Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Апартаментът

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Next
АвторСъобщение
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пет Дек 13, 2013 12:20 pm

Беше малко следобед, когато ме уведомиха, че Деймън е пристигнал. Набързо минах през стаята, за да си взема чантата и слязох при него.

Анабел остана със Сиси.
- Не те очаквах толкова рано. - Казах аз и отидох до него, за да го целуна.
- Тръгваме ли?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пет Дек 13, 2013 8:39 pm

Задържа я доста в мола,дори малко повече,не не беше голямо усилие,когато я заплеснеше по нещо,което харесва,а особено много в детския магазин,където не излязоха цял час. Трудно набутаха всичките неща в колата:
-Да определено беше права...
Констатира той докато затвори с усилие багажника на колата. Не беше истина колко неща бяха взели. Стана му забавно,защото я гледаше толкова ентусиазирана във всичко,заразяваше го на моменти. Тръгнаха с колата но по средата на пътя реши да я подготви за изненадата:
-Всъщност ти подготвих една изненада,която ни чака в апартамента,надявам се,че няма да ми се разсърдиш много...
Погледна за малко към нея,а после и към пътя:
-Искаше ми се да те изненадам,надявам се приятно...
Не и каза нищо повече,а тя задаваше доста въпроси. Щом слязоха тя бързо тръгна на горе,а той само изкомандва да се пренесе багажа. Нямаше намерение нито тя нито той да го носят. Тръгна на горе,като я последва,а щом отвори вратата видя,красивата гледка на украсения апартамент,една прекрасна елха,която не беше украсена съвсем. Бяха сложени гирлянди и лампички но бяха оставени играчките и звездата за после. Защото не искаше да и отнема удоволствието да я украси по свой вкус но и спести усилието да се върти за да слага гирлянди и лампи. А в трапезарията имаше красива маса,само за тях двамата украсена в коледния дух,както и сервитьор,който щеще да носи вкусните ястия:
-Това е пред коледния ми подарък. Надявам се не се сърдиш,че те лиших от възможността да украсиш сама всичко но мислях,че ще те улесня малко. А,и оставих да сложиш ирачките ти или ако искате утре заедно с Анабел,ще и е забавно да я вдигна,за да закачи звездата на върха на елхата...
Ако можеше да я накара,стига да не и хареса и да си я задържи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пет Дек 13, 2013 8:50 pm

Бях удивена... Не, по скоро възхитена от начина по който целия апартамент бе преобразен. Не беше само елхата и масата, а всичко. Навсякъде, където и да се обърнеш блещукаше и сияеше. Тази изненада направо спря дъха ми и ме накара да се разплача. Не знам защо го направих, но беше толкова красиво, че просто не можах да се сдържа.
- Прекрасно е... - Успях да промълвя най-накрая и преди да пристъпя навътре и да разгледам по-обстойно го целунах.
- Благодаря... - Казах с все още насълзени очи. - Наистина е ужасно красиво...
Това временно жилище, както го наричах до сега, се бе превърнало в истински дом. Дори не бях пристъпила вътре и вече го усещах. Изглеждаше и дори миришеше като дом. Най-прекрасното и уютно място на света... Как можех да сдържа сълзите си?
- Аз... - Не знаех какво да кажа. Нямаше подходящи думи, които можеха да опишат начина, по който се чувствах в момента. Влязох навътре и започнах да се оглеждам. Беше съвършено и не исках да променя нищо... Дори масата... Прокарах пръсти по покривката. Беше подредена толкова красиво и изискано, че дори и аз нямаше да успея да го направя по точно този начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пет Дек 13, 2013 9:14 pm

Зарадвасе,че успя да я направи поне малко щастлива след всичко лошо,което и беше причинил и че не я накара да се ядоса за това,че го беше направил зад гърба и. Но точно за това бяха и изненадите,за да изненадват приятно. Приближи се,открадна си една целувка,като я погали нежно по бузата,за да отметне една сълзичка:
-Радвам,се че ти хареса моята малка изненада...
Като джентълмен застана зад стола,като го подръпна за да и намекне да седне:
-Заповядай красавице за една невероятна вечеря....
Остави я да се настани,като седна срещу нея и погледна към сервитьора за да донесе виното и всичко което следваше след тяхното пристигане:
-Само любимите ти неща,както и един коледен кейк с много шоколад,който ще хапнем на вън,защото и там има изненада но по късно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пет Дек 13, 2013 9:21 pm

Не знаех колко още изненади мога да понеса и дали ще са толкова приятни като тази, но реших да не любопитствам прекалено много и да проявя търпение.
- Трябваше да ми кажеш... Щях да облека нещо по-подходящо... - Казах малко тъжно, когато осъзнах, че дори келнера е по-официален от мен.
- Сега изглеждам нелепо на фона на всичко останало... - Не беше мърморене или негодувание... е може би малко, но нямаше как нещо толкова дребно да развали удоволствието от всичко останало. Мъжът наля вино в чашите ни, за мен бяло, каквото обичах. После засвири тиха музика и той запали свещите на масата. Струваше ми, че се намирам в приказка или пък това е просто някакъв сън.
- Кога успя да направиш всичко това? - Още бях в пълен шок и не можех да разбера как е успял да организира нещо подобно без дори да заподозра.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пет Дек 13, 2013 9:33 pm

Протегна ръката си към нейната,като я целуна нежно но не я пусна:
-Винаги си красива в,каквото и да си облечена...
Е,добре нека чистосърдечно си признае,че като мъж я харесваше повече без дрехи но не беше нито времето нито мястото да го вметва това и да разваля романтиката,а и тя можеше да се досети,на къде отиваха мислите му.
-Имам тайни,който не бих могъл да ти разкрия...
Онова,което не се постигаше с пари се постигаше с много такива,за това за кратко време намери някой който да направи всичко това,по идеи който беше давал. Но не можеше да и разкрие тайните си. Само се усмихна вдигна чашата с вино,можеше да си позволи една чаша днес,без да се прави на някакъв,нямаше да го убие.
-Наздраве за теб Симон,за да ти кажа,колко те обичам и колко мнго заслужаваш тази изненада и всички други след нея..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пет Дек 13, 2013 9:48 pm

Кристалните чаши звъннаха празнично, когато се докоснаха и двамата отпихме. Още не можех да сляза на земята. Чувствах се толкова приятно и най-вече обичана. Деймън не правеше подобни жестове всеки ден. Всъщност досега всичко което ми беше подарявал бе материално, с изключение на къщата, която също беше купена с пари, но цялата идея за нея и начина по който ми я поднесе бяха, толкова трогателни, подобно на това тук.
- Наистина не знам какво да кажа... - Дори се чувствах леко засрамена.
- Освен, че аз също те обичам... Много!... И... този жест... всичко което си направил... ме карат да те обичам още повече... - Може би сега наистина започвахме на ново. Не, със сигурност беше така, защото никога преди не сме имали подобни мигове, които да ме карат да се чувствам толкова специална за него.
- Кой си ти и какво направи със съпруга ми? - Пошегувах се накрая, защото ако не го бях направила щях да се разплача отново, а аз определено не исках да развалям този момент със сълзи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пет Дек 13, 2013 10:08 pm

Не можеше дари за миг да опише,колко щастлив се чувстваше и си отдъхна за малко от това,че я накара за миг да се откъсне от всичко,отново да я накара да се почувства обичана,красива,както и да се почувства добре и щастлива. Надяваше се да я зарадва но това,че се получиха и всички останали неща,просто беше,като прекрасно допълнение. Отново нежно я целуна и я остави да си похапне от първото ястие,което дойде в този миг:
-Приятен апетит...
Първото беше любимата и салата,а като малко предястие донесоха малки франзели с топено сирене,което се оказа сладка закачка,защото знаеше,че ги обича и ако присъстват,ще е прекрасно:
-Не можах да те лиша от любимите ти франзели...
Намигна и той,като се облегна назад,защото искаше да се наслади на всеки миг,на всяко нейно прекрасно и щастливо изражение. Да слуша медното и гласче,да я види наистина щастлива,беше неговата голяма награда. Надяваше се само да го задържи по дълго:
-Да видиш,колко странно беше да поръчвам на готвач франзели с топено сирене. Все едно извърши предателство към гурме света...
Пошегува се той но му беше забавно ситуацията в която изпадна за такава дреболия. А и трябваше малко да я по разсее с някоя шега.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пет Дек 13, 2013 10:17 pm

Засмях се искрено и макар стомаха ми да бе свит на топка и да не ми беше до храна, чувайки всичко това определено щях да се постарая да не обидя нито готвача, който се е постарал, нито пък Деймън, който очевидно е помислил за всичко, дори и за франзелите.
- Повярвай ми, почти мога да си го представя. - Отвърнах аз и си отчупих малко парченце от франзелата, което намазах с обилен слой топено сирене. Щях да съжалявам по-късно за това, но хубавото беше, че има фитнес в сградата, който трябваше да започна да посещавам иначе щях да заприличам на бременната Симон, която се тъпчеше с всичко и по всяко време.
- Между другото, трябва да призная, че салата също си я бива... - Не се и съмнявах, че Деймън е използвал услугите на някой професионален готвач, когато ставаше дума за впечатляване, той наистина бе ненадминат.
- Впечатлена съм... - Усмихнах се лекичко. - Обаче няма да се разберем така... Ако ти не ядеш и аз няма...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пет Дек 13, 2013 10:32 pm

-А,да...
Забрави нещо и то беше да яде,зае се с това забравено дело,като си похапна и той. Макар че още изненади и готвеше и още не знаеше,дали всичко,ще и се хареса. Похапнаха всичко останало,като си поговориха за някой други по странични неща,беше добре да говорят за това,защото засилваха връзката си така.
За десерта трябваше да я изведе на терасата където се готвеше още една изненада. Подаде и ръка,като преди да излезе и наметна едно меко одеяло,защото навън беше студено,е нямаше да останат дълго но въпреки това не искаше да я простуди. А навън имаше лапички,който светеха и дори леко премигваха,бяха от подобието на онези,който сякаш падаха снежинки. Имаше люлка,а до нея една масичка с две чаши горещ шоколад и специален шоколадов десерт. Беше много но можеше да си избере:
-Това не е цялата изненада настини се,а аз идвам след малко.
Имаше една изненада за нея но я беше скрил и сега я донесе. Щом се върна носеше един лек дървен куфар,приближи се към нея,като се настани до нея на люлката:
-Исках да ти подаря нещо,което да ти даде идея с нещо различно,което да се занимаваш.
Отвори куфарчето,като се видя комплект с прекрасни моливи за рисуване и един скицник:
-Рисуваше модели и искаше да станеш дизайнер,сега отново можеш да станеш това,което искаш. Да започнеш да рисуваш,да правиш това,което искаш и обичаш.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 1:23 pm

Сълзите започнаха да се стичат отново по лицето ми. Не знаех как по друг начин да изразя чувствата, които приливаха в мен. Бях толкова щастлива и трогната от подаръка му и изобщо всичко, което бе организирал.
- Аз... - Не, нямаше думи, които бяха достатъчно силни, за да изразя чувствата си. Разгърнах леко одеялото и повдигнах ръце, плъзвайки ги по лицето му. Придърпах го лекичко към мен и го целунах с толкова много любов и нежност.
- Толкова много ти благодаря... - Отново сведох погледа към подаръка. Едва ли щях да се върна отново към рисуването, но самият факт, че беше се сетил за това ме правеше толкова щастлива. Може би преди две години имах наистина шанс. Бяха ме приели в университета, а после се случиха и всички онези неща с изневярата, после раздялата с Мат и после срещнах Деймън... Появи се Анабел и сякаш всичко това с рисуването и модата се изпари, освен това не бях изпитвала потребност да се връщам към рисуването.
- Обичам те! - Казах през сълзи и впих устните си още веднъж в неговите. - Ти и Анабел сте всичко за мен... Абсолютно всичко и вас обичам най-много на света! - Нищо не можеше да се сравни с това да съм около тях, нито рисуването, нито каквото и да е друго нещо.
- Не знам с какво съм заслужила всичко това, но... Искам да знаеш, че означава много... Това е най-хубавата изненада, която някога съм получавала... И... Просто искам да знаеш, колко много те обичам...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 5:59 pm

-Заслужаваш много повече от това и това е малкото което успях,и се радвам че те зарадва. Истината,е че ти си единствената жена за мен,ти си най важния човек и дори не това,което правя за теб е малко в сравнение с подаръка който ти ми подари и това е нашата прекрасна дъщеря. Повече не бих могъл да искам и да мечтая,защото ти си до мен и имаме най-прекрасната дъщеря...
Нежно я целуна,като изтри сълзичките:
-Сега съм сигурен,че не си готова да се върнеш към,мечтите и към хобито си. Но не се чувствай гузна,ако искаш да рисуваш,да се върнеш дори в университета. Аз,ще те подкрепя и винаги,ще го правя.
Погали я отново сладко по бузата,много нежно. Тези сълзи бяха от радост,а не от мъка и това определено повече му харесваше:
-Каквото и да искаш,дори да не е това,винаги ще съм зад теб,знай го. И да...
Приближи се съвсем малко към нея,като и прошепна на ухото:
-Аз не просто те обичам,аз те обожавам...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 6:13 pm

- Знаеш ли... - Отдръпнах се леко назад и отново поставих ледените си пръсти върху лицето му.
- Тази вечер ме накара да осъзная нещо... - Бяхме започнали всичко по толкова грешен начин. Дори не си бяхме дали възможността да се опознаем и влюбим истински един в друг. Всъщност това можеше изобщо да не се случи, ако не бяхме преминали през всички тези неща, но истината беше:
- Не съжалявам дори за миг за миналото и това, че те срещнах... Не съжалявам защото благодарение на всичко това и теб, имам дъщеря си, но не искам да се боря повече за него... - Деймън леко се напрегна, но не бе чул всичко.
- Не, почакай... - Плъзнах пръст по устните му, за да го накарам да замълчи преди да е казал каквото и да било. - Това което се опитвам да кажа е, че сега имаме много повече отколкото някога преди... Не искам да се боря за миналото, а за това което имаме сега... То наистина си заслужава и... Мисля, че днес се влюбих отново в теб... Готова съм да оставя всичко зад нас... Този път наистина... и не само заради дъщеря ни, а защото аз имам нужда от теб и любовта ти... Искам те в живота си, защото ти си моя живот...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 6:35 pm

Нейните думи го трогнаха и я притисна към себе си силно. След тези думи всичко което се кажеше,щеше да е бледно и някак дори пошло. Тя беше казала всичко,точно и ясно,както си беше наистина. Притисна я към себе си,защото всяка нейна дума го докосна. Не искаше да го показва но в неговите очи се криеха някакви малки изкрици.
Прегръщаше я дълго,не искаше да я пусна от обятията си,всъщност точно от това имаха нужда от ново начало,от това да не се взират повече в миналото. Да го зачеркнат и да продължат на ново. А,още по голямата истина е,че след всичките тези провали,сега отново се преодкриваха:
-Така е Симон,изтината е... Изтина е и това че не си давах сметка за всичко,не поглеждах реално,не те оценявах напълно,не те накарах да се почувстваш истински обичана,закриляна и дори,като истинска жена. Това,ще се промени не го обещавам,а ще го направя.
Погали я но не я пусна,всъщност беше доста студено въпреки,че тя бе завита му се виждаше,че може да настине,а и му харесваше да я прегръща.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 6:48 pm

Не знам как и защо, но чувствах, че всичко е променено, дори и той самия не беше същия. Усещах го по-различен начин и сякаш сега наистина осъзнаваше какво чувства към мен, оценяваше и мен като личност, а не просто като красив проект.
Отдръпнах се лекичко и го погледнах в очите, а после го целунах. Още веднъж за хиляден път и подобно на всеки един друг път, почувствах как губя почва под краката си. Той преобръщаше всичко в мен. Караше ме да се чувствам жива и завършена... Караше ме да се чувствам като истинска жена. Обичана, желана и най-вече значима, нещо което не бях усещала преди.
- Колкото и да се страхувам, че ще разваля този миг... Ако не влезем скоро вътре, съм почти сигурна, че ще заприличаме на ледени висулки.... - Наистина беше адски студено и замръзвах. Може би щеше да завали сняг. Надявах се всъщност, защото обичах снега и бях убедена, че на Анабел също ще й хареса.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 7:11 pm

-Може да завали сняг,не ти ли се иска да го видиш...
Засмя се той,като я вдигна на ръце и я понесе към топлата и уютна спалня,която също беше окрасена с,червени свещи,тук там розови листа. Бяха останали сами,всички си бяха тръгнали по план след,като излязоха на терасата,като естествено си бяха взели излишните неща. Сега можеха да останат наистина на саме в прекрасната романтична обстановака.
Сложи я леко на леглото,върху листенцата,като мина от другата страна и се настани на леглото.
-Шампанско мадам...
Имаше и шампанско но не беше сигурен след всичко изпито или изядено,дали можеха още,имаше и ягоди,както и сметана.
-Прекрасното е че,вече сме само аз и ти,няма никой тук и си само и единствено моя...
Приближи се към нея,като я придърпа за тънкото кръстче. Нямаше търпение за нея,всичко това му действаше и на него,романтиката се превърна и в друг инпулс но също толкова нежен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 7:22 pm

- Да не би да се опитваш да ме напиеш и съблазниш? - Попитах игриво и се освободих от пуловера си, който запратих на пода, после се отпуснах удобно върху меките възглавници и го погледнах:
- Защото ако е така... Може да продължиш с опитите... - И докато той наливаше в чашите, аз се освободих и от високите токчета.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 7:32 pm

-Разкрит съм...
Подаде и чашата,като не взе своята,нали щеше да я напива. Не просто искаше да я докосва и за това не искаше да пие. А и щом пуловера се оказа на земята очичките му светнаха от прекрасната гледка на невероятното и тяло. Извивки,който можеха да ти завъртят главата,нежно мека кожа,и всичко просто достойно да те побърка. Можеше да я вземе още сега и щеше да го направи но по хубаво,щеше да е да си поиграят,да има пред игра:
-Въпреки,че съм разкрит ти ще се направиш на приятно разсеяна нали?
Закачи я отново той,като се наведе и започна с малки целувки,да обсипва прекрасното и вратле. Усети кожата и,как настръхва и тя потрепва от удоволствие. Езичето му премина дразнещо за секунда,за да я опита и накара да потрепери още повече.
Докато го правеше,палавата му ръка се спусна към бедрата и,като надигна леко на горе полата и,не се поколеда нежно да я погали.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 7:44 pm

Макар и през плата на клина, докосването му бе способно да ме побърка. Очите ми се притвориха и издишах шумно всичкия насъбрал се въздух в дробовете ми. Главата ми се отпусна назад, а ръката му целяща просто да ми подскаже какво може, се заизкачва нагоре по тялото ми.
- Мисля, че се справяш ужасно добре и сам с тази задача, без помощни средства... - И все пак изпих на един дъх съдържанието на чашата, което малко ме замая, но беше по приятен начин. Оставих внимателно чашата върху нощното си шкафче и пак погледнах към Деймън.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 7:53 pm

-Значи определено не съм забравил,как да те съблазня...
Изръмжа нежно отново в ухото и,като лека полека си проправи път към най нежното и местенце,преминавайки през клина и промъквайки се под бельото и. Не го събу,защото все още искаше да си играе:
-Бива ли ме все още...
Засмука нежно възглавничката на ухото и,като след само миг,целуна устните и,като езичето му нахлу и палаво се заигра с нейното. Всичко целеше просто да я накара да изпита невероятно удоволствие,каквото и той в момента. А,и ужасно му харесваше да я докосва,да обхожда всеки сантиметър от тялото и,и да и се наслаждава.
-Не мога да ти се наситя знаеш ли?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 8:12 pm

- О, повярвай ми... - Отвърнах малко задъхано, улавяйки погледа му. - Никак не си загубил чара си...
Все още дори само едно негово докосване, можеше да ме докара до истинска лудост, а да не говорим за това което той правеше в момента и което бе много повече от докосване. Деймън познаваше толкова добре тялото ми и нуждите ми, че винаги... абсолютно винаги, успяваше да предизвика в мен, онова което желае.
Тялото ми се изви леко и изстенах, докато краката ми инстинктивно се опитваха да се върнат един към друг. Още не бе получил, това което иска, но усещах, че моментът наближава.
- Деймън... - Извиках тихичко и пръстите ми се забиха в рамото му.
- Господи... - Единият му пръст потъна в мен, докато палеца му все още ме галеше. Когато усетих как всичко в мен експлодира, изстенах силно и едната ми ръка хвана неговата, задържайки я...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 8:24 pm

Нямаше как да забрави нежните и местенца,знаеше всяка част от тялото и как реагира на неговото докосване. Беше я разгадал,като корта и въпреки всичко всеки път я преоткриваше на ново,като без дори да се опитва,правеше нещо ново,което на нея и се харесваше. Всъщност дори и да беше груб,до беше точно в момента в който трябваше:
-Можеш да ми викаш Деймън или скъпи...
Смехът му беше палав,като прозвуча отново в ушенцето и,като се беше почти сгушил там,за да я обсипва нежно с целувки,който да палят кожата и. Без да свали полата и,нежно побутна бельото и клина,като ги събу с голяма ловкост,не му се играеше просто да сваля полата,а определено беше сигурен,че тя няма търпение. Само леко се понадигна и се оказа върху нея,раздели нежно бедрата и,като се отърка в нея,за да я подготви. Проникна бавно и усети,прилив на невероятно удоволствие,което се завъртя по цялото му тяло. Притисна се към нея и жадно впи устни в нейните,за една влудяваща продължителна целувка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 8:41 pm

Обожавах това първо сливане, то ме караше да изтръпвам цялата. Усещах го с цялото си тяло и чувството беше неповторимо.
- Добре тогава... Скъпи... - Промърморих тихичко.
- Трябва да призная, че се справяш чудесно... - Пръстите на ръцете ми се преплетоха в косата му. Правеше го толкова добре, че стенанията ми не стихваха дори и за миг.
Краката ми се увиха около кръста му и всячески се опитвах да го придърпам към себе си, макар да нямаше повече на къде. Ръцете му се плъзнаха под потника ми и докоснаха гърдите ми. Усетих как настръхвам отново.
- Влудяваш ме... - Той се движеше сравнително бавно, но доста диво бих казала и доста, доста дълбоко, а това винаги беше гаранция за успех.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 8:52 pm

Обожаваше да се движи в нея по този начин,от край до край,за да я усеща цялата. Нямаше такова върховно усещане,като това,другото беше неговия край но определено това си е най уникалното нещо. Особено,когато я караше да се движи по този начин,да се извива под него на почти всеки тласък,сладките и стонове можега дори да го побъркат допълнително. Погали нежно крачето и,като я погледна палаво:
-Няма да избягам скъпа...
Отново палава закачка,нямаше намерение да и бяга,но му хареса,как се опитва да не и избяга. Все едно с всеки жест му казваше и че и той и принадлежи. Не знаеше но му харесваше,когато и казваше,че се притежават един друг. Нямаше лъжа те наистина се притежаваха. Не можеха един без друг,а телата им си пасваха перфектно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 9:05 pm

Всеки негов тласък бе, една нова доза на чисто концентрирано удоволствие. Той владееше тялото и мислите ми. Правеше го винаги, но днес сякаш повече от всякога, защото си играеше с търпението и на двама ни, но по скоро неговото, защото за мен, в този момент, това темпо бе повече от задоволително, но познавайки го добре, знаех колко мъчително е за него да го поддържа.
- Надявам се, защото имаш още много работа за вършене тук... - Казах не по-малко закачливо от него и жадно впих устните си в неговите. Беше изненадващо, колко силно може да желаеш някой друг. Това не ми се бе случвало с никой друг, дори и с Мат, не и в такава степен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   

Върнете се в началото Go down
 
Апартаментът
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 4 от 10Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Жилищна зона-
Идете на: