Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Френското имения

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next
АвторСъобщение
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 10:27 am

Не умееше добре да играе и това до голяма степен я подразни,че той не реагира по начина по който тя очакваше. Може би бе ужасно трудно да продаваш на "Краставичар краставици." но от някъде трябваше да се почне и трябваше да се научи на това,да играе с другите,както те си играеха с нея.
Облиза долната си устна,все още беше дяволски възбудена,въпреки нелепия си начин и не успеха да го предизвика. Явно просто нямаше да покаже ревността си или просто не я ревнуваше.
Приближи се към него,като нежно му отмъкна чашата от ръцете и отпи една глътка. Мразеше алкохола и малко се смръщи но това и помогна малко да се укроти,да не го желае толкова много. Не искаше да му се моли и нямаше да му се моли:
-Добре щом така сте казали...
Беше на сантиметри от него искаше да го целуне,дори още какви ли не неща но гордостта и беше прекалено голяма. Завъртя се бавно на пети и тръгна по други задачи.
Щом приспа децата и мина вечерята се качи в стаята си за да си вземе вана,за да може да укроти целите страсти,който я преследваха на всякъде през деня.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 10:35 am

Франсоа беше ужасно раздразнителен през целия ден. Първо защото нямаше търпение всички да се разкарат от къщата му, понеже се надяваше, че когато това се случи и Денерис е отново свободна ще дотича в обятията му, молеща го за още. Това обаче не се случи. Вместо него, тя бе предпочела себе си, а след това му заяви, че той не се справя и не само това, ами и го заплаши, че ще потърси други начини. Раздразнението му стигна връхни точки и дори не слезе за вечеря. Беше се затворил в стаята си целия следобед и се мъчеше да си избие Денерис от главата.
Вече бе паднал мрак и на врата му се почука. Беше един от слугите, който го уведоми, че Денерис се е оттеглила в стаята си и е пожелала да й приготвят вана. Франсоа махна с ръка и изгони прислужника. Не му харесваше това. Искаше тя да е тук сега и да взимат заедно вана. Почти беше загубил надежда, че ще я види отново, когато му хрумна, че още не е късно и тя може би след ваната ще го посети. Изведнъж настроението му се приповдигна и той зяпна към врата в очакване...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 10:47 am

Въпреки ваната,тя не и помогна да се укроти напълно,а до голям степен се случи точно обратното. Горещата вода отключи други спомени,спомените за още по горещите му ръце,който се спускаха по бедрата и,играеха си влудяващо с нея. Изправи се и се сви леко във ваната,не искаше да изглежда слаба,не искаше тя да отива при него. Въртеше я на малкия си пръст,а отлично знаеше,какво влияние имаше над нея. Не можеше да му изневери,не искаше друг,искаше него и онова твърдение,се оказа ужасно глупаво. Изправи се,като се покри с халата,след като изсъхна облече една от копринените нощници но тази беше по специална,в червено и с невероятна дантела. Не знаеше,как се е оказала в багажа и,явно просто може би е и подарък,който едва сега забелязва но реши,че може да му хареса. Облече и халат в същия десен,сложи последни щрихи с лек парфюм и тръгна към вратата. Огледа се дали не минава някой и щом се увери,че няма никой тръгна по коридора към стаята на Франсоа. Натисна леко вратата,като я отвори леко и видя,че той лежи на леглото си и сякаш спеше. Усмихна се и тръгна бавно към леглото,като свали халата и,като коте се качи при него на леглото,целуна го нежно по врата,като се опитваше да го събуди.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 10:57 am

Слухът му бе изострен до краен предел и все пак не бе чул стъпките й по коридора. Едва когато дръжката на врата се размърда, той осъзна, че тя е тук и понеже не искаше да изглежда нелепо, му хрумна, че ще се прави на заспал и по този начин ще успее да възвърне поне малко мъжествеността си. Колко мъжествено бе това да се прави на заспал бе друг въпрос...
Чу как нещо пада на пода... Хмм, беше съблякла нещо. Не беше обаче всичко, защото когато се качи при него на леглото той не усети кожата й, а нещо друго. Целувката й почти го накара да изстене, но някак си успя да запази за себе си този стон. Не за дълго обаче. Още не беше отместила устните си, когато я сграбчи и повали под себе си. Тя ухаеше божествено, а косата й още беше съвсем леко влажна и къдриците й бяха доста повече. Хареса му. Така бе още по-красива.
- Какво правите тук милейди? - Не знаеше дали е редно да изпробва късмета си така. Тя беше тук и това беше повече от красноречиво. И все пак му се искаше тя да го каже на глас. Да му каже, че го желае... Че го е желала през целия ден, защото подяволите той не беше спрял да мисли за нея, дори и за миг.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 11:11 am

Невероятния и смях,който просто се изля тихичко,когато я преобърна,се оказа така сладък е еротичен дори,че можеше да погали слухът му. Въпреки това на върха на езика и бяха много по хапливи и дори заядливи реплики но не знаеше до колко той,щеше да си играе с нея,а наистина вече го желаеше и не искаше да отлага повече:
-Какво да прави една годеница в леглото на годеника си сър?
Надигна се към него и го захапа леко по долната устна,не можеше да го целуне,защото той се беше дръпнал и я гледаше с онзи зверски поглед,който я побъркваше. Крачето и се уви около тялото му,като се потърка в него,надигайки нощницата откривайки нежното и бедро:
-Франсоа не бедете толкова лош,хареса ви цял ден да ме измъчвате?
Още един инпулс я накара да се приближи към него,да захапе меката възглавничка на ухото му:
-Хайде Франсоа,едва ли само аз съм си мислела за вас,сигурна съм че и вие не сте престанали да мислите за мен,за това колко въбудена и мокра ме оставихте...
Дързък език,опитващ се да го прилъскае без да го моли.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 11:21 am

- Не бъдете така сигурна любима... - Каза го доста строго и безразлично сякаш наистина не бе мислил, но според него Денерис не бе заслужила по-любезно отношение, камо ли пълно разкриване на чувствата.
Изведнъж той рязко улови колената й и я плъзна надолу, така, че да застане точно под него. Разкъса с ярост червената дантелена нощница и избута надолу панталона си. Тя предвкусваше какво ще направи той и рязко си пое дъх, в следващия миг, Франсоа я атакува. Проникна рязко и толкова дълбоко, че дори и самия той извика от болка. Беше ужасно възбуден и нетърпелив. Дори и да иска, нямаше начин да изчака по-дълго от колкото вече бе, за негов късмет се оказа, че тя не е излъгала и наистина е ужасно влажна и повече от готова за него.
Тя се изви, което направо го побърка. Таза й се стрелна към неговия, за да го посрещне отново. Да, на нея също й харесваше първичното. Харесваше й да е с него.
- Какво още? - Попита с дрезгавия си глас и гледайки я с полуделия си от възбуда поглед.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 12:35 pm

Невероятно блаженство да го усети отново в себе си,да се движи така неустоимо и влудяващо в нея,както го искаше през целия ден. Не искаше игра,не искаше ласки,искаше го веднага,защото той се постара да я побърка изцяло през деня,до такава степен,че да не спира да желае сливането им. Впи като коте нокрите си в раменете му,като остави следи по гърба му,като го накара да изсъска от удоволствие и да проникне бясно в нея. Чувстваше се толкова зависи ма от него,не можеше вече да си представи някой друг да е с нея,някой друг да я люби по този начин,имаше нужда от това,както въздуха,като водата.
-Толкова Ви желая...
Устните и се впиха в неговите след тази констатация,като простена от удоволствие. Изстена щом се отдръпна от него,като изви вратлието си,за да може да я целуне,а и за да може да си поеме глътка живителен въздух:
-Какво ми причинявате,сладка агония....
Извика от удоволствие и прехапа долната си устна,впивайки въка в кръста му,за да го доближи до себе си:
-Иска ми се да ви мразя,че имате такъв контрол над мен,карате ме да ви се моля...
Истината е,че не можеше да го мрази,а започваше да го обича все повече и повече но се страхуваше,защото това водеше сам до още болка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 1:02 pm

Франсоа беше на върха на щастието. Не само защото тялото й го приемаше така радушно, но и защото колкото и да не й се искаше, тя все пак по някакъв свой начин бе признала капитулацията си и за него нямаше нищо по-важно от това. Искаше тя да му принадлежи по всички възможни начини и освен това му се искаше да усеща нуждата й. Някой ден надяваше се, че тази нужда ще надмине границите на плътското и тя ще го заобича, но за сега това му беше напълно достатъчно.
Фансоа за пореден път рязко нахлу в горещото тяло на Денерис и с този тласък успя да разкъса докрай нощницата й. Гърдите й се оголиха пред него и той моментално зарови глава в тях. Засмука едното й зърно и то веднага се втвърди. После и другото, а това малко отне от бързината и силата на тласъците му, но тя едва ли бе усетила, защото й доставяше наслада по друг начин. Съвсем скоро обаче това темпо не бе достатъчно за самия него и той пак се задвижи диво и страстно. Хапеше устните й, стискаше гърдите й, любеше я така както никога преди... Така както никоя преди..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 1:13 pm

Не знаеше,колко време в същност е минало,не я и интересуваше,защото загубваше представа,когато беше с него. Той я любеше с непрестанна страст,плам и жар,която просто не спираше. Не можеше да преброй всички оргазъми,който получи тази вечер но щом се измориха и събираха сила отново се започваше докато не можеха да помръднат. Стоеше на леглото до него,като едва си поемаше въздух след последната дива страст. Не можеше да си обясни,как беше стигнала до тук,как този мъж имаше наистина такава власт над тялото и. Почувства се слаба и със силата която и беше останала в запас му обърна гръб,като се присви.
Болееше я,защото започна да се влюбва,започваше да го обича,а той е мъж,мъж който щеше да я нарани. Както той я искаше за себе си,така и тя го искаше само за себе си но знаеше,че рано или късно,щеше да му омръзне,да я замести с някоя друга или да и изневери. Отново,щеше да диктува живота и,без дори да може да каже нито една дума. Искаше и се да можеше да се научи,как да бъде от онези жени който получаваха всичко. Искаше да е като Екатерина но за жалост не приличаше по нищо на нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 1:23 pm

Той заспа почти веднага след нея. Очите му бяха жадни за нея, устните му гладни за целувките й, но наистина го беше изморила и без желание и съпротивлявайки се до последно той заспа. Спа непробудно цялата нощ и както предишната той сънува нея. Може би това бе един от начините да се засити поне малко...
На сутринта се събуди преди Денерис и отново раздвоявайки се между желанието си да я наблюдава, това да я люби и това да направи нещо мило за нея, той избра последното. Стана бързо от леглото и нахлузи едни панталони. Отиде до кухнята и нареди на слугите си да приготвят някой неща, също така и на кочияшите да оседлаят два коня, и една от слугините й да й приготви дрехи. Утре беше сватбата и вероятно довечера нямаше да я види, затова щеше да я открадне за през деня.
Когато се върна в стаята тя още спеше. Двама слуги внесоха един казан с вряла вода и го закрепиха над камината, абсолютно безшумно, за да не я събудят. После ги изгони да си ходят и напълни сам ваната. Когато го направи на врата се почука тихичко. Беше прислужницата й, която му подаде дрехите на Денерис. Франсоа ги взе и постави внимателно на един стол. После отиде при спящата красавица и започна да я буди с целувки.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 1:38 pm

Сънуваше го,дори в съня си отново се любеха. Отвори очи от нежните му целувки,като сякаш съня и реалността се бяха преплели в едно и сякаш все още сънуваше. Отвори очи бавно,като някой ангел,протегна се,не съзнавайки че е напълно гола и се открива пред него но той я беше виждал всякак.
-Добро утро...
Потърка нежно очите си,като усети целувките му се усмихна,всъщност и хареса да се буди така. Щом се надигна видя,че от ваната се вдигаше пара,явно бе приготвил за нея или за тях двамата:
-Вие ли я приготвихте?
Той кимна и тя се приближи за да го дари с една целувка на благодарност,а след това преплете ръце около врата му:
-Ще си я поделим нали?
Не и се искаше да е сама,а и ваната беше по забавна с него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 2:02 pm

- Стига да искате... - Отвърна нежно той и щом тя потвърди желанието си да си поделят ваната, той я взе внимателно на ръце и я пренесе до там. Остави я да стъпи на земята и след това я последва в горещата вана.
- Приготвил съм ви изненада... - Съобщи съвсем непринудено, докато търкаше гърба й с гъбата. Имаше невероятна кожа, която сега малко се бе зачервила от топлата вода или от гъбата. Май трябваше да е по-нежен към нея, макар че едва едва я докосваше.
- Когато свършим тук ще ви заведа на едно много приятно място... - Той пусна гъбата във водата и се протегна за една панерка.
- Наведете главата си назад... - Тя послушно го направи и той внимателно поля косата й. Имаше много красива и мека коса. Обичаше да заравя пръстите си в нея, но сега искаше да я измие. Когато я намокри достатъчно той я насапуниса и започна да я разтърква, нежно масажирайки скалпа й. В стаята се разнесе приятен аромат. Накрая той загреба чиста вода от кофата до тях и започна да изполива пяната, а Денерис все така послушно се оставяше в ръцете му. Това му харесваше. Харесваше му да се грижи за нея. Имаше нужда от това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 2:12 pm

-Каква изненада?
Женското и любопитство винаги я караше да попита,да знае,да бъде нетърпелива но той явно нямаше да и каже толкова лесно. За това трябваше явно да се почака.
Толкова и хареса той да се грижи за нея,толкова нежен,внимателен и нито за миг не я накара да се почувства зле. Щом свърши тя се извъртя към него,не се чувстваше длъжна да му отвърне,а просто го искаше. Хвана гъбата и нежно разтърка сапуна в нея,а щом имаше достатъчно пияна тръгна нежно по тялото му,по невероятните му силни гърди,като от време на време погледите им се засичаха:
-Ще се обърнете ли...
Вместо думата моля,тя го целуна и той бавно се обърна,като я остави да мине и по гърба му:
-Затворете очите си...
Поля го леко с топла вода и разтърка меките му коси със сапун,след като го сля внимателно с вода,реши да направи нещо друго. Приближи се към него,както беше с гръб към него,като ръката и от гърдите му се спусна надолу до бедрата му,докато не улови мъжествеността му,притисна я нежно и задвижи леко:
-Харесва ли ви?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 2:23 pm

За Франсоа бе истинско мъчение да изтърпи всичките й нежни докосвания, без да я награби, но когато тя стигна още по-далеч вече знаеше, че нищо не е в състояние да я спаси.
- Да... - Изръмжа с дрезгавия си глас и издиша шумно. Мъжествеността му за секунди се удължи и втвърди. Тя затегна малко хватката си и той изпъшка отново.
- О, Денерис... - Справяше се ужасно добре. Всъщност тя му действаше по такъв начин, че както и да го докоснеше той щеше да се чувства добре.
- Точно така миличка... - Тя ставаше много уверена и натискът стана по-осезаем. Щеше да свърши всеки миг, а не искаше. Искаше му се преди да го направи да я обладае и да й върне жеста, но тя не спираше. Влудяваше го все повече и все повече, докато накрая не изригна.
- Оооо да... - Изрева той, повече от доволен и бързо я грабна в ръцете си, като част от водата се разля навън.
- Искате да си играем ли? - Да това искаше. Виждаше пламъка в очите й. Желанието.
- Да си играем тогава... - Той я притегли в скута си и пъхна пръст между срамните й устни. Заигра се нежно с тях, докато отново е в състояние и може да я вземе по начина по който му се искаше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 2:32 pm

Тази сутрешна игра хареса и на двамата,защото и двамата имаха невероятното желание да се вземат един друг,да бъдат заедно,да се слеят. Водата се изплискваше от ваната всекипът когато проникваше в нея,тя се беше прихванала за ръба,като се опитваше да се слее още повече с него:
-Франсоа...
Не спираше да вика името му,когато в транса едни невероятни думи,който вярваше,че никога няма да изрече се бяха изплъзнали от устните и,точно в момента на върховно удоволствие:
-Обичам те...
Не на Вие,а на ти,защото го чувстваше близко но когато свърши разбра,какво е казала и се почувства невероятно уязвима и подскочи в опит да излезе от ваната.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 2:43 pm

След грандиозния финал и за двамата, тя се отдръпна като ужилена от него и той се почувства доста неловко, защото беше свикнал на обичайното и така приятно гушкане след секс. Сега обаче Денерис бе на друга вълна и той се чудеше дали имаше нещо общо с думите й.
- Какво има? - Попита разтревожено той и понечи да я докосне, но тя се сви още повече и той не посмя.
- Направих ли нещо? - Още по-объркан от реакцията й попита той. Не беше груб с нея. Не и повече от обикновено. Тогава какво? Сигурно защото не беше отвърнал на думите й, но Франсоа никога не беше изричал подобно нещо на глас. Всъщност никога не го беше изпитвал, но това беше друг въпрос. Тя обаче предизвикваше такива чувства у него, просто не беше намерил подходящ начин да ги изрази. Думите обаче бяха трудни за изричане.
- Аз също... - Каза скомфузено накрая, защото не знаеше как да оправи нещата. - Нали знаете... Изпитвам същото като вас... Това е нормално... Все пак утре ще бъдете моя съпруга и... - Беше започнал да пелтечи и не знаеше какви ги говори и дали не влошава още повече нещата.
- Това ли ви тревожи? - Попита предпазливо. По дяволите, надяваше да е това защото иначе щеше да изглежда като пълен идиот.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 2:50 pm

Все пак се върна при него но се сви,за малко избегна погледа му но след това погледна към него:
-Борех се дълго време,за да не изпитвам нищо,страхувах се от това. Но то се случи и сега се чувствам толкова слаба и нищожна.
Сложи ръка зад врата си,като погледна на долу към земята:
-Толкова съм обсебена от вас,появявате се дори в сънищата ми. Искам да сте само мой но вие сте мъж,все някога ще ми изневерите,а такава болка не бих понесла.
Погледна към него:
-Чувала съм за французите,че имат много любовници но истината е,че не ми се иска да ви деля с никога друга. Мразя това...
След това наистина излезе от ваната,като се загърна с халата си и седна на леглото,защо му го признаваше,защо го правеше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 3:15 pm

Франсоа остана като втрещен в първия миг, но бързо се окопити и също излезе от ваната. Внимателно приклекна пред нея и започна да разтърква раменете й. Струваше му се, че така ще я стопли. Чувстваше се ужасно поласкан. Може би дори чак сега осъзнаваше, че нейните думи са напълно и чисто съзнателно казани, което хем го тревожеше, хем стопляше сърцето му по един нов начин.
- Какви неща само се въртят в главата ви... - Опита се да звучи весело, но май не достатъчно, защото на нея хич не й беше весело.
- Вижте... Мога да ви обещая още сега, че ще съм само ваш до гроб, но аз обичам да спазвам обещанията си и не бих си позволил да ви дам такова... Не знам какво вещае утрешния ден любима моя и вие най-добре знаете това... Това което мога да ви обещая със сигурност обаче е, че след утре аз ще обрека живота си на вас и вие ще сте най-важната жена в него... Ще бъдете преди всяка друга... Завинаги! - Беше съвсем откровен в думите си, дори и за това което не може да й обещае, защото сега наистина тя бе всичко за него, но кой знае дали ще е така след няколко месеца или години. И все пак тя щеше да е майка на децата му, което завинаги щеше да я постави над всички останали.
- Не мислете за тези неща... Насладете се на мига... Живейте за него... Нека не се затормозяваме с това което би могло да е, какво ще кажете... Днес аз съм напълно отдаден на вас... Вие сте господарка на сърцето ми, а аз ваш роб... Нека го изживеем... - Той погали нежно лицето й.
- Искате ли да разберете каква изненада съм ви приготвил?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 3:23 pm

Каквото и да правеше,не можеше да спре нищо,което се случваше,всичко се оказваше,че не е по нейна власт. Сега не можеше да мисли за това,ако някога се случеше,щеше да му мисли но всячески,щеше да се опита да му даде всичко,от което има нужда,за да не го търси другаде. Поклати все пак леко глава,не е толкова трудно да се отърсиш от всичко но се опита. Обърна се към него,като му се усмихна:
-Каква е тя?
Днес,щеше да остане с него но вечерта трябваше да се отегли и нямаше да се видят до сватбата,щеше да се порадва малко на децата си,защото след това заминаваха на нещо като меден месец.
-Не ме измъчвайте повече!
Подкачи до тя,като го целуна,чакайки с нетърпение да и каже,какво я очаква.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 3:32 pm

Изражението на Франсоа бързо се разведри и придоби детинско изражение. Той бързо се изправи и я целуна на свой ред после ентусиазирано каза:
- Облечете се... - Посочи й дрехите, които предвидливо бе поръчал да й приготвят и когато тя се зае, той бързо започна да облича своите. Бе готов преди нея и й помогна с корсета. Не го пристегна много, защото искаше да се чувства добре, докато яздят.
- Така е добре. - Каза той и я завъртя в ръцете си, за да я целуне още веднъж.
- Може да сплетете косата си... - Предложи й той.
- Няма да ви казвам къде отиваме, но ще яздим, затова предполагам, че ще ви е по-комфортно ако си приберете косата... - Ухили се той.
- Може да яздите нали? - Попита изведнъж, макар че нямаше да е проблем дори и да не може, защото можеше да язди заедно с нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 3:37 pm

-Ще яздим,толкова ли е далече?
Попита тя невинно,като хвана и прибра косите си,за да ги сплете на плитка. След това я закачи с няколко фиби на малък кок но няколко непокорни кичура бяха избягали и си играеха закачливо с лицето и:
-Мога да яздя...
Последната езда беше,когато краля я беше поканил на лов,яздеше един прекрасен кон,а Екзейвиър,яздеше до нея в опит да говори с нея. Поклати глава,за да изгони тези мисли,изправи се и тръгна към него,като му подаде ръка:
-Готова съм да тръгваме.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 3:47 pm

Той хвана ръката й и я поведе.
- Не е толкова далеч, но ще загубим прекалено много време ако вървим пеша. - Пък и не бе яздил коня си отдавна, имаше нужда да се поразтъпче малко.
Минаха през кухнята и Франсоа взе една голяма кошница. Слугите го уведомиха, че всичко останало е готово и той отново дръпна Денерис за ръката и я поведе към конюшните. Реши, че ще бъдат само двамата. Не искаше слуги с тях, а и те се бяха погрижили за всичко. Бяха оседлали конете. Този на Франсоа имаше и един вързоп там успяха да прехрърлят и кошницата. Той помогна на Денерис да се качи на коня си и с едно грациозно движение се качи на своя.
Те двамата бавно тръгнаха.
- Времето е хубаво. - Констатира доволно. Тя вероятно вече се бе досетила, че ще си направят пикник на открито, просто не знаеше къде ще бъде, а Франсоа бе набелязал едно от най-красивите места на границите на имението, където имаше красиво езеро и едно голямо столетно дърво, което изглеждаше внушително и красиво с достолепието си.
- Ще видите голяма част от земите ни... - Говореше в множествено число, защото от утре те щяха да са и нейни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 3:55 pm

Конете ги чакаха,като вече бяха оседлани,помогна и да се качи,като изчака и той да се качи потеглиха бавно на някъде. Но тя не изпускаше нищо от поглед,защото всичко беше толкова красиво. Прекрасната природа,обширните нивя,където работеха работници и припяваха някакви песни на френски:
-За какво пеят?
Попита тя,като погледна към него,а след това и към работниците. Говореше френски но те пееха сякаш някаква стара песен,която тя не беше чувала. След не много дълга езда се оказаха на едно приказно място,имаше невероятно лазурно езеро,прекрасна зелена трева с тук там някое цветенце,уникално огромно дърво,което изглеждаше на вековен дъб,който правеше прекрасна сянка. Времето повече от удивително,с приятно слънце и лек ветрец. Той слезе от коня,като и помогна да слезе и тя.
Усмихна му се нежно и каза:
-Тук е невероятно...
Малко след това се наведе и свали обувките си,а след това и чорапите си,искаше да усеща тревата под нозете си. Тръгна на пред,като подскочи,като малка фея и се засмя:
-Толкова е невероятно!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 4:05 pm

Франсоа се зарадва два пъти повече от нея, защото бе успял да я зарадва, а това правеше и него щастлив. Той използва момента и бързо развърза вързопа с одеялата и кошницата. Разстели голямата покривка под дървото и подобно на нея се събу чисто бос, после изпразни кошницата пълна с всевъзможни ястия и плодове и тръгна след Денерис, която като малко палаво дете се бе отдалечила прекалено много.
Почти я беше стигнал, когато тя го забеляза и хукна да бяха отново. Така се гонеха известно време, но в крайна сметка той беше много по-бърз от нея и успя да я улови:
- Хванах ви... - Провъзгласи всеизвестен факт и я целуна страстно. Пак я желаеше.
- Сега какво да правя с вас? - Зачуди се той потърка носа си в нейното носле. Изведнъж я вдигна на ръце, високо във въздуха и я завъртя. Въртеше я отново и отново, докато жизнерадосният й детски смях се разнасяше наоколо, а слънцето блестеше в русите й коси и тюркоазени сини очи. Накрая му се зави свят и двамата паднаха в меката трева, която бе по-висока от тях.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 4:16 pm

Забрави за всичко и наистина се отпусна,чувстваше се по щастлива от всякога. Щом се оказаха на меката трева тя още се смееше,той пое удара като тя сега лежеше върху него но не за дълго,защото той се претърколи върху нея и впи устни в нейните. Всъщност го желаеше дори и сега,желаеше го почти непрестанно но тук се оказваше на вън незащитено и можеше някой да ги види. Само,че от друга страна това докара още адреналин в тялото и:
-Пуснете ме сър,не съм видяла още езерото...
Усмихваше му се не се опитваше да избяга,явно му показваше,че не иска да се откъсва от него но се срамуваше,ако нещата прескочеха границите:
-Някой може да ни види...
Дали бяха се отдаличили много от хората,тук беше ли безопасно?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   

Върнете се в началото Go down
 
Френското имения
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 7 от 9Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Романтизъм-
Идете на: