Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Апартаментът

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Next
АвторСъобщение
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 9:20 pm

Не можеше да говори повече,защото страстта му нарасна главоломно,и той си имаше слабости или по скоро си е само една на име Симон. На моменти се оказваше ужасно трудно да и устой,нейното тяло имаше влияние над неговото.
Задвижи се по бързо но движенията му не загубиха страстта си,не загубиха дивото желание по нея и за нея. Ръцете му се спуснаха по тялото и,като едната му ръка се заигра с гърдите и. Не след дълго устните му се включиха,като усетиха сладкия вкус на нежната и кожа. Никой десерт не можеше да се сравни,тя се оказа по сладка дори от шоколадовия десерт:
-Мила моя...
Простена,като се задвижи още по бързо,за да докара и двамата до невероятния край до сладкото удоволствие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 9:28 pm

За мен не се оказа толкова трудно да стигна до края, но при него отне доста повече време. Не се оплаквах, в никакъв случай. Обожавах неговата страст, тя възпламеняваше и мен самата, ставах по-напориста и удоволствието нарастваше до неузнаваемост и все пак нещо в съзнанието ни, не искаше това да свършва. Просто той бе по-силен от мен и някак си успяваше да се контролира, докато аз просто се предавах прекалено бързо. За мен бе като наркотик, който нямах търпение да получа отново и отново, и докато дойде ред и за неговата доза, аз бях успяла да получа няколко. Две три, кой ги броеше?
- Деймън... - Усетих, че ще свърша отново, тялото ми бе така чувствително и той не правеше нещата по-лесни. Задвижи се бясно в мен, докато накрая удоволствието не връхлетя й двама ни като опустошаващо цунами.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 9:41 pm

Нищо на тази планета не можеше да се сравни с това удоволствие,което изпита за секунда,като експлозия,като все едно политаш,невероятно и неповторимо. А,още по хубавото беше,че и двамата бяха достигнали доневероятния край заедно.
Всъщност винаги искаше да я докара до няколко невероятни края,защото той ако свършеше,му бяха нужни няколко минути да продължи,а да се контролира се оказваше трудно но по ефективано. Всъщност винаги можеше да свърши много преди нея но с времето дори да му се стори мъчително го правеше за да и достави на нея по голямо удоволствие. Да си мъж не е да имаш атрибут,а да го имаш и да знаеш,как да го използваш иначе всичко просто си е излишно. Избута се назад,като легна до нея,не искаше да я затиска с тялото си но я придърпа с една ръка за да легне на рамото му.
Дишаше тежко и се опитваше да се успокой,защото все още преминаваха сладки инпулси по тялото му:
-Не сме загубили тренинг определено...
Засмя се той,не че бяха много стари но не бяха и супер големи младежи но си ги биваше. Едно не можеше да им се отрече,че се познаваха и с времето всичко ставаше много по лесно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Съб Дек 14, 2013 9:52 pm

Засмях се тихичко и отпуснах глава върху рамото му. Чувствах се изморена, но по дяволите, обожавах да изпитвам тази блажена умора, която идваше след края.
- И аз мисля така...
Сега трябваше да събера сили и да стигна до банята, но усещах как започвам да се унисам, а това никак не беше добър знак. В крайна сметка обаче и двамата си взехме душ, един след друг, защото в противен случай всичко от преди малко щеше да се повтори. Накрая и двамата си облякохме пижамите, или по скоро аз, защото неговата пижама се състоеше в боксерки. Чувството беше ужасно приятно когато си легнахме гушнати и загасихме лампите, в стаята все още бе светло, заради светлините идващи отвън.
- Беше прекрасна вечер... - Прошепнах тихичко и го целунах за лека нощ. - Благодаря... - После се отпуснах и заспах спокойно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Дек 15, 2013 9:23 pm

Искаше му се поне още един рунд но знаеше,че я изтощи на максимум и това е малко възможно. Все пак имаше още време и сутринта не е толкова далече,а и сутрешния секс си е много по приятен от едно силно кафе,определено ободряваше и правеше дори деня по весел. Само че това остана в проекто мечтите му. Прегърна я нежно,като малко след ,като заспа тя,заспа и той. Да си признаем и той,беше доста изморен,не че му се случваше често но деня се оказа доста дълъг и притеснителен и за него.
На сутринта,като по чудо се събуди и по рано от нея,като се възползва от това. Не го биваше в много неща,и готвенето не му бе сила но направи едни сандвичи,като ги сложи в една чиния,наряза плодове,който не бяха никак перфектни но можеше да се зачете неговото усилие. Всичко това слои на една табла и понесе към леглото и за една изненада.
Естествено я събуди нежно и внимателно,за да не я изплаши,като се постара да я накара да се почувства добре:
-Добро утро красавице!
Прошепна и той,а после нежно я погали по бузката,за да довърши нежния жест.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Дек 15, 2013 9:38 pm

Отворих бавно очи и щом го зърнах, на лицето ми се появи усмивка. Още бях подвластна на изненадата от вчера и вероятно тази усмивка нямаше да слезе от лицето ми с дни.
- Добро утро... - Прошепнах сънено и улових ръката му, която задържах върху лицето си. После забелязах и подноса в ръката му и се усмихнах още по-широко. Съдържанието имаше доста трагичен вид, но какво от това, бях убедена, че ще е най-вкусния сандвич на света.
- Направил си ми закуска? - Попитах аз и се поизправих лекичко в леглото.
- Изглежда... апетитно... - И двамата се засмяхме, защото знаехме, че не изглежда така. Наведох се към него и го целунах нежно по устните.
- Благодаря...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Дек 15, 2013 9:48 pm

-Нека не се лъжем,не е апетитно,ако желаеш,ще поръчам закуска.
Нямаше сега нямаше измама определено не е никак вкусно това което направи но определено се виждаше желанието за изненада и,че бе вложил труд и любов във това,което прави. Просто никак да не се лъжем,той не можеше да готви,а и не трябваше но изненадата си е изненада. Отвърна на всяка нейна целувка,като си добави няколко от него.
-Имаш ли планове за днес,освен да вземем нашата принцеса.
Попита той подпрял се до нея и почти надвесил се:
-Имаме елха да до украсим но ще е добре,да отидем и на терапевт,знам че всичко сега е хубаво но е надявам,просто да затвърдим това хубаво усещане,като изгладим всичко между нас.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Дек 15, 2013 9:57 pm

- Шшшшт... - Прошепнах аз и отново впих устните си в неговите, защото исках да го накарам да замълчи. Току що отварях очи и исках да си откраднем поне няколко красиви мига, преди да заговорим за задължения и терапевти.
- Още е толкова рано... - Бях успяла да мерна часовника, който показваше седем и трийсе. - Защо не се върнеш в леглото? - Щях да измисля по-приятна тема за разговор от тази.
- После ще вземем Анабел и ще украсим елхата... - Говорех тихичко измежду целувките.
- Мисля, че терапията може да почака... За сега... - Без съмнение щяхме да се върнем отново, но не исках да го правим точно днес.
- Следобед може да си направим курабийки... - Плъзнах ръка зад врата му и се приближих по-близо до него.
- И горещ шоколад... И да гледаме някой филм... Всички заедно... - Отдръпнах се лекичко и го погледнах игриво.
- Искаш ли да се върнеш в леглото?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Дек 15, 2013 10:03 pm

Дори без молба се върна в леглото при нея,без нужда от повторна покана. Мушна се при нея под завивката,като се настани до нея. Придърпа я с двете си силни ръце към неговото тяло,което не бе особено облечено:
-Тази твоя идея повече ми допада.
Но естествено се засмя,защото в главата му се завъртя това:
-Може да правим корабийки но нито аз нито Анабел можем да ги правим. По скоро сме добри в изяждането и цапането.
В това бяха ненадминати и по скоро бомба падаше след тях. И двамата си умираха за сладко за наистина сладко,а за корабийки просто не ставаше и дума,а за мъфени просто нямаха други конкуренти:
-Ти ще ги правиш,а ние ще ти пречим...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Дек 15, 2013 10:13 pm

Засмях се тихичко:
- И аз това имах предвид... - Знаех, че нито единия, нито другия би могъл да ми бъде полезен в кухнята, но все пак щеше да е далеч по-забавно ако сме заедно.
- Забеляза ли? - Навън валеше сняг. Нямах представа дали е натрупало, но валеше обилно и само при мисълта, колко ли студено е в момента навън, потреперих лекичко и инстинктивно се сгуших още повече в Деймън.
- Мислиш ли, че е натрупало? - Щеше да е ужасно хубаво ако е натрупало.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Нед Дек 15, 2013 10:19 pm

Намести се по удобно на леглото до нея,като ръцете му бързо намериха пътя към прекрасното и извито кръстче и я приближи към себе си,за да легне на гърдите му. После ръцете му започнаха да я галят,а не след дълго се заигра с приказно русата и коса. Като се омагьосваше не от снега,ами от самата нея:
-Ако натрупа... -засмя се той-Ставаш моя пленница...
Отново смях,като я повали на леглото но по скоро се оказа като игра,като закачка дори малко детска:
-На вън е студено и вали сняг,а тук винаги е топло и сякаш всеки момент ще изгоря...
Устните му жадуваха да докоснат нежното и вратле,като я обсипа с нежни целувки. Трудно можеше да и се насити.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 16, 2013 7:25 pm

- Играта която започваш е опасна и може наистина да изгориш... - Казах тихичко и извих съвсем леко глава настрани, осигурявайки му по-свободен достъп до мястото, което бе набелязал и засипваше с целувки, в момента.
Настроението ми все още бе доста лежерно и дори малко отнесено, а тези негови целувки ме караха да се съмнявам във възприятията си и не знаех дали е сън, или устните му в действителност са като нажежени остриета, които прогарят кожата ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 16, 2013 7:34 pm

-Това,като заплаха или като приятно предложение ли да го приемам...
Настроен се оказа за палави игри още от сутринта но когато сутринта тръгваше така приятно нямаше,как да се спре лесно. Имайки предвид,че я желаеше повече от колкото съзнанието му можеше да понесе. Цялото му тяло трепереше за нея и искаше да я докосне,да бъде нежен,да си играе,и всички подобни неща,който можеха да се правят от един мъж и една жена в рамките на кратката сутрин.
-Мисля че и двамата,ще изгорим заедно...
Без лъжа усещаше нейното тяло толкова горещо,че всеки момент и тя щеше да избухне в пламъци. Естествено това е по скоро сладка метафора но определено гореше за същите неща,който и той. Телата им се търсеха един друг,пасваха си и сякаш всяко движение дори се оказваше довършено от другия. Без неловки моменти,без дори един жест неправилен,сякаш всичко и намираше времето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 16, 2013 7:46 pm

- Това като заплаха или предложение да го приемам? - Перифразирах неговите думи и се засмях тихичко. Разбира се, можех да горя в този огън цяла вечност, дори щях да го запаля сама, ако той вече не го бе направил.
- Обичам те! - Прошепнах тихичко, държейки лицето му в ръце и взирайки се в прекрасните му очи. - Обичам те толкова много...
Пръстите ми се плъзнаха надолу към врата му и се сплетоха в косата на тила му. Точно такъв беше живота, който си представях, когато застанах пред олтара, за да се мъжа за него. И тези откраднати мигове, само за нас двамата ме караха да се чувствам като истинска жена.
- Желая те... - Прошепнах леко задъхано...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 16, 2013 8:07 pm

Накара сърцето му да се преизпълни да започне да тупти дори още по силно. Всеки миг я обичаше все повече и повече и никога не му се виждаше достатъчно. Нищо не можеше да го откъсне от нея,дори света да се срутваше:
-Обичам те,не аз те обожавам...
Обичам дори не му се струваше достатъчна дума,за да опише това,което изпитваше,много повече беше от обич,напълна отдаденост.
-Моята божествена съпруга...
Това кратко изречение,показваше това,че е негова и на никой друг,божествена защото е най красивата жена за него,и съпруга,защото бяха свързани.
-Аз те желая повече...
Добави той и впи жадно устни в нейните подобно на някой удавник,за сладките и целувки. Докато обаче се опитваше да си направи път до тялото и покрай дразнещото одеяло,отърквай ки се нежно и внимателно в нея,телефона зазвъня. Не му обърна внимание,не искаше да го чуе но телефона не спря. Просто звънеше и то на почивки. Изнерви се:
-Прости ми любима трябва да убия някой...
Изръмжа недоволно,защото трябваше да се откъсне от нея,протегна се,като вдигна тефона:
-Да какво по...
Но беше гласа на приятелка на асистентката,като му съобщи,че тя била на път към родилното,за да роди.
-Добре,ще дойда...
Затвори телефона,като не смяташе да остава Симон но му трябваше малко време да осмисли чутото. Обърна се към нея,като се опита да не му личи:
-Извинявай да продължим до там до където бяхме стигнали.
В него се бонтуваха две емоции,това че не изкаше и не можеше да остави Симон така,просто да си вдигне и да тръгне,а от друга страна,ако в момента се раждаше неговото дете и го пропуснеше,нямаше да си го прости. Не искаше да я нарани отново не не искаше и да бъде жесток,ако не направи онова,което трябва.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 16, 2013 8:18 pm

Телефонното обаждане не повлия изобщо на желанието ми, дори го засили, но когато Деймън се върна обратно и най-накрая успя да избута глупавата завивка, настанявайки се между бедрата ми, осъзнах, че съм ужасно любопитна, кой всъщност беше на телефона и къде обеща, че ще отиде? Днес ли? Бяхме планирали целия ден, не исках да ходи никъде:
- Кой беше? - Попитах аз, като се загледах по-внимателно в лицето му, което сякаш криеше от мен. Допусках, че може би е малко ядосан заради прекъсването, но имаше и нещо друго. Някакво притеснение, което до сега не бях виждала.
- Деймън... - Улових лицето му с ръце. - Погледни ме... - Нещо се беше случило. Сега когато погледите ни се срещнаха, усетих, че нещо не е наред и студени тръпки пропълзяха по гръбнака ми, сякаш се беше случило най-ужасното.
- Какво има? - Паниката взе връхна точка. - Нещо с Анабел?!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 16, 2013 8:30 pm

-Не спокойно не е за Анабел...
Погали я той леко по лицето,като се страхуваше да и,каже за да не развали всичко. Това можеше да доведе до скандал до неприятности,който той не искаше. Сложи другата си ръка към кръста и,и погледна към прекрасните и очи:
-Всъщност не е нещо страшно но...
Въздъхна дълбоко и отново погледна към нея:
-Нещата вървят толкова добре между нас,не искам да го проваля. Искам да остана с теб и ще го направя. Не ми се иска да те наранявам но има и друго нещо...
Опитваше се да го каже по най-внимателния начин,защото не се знаеше,как може да реагира:
-Обади се приятелка на асистентката и каза че е на път към родилното и скоро ще роди и... Вие сте моето семейство ти и Анабел но няма да си го простя ако детето е било мое и не съм присъствал на раждането. Нямам никакви чувства към нея но това е дете Симон,не мога да го обвиня за мойте грешки. Не знам дали е мое или не но докато не науча винаги ще се питам.
Погали я нежно:
-Съжалявам скъпа...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Дек 16, 2013 8:44 pm

Виждах цялата тази болка и разкаяние в очите му и това ме убиваше. Сякаш моята болка не беше достатъчна, че трябваше да чувствам и неговата. Усетих как една огромна буца засяда в гърлото ми и колкото да се опитвах не можех да я преглътна. Едва се сдържах да не се разплача. Затворих очи за един дълъг миг. Поех си въздух и погледнах в него:
- Мислиш, че ще се разсърдя ако отидеш? - Всъщност едва ли е мислил точно за това, когато обеща да отиде, но това сега нямаше значение. Той наистина трябваше да бъде там, защото ако това дете се окажеше негово, той трябваше да го познава и да му бъде добър баща, какъвто бе за Анабел.
- Май наистина трябва да посетим терапевтката отново, щом ме мислиш за толкова безсърдечна. - Опитах да се пошегувам, но на никой от дамата не му беше до шеги.
- Разбра се, че ще бъдеш там... - Погалих нежно лицето му, а после го целунах плахо по устните. После видях как и неговите очи се пълнят със сълзи. Беше съкрушен и го болеше, а аз не исках да го правя още по-трудно.
- Аз и Анабел няма да ходим никъде... И чувствата ми няма да се променят, каквото и да стане... - Исках да му вдъхна малко вяра и кураж, че всичко ще бъде наред, макар самата аз да имах нужда някой да ми каже това.
- По-добре побързай... - Опитах да го кажа с усмивка, която беше истински трагична.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Дек 17, 2013 6:46 pm

Сърцето му се беше свило още от телефония разговор,а сега просто щеше да се свие още повече от нейните думи. Той беше виновен за това положение и можеше да обвинява само себе си. В момента тя го разбираше и му казваше,че няма да се сърди,ако отиде но той самия знаеше,че това я нараняваше. Неговите грешки правеха това.
Обгърна нежно лицето и с двете си ръце,дарявайки я с най нежната целувка:
-Ти си най-важната жена за мен,знаеш ли го? Най силната...
Отново една целувка,като я погали отново нежно по бузата. Можеше да прочете болката по очите и,дори я и усещаше в сърцето си:
-Благодаря ти...
Отдръпна се но остана с нея за малко,като имаше нужда и той да осмисли нещата:
-Ако искаш да вземем Анабел и да ти помогна с багажа,който е останал...
Нямаше да я остави така,просто да хукне,щеше да се погрижи за нея и за детето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Дек 17, 2013 7:17 pm

Наведох се към него и го целунах още веднъж, после се усмихнах, този път малко по-сполучливо, защото всяка мисъл за Анабел ме правеше щастлива.
- Няма нужда наистина... Ще се справим с това и без теб... - Отново го целунах и станах от леглото.
- Вземи си бърз душ, аз ще видя какво да облечеш... - Той също стана от леглото, но ми препречи пътя, целувайки ме на свой ред.
- Всичко е наред... Наистина... Не трябва да се тревожиш за мен... Ще взема Анабел и колкото мога неща, а по-късно ще донесем и останалите... Не е нужно да бъде днес... Сега заминавай под душа... - Той ме целуна по челото и тръгна към банята, а аз към дрешника. Неговите дрехи също не бяха много, но поне имаше какво да облече. Зачудих се какво да му извадя. Костюм или пък дънки и блуза? В крайна сметка извадих дънки и риза, а отгоре пуловер, беше елегантно, но не и обикновено, щеше да му е удобно и нямаше да му е студено. Извадих му и палтото... И докато се суетях около дрехите, той излезе от банята.
- Не знам дали това е добре? - Бях пълна каша в момента и за бога дори не знаех какво трябва да носи един мъж, докато чака да се роди детето му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Дек 17, 2013 7:33 pm

Взе на бързичко един душ,все още се чувстваше,като на тръни и можеше да се каже че малко всичко му беше,като на някакъв каданс на нещо нереално. Излезе и я видя,как му приготвяше дрехи. Стори му се мило,дори доста но се поставяше и на нейно място,колко и е трудно да го направи. Приближи се,като улови ръцете и,целуна ги всяка по отделно и ги задържа:
-Добре са,прекрасни... Благодаря ти...
Не искаше да и казва,че можеше и сам,че не бе нужно но усещаше,че е нервна и само това,че му е избирала дрехи я е накарало поне няколко минути да не мисли за ситуацията или поне не изцяло:
-Ще се прибера при първа възможност,не украсявайте елхата без мен,ще я украсим всички заедно.
Все още елхата не беше напълно украсена,като чакаше те да я окичат. Искаше за малко да я разсее да пренасочи мислите и към нещо хубаво. До голяма степен това е малко вероятно но се опита.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Дек 17, 2013 7:49 pm

Поклатих леко глава:
- Разбира се... Ще го направим заедно... - Добре, нещо сигурно не ми беше наред, защото приемах цялата тази ситуация толкова спокойно, че чак се плашех от себе си. Сякаш изобщо не осъзнавах какво точно се случва и някакъв бутон за изключване на усещанията се бе задействал от само себе си.
- Ще направя кафе... - Освободих ръцете си и го оставих да се облича, докато аз правех кафе. В болниците кафето беше отвратително и можеше да му направя първото за деня, което да не е толкова ужасно. След пет минути, той беше в кухнята, облечен и ухаещ хубаво, а аз държах картонена чаша пълна с кафе. Подадох му я и се усмихнах нервно. Не Симон, той не отива на работа, отида за да присъства на раждането на детето си - един глас не спираше да ми напомня това.
- Не бързай... Остани колкото време е нужно и... Не се тревожи за мен, окей... Знаех, че ще се случи и мога да го понеса... Надявам се, че всичко ще мине наред и искам да знаеш, че съм с теб... Телефона ми ще бъде с мен, така, че ако имаш нужда от нещо или... просто искаш да си поговориш с някой... аз съм насреща...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Дек 17, 2013 8:07 pm

С всеки изминал миг и всеки ден осъзнаваше,каква прекрасна жена има,колко невероятно силна е тя. Приемаше нещата спокойно,като дори и него успокояваше. Малко жени в нейното положение биха се държали така и той го осъзнаваше.
Всичко му се оказа на тока в стомаха взе кафето и я прегърна силно,за да си почерпи и от нейното спокойствие,защото въпреки,че изглеждаше спокоен,вътре беше,като бореносен облак,дори се водеше война.
-И ти се обади,ако има нещо,всъщност за каквото е и да било...
Още една прегръдка и целувка преди да дръгне,като за още една последна преди да тръгне. Слезе долу и се качи на колата си,като запали по посока на болницата. Още щом пристигна в коридора беше приятелката на асистентката,която каза,че контракциите са започнали но разкритието е прекалено малко и най-вероятно,щеше да отнеме време,а колко време не се знаеше.
После потърси и някой лекар за да му обясни,как вървят нещата,как е състоянието на двамата. След,като лекаря каза,че всичко се опира до чакане се настани в чакалнята за да чака. Но просто не го свърташе,притесняваше се за всичко,за това дали,щеше да мине добре,дали нямаше да се обърка нещо. Какво,щеше да стане,като се роди,дали ще го поддържи,дали е негово? Дали Симон е добре,не я ли нарани с това,че е тук,може би се е държала но не е ли рухнала след,като си е тръгнал? Хиляди въпроси му се въртяха из главата,дори някой доста параноични. Изправи се и заснова по коридора с чаша кафе в ръката си,като от време на време отпиваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Сря Дек 18, 2013 11:19 am

Момента в който вратите на асансьора се затвориха, беше и момента, в който рухнах напълно. Цялата тази болка, която се чудех как понасям, сега бе стигнала връхната си точка и беше непоносима. Осъзнах, че колкото и подготвена да си мислех, че съм, сега когато този момент беше настъпил, не можех да се справя. Въпросите бяха толкова много и така болезнени... Как изобщо щяхме да се справим с това? Той щеше да има изцяло ново семейство. Ами празниците? Щяхме да бъдем с него по график или той щеше да води другото си дете тук? Щях ли да мога да го виждам и живея с това или просто щях да си загубя разума, както се беше случило с майка ми? Ами Анабел? Щеше ли да познава онази жена и щеше ли да обича детето й?...
Не можех да продължавам да мисля за тези неща, защото щях да полудея съвсем, а единственият начин да не мисля за това открих в чистенето. За отрицателно време бях оправила спалнята и всекидневната, дори извадих някой неща от вчерашните покупки, които веднага си намериха място. Накрая се облякох и излязох. Щях да взема Анабел и после щяхме да видим какво ще правим.
Отидох до дома на баща ми и той беше там. Обясних му какво се е случило, а той ме успокои. Правеше го по неговия си арогантен начин, но значеше много за мен, да знам, че не съм сама в това и ще бъде до мен, ако имам нужда от това. После отидохме при Анабел и след като се сбогуваха, аз, тя и Сиси тръгнахме към вкъщи, а за багажа щеше да се погрижи един от шофьорите на баща ми. Той щеше да донесе всичко което бях решила да взема. Оправихме се и с това, преди още да е станало обяд. Разбира се първо Сиси и Анабел обядваха, а аз щях да се заема с подреждането на дрехите по-късно. Само извадихме някой играчки на малката принцеса, за да има с какво да се забавлява, но украсата и беше далеч по интересна. Искаше да пипне и види всичко...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Сря Дек 18, 2013 7:00 pm

Целия ден преминаваше ужасно в някакво адско чакане,не го убиваше чакането колкото мислите. Вината че е тук но и че трябваше да е тук. Разкъсваше се на две и сърцето му просто,щеше да се пръсне на малки парчета всеки момент. Сновеше из коридора в опит да си намери място,да подреди мислите си,само че това не беше някак възможно,защото не можеше за миг да се успокой.
Сигурен беше,че през главта на Симон минават хиляди мисли,че и на нея и е тежко,макар че беше смела и се държеше знаеше,че и е много тежко.
Излезе на терастта на студа където няколко бъдещи татковци нервно пушеха цигара,без да изнудва един му тикна една цигара,като му подметна нещо което не чу. Взе и запали,като стигна до перилата. Взе телефона и  набра телефона на Симон. Дръпна силно от цигарата,като  се усмихна когато чу гласа и:
-Здравей...
Забави малко:
-Как си,добре ли си,прибрахте ли се с Анабел в къщи. Не сте украсили елхата нали?
Попита я как е,защото наистина го интересуваше,не смяташе въобюще да обяснява,какво се случва,защото щеше да е мъчително и то доста. Вметна и нещо малко разсейващо за елхата за да пренасочи разговора към хубави неща. Отдръпна от цигарата и издиша силно,защото се усещаше колко е притеснен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   

Върнете се в началото Go down
 
Апартаментът
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 5 от 10Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Жилищна зона-
Идете на: