Апартаментът

Задържа я доста в мола,дори малко повече,не не беше голямо усилие,когато я заплеснеше по нещо,което харесва,а особено много в детския магазин,където не излязоха цял час. Трудно набутаха всичките неща в колата:
-Да определено беше права...
Констатира той докато затвори с усилие багажника на колата. Не беше истина колко неща бяха взели. Стана му забавно,защото я гледаше толкова ентусиазирана във всичко,заразяваше го на моменти. Тръгнаха с колата но по средата на пътя реши да я подготви за изненадата:
-Всъщност ти подготвих една изненада,която ни чака в апартамента,надявам се,че няма да ми се разсърдиш много...
Погледна за малко към нея,а после и към пътя:
-Искаше ми се да те изненадам,надявам се приятно...
Не и каза нищо повече,а тя задаваше доста въпроси. Щом слязоха тя бързо тръгна на горе,а той само изкомандва да се пренесе багажа. Нямаше намерение нито тя нито той да го носят. Тръгна на горе,като я последва,а щом отвори вратата видя,красивата гледка на украсения апартамент,една прекрасна елха,която не беше украсена съвсем. Бяха сложени гирлянди и лампички но бяха оставени играчките и звездата за после. Защото не искаше да и отнема удоволствието да я украси по свой вкус но и спести усилието да се върти за да слага гирлянди и лампи. А в трапезарията имаше красива маса,само за тях двамата украсена в коледния дух,както и сервитьор,който щеще да носи вкусните ястия:
-Това е пред коледния ми подарък. Надявам се не се сърдиш,че те лиших от възможността да украсиш сама всичко но мислях,че ще те улесня малко. А,и оставих да сложиш ирачките ти или ако искате утре заедно с Анабел,ще и е забавно да я вдигна,за да закачи звездата на върха на елхата...
Ако можеше да я накара,стига да не и хареса и да си я задържи.

Зарадвасе,че успя да я направи поне малко щастлива след всичко лошо,което и беше причинил и че не я накара да се ядоса за това,че го беше направил зад гърба и. Но точно за това бяха и изненадите,за да изненадват приятно. Приближи се,открадна си една целувка,като я погали нежно по бузата,за да отметне една сълзичка:
-Радвам,се че ти хареса моята малка изненада...
Като джентълмен застана зад стола,като го подръпна за да и намекне да седне:
-Заповядай красавице за една невероятна вечеря....
Остави я да се настани,като седна срещу нея и погледна към сервитьора за да донесе виното и всичко което следваше след тяхното пристигане:
-Само любимите ти неща,както и един коледен кейк с много шоколад,който ще хапнем на вън,защото и там има изненада но по късно.

Протегна ръката си към нейната,като я целуна нежно но не я пусна:
-Винаги си красива в,каквото и да си облечена...
Е,добре нека чистосърдечно си признае,че като мъж я харесваше повече без дрехи но не беше нито времето нито мястото да го вметва това и да разваля романтиката,а и тя можеше да се досети,на къде отиваха мислите му.
-Имам тайни,който не бих могъл да ти разкрия...
Онова,което не се постигаше с пари се постигаше с много такива,за това за кратко време намери някой който да направи всичко това,по идеи който беше давал. Но не можеше да и разкрие тайните си. Само се усмихна вдигна чашата с вино,можеше да си позволи една чаша днес,без да се прави на някакъв,нямаше да го убие.
-Наздраве за теб Симон,за да ти кажа,колко те обичам и колко мнго заслужаваш тази изненада и всички други след нея..

Не можеше дари за миг да опише,колко щастлив се чувстваше и си отдъхна за малко от това,че я накара за миг да се откъсне от всичко,отново да я накара да се почувства обичана,красива,както и да се почувства добре и щастлива. Надяваше се да я зарадва но това,че се получиха и всички останали неща,просто беше,като прекрасно допълнение. Отново нежно я целуна и я остави да си похапне от първото ястие,което дойде в този миг:
-Приятен апетит...
Първото беше любимата и салата,а като малко предястие донесоха малки франзели с топено сирене,което се оказа сладка закачка,защото знаеше,че ги обича и ако присъстват,ще е прекрасно:
-Не можах да те лиша от любимите ти франзели...
Намигна и той,като се облегна назад,защото искаше да се наслади на всеки миг,на всяко нейно прекрасно и щастливо изражение. Да слуша медното и гласче,да я види наистина щастлива,беше неговата голяма награда. Надяваше се само да го задържи по дълго:
-Да видиш,колко странно беше да поръчвам на готвач франзели с топено сирене. Все едно извърши предателство към гурме света...
Пошегува се той но му беше забавно ситуацията в която изпадна за такава дреболия. А и трябваше малко да я по разсее с някоя шега.

-А,да...
Забрави нещо и то беше да яде,зае се с това забравено дело,като си похапна и той. Макар че още изненади и готвеше и още не знаеше,дали всичко,ще и се хареса. Похапнаха всичко останало,като си поговориха за някой други по странични неща,беше добре да говорят за това,защото засилваха връзката си така.
За десерта трябваше да я изведе на терасата където се готвеше още една изненада. Подаде и ръка,като преди да излезе и наметна едно меко одеяло,защото навън беше студено,е нямаше да останат дълго но въпреки това не искаше да я простуди. А навън имаше лапички,който светеха и дори леко премигваха,бяха от подобието на онези,който сякаш падаха снежинки. Имаше люлка,а до нея една масичка с две чаши горещ шоколад и специален шоколадов десерт. Беше много но можеше да си избере:
-Това не е цялата изненада настини се,а аз идвам след малко.
Имаше една изненада за нея но я беше скрил и сега я донесе. Щом се върна носеше един лек дървен куфар,приближи се към нея,като се настани до нея на люлката:
-Исках да ти подаря нещо,което да ти даде идея с нещо различно,което да се занимаваш.
Отвори куфарчето,като се видя комплект с прекрасни моливи за рисуване и един скицник:
-Рисуваше модели и искаше да станеш дизайнер,сега отново можеш да станеш това,което искаш. Да започнеш да рисуваш,да правиш това,което искаш и обичаш.

-Заслужаваш много повече от това и това е малкото което успях,и се радвам че те зарадва. Истината,е че ти си единствената жена за мен,ти си най важния човек и дори не това,което правя за теб е малко в сравнение с подаръка който ти ми подари и това е нашата прекрасна дъщеря. Повече не бих могъл да искам и да мечтая,защото ти си до мен и имаме най-прекрасната дъщеря...
Нежно я целуна,като изтри сълзичките:
-Сега съм сигурен,че не си готова да се върнеш към,мечтите и към хобито си. Но не се чувствай гузна,ако искаш да рисуваш,да се върнеш дори в университета. Аз,ще те подкрепя и винаги,ще го правя.
Погали я отново сладко по бузата,много нежно. Тези сълзи бяха от радост,а не от мъка и това определено повече му харесваше:
-Каквото и да искаш,дори да не е това,винаги ще съм зад теб,знай го. И да...
Приближи се съвсем малко към нея,като и прошепна на ухото:
-Аз не просто те обичам,аз те обожавам...

Нейните думи го трогнаха и я притисна към себе си силно. След тези думи всичко което се кажеше,щеше да е бледно и някак дори пошло. Тя беше казала всичко,точно и ясно,както си беше наистина. Притисна я към себе си,защото всяка нейна дума го докосна. Не искаше да го показва но в неговите очи се криеха някакви малки изкрици.
Прегръщаше я дълго,не искаше да я пусна от обятията си,всъщност точно от това имаха нужда от ново начало,от това да не се взират повече в миналото. Да го зачеркнат и да продължат на ново. А,още по голямата истина е,че след всичките тези провали,сега отново се преодкриваха:
-Така е Симон,изтината е... Изтина е и това че не си давах сметка за всичко,не поглеждах реално,не те оценявах напълно,не те накарах да се почувстваш истински обичана,закриляна и дори,като истинска жена. Това,ще се промени не го обещавам,а ще го направя.
Погали я но не я пусна,всъщност беше доста студено въпреки,че тя бе завита му се виждаше,че може да настине,а и му харесваше да я прегръща.

-Може да завали сняг,не ти ли се иска да го видиш...
Засмя се той,като я вдигна на ръце и я понесе към топлата и уютна спалня,която също беше окрасена с,червени свещи,тук там розови листа. Бяха останали сами,всички си бяха тръгнали по план след,като излязоха на терасата,като естествено си бяха взели излишните неща. Сега можеха да останат наистина на саме в прекрасната романтична обстановака.
Сложи я леко на леглото,върху листенцата,като мина от другата страна и се настани на леглото.
-Шампанско мадам...
Имаше и шампанско но не беше сигурен след всичко изпито или изядено,дали можеха още,имаше и ягоди,както и сметана.
-Прекрасното е че,вече сме само аз и ти,няма никой тук и си само и единствено моя...
Приближи се към нея,като я придърпа за тънкото кръстче. Нямаше търпение за нея,всичко това му действаше и на него,романтиката се превърна и в друг инпулс но също толкова нежен.

-Разкрит съм...
Подаде и чашата,като не взе своята,нали щеше да я напива. Не просто искаше да я докосва и за това не искаше да пие. А и щом пуловера се оказа на земята очичките му светнаха от прекрасната гледка на невероятното и тяло. Извивки,който можеха да ти завъртят главата,нежно мека кожа,и всичко просто достойно да те побърка. Можеше да я вземе още сега и щеше да го направи но по хубаво,щеше да е да си поиграят,да има пред игра:
-Въпреки,че съм разкрит ти ще се направиш на приятно разсеяна нали?
Закачи я отново той,като се наведе и започна с малки целувки,да обсипва прекрасното и вратле. Усети кожата и,как настръхва и тя потрепва от удоволствие. Езичето му премина дразнещо за секунда,за да я опита и накара да потрепери още повече.
Докато го правеше,палавата му ръка се спусна към бедрата и,като надигна леко на горе полата и,не се поколеда нежно да я погали.

-Значи определено не съм забравил,как да те съблазня...
Изръмжа нежно отново в ухото и,като лека полека си проправи път към най нежното и местенце,преминавайки през клина и промъквайки се под бельото и. Не го събу,защото все още искаше да си играе:
-Бива ли ме все още...
Засмука нежно възглавничката на ухото и,като след само миг,целуна устните и,като езичето му нахлу и палаво се заигра с нейното. Всичко целеше просто да я накара да изпита невероятно удоволствие,каквото и той в момента. А,и ужасно му харесваше да я докосва,да обхожда всеки сантиметър от тялото и,и да и се наслаждава.
-Не мога да ти се наситя знаеш ли?

Нямаше как да забрави нежните и местенца,знаеше всяка част от тялото и как реагира на неговото докосване. Беше я разгадал,като корта и въпреки всичко всеки път я преоткриваше на ново,като без дори да се опитва,правеше нещо ново,което на нея и се харесваше. Всъщност дори и да беше груб,до беше точно в момента в който трябваше:
-Можеш да ми викаш Деймън или скъпи...
Смехът му беше палав,като прозвуча отново в ушенцето и,като се беше почти сгушил там,за да я обсипва нежно с целувки,който да палят кожата и. Без да свали полата и,нежно побутна бельото и клина,като ги събу с голяма ловкост,не му се играеше просто да сваля полата,а определено беше сигурен,че тя няма търпение. Само леко се понадигна и се оказа върху нея,раздели нежно бедрата и,като се отърка в нея,за да я подготви. Проникна бавно и усети,прилив на невероятно удоволствие,което се завъртя по цялото му тяло. Притисна се към нея и жадно впи устни в нейните,за една влудяваща продължителна целувка.

Обожаваше да се движи в нея по този начин,от край до край,за да я усеща цялата. Нямаше такова върховно усещане,като това,другото беше неговия край но определено това си е най уникалното нещо. Особено,когато я караше да се движи по този начин,да се извива под него на почти всеки тласък,сладките и стонове можега дори да го побъркат допълнително. Погали нежно крачето и,като я погледна палаво:
-Няма да избягам скъпа...
Отново палава закачка,нямаше намерение да и бяга,но му хареса,как се опитва да не и избяга. Все едно с всеки жест му казваше и че и той и принадлежи. Не знаеше но му харесваше,когато и казваше,че се притежават един друг. Нямаше лъжа те наистина се притежаваха. Не можеха един без друг,а телата им си пасваха перфектно.