Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Имението на Ван дер Удсън

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 10, 11, 12
АвторСъобщение
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 16, 2016 6:45 pm

Не можех да прикрия желанието с което тялото ми отговори на поканата да пляза при него. Тялото ми така отчаяно искаше да го усетя в себе си,че само се беше преместило без дори да съзнавам,какво правя,се потопих на половина във водата,като коленете ми се свиха. Докато навлизах бавно без дори да си помагам с ръце,го наместих бавно между бедрата си. Бавно,много бавно,исках да се насладя на това първо проникване но той не издържа,хвана ме рязко за кръста и ме свали на долу. Извиках от сладка болка,корав и пулсиръщ,не запълни изцяло. Главата ми чак се замая. Надигна се дяволите и ме захапа за дната гърда,а аз грубо го избутах назад. Сега беше мой ред да му покажа,колко съм дива в същност. Сложих ръце на гърдите му,за да му покажа,да се остави в мойте ръце:
-Позволи ми да ти доставя удоволствие.
Дижех се бавно,като ханша ми изкусително прибавяше нова нота към удоволствието,сексапил,ориенталски привкус,като танцьорка на ориенталски танци. Това караше всеки мъж да се побърква от сладко удоволствие. Опрях се още мялко с ръце,но се хванах за раменете му,за да мога да ускоря темпото. Водата много пречеше правеше нещата по бавни но много възбуждащи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 16, 2016 7:00 pm

В сравнение с бясното темпо по което се движехме до преди малко, това в момента бе способно да те приспи, ако естествено върху мен не "издевателстваше" именно тя. Нямаше значение какво темпо поддържаме или в каква поза се намираме, истината бе, че бях готов да свърша дори и само докато я наблюдавам.
Гърдите й се полюшваха над водата. Бедрата й изкусително се докосваха до моите, а ханша й правеше такива причудливи форми, че започнах да се чудя къде е научила всичко това. Пръстите ми се впиха жадно в бузките на дупето й. Подканих я да се задвижи по-бързо, което накара гърдите й да подскачат още повече.
- Невероятна си... - Рядко, да не кажа почти никога не правех комплименти на жените, с които бях. Тя обаче заслужаваше да я засипвам с такива. Беше като богиня на греха й разврата и това ми харесваше най-много в нея. Харесваше ми, че се наслаждава на секса, толкова колкото аз.
Хванах ръцете й и ги затегнах здраво зад гърба й, така че гърдите й отново бяха на мое разположение. Захапах едното й зърно.
- Не спирай... - Исках да продължава да се движи. - Точно така... - Сега бе неин ред да ме изчука... Исках да ми покаже, колко точно озверяла тигрица може да бъде.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 22, 2016 5:48 pm

Водата ограничаваше действията ми но нищо не ме спираше пред това да получа удоволствие и да доставя такова на него. Предимството да спортуваш и да тренираш се отблагодаряваха благоприятно на моята сила и издражливост дори и в секса. С една ръка се прихванах за ваната,за да имам по здрава опора,а другато сложих върху него,за да не изгубвам връзката си с него. Задвижих се по бързо и по диво,като имах чувството,че ще се побъркам от това чувство което ме връхлетя,като вълна. До сега никога не ми беше толкова хубаво с никой,явно приказките за по зрелите мъже си бяха същиснка истина. Той не просто беше мъж,а 100% мъж,от където и да го погледнеш,но от тези който се подържаха изглеждаше ужасно секси,ужасно силен и мъжествен,не се измаряше въпреки мойте набези над него,повечето мъже на неговата възраст биха се отказали лесно но не И Джон,той никога не се отказваше,дори при висока и млада летва.
-Да...
Извиках но толкова беше хубаво и това да известяваше до голяма степен,че съм на върха на удоволствието и той беше мъж,който бързо щеше да хване сигналите. Движенията по бързи и по диви,гърдите ми играеха като луди,сърцето ми препускаше от невероятна наслада.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 22, 2016 6:18 pm

Оливия бе толкова по-различна от всички, жени в живота ми и в същия миг комбинираше в себе си качества, които рядко можеха да се забележат у една жена. Дори нямаше да споменавам за външния й вид, защото очевидно той беше топ клас, иначе нямаше да рискувам връзката си с Амерал. Това момиче изглеждаше зашеметяващо. Бе млада, умна, амбициозна и нещо не по малко маловажно имаше някакво кралско вродено излъчване, което можеше да покори всеки един мъж и да озлоби всяка една жена. Това ме бе привлякло първоначално, но сега виждах и съвсем различна нейна страна - истински необуздана, страстна и фатална мръсница, която не просто знаеше как да изпитва удоволствие, но и доставяше такова. Неукротима, завладяваща... Просто перфектна.
Изящното й тяло се движеше в ритъм върху мен. Ясно се виждаха очертанията от бански и местата на които кожата й все още бе с естествения си цвят. Помислих си колко хубаво би било да я видя по бикини на някой плаж...
Стенанията ни огласиха цялата баня. Пръстите ми се впиваха все по-силно в кожата й и усещах как съм на път да се предам на усещането което напираше да се освободи. Гръбнака ми се изпъна. Усетих как се втвърдявам зверски и само след още миг, соковете ни се сляха в перфектната симбиоза. С гърлени викове свърших в нея, притискайки я силно към себе си, докато и последната конвулсия не премина като ток през тялото ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Вто Мар 22, 2016 6:29 pm

Притиснах тялото си в неговото и в изблик на дива страст жадно разцелувах устните му,но през мен още преминаваше екстаза,като някакво сладко напрежение. Толкова красиво,толкова хубаво и толкова невероятно. Целувките станах по малки и се отпуснах на него,не бях машина имах нужда от почивака,не бях супер уморена но лудия оргазъм все още ме държеше и исках да се насладя на тръпките,на последния инпулс който премина,и го усещах в себе си,как потрепва. Знаех че и той се чувства точно като мен,ужасно задоволена.
-По дяволи те...
Той беше истински дявол,предполагах че в него се крие страст но не и такъв вулкан от страст,той просто избухваше. Дишах още дълбоко,опитвах се да си поема дъх,да се успокоя но такъв изглед нямаше,чувствах се уникално добре:
-Никога не съм се чувствала толкова...
Поех си още по дълбоко дъх и издишах но си забравих мисълта и продължих в същия дух но друга тема:
-Толкова... си... вър....
Не можех да говоря трябваше да се откажа:
-Никой не ме е чукал така...
Опитвали са се но никой не бе постигал и на милиметри. Повечето се опитваха да ме достигнат до оргазъм,за месеци и по скоро аз си го доставях,а той за няколко часа постигна толкова много оргазми,колкото за пълния си полов живот не можех да събера. Не бях курва но има опит.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Мар 23, 2016 9:03 pm

Не казах нищо, защото не бях сигурен как да отговоря. Имам предвид знаех, но не мисля, че случая се нуждаеше от моя коментар. Вместо това се протегнах за гъбата, която прокарах през гърба й... После минах по бедрата й... Гърдите й... Бях нежен, внимателен и извършвах всичко бавно, докато не преминах през всяка част от тялото й, с което едва сега се запознавах истински. Откривах всички тези малки неща, които не бях забелязвал до сега, като няколко бенки по тялото й или пък малкия белег зад ухото й. Бях сигурен, че си има история, но може би щях да я разбера някой друг път или пък никога.
Водата започва да изстива или пък ние се охлаждахме, не знам, но усетих че тялото й леко започва да трепери, затова се изправих заедно с нея. После я поставих на земята и след като се уверих, че е стъпила здраво, взех две хавлии, едната увих около нейното тяло, другата около своето и казах:
- Да поспим... - Не знам дали щях да успея да заспя тази нощ. Едва сега започнах да осъзнавам какво съм направил и съвестта ми, която мислех че не притежавам, започваше да се обажда. Бях изневерил на Амерал, това щеше да я съсипе ако разбере, да не говорим че го бях направил с някой толкова близък за нея, а това нямаше да ми го прости никога.
- Утре ни чака много работа...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Юни 29, 2016 9:05 am

-Много си прав...
Това звучеше двусмислено на базата на това,че мъжествеността му,още не можеше да падне. Този мъж беше на средна възраст но имаше желания по големи и от на повече на моята възраст,а в комбинация с това,какво умееше и знаеше,как да го покаже,е просто взриво опасно.
Подсмихнах се и се отправих към леглото си но ме хвана,явно нямаше да мине така лесно. Имаше още един тур преди да заспя на неговото легло,той тотално взе силите ми.
На другата сутрин бодра,усмихната и сияеща се запътих по неговите задачи,преди той да се събуди,трябваше да ги свърша,а исках всичко да е готово много преди важната среща която имах ме. Подредих съвещателната стая и оставих материалите да бъдат прегледани,преди да бъдат сложени на местата. Поръчах кафе и закуска,да той понякога бързаше но днес щеше има време да закуси,защото му спестих половината работа,даже почти всичката. Бях доста делова с черна рокля която не изглеждаше вулгарно но доста секси,носех и сако,защото в хотела беше студено. Влязох в стаята,като му донесох,кафето,весника и първите документи:
-Добро утро...
Влязох с грациозна стъпка,подадох му кафето и всеника и все още държах папката,роклята леко се надигна,като откри края на чорапите,който бяха с нежна дантела.
-Всичко е готово,нося ви материалите,проекта който ми казахте да направя,ако го одобриш,ще го разпечатам. Обадих се да напомня,и всички ще дойдат,няма откази,което е доста добре.
Косата ми беше вързана на кок,като няколко непокорни кичура се спускаха около лицето ми. Погледнах го за миг,толкова беше секси,тези силни гърди,прехапах устна не осъзнато.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Юни 29, 2016 10:38 am

Когато се събудих, Оливия вече я нямаше в леглото ми. Може би се беше събудила и се бе преместила в нейното легло или вече бе излязла, не знам, но зациклих на факта, че тя бе останала в моето легло и бях правил с нея, много много неприлични неща в него. Чаршафите още миришеха на нея. Можех да видя гънките по тях, от ръцете й, който снощи ги стискаха. Припомних си тялото й, извивките, виковете и всичко в мен се надигна. Трябваше да си избия това момиче от главата. Не можех повече да мисля за нея по този начин. И реших, че един студен душ ще ми помогне за целта.
Станах от леглото и директно отидох в банята. После се избръснах. Избрах си костюм, приготвих се и сякаш почти бях спрял да мисля за нея, когато тя връхлетя в стаята. Беше облечена, а аз си я представях гола. За миг застинах, после поех кафето което ми подаде, но съвсем механично. Възхитих се на това, че дори не бе споменала за снощи и се държеше професионално, но и се разочаровах от себе си, че все още мислех за нея по този начин.
- Добре остави го на масата. - Отвърнах и посочих голямата маса. Тя автоматично изпълни, но докато се протягаше да остави документите, там където й бях наредил. Роклята й се надигна. Нежната й плът се разкри и аз отново изпълних панталона.
Ан бе красива жена, но Оливия предизвикваше такова желание, което никоя друга не бе предизвиквала до този момент. Бях объркан и дори ламо изплашен от влиянието й.
- Почакай... - Казах изненадвайки дори себе си. Тя се изправи, но остана на мястото си. Приближих се до нея, гледайки я право в очите. Погледа й бе толкова жаден. Дали се чувстваше по този начин или просто си въобразявах? Имаше само един начин да разбера. Поставих ръка на кръста й, а другата най-нахално наврях между бедрата й. Докоснах я и... Мамка му, беше толкова мокра.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Юни 29, 2016 11:05 am

Нямаше как да остана безчувствена още повече,че ръцете му ми действаха по такъв начин,че не можех дори за миг да изконтролирам тялото си и да запазя какъвто и да е контрол. Леко залитнах назад и дупето ми се опря в масата,добре че беше силна и масивна. Мъжкото му тяло се приближи към мен и усетих,че и той иска същото което искам и аз.
-Господин Ван дер Удсън,харесвам вашия ред на мисли...
Отново прехапах долната си устна,а едното ми краче се вдигна леко нагоре,за да му покажа,че нямам нищо против даже го насърчих. Не ми пукаше,какво ще се случи,щях да пазя тайна. Нямаше да кажа на леля но нямаше да спра. Щях да се забавлявам докато имам възможност.
Тъкмо беше облякъл костюма си,когато разкопчах катарамата на колана и бързо се освободих от преградите,той бързо захапа,беше опитен мъж и не му трябваше много да се досети. С дива страст отмести бельото ми,като без никаква пощада се сля с мен. Изтенах от болка и удоволствие,толкова голям беше,всеки път се изумявах,чух и неговия стон. Мислях си,че ще умра от подобно невероятно усещане,никога не ми беше така хубаво с никой. Извих се назад,някой неща паднаха но не бяха важни. Пред него се откри изкусителното ми тяло,което се изви грациозно,усетих ръцете му по мен:
-Толкова си голям... О... не спирай...
Той беше истински мъж,не от онези примитивни,а от онези истински властни,уверени мъже. Само да съм около него ми доставяше удоволствие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Юни 29, 2016 12:06 pm

Преди да се усетя вече бях потънал дълбоко в нея и се движех с бясна скорост. Първо - нямахме време за губене. Второ - нямаше нужда от игри и двамата бяхме повече от готови. Трето - просто не можех да чакам. Необяснимото привличане, което изпитвах към това момиче, ме контролираше изцяло. За първи път не бях в състояние да овладея емоциите си и просто им се отдавах, а тя никак не ми помагаше. Вместо да ме спре и отблъсне, тя с готовност разтваряше красивите си бедра и ме допускаше до себе си. Това бе истинска лудост. Неоспорима грешка, за която бях повече от сигурен, че ще си платя. Но нищо от това което казваше разума нямаше значение. Бях воден и следвах много по-силно чувство.
Гласа на Оливия огласи стаята. Тук, лежаща върху тази маса, с малката си черна рокличка, тя бе най-изкушаващото, възбуждащо и еротично нещо което бях виждал. Искаше ми се да я разкъсам на парчета, като започна от роклята, но знаех че ще няма да й остане време да търси нова, затова пощадих черния плат, но не и самата Оливия. Коравия ми член все по безпощадно я пронизваше, а виковете й ставаха неудържими. Крачетата й се увиха около кръста ми. Едната ми ръка стоеше на кръста й, за да я придържам. Чуках я толкова мощно, че се страхувах да не я запратя в другия край на масата. Свободната ми ръка пък се впи в едната й гърда и я стиснах здраво. Започнах да я мачкам и макар и през плата, можех да усетя колко настръхнали са зърната й.
- По дяволите... - Усещах как вагината й започва конвулсивно да се свива около пениса ми. Щеше да свърши.
- Не още... - Заповядах, защото исках да свършим заедно, а на мен ми трябваше съвсем още малко време. Не исках да забавям темпото. Бях набрал скорост и исках да довърша, но ако тя свършеше преди мен, щеше да се наложи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Юни 29, 2016 12:29 pm

Истинско чудо беше,че успях да се овладея но успях. Той бързо разбра,какво се случи и колко ми костваше това,защото забих ноктите си в него,не му оставих следи но можех,просто и това овладях не исках да го разкривам,защото всичко щеше да приключи,и щях да нараня леля си,а това не исках да се случва. Усетил всичко бързо забърза темпото,диво и без жал ме "нападаше". В последващия миг и двамата се разтресохме от прекрасното чувство няколко пъти диво проникна в мен,и го усетих как се излива в мен. Не се страхувах,не бях глупава и се пазех,той го знаеше,така че можеше да бъде напълно спокоен и да прави с мен каквото иска. Впих жадно устни в неговите,а той отвърна още по горещо и диво,този мъж просто побъркваше:
-Доста добре започва деня...
Засмях се,а той все още пулсираше в мен,а аз треперех още от приятното усещане,което преминаваше през тялото ми. Звъна телефона служебния,бях в ролята временно на секретарка:
-Добър ден...
Намигнах му:
-Господин Милър...
Той беше важен клиент за това ми кимна:
-Да господин ще ви свържа с господин Ван дер Удсън...
Изчаках няколко секунди и му подадох телефона,опита се да тръгне но го притиснах с кракът си,като се задвижих изкусително. Мислех да го подразня малко,щеше да ми е интересно,кое щеше да наделее,желанието му към мен или бизнеса или като умел мъж ще съчета е и двете. За да го подразня още малко свалих едната страна на роклята като открих едната си гърда.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Юни 29, 2016 12:44 pm

Божичко, това момиче щеше да ме побърка. Буквално! Нямаше никакви задръжки и си помислих, че на нейните години бях същия. Винаги исках от всичко и по много. Сега не бях сигурен, че мога да й насмогна, но беше нужно толкова малко. Един поглед, малко разголена плът и аз вече бях готов да атакувам отново. Члена ми още не бе спаднал съвсем, но вече усещах как се изпълва с кръв отново. Започна да набъбва и да я изпълва. Тя се изви, а онзи глупак продължаваше да говори в телефонната слушалка. До мозъка ми не достигаше и дума от онова което казваше. Оливия се изви отново и устните й се разтвориха, сякаш искаше да изстене, но го направи без глас. После я видях как пъха пръсти в уста и притваря очи. Задвижих се в нея, като едвам се удържах да не изрева от кеф.
Беше толкова тясна и гореща. Направо ми се завиваше свят. Започна да се опипва и премрежения й от възбуда поглед се заби право в мен, което буквално ме побърка. Врязах се рязко и мощно в нея, а тя изскимтя едва доловимо.
- Да, убеден съм... - Гласът ми бе дрезгав и стържеше, а пулсиращия ми пенис я разкъсваше, докато навлизах отново и отново. Идеше ми да метна телефона и да я изчукам до припадък, за да успеем и двамата да излезем от тази стая без да мислим за секс в следващите няколко часа поне, но при все всичко което тази жена правеше, просто не можех да си представя, че е възможно да мисля за друго.
- Мълър, ще обсъдим това на съвещанието... - Тя сякаш се забавляваше на ситуацията.
- Да, разбивам, но... в момента съм малко зает... - Милър продължаваше да настоява, че сега е най-подходящия момент за разговори, а всичко за което мислех аз е Оливия. Главата ми бе празна. Всяка мисъл се бе концентрирала върху това което исках да направя с нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Сря Юни 29, 2016 12:57 pm

Искаше да приключи разговора но онзи от другата страна просто не можеше да спре да говори. До някъде беше доста добре,защото забавата щеше да продължи,а аз още щях да го дразня. Движех се на пук на него. Изправих се за малко,като минах с езиче по врата му,докато се разправяше. Захапах ухото му и простенах нежно на ухото,знаех че това може да го взриви:
-Харесва ти да ме чукаш нали!
Дори нямаше значение какво му казвам,знаех си че ако е нещо диво,ще го накара просто да избухне,да бъде по див. А,и исках да го дразня. Виждах искри в очите му,който показваха,че само да затвори и ще ме разкъса по най дивия начин. Просъска нещо през зъби.
Изтегнах се на зад като го погледанх без никакъв срам:
-Господин Ван дер Удсън,търсят ви спешно по другата линия...
Аз бях другата линия и го търсех,а и не трябваше много да протакваме,имах ме време но трябваше и той и аз да се оправим и по оправим.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Юни 30, 2016 11:23 am

- Мичъл, наистина трябва да затварям... - Изсъсках през зъби и дори не дочаках да довърши, каквото бе започнал да казва. Натиснах червената слушалка и метнах телефона някъде настрани. Сигурно щеше да се наложи да й взема нов след това, но наистина нямаше никакво значение точно сега.
Вече със свободни ръце, аз я придърпах към себе си, хванах я здраво през кръста и озверяло се задвижих в нея, докато не чух познатите викове да се изплъзват от устните й. Оливия бе въплащението на греха. Никога не бях срещал такава през живота си. Тя бе моя ад, в съблазнителна опаковка и не исках да мисля, а и не можех да мисля за нищо друго докато съм с нея. Просто тя превземаше ума ми, контролираше желанията ми и се чувствах безкрайно изгубен. Тя бе като наркотик, който трябваше да изчистя от кръвоносната си система, преди да съм се пристрастил... Всъщност не бях ли изпуснал вече този момент? Мисля че да. Мисля че вече бях затънал достатъчно дълбоко... Или пък не? Не знам, но определено си мислех, че е възможно да потъна още по-дълбоко в самата нея, защото макар да причинявах болка и на мен самия, аз неудържимо се опитвах да открия лимита й. Пениса ми корав и пулсиращ, търсеше тази граница след всеки следващ тласък. Нямаше повече приказки, само чисто и първично задоволяване на животинската ми потребност да я имам... да съм в нея, колкото може по-дълбоко...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Юни 30, 2016 11:46 am

Определено нямаше друг като него,имаше право,че зрелите мъже си знаят работата но той беше още по голямо изключение,защото се поддържаше,беше силен и властен. Не можех да броя пъти те в който ме докарваше до края но при него празно нямаше. Пронизваше ме все по дълбоко,все по яростно но аз с невероятно удоволствие приемах всяко негово движение,жест. Силните му ръце здраво стиснаха едната ми разкрита гърда и караше главата ми тотално да се завърти. Разливах се по него,водеше ми оргазъм след оргазъм и сякаш нямаше насита,подобно на мен. Стигаше съвсем леко до края,която ми доставяше невероятно удоволствие. Той беше перфектен в което и да го пипнеш. А,аз го усещах по на дълбоко от колкото си мислех,че може. Всеки път ми показваше нещо ново всеки път беше като първи.
-Оу,толкова си добър...
Никак не лъжех,стенанията ми го доказваха,не можех да се спра,тялото ми потреперваше и се движеше в неговия ритъм.
-Искам да те усетя как се вливаш в мен...
Нямах ме много време исках да се чукаме цял ден но истината е,че нямаше да имаме време,а сделката беше решаваща и за това се борехме.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Юни 30, 2016 12:02 pm

Не беше никак трудно да направя това което иска от мен, просто защото бях на ръба от много дълго време и просто трябваше да си дам зелена светлина да го направя. Усетих как се втвърдявам. Гръбнака ми се изпъна, врязах се дълбоко в нея. Гореща тръпка премина през мен и започнах да освобождавам цялото натрупано напрежение. Застинах, неспособен да помръдна. Усещането бе толкова силно, че чак краката ми се огънаха. Но не спрях. Успях да проникна още няколко пъти в нея, докато соковете ни се сливаха. После буквално строполих глава на гърдите й, в опит да си поема дъх. Ръцете й се преплетоха в косата ми и ми стана много приятно. Даже не исках да излизам от нея, но съзнанието ми бавно започна да се възвръща, а с него и конвулсиите започнаха да затихват.
Излязох бавно от нея и се надигнах.
- Имаме среща. - Казах и прокарах ръка по лицето й. - Не бива да я пропускаме...
После се отдръпнах на няколко крачки от нея и вдигнах панталона си. Завъртях се и тръгнах към банята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Юни 30, 2016 12:24 pm

-Да нека да имаме причина да празнуваме довечера.
Целунах го преди да се отдръпне и го оставих да се оправи,аз също се въведох в ред,като дори смених роклята с тъмно лилаво,случи се доста бързо и не изгубих никакво време,както и сакото също беше сменено. Намерих телефона му,който беше наред въпреки,че беше паднал,взех документите и щом излезе му ги подадох,беше перфектен:
-Изглеждаш доста добре!
Направих комплимент,като тръгнах ме към заседателната зала. Той отиде да прегледа за малко документите и щом всичко беше проверено,пресне всичко и поставих договорите и проектите на местата им. Той като лидер щеше да дойде малко по късно от мен се искаше да ги посрещна. Справих се доста добре.
-Госпожице О'Браян,мога ли да ви помоля за газирана вода.
Попита един млад господин на име Хенри Алекзандър,беше млад бизнесмен но много възпитан и умне,както и доста еродиран,не се държеше просташки или подобно на другите си връсници. Беше се издигнал сам и всичко беше направил сам:
-Разбира се не искате ли нещо друго...
Поклати глава:
-Не благодаря ви аз съм по скромните неща,а и не пия алкохол по време на работа.
Кимнах и тръгнах,като веднага му я донесох оставих я пред него и в този момент влезе Джон,като Хенри се опитваше да не изглежда,че все едно ме гледа,за това веднага стана,а аз минах малко назад,за да оставя всичко в ръцете на големите риби.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Чет Юни 30, 2016 10:08 pm

Влизайки в заседателната зала, умишлено избягвах всякакъв зрителен контакт с Оливия. Това щеше да ме разконцентрира, а имах нужда от цялото си внимание, за да приключа с тази среща час по-скоро. Ако се разсейвах нямаше да бъда достатъчно убедителен и това щеше да доведе до протакане, а аз не можех да си го позволя.
Прочистих гърлото си и започнах с обичайните любезности. Не за дълго. Не бях от тези които омайват с ласкателства. Пък и ако тези хора които бях поканил тук, бяха наполовина толкова сериозни, за колкото ги вземах, щяха да ценят времето и да не искат някой да им го губи. Поради тази причина много бързо и плавно преминах към същността на тази среща.
Най-напред изложих тезата си за това колко е важна инвестицията в проект като този. Посочих всички ползи и привилегии, които ще съпътстват една такава инвестиция. Дори вмъкнах част от личния си професионален път. Хората обичаха да слушат за това как някой се е издигнал. Това ги мотивираше да извадят чековите си книжки и да напишат няколко нули в повече.
След това дадох възможност на главния архитект да представи самия проект. Трябваше да им покажем, че сме сериозни и наясно с това което правим. Пък и той много по-добре от мен можеше да разясни как стоят нещата около всички иновативни технологии, които щяха да се използват при строежа. В края на презентацията му, дори аз самия бях леко впечатлен.
Накрая, когато светлините отново се пуснаха. Аз се изправих и авторитетно закопчах едно от копчетата на сакото си.
- Е, господа, това е. Ако някой от вас, не е разбрал нещо, с радост ще се опитам да внеса по-голяма яснота по въпросите му... - Казах, давайки възможност на някой от тях зададе въпроса си, ако има такъв.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Юли 01, 2016 5:23 am

Впечатлих се дори и аз която нямах много пари ми се искаше да инвестирам в подобен проект. Всички бяха съгласни само някак Хенри все още остана някак мнителен.
-Всичко изглежда много добре,проекта е добър,хотела е внушителен. Ще вложа в проекта но ще продам акциите си на друг в близките три години,искам да го имате предвид.
Не беше никак прост,щеше да вложи,докато хотела гърми,ще искат да му купят дяла а след три години ще бъде срутен за да се построи завод за нефт. Явно беше проучил нещата и искаше да излезе с печалбата от тези три години,да продаде дяла си и да излезе на печалба.
-Нищо лично,договора е прекрасен,земята също.
Намекна само на Джон:
-Просто моя бизнес не е обвързан с хотели и земи,за това ще се отдръпна. Идвам само за спонсорство.
Искаше да покаже на Джон,че ще му помогне,доказа пред другите,че е добре да инвестират. Подписа и малко след него и другите. Всички се здрависаха но Хенри изчака и се отби при мен:
-Госпожице,знам че мога да прозвуча малко нахално но мога ли да ви поканя някой път,на кафе или вечеря?
Бях полъскана но не ми се искаше да ходя по срещи:
-Имам много работа,а и утре ще пътувам.
Поклати глава:
-Разбирам но аз ще идвам в Ел Ей другата седмица,ще радвам ако може да отделите няколко минути.
Беше грубо да откажа,написах му телефона си и му го подадох,а той ми даде визитката си:
-Благодаря Ви,ще ви звъна със сигурност.
Усмихнах се и го оставих да тръгне,аз започнах да подреждам и прибирам. Отби се при Джон и се здрависа с него:
-Беше доста добър ден,радвам се,че сме отново партньори.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Юли 01, 2016 10:05 am

- Аз също се радвам, Хенри. - Казах му и си стиснахме ръцете. Познавахме се от известно време и бяхме работили няколко пъти заедно. Имах добри впечатления от него.
- Отдавна не сме се виждали. - Последния път когато пътищата ни се пресякоха с него, беше преди няколко месеца. Тогава стояхме на противоположните страни от масата и той представляваше другата страна.
- Обади ми се някой ден. Може да пием по нещо... - Казах го от чиста любезност. Хенри не ми беше чак толкова важен, за да му се обадя за нещо друго освен работа, пък и винаги можех да му откажа ако се обади, с оправданието, че имам много работа.
- И да наваксаме... - Потупах го по рамото и направих знак на Оливия да събере всички документации. Договорите трябваше да се занесат при адвокатите и те да поемат от там.
- Сега ме извини, но трябва да тръгвам. Имам още няколко неща, които трябва да свърша, преди да тръгна. - Взехме си довиждане и аз побързах да тръгна. Трябваше наистина да се видя с още няколко човека, а не разполагах с много време. Оливия бе уведомена за това, но тя си имаше други задължения и без това.
- Искам това да се свърши още днес. - Казах й на излизане и говорех за договорите, които държеше в ръцете си. Адвокатите знаеха какво да правят, просто тя трябваше да ги занесе.
- Дръж ме в течение. - Казах й преди да вляза в лимузината.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Юли 01, 2016 10:19 am

-Считай го за свършено!
Веднага се заех със задачите си,свърших доста бързо и дори остана време за едно бързо кафе. Дори успях да говоря с леля и да я успокоя,че сме много заети. А,бях ме... Трябваше много да внимавам,не исках да навредя на Джон,за това скалъпих няколко дискотеки. Тя много се радваше,че съм успяла да намеря време и да се забавлявам. Уверих я,че съм добре,после затвори защото имаше някаква работа. Уведомих Джон,че договорите са готови,още и че всичките други задължения са свършени и се прибирам в стаята,за да си почина и ако има някакви здължения да звънне.
Още щом влязох отидох да си взема един душ,облякох една рокля и оставих косата ми сама да изсъхва,взех една чаша чай и излязох на терасата. Всяко момиче се нуждаеше от малко миг на отдих. Бях почти готова ако има нещо да стана но бях в стенбай. Но в умът ми избликваха приятни спомени,тялото ми реагираше но усещах,че ако продължа в този дух ще надхвърля лимита,защото леко вече ме наболяваха бедрата. Май беше по добре да намаля темпото. Бях млада но той определено нямаше насита.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Юли 01, 2016 10:36 am

Явих се на всяка една от срещите, на които трябваше да отида. Това ми помогна да прочистя малко ума си, но не съвсем. Когато дойде времето да се прибера в хотела, осъзнах, че се страхувам да го направя. Там беше Оливия, а вече осъзнавах какво се беше случило между мен и нея, колко грешно и нередно е и се страхувах, че ако я видя, ще забравя за всичко това... За Амерал и за това, че я обичах. Да не говорим, че Оливия не беше кое да е момиче. Можеше да ме съсипе преди да съм мигнал и нямах представа как ще свърши всичко това. Амерал никога нямаше да ми прости, ако разбере.
Седнах в един бар, където можех да остана сам с мислите си. Изпих няколко питиета. Не се напих, но алкохола ми помагаше да мисля. Трябваше да се взема в ръце и да говоря с Оливия. Утре се връщахме у дома и това което се беше случило, трябваше да приключи още тази вечер, тук. Това бе единственото решение. Надявах се тя да разбере. Не бях мъж, който с който можеше да бъде. Бях много по-възрастен от нея и обичах друга. Можех да се надявам, че тя знае всичко това и ще иска същото като мен.
Върнах се в хотелската стая малко след 11 вечерта. Веднага я видях. Още не беше заспала и сигурно искаше да говорим. Тя видя че се връщам, но остана на терасата. Налях си питие и се присъединих към нея. Седнах на съседния стол и отпих от скоча, преди да заговоря.
- Утре се връщаме... - Започнах аз.
- Резервира ли полета? - Видях я да кима. После пак замълчахме и така известно време.
- Това което се случи, не може да продължи, когато се върнем... - Казах без да смея да я погледна наистина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Юли 01, 2016 10:51 am

Този разговор беше не избежен и знаех,че ще стигнем до тук,а и за това явно се беше забавил. Което даде време и на мен да си помисля малко над нещата.
-Не се тревожи нищо няма да кажа на никого и двамата сме в същото положение. Не бих искала да нараня леля.
Вече бях преминала на чаша вино и въпреки всичко не исках това да свършва и знаех,че няма как накарам тялото си да спре да го желае.
-Истината е обаче,че съм сигурна,че дори и да се приберем това няма да свърши...
Изправих се бавно,като оставих виното на масата. Бях облякла едно черно красиво бельо,подобно на роля в нежни дантели. Бавно се приближих към него. Сложих ръце на раменете му и седнах в скута му:
-А,и не съм убедена че искам...
Той се държеше малко хладно за това го целунах страстно усетих вкуса на скоча. Облизах леко устните си:
-Предлагам сделка,всеки ще пази тайната за себе си но ще намираме време,да се срещаме тайно. А,и няма да е трудно...
Леля пътуваше дост той също,така че имаше изгодно време за всичко подобно.
-А,ако нещата станат сериозни,ако се влюбя или ти се влюбиш или всичко това се изпари,ще си тръгна и никога няма да ме видиш.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Пет Юли 01, 2016 1:22 pm

Сякаш в скута ми седеше самия Дявол и ми предлагаше сделка, на която и да е на мое място, щеше да му е много трудно да откаже. Тя предлагаше всичко което един мъж искаше да чуе, но истината бе, че имах опит с подобни връзки и никога не се развиваше както сте се разбрали. Освен това наистина обичах Амерал и не исках да й го причинявам.
- Не... - Поклатих глава и сложих ръце на кръста й, отдалечавайки я малко от себе си.
- Това е наистина изкушаващо предложение, но не може да се случи. - Трябваше да опитам поне да стоя далеч от нея. Дължах го на себе си и на жената, която бе до мен.
- Всичко приключва тук и сега... - Не трябваше да го започвам изобщо. Сега щеше да е много по-лесно, ако вече не знаех какво е да си с нея.
- Когато се върнем и двамата ще стоим далеч един от друг. Ти си млада, не страдаш от липса на внимание. Ще ме забравиш за нула време, а аз имам Амерал... - Опитвах се да бъда разума в случая и да направя правилното нещо и за двама ни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливия О'Браян
Dark creatures
Dark creatures
avatar

Брой мнения : 169
Reputation : 0
Join date : 08.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   Съб Юли 02, 2016 3:48 am

-Тялото ти казва друго нещо Джон!
Не можеше да отрече че тялото му беше реагирало при тази близка среща един с друг. Въпреки,че ми костваше доста да се отдръпна го целунах още веднъж и се отдръпнах. Знаех,че нямаше да издържи дълго и въпреки всичко нямаше да настоявам. Придърпах леко сатенената си нощница,като все още усещах вкуса на скоч и неговите устни по моите:
-Сделката ми няма давност,ако се съгласиш съм насреща. Ще се съобразя с твоето желание,бъди сигурен,че никой няма да научи за това. Не бих наранил нито теб нито леля. Знам направих грешка да се отдам на чувствата си но нямах избор,това е по силно от мен и те желая повече от колкото съм желала някой мъж. Знам,млада съм има хиляди мъже но никой не може да ти стъпи дори на нокъта на малкия пръст. Ти си истинското въплащение на мъж,леля е истинска щастливка да те има. Благодаря ти че поне за малко ми показа,какво е да съм с истински мъж.
Не го изпусках от поглед:
-Въпреки всичко можем да имаме още мигове заедно,всичко ще премине,сам каза ,че съм млада ще намеря някой или ти ще се отегчиш от мен. Можем да се наситим и да оставим това да премине от само себе си. Сега ще се мъчим да се отбягваме един друг и това,ще ни изгаря и двамата. Ще се борим и ще става по сладко,а когато го имаме и му се наситим,ще е по лесно да спрем. И все пак,ще приема твоето желание и ще се отдръпна.
Обърнах се и се и се запътих към спалнята:
-Лека нощ Джон.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Имението на Ван дер Удсън   

Върнете се в началото Go down
 
Имението на Ван дер Удсън
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 12 от 12Иди на страница : Previous  1, 2, 3 ... 10, 11, 12

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Жилищна зона-
Идете на: