше колко по-хубаво може да бъде, ако просто се оставя в ръцете му. Това и направих... Оставих да ме подчини изцяло на себе си, нещо което така или иначе той щеше да направи, докато в стаята се разнасяха стенанията ми.
- Побъркваш ме... - Простенах безпомощно и захапах малко по-грубо долната му устна. Тласъците му бяха станали доста несдържани и груби, а това ме предизвикваше, харесваше ми и ме изстрелваше до непознати величини на удоволствие. Кожата ми... Цялата горях...
Спуснах ръцете си по гърба му, чак до дупето му, което притиснах още повече към мен, а усещайки го толкова дълбоко в себе си, нямаше как да не извикам отново. Просто тези размери, с които си боравеше така умело, ме караха да се чувствам буквално като превзета крепост.
- Господи... Деймън... - Никога преди не ме бе любил с подобна страст... Никога!
- Не спирай... - Беше искрена молба. Не заповед или желание, а молба. Да, беше ме накарал да му се моля, все едно беше Бог... Подсъзнанието ми се обади "Той наистина е Бог! Твоя Бог!"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 8:43 pm

-Никога...
Да спре това не беше ни най,малка опция в този момент,дори света да се сриваше нямаше да спре тази дива страст и желание,което изпитваше към нея. Изпитваше нужда,точно така нуждата,да се слее с нея,да я покори отново и отново,да впива пръстите си в нейното крехко нежно тяло,за да усеща как гори и,как се извива при всеки негов нежен тласък. Всичко това събрано в едно достойно да го побърка,да не бъде на себе си от страст. Притисна я по силно,като проникна още по на дълбоко и на дълбоко в нея,искаше да я усети до краен предел.
Тази жена беше неговата любима,жената,за която можеше дори да убие,беше единствено и само негова и нямаше никой друг,всички имена изчезнаха,не съществуват. Тя е единствената,която щеше да обича. Майка на детето му и искаше да е майка на всичките му деца,искаше още едно дори цяла къща в този момент. Любеше я с уникална жер и плам,дори не е нужно да и доказва нищо,защото от това ставаше ясно,че само тя бе способна на това,че само тя можеше да усети този плам,жар и страст,че само тя го провокираше. Това нямаше,как да се симулира мъжете не го умееха.
-Красавице обичам те... Обичам те...
Шепнеше и го в ухото,като бе примесен и с нежни стонове,а когато не му достигна въздух,засмука безпощадно възглавничката на ухото и,а след това си пое въздух. Готов дори със последен дъх да и достави удоволствието,което той на нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 9:02 pm

Не съществуваше друг такъв мъж на тази планета. Деймън беше единствен по рода си във всяко едно отношение, особено когато ставаше дума за сексуалните му подвизи. Бях свършила вече два или три пъти, кой можеше да ги брои вече, а след последния просто си застинах в това състояние, сякаш думата оргазъм бе придобило напълно ново значение и вместо няколко секунди в рая, остана там цяла вечност... Благодарение на него. Колко го обичах само.
Бях изтощена до краен предел и въпреки това, черпех от неговата сила, която ми позволяваше да се извивам страстно под него, да дишам и дори да живея... И все пак сякаш бях на съвсем различно място от това. Деймън с всяко свое движение ми осигуряваше престой в невероятната страна на удоволствията...
В един миг усетих само как тласъците му стават още по-насечени и диви... После усетих как се разлива в мен и с една дълбока въздишка, свидетелстваща за удоволствието което ми е доставил, затворих очи и се отпуснах... Малко след това го направи и той. Не виждах, но го усещах до себе си, чувах ускореното му дишане... И двамата бяхме толкова презадоволени и уморени, че нямахме сили да се помръднем...
- Това беше... - Нямаше думи, които да са способни да изразят колко щастлива съм аз и колко наситено е тялото ми в момента.
- Ти си... - Бог! - добавих си наум.
- Обичам те... - Нямах сили да отворя очи и да погледна към него, но вярвах, че ще разбере положението ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 9:10 pm

Някой думи ги изпусна съвсем но се обърна със сетна сила и я придърпа към себе си,за да я усети близо до себе си. Не искаше да се отделя о нея дори в този миг. Едва си поемаше въздух но не му пукаше,търсеше близостта и и това е нормално,защото е неговата любима. Едва когато отвори очи,видя следата по врата и от неговата страст.  Засмя се,като я докосна леко с пръст,а след това е погали нежно:
-Голям съм дивак,ако питаш мен...
Издиша и вдиша дълбоко но се и смееше едновременно. Оставил следа,грозна въврху прекрасното и тяло,направо трябваше да го осъдят:
-Трябваше да ти ставя още една...
Ни най-малко не се срамуваше от това,което направи и щеше да го направи още веднъж,ако се налагаше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 9:35 pm

Изобщо не разбирах за какво ми говори, но гласът му и изобщо допирът му до мен, предизвика нови конвулсии в тялото ми и мисля, че свърших още веднъж, което беше истинска лудост нали?
- Може би утре... - Отвърнах уморено и едва доловимо. Утре обаче едва ли щях да съм в състояние да правя каквото и да било. Краката ми сякаш бяха станали кашкавалени и продължаваха да се топят под все още бушуващия пожар в тялото ми.
Господи, чувствах се като пълен парцал в най-хубавия смисъл на думата де, защото до сега не бяхме изразходвали толкова много енергия в леглото и определено, никога не ме беше любил по този начин. Толкова страстно и отдадено, че чак да не мога да се помръдна след това. Всъщност никой не го беше правил.
- Различен си... - Прошепнах след още няколко минути, в които се опитвах да си обясня с какво бях предизвикала подобна страст у него. Определено не се дължеше на начина, по който изглеждам или пък заради нещо което бях направила...
- Никога не си бил толкова... - Опитвах се да намеря точната дума, но и аз самата не знаех как точно да обясня това което искам да кажа и накрая го изстрелях директно:
- Не си ме любил така... - Казах го с леко страхопочитание в гласа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   

Върнете се в началото Go down
 
Апартаментът
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 6 от 10Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Жилищна зона-
Идете на: