Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Апартаментът

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10
АвторСъобщение
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Яну 07, 2014 7:30 pm

- На мен също... - Отвърнах леко задъхано.
- Имам предвид не ми се яде... - Може би трябваше да зарежем глупавата вечеря. Така или иначе тя беше като нещо което да ни предразположи, но май си бяхме повече от настроени за лудории.
- Какво предлагаш? - Попитах накрая, сякаш за да го накарам да ми каже какво иска да правим сега. Да останем тук или да се качим в стаята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Яну 07, 2014 8:06 pm

-Може да ми покажеш,стаята...
Понапомни той,като протегна пръстите си към нейната ръка. Но тогава чу музиката и видя няколко двойки който бяха станали за по един танц:
-Ще ми доставиш ли това удоволствие,да потънцуваме...
Изправи се,като пое ръката и,тя тръгна заедно с него. Завъртя я бавно и нежно,когато стигнаха до центъра на дансинга,като я придърпа към себе си и към нежните си обятия. Тя обичаше да танцува и той,щеше да и угоди с удоволствие. А и още един начин да я усети до себе си.
-Забравих да кажа но днес си невероятно секси...
Беше го казал за стотен път но още един не беше излишен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Яну 07, 2014 8:42 pm

Усмихнах се срамежливо и скрих лицето си във врата му. Ухаеше много хубаво както винаги... Ухаеше на Деймън... Моят Деймън!
- И ти не си за изхвърляне... - Пошегувах се след малко и му намигнах закачливо.
Движехме се в ритъма на музиката. Деймън както в почти всичко останало, се справяше блестящо и с танците.
- Кой те научи да танцуваш така хубаво? - Попитах изведнъж.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Яну 07, 2014 9:59 pm

-Благодаря ти но това си... Ти...
Констатира изведнъж той като я видя:
-Преди дори ненавиждах да танцувам.
Премина с пръсти по нейните,като държеше крехката и ръка,погледна натам,а после и към нейните сини невероятни очи:
-Усещам те как нежно се движиш и ме караш да бъда внимателен,просто нещата се получават. Създадени сме един за друг,прекрасна моя...
Наведе се и впи ужасно жадно устни в нейните,като за секунда се бяха спрели да танцуват. Вдигна глава за малко,като опря леко челото си в нейното. Всичко толкова магично и невероятно прекрасно,сякаш имаше магия около тях. Осъзнаваше,че за първи път от толкова време,и двамата изпитваха едни и същи чувства.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Чет Яну 09, 2014 10:28 am

Очите ми се напълниха със сълзи и едва успях да преглътна тази напираща вълна от тях. Чувствах се толкова... толкова странно. Усещах любовта му по-силно от всякога и тя лекуваше всичките ми рани, но се страхувах, че всичко това може да ми се изплъзне отново и тогава какво? Щях ли да успея да се събера още веднъж?
- Обичам те! - Прошепнах тихичко и с осезаема болка в гласа.
- Моля те... Никога повече не ми отнемай това... - По-страшното от това той да не ме обича беше, аз да изпитвам опустошаваща, изгаряща, разяждаща любов в себе си и да няма на кого да я дам.
- Искам да се чувствам винаги така... Както сега...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Мар 07, 2016 5:04 pm

Дните се изнизваха бързо един след друг,в началото всичко беше добре,бяха като едно семейство. Постепенно обаче нещата започнаха да охлаждат. Никой не търсеше никого но Деймън беше прекалено зает с работата си,а Симон с гледането на малката Анабел. Деймън се беше променил но по скоро стана по затворен,не обръщаше внимание много на жените,дори на собствената си жена. Просто нещо се случи,дали заради многото работа или за нещо друго,нещата просто не бяха същите. Една вечер се прибра по рано,носеше цветя за Симон но тя го чакаше в хола.
-Здравей,за теб са...
Подаде и цветята,като я целуна опита се по устните но тя сякаш се отвърна. Той реши да не го прави на проблем,а и вече не се ядосваше толкова лесно,както преди:
-Ще отида да видя,как е Анабел...
Тя му кимна но смътно чу,че иска да говори с него,и да не я буди. Деймън си остана грижовен баща,в моментите в който беше в къщи се грижеше за нея,играеше си и я боготвореше. Може би това беше единственото момиче,което обичаше без но и безпрекословно. Влезе в детската стая,като се усмихна,защото тя беше като малко ангелче. Наведе се и леко я целуна по челото,като я зави съвсем леко. Погледа я само още няколко кратки мига и макар да не му се искаше я остави. Отиде в хола,където го чакаше Симон,която изглеждаше сериозно и дори малко нервна. Той се опита да седне до нея но тя се изправи.
-За нещо искаш да говорим?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Мар 07, 2016 6:16 pm

Беше минала почти година, откакто се събрахме отново и отначало всичко беше наистина добре. Всичко сякаш беше простено и забравено, но призраците не изчезваха толкова лесно, особено когато имат образ и съществуват наистина. Опитвах се да не обръщам внимание. Повтарях си, че той е с мен и ме обича, обича дъщеря ни и всичко което исках е просто да й дам семейство. А той бе наистина добър баща и съпруг, просто... Просто сякаш нещо се бе счупило и въпреки опитите ни да го залепим, белезите оставаха.
Не знам в кой точно момент, нещата започнаха да се пропукват наистина и чувствата ни да охладняват. Може би още в самото начало. Постепенно и страстта между нас си бе заминала. Не бяхме правили секс от месец, а последния път имах чувството, че и двамата се молим да свърши по-бързо. Всичко се бе превърнало в един навик и не ми се искаше да го призная, но бях нещастна. Единственото нещо, което все още ме караше да се усмихвам бе Анабел, която вече бе на две годинки, вървеше и се опитваше да говори. Виждах колко бързо се променя всичко при нея. Буквално с часове и осъзнавах колко кратък е живота и в какъв застой се намирам аз.
- Да... - Отвърнах и налях по една чаша уиски. Разговора който исках да проведем, щеше да е труден и вероятно щяхме да имаме нужда от това... И двамата.
- Аз... - Подадох му едната чаша и пръстите ни се докоснаха. Сведох поглед към неговия и останахме така загледани един в друг сякаш цяла вечност. Все още го обичах. Не просто защото беше баща на дъщеря ми, но и защото беше той. Може би никога нямаше да престана да го обичам.
- Дори не знам от къде да започна... - Дръпнах ръката си и пак се отдалечих. По-лесно беше ако съм на разстояние.
- Затова ще карам направо... - Отпих голяма глътка, поех дълбоко въздух и казах. - Искам развод... - Затаих дъх в очакване на реакцията му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Мар 07, 2016 6:29 pm

Очаквах да го чуя,просто аз самия не можех да намеря смелостта за тези думи или по скоро си мислех,че ще успея да поправя нещата. Истината е,че не знаех,точно как,не знаех,дали въобще мога. Отпих една голяма глътка от горчивото уиски,като я проследих с поглед:
-Симон не мислиш ли,че е прекалено прибързано?
Да можеше и до някаква степен и аз да исках това но истината е,че мислех за Анабел,която щеше да е дете на разведени родители,един път при нея,един път при мен. А,най-лошото което можеше да се случи отново е да ми бъде отнета. Преминах с ръка през главата си,леко нервен и се облегнах назад:
-Ако си го решила нямам какво да направя нито да те спра Симон...
Оставих чашата на масичката след,като я изпих до дъно:
-Знам,че нещата наистина не вървят,опитах се наистина но...
Въздъхнах тежко и погледнах към нея:
-Моля те само да не намесваме Анабел в това...
Исках да и намекна да не прави прибързани неща,да ги обмислим да поговорим,дори и това да и е крайното решение,да направим така,че детето да не усеща,че родителите му са разделени. Да продължа да съм му баща и да не ми бъде отнемана. Можех да се боря за Анабел и я обичах безкрайно но нямаше да я превърна в жертва на нашата война и щях да отстъпя и да се радвам на всяка възможност,която ми се предостави.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Мар 07, 2016 6:47 pm

Останах леко вцепенена от думите му. Не бях сигурна дали това е правилното решение, но сега вече знаех, че трябва да се разведем. Той не беше щастлив, аз не бях щастлива. Нямаше смисъл да бъдем заедно и да се задушаваме в този брак.
Божичко, той се чувстваше по същия начин. Не беше щастлив и това сякаш ме накара да се почувствам още по-зле. Не изглеждаше изненадан, нито пък се опитваше да ме разубеди. Не ми казваше, че ме обича и иска да остана с него. Може би дори самия той беше обмислял този развой, но не е имал смелост да го каже на глас.
- Тоест нямаш нищо против да се разведем?! - Опитвах се да си изясня дали правилно съм разбрала. Искаше ли да се разведем? Кога се беше случило всичко това? Как не бях забелязала. И защо по дяволите ме болеше от това, че той иска същото като мен? Трябваше да съм доволна нали? Исках развод, той изглежда бе склонен да ми го даде без война. Спомних си последният път когато исках да си тръгна. Онзи Деймън не искаше да ме пусне. Той беше готов на всичко, дори и на сила, за да ме задържи до себе си. Сега виждах едно примирение и готовност да ме освободи, сякаш не е останало нищо.
- Това ли ми казваш?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Пон Мар 07, 2016 7:08 pm

-Имам против Симон,Анабел ще расте в семейство на разведени родители...
Само че като се замислех,кое е по добре,разведени или нещастни. Кое беше по добре за Анабел,родителите и да бъдат щастливи и да я обичат или нещастни. Всичко ми се струваше наистина толкова странно и някак суреално. Сякаш не живеех в собственото си тяло:
-Не ми е лесно,не ми се искаше да се стига до този разговор но истината е,че ти винаги си имала много повече смелост от мен,да виждаш нещата реално. Аз по скоро гледам удобното. Истината е,че свикнах с този живот,спокоен,еднообразен но ти не си такава,аз също не бях такъв. Адски съм зает нямам време за теб,нямам време за Анабел,нямам време за нас.
Всичко се свеждаше и до това:
-Ти не си творила,нищо не си правила,грижиш се за Анабел,сякаш всичко това те превърна в домакиня. Усещах с всеки ден,как охладняваме един към друг но просто се страхувах,свикнах с теб и с Анабел.
Грешката ми е,че може би малко ги приемах като даденост и винаги приемах,че ще са там но истината,е че им обръщах внимание но на моменти не бях там,аз просто се бях превърнал в машина:
-Съжалявам,ако те наранявам Симон,истината е че нещо се промени и не знам,какво е то.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Мар 08, 2016 5:37 pm

Сякаш някой прободе с нож сърцето ми. Изведнъж притока на въздух към дробовете ми драстично намаля и сякаш ми причерня. Да чуя тези думи от него бе, като да ме осъдят на смърт. Не живеех в измислен свят. Аз и той имахме проблеми и то наистина, виждах и най-вече усещах колко сме охладнели един към друг, но дори и когато му предложих да се разведем, не си бях представяла, че това наистина ще се случи, че той... че той ще го иска.
- Свикнал си с мен и Анабел?! - Повторих невярващо. - Сериозно?! Аз и тя сме ти удобни? - Поклатих глава и премигнах няколко пъти, поставяйки ръка на устните си, за да не кажа нещо което не искам.
- Това е... - Започнах да се смея истерично, след което смехът ми премина в плач.
- Това е добре... Наистина е добре, да знам какво представлява брака ни за теб... Какво представляваме аз и тя за теб... - Обърнах се и тръгнах бързо към спалнята. Не исках да водя този разговор вече. Не исках да чувам нищо повече, не и сега. Просто наистина не бях в състояние да приема, че за него сме просто удобство...
Тръшнах врата и едва когато чух оглушителния шум се сетих че в съседната стая спи Анабел и мога да я събудя. Затаих дъх и се заслушах, но тя не издаде никакъв звук така че се хвърлих на леглото и заплаках с пълна сила. Това бе истински кошмар.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Мар 08, 2016 7:07 pm

Затъйх дъх,да не бях най-съобразителния човек на тази земя но исках да кажа истината,която ме глождеше. Тя имаше това право. Оставих я малко да се успокой. Изправих се и тръгнах към стаята на Анабел.
-Съжалявам Симон,позволи ми да целуна Анабел,ще събера багажа си и си тръгвам,вие останете тук. Не искам нищо,освен да бъда баща на Анабел и да я виждам,когато пожелая.
Все пак ме пусна,беше много угорчена но влязох и погалих главичката на прекрасната си дъщеря,знаех че ще съжалявам,занаех че може би ще се обвинявам. Целунах я нежно по главата и се отдръпнах,като се обърнах към Симон:
-Прости ми,че не можах да те направя щастлива,прости ми че съм такъв глупак...
Нямаше прошка за това,приближих се и я целунах нежно по бузата,като тръгнах към вратата. Чувствах се ужасно от това,че и го причинявах но трябваше да я освободя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Мар 08, 2016 7:47 pm

Година по-късно

Раздялата с Деймън се случи мигновено, очаквано - но и някак ме хвана напълно неподготвена. Още не си бях обяснила как точно бяхме стигнали до тук, когато дойде време да подпишем документите за развод. Случи се бързо, дори прекалено бързо и дори нямахме възможност да говорим. Но имаше и нещо хубаво във всичко това - най-накрая бях осъзнала, че това е края. Трябваше да продължа живота си и да забравя за него, колкото и трудно да е това. Имах дъщеря си, която се споразумяхме да живее при мен. Деймън можеше да я вижда по всяко време, също така имаше на разположение уикен с нея всеки ден, през който можеше да я взима при себе си.
Естествено след като Деймън се изнесе от апартамента, който беше купил за нас, аз и Анабел също си намерихме ново място. Не исках да задържа онова място, макар че в документите изрично бе опоменато, че жилището остава за мен и Анабел. Аз обаче не можех да остана там, затова и просто се изнесох...
След развода, получих значителна сума средства, част от парите вложих в ново жилище, останалите вложих в фонд за Анабел. Месечната издръжка, която Деймън бе настоял да изплаща също отиваше в този фонд. Исках дъщеря ми да е осигурена и да расте щастлива.
Срещнах и мъж. Не беше Деймън, но ме обичаше. Обичаше и дъщеря ми, а това бе най-важно за мен. Беше важно да продължа напред. Не можех да остана завинаги на едно и също място. Деймън нямаше да се върне и това бе факт, който трябваше да приема. Беше минало година и аз имах нов живот. Продължих. Точка. Повече не биваше да мисля за него...
И все пак сега се намирах пред врата на дома му и сърцето ми препускаше като лудо. Чуха се стъпки. Няколко секунди по-късно той отвори врата и Анабел изписка от щастие. Веднага се хвърли към него, а аз бях благодарна, защото имах нужда от миг.
Този уикенд Майкъл имаше рожден ден и щяхме да заминем за Сен Мориц. Можех да взема и Анабел, но реших че ще е по-добре ако си остане тук. Пътуването беше дълго, а тя беше още малка.
- Здравей... - Уикендът в който Деймън трябваше да я вземе бе чак идната седмица, но се беше съгласил да го преместим, заради пътуването ми. Не му бях дала подробности къде и какво ще правя. Той знаеше за Майкъл естествено, но не смятах че е редно да го осведомявам за любовния си живот.
- Това са нещата й... - Подадох му един сак с принадлежностите на Анабел. - Телефона ми ще е включен постоянно, ако има нещо просто се обади... - Кратките ни срещи когато идваше да вижда Анабел или да я взима винаги протичаха по един и същ начин и никога повече не бяхме говорили за развода и как се беше стигнало до тук. Просто това бе сякаш тема табу.
- И, благодаря отново... Наистина го оценявам... - Не беше длъжен да се съгласява, но го направи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Мар 08, 2016 8:01 pm

-Не се тревожи,толкова много,за мен е удовослтвие да остана с моето зверче...
Оставих сака на земята и вдигнах Анабел високо,като с периферията на погледа си видях,че Симон се изплаши. Усмихнах се и гушнах Анабел,която се смееше със своя сладък детски смях и бърбореше нещо,тук там и се разбираше по някоя дума.
-Ще се справим,тя Анабел знае всичко,така че ще ме учи как да правя нещата.
Пошегувах се за да може да се успокой,но бях сигурен,че щеше да звъни през няколко часа. А,и аз имах планове,от малко повече от половин година излизах с една жена,адвокатка на име Ребека и тя много искаше да види Анабел и смятах да ги запозная,защото нещата вървяха на сериозно:
-И ние си имаме купон,ще се запознаем с една кака...
Поканих Симон да влезе,все пак не исках да стой като изгонена на вратата:
-Ребека,колежка от работа има по малък син,ще е детско парти....
Да Ребека имаше дете но това не ме спираше по скоро и двамата бяхме доста натоварени и не ни пречеше,не бях сигурен дали я обичам но изпитвах някакви чувства но не исках още да казвам на Симон,че имам връзка,макар че тези неща с Майкъл малко ме дразнеха,по някаква причина. Сложих Анабел на раменете си,а тя ми гушна главата:
-Е,мога да ти пожелая приятно изкарване,ако ти е нужно да се успокояваш звъни ми през час но съм си разчистил графика за цяла седмица и ще съм изцяло отдаден на единственото зверче в моя живот.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Мар 08, 2016 8:26 pm

- Благодаря, наистина вярвам, че ще е такова... - Свих леко рамене и се огледах набързо. Не бях идвала тук преди. Е може би само веднъж преди няколко месеца, но така и не бях влизала вътре. Деймън си беше взел ново жилище. Спомням си дори, че ме бе поканил на купона по случай преместването му, но аз бях отказала тактично, защото тогава все още ми бе прекалено трудно да го виждам и да стоя в една стая с него. Сега беше малко по-лесно, но все още всичко в мен се преобръщаше щом го видех. Да, на теория бях започнала всичко на ново и бях продължила с живота си, имах нов мъж до себе си и го обичах, но сякаш нищо от това не беше достатъчно, за да съм напълно щастлива.
- Трябва да тръгвам... - Исках да изляза преди да е станало неловко. Поех Анабел от ръцете му и я гушнах силно.
- Чао, съкровище... Ще ми липсваш много... - Целунах я по личицето и очите ми се напълниха със сълзи. Тези раздели с нея винаги бяха толкова мъчителни дори и когато ни деляха само няколко мили с кола. Сега щяха да ни делят милиони и не бях сигурна точно как ще издържа всичкото това време без нея.
- Да слушаш тати и ми се обаждай винаги когато пожелаеш... Нали? - Тя не разбираше точно къде отивам, а и едва ли й липсвах колкото тя на мен, но все пак исках да знае, че ако поиска да чуе гласът ми, може да го направи по всяко време.
- Обичам те! - Прошепнах и тихичко и след още около минутка, я подадох обратно на Деймън. Избърсах набързо сълзите си и в този миг телефона ми звънна. Беше Майкъл, който ме чакаше пред къщата. От тук отивахме направо на летището. Щяхме да пътуваме с частният му самолет, но все пак имахме насрочен час за излитане. Натиснах червената слушалка и погледнах към Деймън.
- Говоря сериозно, ако има нещо... Каквото и да е, просто ми се обади... - Той кимна, а аз поех дъх, протегнах ръка и я погалих по лицето.
- Да се забавлявате много... - Усмихнах се някак тъжно и си помислих, че това трябваше да го правим ние тримата заедно. Вместо това обаче, той имаше колежка Ребека... аз имах Майкъл и нищо не беше такова каквото си мислех, че ще бъде.
Побързах да изляза, преди да съм се разплакала отново. Мразех да плача пред него. Просто не исках да ме вижда слаба и ранима, както съм му позволявала да ме вижда преди. Той бе избрал да не е в живота ми, следователно не се интересуваше как съм аз и какво се случва с мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Мар 08, 2016 8:45 pm

-Да,мама е параноична но я обичаме...
Не бях си дал сметка,какво казвам но нямаше никой,а Анабел още беше малка да разбере. Въпреки това се почувствах много странно. Поклатих глава и я вдигнах на високо над главата си,като тя се смееше адски заразително и се виждаше,че и е забавно:
-Добре дяволче малко,какво ще правим?
Имах ме планове но не знаех ме от къде да започнем. Първо се преоблякох ме смених ме и прочие,като и облякох една красива рокля,която тя упорито не искаше да носи,за това просто реших да не я мъча и я облякох в нещо по свободно и това опредлено и хареса повече.
-Хич не приличаш на майка си,същия каприз за дрехи...
Бърза целувка по челото и я взех на ръце,тръгнах ме към колата,като бях сложил детска седалка в спортната ми кола само с две места. Но само едно момиче можеше да се качи в тази кола и това беше Анабел,смята след време да и я подаря,колкото и да иска майка и да ме убие след това:
-Ще се водим на спортна кола,това че си момиче,не може да те спре да караш бързи коли,а и някави гадове няма да те задяват с някакви слаби моторченца...
Сложих я в колата,а тя се смееше на всяка моя мимика или дума. За нула време бях ме в парка,като не карах бързо,а просто карах. Ребека щеше да ни чака там.
-Това ли е ангелчето...
Усмихна се Ребека,като се доближи но Ана не искаше и се гушна в мен:
-Тя е малко срамежлива с нови хора.
Най-странното е,че не беше,просто понякога не харесваше някой хора. През цялото време се гушкаше в мен и гледаше подозрително Ребека. Опитах се да стопя леда но не се получи. Щом Ребека си тръгна Ана се успокой и дори се развесели:
-Ама че си своенравна.
Тя ми се ухили все едно ме разбра. Поклатих глава и телефона звъна,беше Симон:
-Да добре е,явно си пристигнала,как мина полета,я кажи на мама здравей...
Подадох телефона на Ан,като и каза нещо,а после тя се засмя на нещо,което и каза по телефона:
-Всичко е супер,само че не хареса Ребека и не и беше забавно за това,ще се забавляваме двамата сами.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симон Кларк

avatar

Брой мнения : 504
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Мар 08, 2016 9:09 pm

Тъкмо бяхме кацнали и Майкъл даваше разпореждания за багажа, а аз нямах особено голямо желание да слушам, затова просто се отдалечих малко и въпреки че не ми се искаше, просто вдигнах телефона и набрах Деймън. Анабел звучеше добре, той също, но името на Ребека, която и да бе тя, се появи отново и тогава осъзнах какво всъщност се случва. Той запознаваше дъщеря ни, вероятно с жена, с която се вижда и се зачудих колко сериозно всъщност е това. Бях чувала за няколко негови мимолетни връзки след като се бяхме развели, но не мисля че някога бе запознавал някоя от тях с дъщеря ни. Изведнъж ми се прииска да му кажа, че дъщеря ни не е опитно зайче и не може да запознава всяка с която си ляга с нея, но после осъзнах, че аз бях направила почти същото. Бях вкарала Майкъл в живота на Анабел и да, това между мен и него не беше мимолетно, говорехме за бъдеще заедно, но все пак, нямах право да забранявам същото на Деймън.
- Може би просто не е била в настроение... - Казах въпреки, че ми се искаше да кажа нещо съвсем друго.
- Скъпа, колата е тук... - Провикна се Майкъл и аз погледнах към него. Кимнах му и му направих да изчака за момент.
- Трябва да вървя... - Казах и изчаках за миг. - Целуни я от мен... - Допълних и затворих. После тръгнах към колата. Майкъл веднага забеляза, че отново съм посърнала, придърпа ме към себе си и ме целуна.
- Ако искаш, може да се върнем още сега... Не е толкова важно...
- Разбира се, че е важно... - Казах аз и опитах да се усмихна. - И вече сме тук, няма да се връщаме...
- Сигурна ли си? - Кимнах лекичко и го целунах отново. Майкъл бе разкошен. Единственият недостатък, който имаше е, че е абсолютен работохолик. Това щеше да е пречка, ако нямах дете. Обаче аз имах и времето което ми отделяше ми бе повече от достатъчно, понякога дори прекалено.
- Сигурна съм, не искам да съм никъде другаде...
- Аз също... - Отвърна той и ме нападна с нова доза целувки. - Веднъж да стигнем до хижата и ще те накарам да забравиш за всичко... - Това беше обещание. Майкъл бе красив мъж и ме привличаше, но нямаше онази искра, която те кара да гориш. Беше някак чисто физическо задоволяване, но истината беше че беше по-добре от това което имахме последните месеци с Деймън.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деймън Кларк
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 553
Reputation : 0
Join date : 09.03.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   Вто Мар 08, 2016 9:25 pm

Ребека остана напълно разочерована от срещата и нещо я беше накарало,да с разколебае. Обади се по телефона,което беше най-гадното,че не иска да се виждаме. Да явно втори отказ за две години си е същински рекорд. Нямаше как явно чара ми си беше отишъл. Както и да е не го приех прекалено дълбоко,просто нямаше смисъл.
На втория ден бях ме излезли в детската градина пълна с деца,като се возеше в количката,седнах на една пейка,подавах и солети. Едно момиче премина държеки за ръка едно момиченце.
-Не бива да я храните с такива солети...
Присегна се и ми взе солетите от ръцете,като ми подаде не отварян пакет от други.
-Не са отворвни...
Подаде една и на мен и наистина не бяха отровни но:
-Тези нямат сол,солта не е полезна за децата...
Нали така сладурано!
Анабел се засмя,явно и направи някаква магия:
-Обикновено не се смее на жени!
Тя вдигна рамене:
-Децата усещат хората...
Беше на път да си тръгне само,че се изправих:
-Бих искал да ми помогнете останах да я гледам сам за една седмица,бившата ми жена е на почивка и да кажем,че бягам от идеята за перфектен баща...
Тя се засмя и каза:
-По принцип съм бавачка...
Подаде си визитката:
-Обадете ми се довечера,ще мина да ви помогна с каквото мога...
Взех визитката,като тя отмина,седнах до Анабел и я погледнах,а тя се смееше:
-А,не виж... Ти си единственото момиче,но не си единствената жена...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Апартаментът   

Върнете се в началото Go down
 
Апартаментът
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 10 от 10Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Съвременният свят :: Жилищна зона-
Идете на: