Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Апартаментът

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Next
АвторСъобщение
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 9:44 pm

От една страна му стана хубаво,че я е накарал да се почувства така,само че от друга се почувства виновен,че преди не го е правил. Стана му ужасно гадно и съвестно,защото тя заслужаваше тази страст,и всичко,дори много повече.
Какво се промени,какво е станало нямаше значение но в едно е ясно,след тази щеше да има още една и още една,докато не забрави за всяка лоша,а всяка следваща е по хубава от преди.  Надигна се и я целуна впивайки устните си в нея,за една целувка но легна до нея,защото знаеше и усещаше,че тя не може повече за тази вечер,макар че той можеше да опита но щеше да е вече прекалено.
-Това е едва началото красавице...
Точно така,щеше да и покаже още много от себе си,страст,жестове и всичко,за да усети тя истински мъж до себе си. Защото тя беше жената за него,а той все още не беше мъжа за нея и той щеше да бъде всичко.
Усети,как потреперва тръпките бяха поотминали и беше уморена,явно и бе станало студено,за това той грижовно я зави,като сложи едната си ръка върху нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 9:54 pm

Може би се бе насъбрала прекалено много емоция и не се бе случило нищо по-различно от преди, но така или иначе не можех и нямах сили да мисля за това сега. Успях единствено да се сгуша в него и натежелите ми клепачи се затвориха. Имах нужда от сън... Крещяща нужда от сън...
На сутринта... Нямам представа колко точно часа беше, но веселото гласче на Анабел се чу по бейбифона. Сигурно нищо друго нямаше да е в състояние да ме събуди, но към нея бях развила силно чувство на отговорност и дори с тапи на ушите пак щях да я чуя. Тази сутрин обаче, вместо да скоча от леглото и моментално да изтичам при нея, усетих как тялото ми се е отпуснало прекалено много и нямам сили дори да се надигна. Почувствах нещо да се размърдва до мен и ми светна, че това трябва да е Деймън... Нямах обаче сили дори и да отворя очи, за да видя дали е той:
- Ще отидеш ли? - Попитах сънено и уморено.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 10:04 pm

Чул виковете на малката,като се разбуди почти на мига но обикновено Симон го изпреварваше но сега явно и беше взел силите и тя не скочи,както преди.
-Поспи прекрасна...
Изправи се,като намери панталоните си,за да ги нахлузи по най бързия начин,както и ризата,не че имаше нещо,малката още не разбираше но не беше нужно още от сега да разбира разликата между половете и това,че има мъже и жени и прочие. Наведе се само нежно да я целуна и я остави да спи,като тръгна към стаята. Където малката стоеше изправена на кошарата и плачеше с пълно гърло. Лицето и зачервено и мокро от сълзи. Приближи се към нея,като я вдигна веднага и я прегърна:
-Тук съм,принцесо тук съм....
Погали я по гърба и видя,че е мокра. От там насетне се залови с всичко,което се правеше сутрин,като навачката дойде точно на време за да направи,закуска защото не искаше да храни Ани с нещо вредно за нея. После ги остави да си играят,като отиде да види,как е Симон и после да си вземе душ.
Върна се в стаята,като се наведе,целуна я нежно,за да я събуди с целувки:
-Спящата ми красавица,трябва да станеш поне да хапнеш...
Погали я по най нежния начин по бузата,загрижено и с любов,дарявайки я с още една нежна целувка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 10:19 pm

Беше ми приятно да усещам устните му, но само при мисълта за ставане и ми призляваше. Не се бях чувствала така уморена от... май от както бях бременна. След като беше отминало сутрешното гадене и не се налагаше да излитам от леглото, оставах в него поне до обяд, което не беше чак толкова зле защото Деймън ходеше на работа и...
- Трябва ли? - Попитах все още сънено, след поредната подкана на Деймън да ставам.
- Толкова е хубаво тук... - Завъртях се по гръб и си наложих да отворя очи. Деймън беше седнал в края на леглото и ми се усмихваше. Толкова беше сладък. Веднага му се усмихнах и аз.
- Знаеш ли какво искам? - Сигурно бях ужасно рошава с подпухнало лице, но какво от това, той ме гледаше с такова обожание, че нямаше никакво значение.
- Искам да ме целунеш... - Щях да го направя и сама, но наистина ме мързеше да се надигна. Той обаче се наведе и ме целуна нежно по устните, което ме накара да се ухиля още по-широко и така развалих целувката.
- Анабел... - Погледнах го въпросително, когато той се надигна и сякаш за миг успях да се отърся от магията му и да се сетя, че имам дъщеря, която сигурно има нужда от мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 10:32 pm

Дори сутринта изглеждаше зашеметяващо и бе достойна да го накара отново да я пожелае дори не отново,а просто я желаеше ужасно. Но имаше и други неща в този живот и секса не бе толкова главен. Погали я нежно по лицето,в знак и да я успокой,защото изглеждаше притеснена:
-Станах ме,измих ме се преобляках ме се,макар и с два различни чорапа,после изяде половината си каша,един банан и цели три корабий и сега влудява бавачката си. Сиреч играят си на нещо в стаята и.
Предаде все едно някакъв рапорт,ама така трябваше,за да я успокой. Загледа се в нея изглеждаше доста отпаднала и се разтревожи за нея. Отново нежно я погали и я целуна  по челото,за да провери дали не е топла,само че си е добре,не е гореща но изглеждаше доста бледа:
-Добре ли си Симон,да не се разболяваш? Ще ти донеса нещо за хапване,не бива да стойш гладна. Май много те изтощих?
Усети,че може би е малко прекалил с любовта си от снощи,дали не беше редно малко да се поубере.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 30, 2013 10:44 pm

Надигнах се лекичко и му се усмихнах успокояващо, подобно на него преди малко когато ми рапортуваше къде се намира Анабел:
- Добре съм... - Наведох се леко напред към него и го целунах още веднъж. - Просто не успях да си доспя...
Не беше лъжа, а и освен това след всички тези неща, които се случваха в живота ни, понякога се чудех как успявам да издържа. Вчерашния ден беше ужасно стресиращ за мен, а вечерта Деймън ме бе накарал да се отпусна, а като се има предвид, колко усилия преди това полагах, за да не го правя, напълно нормално беше сега да съм в по-мързеливо настроение от обикновено.
- Що се отнася до твоя принос за тази умора... - Усмихнах му се игриво. - Надявам се да го правиш по-често... - Още чувствах как тялото ми гори.
- С други думи... Беше невероятно... Имах нужда от това... От теб... И съм ти благодарна за снощи...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Чет Яну 02, 2014 6:35 pm

Наведе се бавничко към нея,като ръцете му се оказаха от двете и страни. Надвесен така мъжествено и почти еротично към нея,с онази палавата и дори ужасно дяволита усмивка,която показваше това,че и в този момент я искаше по същия начин по който и вчера. Изръмжа тихо и впи устните си в нейните,като след,като е отдръпна не спираше да гледа красивите и очи и да и се наслаждава:
-Колкото и когато поискаш скъпа,само че...
Нямаше да я остави да продължи да спи преди да хапне нещо малко,ако беше настинала или нещо подобно,трябваше да се погрижи за това да се нахрани добре,за да има сили:
-Трябва първо да хапнеш,за да имаш още сили,ще ти донеса нещо от кухнята. Може би една франзела и топено сирене,ще те накарат да си хапнеш малко.
Погали я по бузите,всъщност изглеждаше уморена очите и се опитваха за се затворят на моменти но бузите и бяха червени. Спомняше си,преди да се роди Анабел,че бузите и поруменяваха по този начин,изглеждаше му като ангел и сега сякаш това малко сияние се връщаше. Може би си внушаваше или старите спомени се преплитаха с реалността но каквото и да е е добре дошло.
-Става ли красавице?
Опита се да я прикотка още веднъж,за яденето,не че не я желаеше но за него винаги на първо място,ще е тя,нейното здраве,а щастието винаги можеше да се уреди.
-Ако искаш после,ще направим пуканки,ще вземем и Ана и,ще гледаме някой коледно анимационо филмче,а след като си легне,мога да изпълня всички твой желания.
Засмя се и я целуна страстничко,което можеше да я посъбуди.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Чет Яну 02, 2014 6:51 pm

Съгласих се без възражения, защото наистина бях малко гладна, пък и щях да си спечеля още няколко минути мързелуване в леглото. Деймън ме целуна още веднъж... И още веднъж... И едва след петата или може би шестата целувка се изправи от леглото и по възможно най-съблазнителния и грациозен начин, присъщ единствено и само за него, завлече секси задника си в кухнята, а аз се отпуснах обратно в леглото и прокарах пръсти по устните си... Струваха ми се леко подпухнали и още горяха от целувката му... Притворих очи и издишах всичкия насъбрал се въздух в дробовете ми. Бях забравила дори и да дишам... Споменът за снощи все още беше толкова ясен... Усетих как бедрата ми се навлажняват... По дяволите...
Потънала в спомените си от снощи, дори не усетих кога се е върнал Деймън. Носеше масичка за хранене в леглото, а върху нея бяха наредени различни конфитюри, топено сирене, портокалов сок, кафе и разбира се любимите ми франзели. Ухаеха толкова приятно, особено премесени с аромата на кафе... Надигнах се отново и придърпах завивката към гърдите си. Още бях чисто гола под нея, но някак си изобщо не се притеснявах от този факт. Той постави внимателно масичката и аз му се усмихнах.
- Благодаря... - Протегнах ръка и погалих леко наболата му брада. Рядко се случваше, но днес беше един от онези дни, в които не се бе бръснал. Усещането беше някак различно.
- Изглежда чудесно... - И бях убедена, че е такова и на вкус. Първо вдигнах горещата чаша ароматно кафе и отпих голяма глътка, после се заех и с храната, докато той мълчаливо ме наблюдаваше как се храня.
- Няма ли да ходиш някъде днес? - Нарочно не казах болницата, защото знаех, че ще се досети и сам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Чет Яну 02, 2014 7:35 pm

Главата му се поклати бавно,не мислеше да ходи никъде,в болницата едва и имаха нужда от него в този момент,а и на работа не му се ходеше. Искаше да им обърне малко внимание на нея и на детето,за да не се почувства пренебрегната. Чувстваше се виновен до огромна степен и се опитваше да смекчи по скоро собствената си вина. Но истината е,че му пукаше за детето и се беше обадил сутринта на доктора да пита как е и дали е добре,дали има нещо нужда. Но момчето беше наистина много здраво,съвсем голямата истина е тази,че искаше детето но не искаше да е от асистентката,а от Симон,сега щяха и двамата да летят от щастие,а малката Ани,щеше да си има братче.
-Не изцяло мой сте днес....
Не каза,че е техен,защото знаеха,че е така наведе се открадна си на бърже една целувка,преди да започне да се храни,като се радваше,че поне малко ще хапне:
-Ще гледаме ли коледен филм,ще имаш ли сили?
Присви очи но се усмихваше наистин и се наслъждаваше всяка минута и обичаше да я наблюдава. Малко мъже можеха да се похвалят с това,а с времето и с промяната обожаваше и да я слуша,вече не се караха и бързо стигаха до решенията на всички въпроси. Засмя се но от щастие защото една мисъл му се въртеше из главата. Сега всичко започна да се нарежда и това му се въртеше в главата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Чет Яну 02, 2014 7:46 pm

- Мисля, че може да се уреди... - Отвърнах весело и продължих да се храня. Деймън остана с мен и дори намаза, защото споделих закуската си с него.
- Ама много си лаком... - Помислих си, че не беше лаком само за това, но това беше друг въпрос. Привърших закуската, като изядохме почти цялата франзела, изпихме сока и кафето, а от топеното сирене бе останало съвсем малко, но не можех повече. Щях да се пръсна направо.
Той внимателно отмести масичката и я остави на земята, за да мога да стана.
- Може да изберете филм, докато си взимам душ... - Продължавах да придържам завивката с една ръка, а с другата галех лицето му. Устните ми пък бяха точно срещу неговите.
- Няма да се бавя... - Леко и доста игриво засмуках долната му устна, а после леко я захапах. Усмихнах се доволно, когато постигнах целта си и се отдръпнах, но за по-голям ефект оставих чаршафа да се свлече и разкрие голото ми тяло. Деймън остана с отворена уста неспособен да каже каквото и да било, но усещах изгарящия му поглед върху себе си... Отворих врата на банята и потънах в нея...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Чет Яну 02, 2014 8:14 pm

-Ужасяващо лоша си...
Просъска той нямаше как,всичко щеше да почака,Анабел беше с бавачката. Как при цялата възбуда и секси тялото на съпругата му така примамващо да се показва,а той да не отвърне,просто нямаше да стане.
Веднага се изправи,по скоро воден от нуждата за нея,от колкото от здравия си разум. Веднага от раз свали ризата си и всичко останало по пътя. Приближи я,като се оказа зад гърба,притисна я към себе си,страстно впивайки без жал,жадно устните си по прекрасното и тяло,по специално по невероятната кожа на врата и раменете и. Едната му ръка намери пътя до прекрасните и вече влажни бедра,като пръстите му бяха така ловки да и донесат невероятна наслада. А,другата му палава ръка намери пътя към невероятната и гръд,като се заигра с крайчетата,който вече се бяха втвърдили от желание.
Мъжествеността му в пълна готовност се отъркваше в стегнатото и дупе,желаещ и пулсираш да се намери в нея но първо,щеше да я дари с ласки,преди да я получи:
-Обичаш да ме дразниш и накрая да се париш...
Прошепна той с еротичен просъскващ глас,като не и даде възможност да отговори,защото единия му пръст се вмъкна на топло в нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Чет Яну 02, 2014 8:41 pm

Стиснах очи и простенах, а главата ми се отпусна назад към гърдите му. Краката ми направо се подкосиха и добре, че ме държеше здраво иначе до сега да се бях строполила на земята. Този силен прилив на агонизиращо желание ме хвана напълно неподготвена. Обикновено бях доста по-сдържана... поне в началото и успявах да се държа на положение, но днес под съзнанието ми си бе свършило работата и изгарях за него, още преди да ме беше докоснал, а положението стана непоносимо когато го направи.
Пръста му бавно и дразнещо ту потъваше в мен, ту излизаше, а моето агонизиращи тяло се прививаше от наслада. Обаче изобщо не ми беше достатъчно. Исках много повече. Исках да го усетя в себе си... Можех да се побъркам само при мисълта за това...
- О, Деймън... - Простенах безпомощно и притиснах ръката му към себе си.
- Моля те... - За миг бях отворила очи и се видях в огледалото срещу нас, но бързо затворих очи, защото не исках да се гледам повече. Поведението ми беше повече от засрамващо, защото се държах и изглеждах като уличница...
- Деймън... - Извиках аз и свърших бурно и то след сигурно по-малко от минута. Цялата се изчервих, но не знам дали заради мощния оргазъм или заради срама ми от себе си.
- Искам те... - Прошепнах изнемощяло. - Сега...
Още не беше извадил пръста си от мен, а мускулите ми се свиваха и отпускаха около него в агонизиращи конвулсии.
- Деймън... - Какво чакаше по дяволите? - Моля те...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Чет Яну 02, 2014 8:50 pm

Искаше да усети и последното преминаване на оргазъма,как потрепваше и пулсираше около пръстите му. Извади пръстите си,като не се бавеше повече. Нямаше да я кара да му се моли,всъщност не искаше въобще да я кара да му се моли,щеше да получи всичко от него. Проникна в нея и започна да се движи палаво и игриво в нея,едната му ръка,обаче пусна водата,за да започне да се стича по телата им,за да получат онова невероятно търкане между телата им,след това се премести на гъбата,като я намокри и нежно потърка прекрасните и бедра,или по скоро устни,за да и достави по голямо удоволствие:
-Ще ти дам всичко,всичко което искаш...
Искаше да я успокой,искаше да знае,че ще има всичко:
-Щелия съм твой...
Обожаваше я отдавна не се бяха любили така,толкова жарко,сякаш не можеха един без друг. До голяма степен нейната ненаситност му напомняше за момента в който беше бремена но по скоро го отдаваше на това,че той самия просто се беше развихрил и сега не можеше без нея. Притисна секси тялото и още повече към себе си,като проникна на дълбоко в нея и истнена от удоволствие:
-Симон... Прекрасна моя...
Изрече той,като не престана да се движи в този секси ритъм,който подлудяваше и двамата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Чет Яну 02, 2014 9:13 pm

За първи път в живота си исках да свършим възможно по-бързо. Направо беше нечовешки хубаво и тялото ми не беше в състояние да понесе толкова много удоволствие на веднъж. Движенията му бяха бавни и плавни, но ужасно дълбоки и продължителни, което ме караше да изтръпвам и усещам всичко... Ама наистина всичко! Дори сладката болка, когато достигне до края и се задържи там по-дълго от необходимото. Чувствах се ужасно недостатъчна, за да го побера в себе си, а в същото време бях толкова възбудена, че изобщо не би трябвало да представлява проблем...
Изстенах силно при поредното му проникване и леко се олюлях, но той ме хвана още по-здраво и ме завъртя, без дори да ме напуска... Нежно плъзна ръцете си по моите и ги прехвърли на стената, за да се подпра на нея...
- Деймън... - Сега едната му ръка беше върху гърдите ми и нежно разтриваше ужасно напрегнатите ми зърна. Бяха ужасно твърди... чак болезнено.
Водата се стичаше по телата ни... Правеше докосването им още по-приятно... Приплъзвахме се един по друг... Ох, дори и само това беше достатъчно, за да ме побърка.
- Какво правиш с мен... - Беше умопомрачително. Ужасно хубаво... Тялото ми агонизираше в буквалния смисъл на думата и всичките ми вътрешности пулсираха от възбуда.
- О, Деймън... - Едва дишах и не знам от къде имах сили да изрека каквото и да било. Е, то не беше съвсем като говорене, по скоро беше нещо като възхваляваща ода или мантра от сподавени викове, в името на всемогъщия секс Бог Деймън, Кларк.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 9:19 am

Притисна я към себе си,защото усети,как крачетата и започнаха да се огъват,все едно бяха направени от шоколад. При тази мисъл,толкова сладка му се искаше да ги опита но със сигурност щяха да са много по сладки от шоколада. Впи меките си и горещи устни във все по пламналата и кожа,като измърка нежно,или по скоро изръмжа,подобно на лъв докопал сладката си плячка:
-Да ти помогна ли да се изкъпеш...
Това по скоро беше риторичен въпрос,който не търсеше своя така мил отговор,защото хвана гъбата и започна нежно да търка нежното и тяло,като с другата си ръка я държеше близо до себе си:
-Обожавам те съкровище,не знаеш колко те обожавам...
Накрая малко го просъска,защото думите му бяха примесени с възбуда по нея. Комбинацията на тялото и,водата,аромата,дори дишането и го караше да се побърква още повече. Искаше я ужасно много,искаше да я люби без почивка но знаеше,че не е добре за нея,защото беше доста отпаднала. От друга страна ужасно много му се искаше с удоволствието от прекрасната любов,да дойде още един прекрасен резултат. Искаше му се да стане отново баща и тя да е майката на неговото дете,искаше да е майка на всичките му деца. Това се оказа доста голямо нещо,защото мъжете рядко си признаваха сами пред себе си такива неща. Не искаше да го изрече пред нея,защото не искаше да я нарани,не искаше отново с нещо да и напомни за другото дете и другата жена. Или за какво ли още не,просто се надяваше нещата да се случат без да трябва да се говори,а просто да се действа.
Търкаше нежно с гъбата,като бе най грижовния мъж на тази планета,дори изми прекрасните и коси,като самия той се омагьоса от нея,докато правеше всичко това,защото тя просто беше невероятна. Като невероятна фея,която пръскаше някакво невероятно сияние,усмихната,щастлива,дори задоволена. Така му се искаше да остане.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 9:45 am

След като се забавихме повече от необходимото в банята, се подсушихме и облякохме набързо. Аз както обикновено с удобен клин и пуловер, вързах косата си на опашка и се присъединих към Анабел и Деймън, които вече си играеха на пода във всекидневната.
- Избрахте ли филм? - За моя изненада спалнята беше напълно подредена и изчистена, когато излязох от банята. Всекидневната също изглеждаше добре с изключение на играчките които Анабел бе разхвърлила наоколо. Седнах до тях и тя моментално се хвърли в прегръдката ми. Показвайки колко много съм й липсвала.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 10:01 am

-Да избрах ме филм ще гледаме "Чудната петорка",за Джак Фрост,Великденския Заек,Феята на зъпките и дядо Коледа.
Усмихна им се,като ги гледаше,как се гушкат. Анабел изпадна почти в истерия от радост,когато видя майка си,всяко дете изпадаше в такава еуфория дори майка му да липсваше една секунда.
-Имаме и пуканки но тя не ги смята за ядене...
Личеше си по разпилените пуканки,просто ги смяташе за играчка и ги мяташе на сам на там,подобно на играчка. Изправи се за малко,като сложи диска в DVD-то и се настани тоново при тях на пода. Погледна към нея,тя изглеждаше малко по добре,все още му се струваше отпаднала но добре:
-Мислех да и покажа филмче с Дядо Коледа,за да знае,кой е и да отидем в мола да го види. Иначе ако го види може и да се изплаши... Знам ли?
Вдигна рамене,макар че обмисляше въобще да не ходят до мола,ами да извика актьор в къщата,който да играе дядо Коледа,така щеше да е най добре без папараци и прочие:
-Скоро наближава бъдни вечер,не искам да ти чупя желанието,ако си решила да приготвяш вечеря но не ми се иска да се тормозиш цял ден за една вечеря и без това ми изглеждаш отпаднала. Ще поръчаме да ни направят една хубава Коледна вечеря,ако си съгласна?
Мислеше да и направи изненада но можеше да тръгне да прави неща предварително и нямаше да е много изненада. Той и бе приготвил доста изненади и подаръци за Коледа,така че щяха да компенсират това че я попита за вечерята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 10:11 am

- Още изненади? - Попитах малко учудено. Той вече ми беше направил изненада. Невероятна изненада, бях получила и най-хубавия подарък на света, след Анабел и не виждах какво още може да е намислил.
- Не е необходимо да правиш нищо... - Казах съвсем откровено и чистосърдечно, защото предполагах колко много усилия му представлява да организира разни неща.
- Но това за вечерята звучи добре... - Наистина щеше да е хубаво някой да се погрижи за нея вместо мен.
- Между другото вчера Анабел изпробва подаръка ти... - Дори не усетих кога се е докопала до него, но когато я погледнах и тя вече ровеше из куфарчето и късаше страници от скицника.
- Нарисувахме ти нещо... - Напълно бях забравила за рисунката, ако можеше така да се нарече. Бяха просто драсканици, но сигурно щеше да се зарадва и на тях, особено когато са от Анабел. Подадох му я и изтичах до стаята й, за да взема рисунката, обаче се почувствах леко замаяна. Определено всичко се дължеше на недоспиването.
- Заповядай... - Върнах се във всекидневната при тях и му подадох шедьовъра сътворен от Анабел, а ние и двете му се усмихнахме широко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 10:36 am

Докато чакаше в него се криеше едно голямо нетърпение. Все едно щеше да види картина на някой известен художник. До някъде така си и беше,кой по важен от Анабел? Погали Ани,по бузата,като и се усмихна:
-На татко художничката...
Щом се върна взе картинката,а по лицето му се изписа такава радост и такава гордост,че не е истина. Да бяха драсканици но за него се оказа най-красивата картина на света,която определено си заслужаваше почитното място в офиса.
Наведе се целуна малката Анабел,а после и Симон,като все още държеше картинката:
-Ще поръчам да и направят рамка и ще я сложа в офиса си на работа.
Така,щеше да си спомня за тях всеки път щом я види:
-Невероятна е,ето от кога е наследила желанието за рисуване.
Явно искаше да бъде като майка си,да рисува и тя,което си е добре,защото нямаше да стане като него някакъв бирократ. Е все още е рано но поне имаше насоки:
-Благодаря!
След като премина еуфорията забеляза,че е нещо бледа,че нещо не изглеждаше добре:
-Симон добре ли си?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 10:41 am

Бях много щастлива. Това беше един от многото мигове в живота на човек, заради които си заслужаваше да живееш.
- Разбира се, че съм добре... - Отвърнах аз. - Защо да не съм? - Цяла сутрин ме питаше за това и въпреки, че наистина се чувствах леко неразположена, не знаех, че е чак толкова очевидно. Може би бях пипнала някоя настинка или нещо такова, но искрено се надявах да не е така, защото не исках да заразя и Анабел.
- Не изглеждам ли добре? - Подкачих го аз и едва сдържах смеха си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 10:52 am

Поклати глава,това е доста подвеждаш въпрос:
-Прекрасна си,винаги си била прекрасна но си малко бледа...
Протегна ръка за да я погали по бузата,за да усети дали не е и топла или нещо такова но не беше.
-Трябва да си почиваш повече,да те оставя и да си почиваш повече...
Нямаше да позволи това нещо,да се чувства зеле и да се тормози,не биваше да прави нищо:
-От утре си само в леглото,единственото нещо,което ти се разрешава е само да хапнеш и ако искаш да порисуваш. Иначе само,ще си почиваш,аз ще се погрижа за Анабел.
Това по скоро беше малко и като заповед но загрижена заповед,за да може наистина да си почине да може най сетне да се наспи и всичко подобно:
-Обещавам,че ще се опитам да се укротя малко и да те оставя да се наспиш,тази вечер.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 11:07 am

Усмихнах се малко тъжно и кимнах в знак на съгласие. Дори и да бях преуморена от нещо едва ли това нещо бяха те двамата. Обичах да съм с тях, заедно и по отделно. Умората ми беше от съвсем друго естество. Вътрешно се разкъсвах и сърцето ми агонизираше, защото бе страдало толкова дълго и най-накрая когато можехме да сме щастливи заедно, трябваше да ни се напомни, че всъщност това е просто една илюзия. Чудех се колко ли сутрини като онази щяха да са прекъснати от телефонно позвъняване... от другото му семейство? Това беше болезнено и това ме изморяваше, защото бях егоист и го исках само за себе си. Мисълта да го деля с друга беше убийствена и просто ме съсипваше.
- Това е много мило... - Казах тихичко и улових ръката му. Не исках да го карам да се чувства още по-виновен, като му признавам всичките си страхове и притеснения. Исках да прекараме един спокоен и хубав ден тримата заедно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 11:19 am

Дари я с лека и невероятна усмивка,която показваше и неговата безмерна любов,щеше да я накара да си почине. Не накара а подари такава почивка.
Започнаха да гледат филмчето и на Анабел и хареса много,особено Дядо Коледа,който беше силен и и носеше подаръци. Понякога поглеждаше към баща си,защото и той е голям и носеше подаръци. Докато гледаха обаче,малката започна да се унася и към края на филма,вече беше заспала на краката на Симон.
-Ще я отнеса в леглото и ще се върна...
Зашепна той,като се наведе взе я нежно и внимателно,като я отнесе в леглото. Събу и пантовките и я зави,дори я и целуна за лека нощ.
Върна се отново при своята съпруга с усмивка,като се намести до нея на земята,избутвайки леко играчките,прегърна я,като въздъхна с удоволствие:
-Уморена ли си,да пренеса и теб до леглото?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 11:31 am

Засмях се тихичко и леко завъртях глава, така че останахме лице в лице и дори носовете ни леко се докоснаха.
- Не съм чак толкова уморена... - Нежно само с върха на устните си докоснах неговите.
- Пък и ако ме занесеш на ръце до леглото не обещавам, че ще оползотворя престоя си там с почивка... - Така говорех, но след снощи и тази сутрин, мисля че бях малко повече от задоволена и може би щях да се възползвам от предложението му да ме остави да спя тази вечер.
- Обичам те! - Нежно плъзнах пръсти по лицето му. Наистина го обичах ужасно много. Отпуснах натежалата си глава на рамото му и само за миг затворих очи, но когато се опитах да ги отворя вече бяха прекалено натежали. Май идеята за малко сън, съвсем не беше чак толкова лоша.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Яну 04, 2014 12:23 pm

-И аз те обичам прекрасна моя...
Погали я нежно по раменете и я притисна към топлите си обятия. Нейните целувки прокарваха по тялото му невероятни уникални тръпки,който можеха да го накарат отново да се побърка но виждаше колко уморена в същност е и че въпреки женанието и тялото и отдавна се предаваше. Усети,че заспива и леко я хвана за да не я разбуди и я понесе на ръце към леглото,целувайки я нежно по главата. Малко след това я занесе до леглото и я постави съвсем нежно,завия я с одеялото и се приближи към нея,като я прегърна. Искаше да се наслади на съня и,да е сигурен,че е напълно заспала и че си почива. След това,щеше да си вземе един бърз душ и отново да легне при нея. Утре планираше още един свободен ден,за да я остави да си почине. А,и в интерес на истината той си беше шев на компанията и можеше да дори да не ходи,ако пожелае но обичаш да контролира от близо нещата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   

Върнете се в началото Go down
 
Апартаментът
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 7 от 10Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Жилищна зона-
Идете на: