Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Френското имения

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next
АвторСъобщение
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 4:28 pm

Франсоа само се усмихваше. Не можеше да я пусне. Не и сега, когато я желаеше толкова силно. Денерис бе по-красива от всякога. Нейната усмивка го караше да се усмихва и го правеше щастлив. Помисли си, че трябва по-често да я извежда навън, защото сияеше. Дори съжали, че онзи ден не ги беше придружил на разходката в градината. Извън онзи затвор на къщата тя, наистина сияеше.
- Обещавам, че ще ви остане време да го разгледате любима... - Каза той и пак впи устни в нейните. Толкова бяха сладки, че не му се искаше да ги откъсва никога.
- Моля ви... - Да, той й се молеше. Така му действаше тя и никак не се чувстваше зле от този факт. Чувстваше се жив и щастлив, заради нея.
- Желая ви сега... - Но за разлика от преди, не желаеше просто божественото й тяло, а самата нея... Всяка част от нея.
- Бъдете моя, Денерис... - Той нежно прокара ръце по нея. Внимателно и сдържано, като истински джентълмен. Искаше обаче разрешението й, защото го счете като нужен жест.
Погледна я в очите и погали леко зачервеното й лице. Много беше красива, ама много. Той се протегна към фибите и започна да ги сваля една по една. После внимателно разплете косата й и я разпиля по тревата.
- Много по-добре... - Каза тихичко той, после я целуна пак. Нежно, с любов и сдържана страст.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 4:37 pm

-Франсоа...
Простена името му,когато той впи жадно устните си във врата и,като я накара за една секунда да се възбуди до толкова,че да не може да му откаже. Не можеше и не беше в състояние да му откаже.
-Само ваша съм,вземе те ме...
Оказваше се толкова нетърпелива,колкото и явно той беше,имаше нужда от него,имаше нужда да го има точно сега под парещото слънце. Усети,как пръстите му набираха нежно полите и,а тя за да го изненада не носеше бельо под него. Засмя се игриво тя,когато той усети,че бедрата и са напълно освободени. А,тя спусна ръката си,като го освободи от колана,а след това и от копчетата по пътя си,не след дълго освободи силната му мъжественост:
-Желая Ви сир,повече от всичко...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 4:50 pm

- Аз също ви желая... - Отвърна в отговор, но за първи път сметна, че това е крайно неуважително към нея. Не искаше да е като останалите пъти, в които нетърпението и желанието му взимаха връх. Искаше да се отнесе с нея така както тя заслужава и определено това не беше да я вземе така набързо, затова бавно започна да се отървава от роклята й. Първо махна корсета й, после и полите й. Денерис остана само по тънка бяла памучна роба, която той реши все пак да остави, но когато съблече и своите дрехи, му се стори излишна, затова я развърза и не я съблече съвсем, но беше достатъчно, за да разкрие красивото й тяло. Той пак с мъчителна търпеливост започна да целува тялото й. Обхождаше всеки милиметър от него с изгарящите си устни и се поздравяваше за късмета който има. Бог трябваше много да го обича щом му е дал, такъв ангел.
Той леко разтвори крачетата й и се намърда между тях. Мъжествеността му, галеше нейната женственост готова да я превземе, но вместо това той се вгледа в очите й. Не откъсна поглед от тях, дори когато нежно и внимателно телата им се сляха. От всяко негово движение и докосване лъхаше нежност и любов. Това беше неговият начин да й каже, че я обича.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 5:01 pm

Изненада я със своите нежни жестове,той искаше явно да и покажи и тази страна,колконежен може да бъде,как можеше да я люби с нежността,която и подобаваше. Не откъсна очи от неговите,макар да и беше много трудно,защото искаше да ги затвори от удоволствие.
Правеха найстина любов в тревата нежна,като отвръаха на всяка целувка по невероятен начин. За първи път и двамата не бързаха,макар да се желаеха невероятно много. Накрая и двамата стигнаха до невероятния край,като тя се сгуши в него и остана до него,докато се успокой.
Щом си почина в умът и дойде една невероятна щура идея. Надигна се леко,а той я погледна,като се питаше,явно какво и се крие в главата.
След това се изправи още малко и се огледа дали има някой на около,щом видя че няма никой,а са си само двамата. Се откъсна от обятията му и,както беше по памучната си роба,тръгна към езерото но щом стигна до там я свали и тръгна към водата.
-По добре е и вие да дойдете,защото не мога да плувам...
Така си беше но винаги искаше да усети водата и да се потопи. Бавно водата покриваше тялото и но не влезе много на дълбока ами го изчака,той да дойде.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 5:10 pm

Франсоа се засмя весело. Тя събуждаше у него много забавни спомени и създаваше още куп такива, чисто по детински и невинни. Той притича до езерото така както си беше чисто гол, но за разлика от нея се засили и цопна в него и то не беше никак подобаващо, а по скоро лудо и хлапашко, но когато изплува и видя, че тя му се смее, се усмихна и той:
- За малко да си помисля, че сте ме взели за глупак. - Каза той, когато доплува до нея и си открадна една целувка. И когато се отдръпна на лицето му се появи странно изражение:
- Всъщност не ме мислите за такъв нали? - Не знаеше в крайна сметка дали тя не му се присмива, защото имаше и такава вероятност. Надяваше се обаче този непринуден скок във водата да я е развеселил по съвсем различни причини.
- Аз мога да ви науча. - Предложи накрая, щастлив, че може да направи нещо за нея.
- И между другото, вие сте първата дама, която с такава готовност и без принуда влиза в езеро. - Ухили се той. - Това много ми харесва. Харесва ми колко сте непринудена и естествена... И обожавам усмивката ви... Бих правил глупост след глупост, само за да я виждам на лицето ви.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 5:18 pm

-Не,скока ви беше доста грациозен но ме опръсках те,а и се радвах,че ме последвахте в това чуро начинание.
Досега малко бяха откачените неща,който правеше и и се разминаваха,определено когато правеше нещо си навличаше невероятни неприятности но сега не беше такъв. Приближи се към него,защо малко се по изплаши,а и търсеше неговата близост:
-Винаги съм искала да се потопя в езерото. Всъщност адски се страхувам някой да не ни види или да не ме помислите за някоя луда жена но се чувствам,така добре с вас. Свободна...
Опря глава на мокрите му гърди но не и пукаше искаше да бъде до него:
-Правите ме найстина много щастлива и никога не бих ви помислила за глупак. Вие сте невероятен...
Погледна към него не можеше да го опиша,защото нито една дума не можеше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 5:31 pm

Той се зарадва още повече, защото неговата лудост не й се бе сторила глупава.
- Няма да позволя на никой друг да се любува на тази гледка. - Не знаеше как, но за отрицателно време се бе сдобил с дразнещото чувство за притежание към нея и това не му харесваше, защото от личен опит знаеше, че когато някой се опитва да те притежава, той те отблъсква повече от себе си. Затова бе и такъв върл привърженик на личната свобода, но когато ставаше дума за нея, всичко му изглеждаше по съвсем различен начин.
Франсоа леко надигна брадичката й я целуна по устните. Усмихнах й се мило.
- Може да идваме винаги когато ви се прииска... Може някой път да доведем и децата, на тях сигурно също ще им хареса. Спомням си, че като малък много обичах да си играя наоколо. - Някой ден можеше да водят и техните деца.
- Притеснена ли сте за утре? - Не спираше да се чуди дали тя иска тази сватба и дали не е просто задължение. Може би и онова обичам те е било по задължение.
- По скоро наистина ли искате да го направим? - Не знаеше от кога бе започнало да му пука дали тя иска. Иска или не щеше да бъде негова съпруга и то съвсем скоро.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 5:40 pm

-Да на децата,ще им хареса тук...
Определено,щяха да бягат на водля,да се гонят един друг,а скоро след сватбата,ако е рекъл Бог можеше семейството им да се увеличи с още един член:
-Ще е приятно след време тази поляна да бъде огласена от детска глъчка и на вашите деца...
Искаше наистина да му роди наследници но не заради казаното от него и задължението,ами защото искаше да му подари този подарък,който всяка жена трябваше да подари на съпруга си. Повдигна ръка и го погали по лицето:
-В началото се страхувах но сега знам,че изпитвам същото към вас,което и вие към мен. Грижите се невероятно за мен,чувствам се щастлива и не бих изпуснала това щастие.
Това трябваше и означаваше,че иска да се омъжи за него:
-Единственото от което ме е страх,че не познавамгостите,не обичам да съм център на вниманието и се страхувам,че може да се изложа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 5:52 pm

- Няма да има много хора, но не защото се страхувам, че ще ме изложите... Напротив, ако зависеше от мен щях да ви покажа на целия свят, за да знае, че сте само моя, но... Вие знаете, че за безопасността ви, на вас и децата е много по-добре ако не шумим точно сега около себе си. - Франсоа не искаше да се случи нищо на нея и децата й, особено сега. Наистина искаше най-доброто за нея и мисълта, че някой може да я нарани го ужасяваше.
- Ще присъстват няколко много близки мои приятели, с техните съпруги. Г-н Братшоу, с който вече се запознахте и родителите ми. - Успокои я той. Не искаше да се тревожи за такива неща.
- Нямам търпение да ви видя в роклята ви. - Каза с една хлапашка и изпълнена с очакване усмивка. - Вероятно ще бъдете още по-ослепителна от сега... - Което отново подпали желанието в тялото му и той стисна дупето й. Във водата тя беше още по-лека и от перце и без проблем я надигна, а тя уви краката си около кръста му. Погледна я с подивял от желание поглед.
- Не знам какво ми правите, наистина... - Целуна я и внимателно проникна в нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 7:13 pm

Успя малко да я успокой за утре но съвсем не очакваше последващите му действия в който отново се сляха в едно:
-Франс...
Изрече в мига,щом той проникна в нея,чувстваше го толкова силен,а тя толкова лека и крехка в ръцете му но точно това и харесваше,защото той я закриляше. Всъщност винаги я беше защитавал,понякога я нараняваше но е колкото да я подразни. Прихвана се за него и го остави да се движи по този невероятен начин в нея. Харесваше и да го усеща,харесваше и,как я любеше нежно,обичаше усещането за него,силното му тяло,за влудяващите му меки устни,койтосякаш оставяха следи по кожата му. Усещането за водата,която обгръщаше телата им беше още по невероятна,и правеше всичко,още по уникално,засилваше увствата и е далеч по хубаво то ваната.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 7:21 pm

Сега Франсоа далеч не беше толкова сдържан като преди малко, но за сметка на това бе внимателен. Не я вземаше животински и първично, но беше диво. Всъщност вървеше по тънък лед и можеше да се хлъзне и падне, но някак си намираше златната среда между двете. Усещаше, че това й доставя удоволствие. На него също. Членът му навлизаше докрай в нея, когато ръцете му леко я отпуснеха, а после съвсем леко я надигаше и после пак я спускаше и така отново и отново, докато всичко не започна да му се слива пред очите. Желанието, удоволствието... Тя бе изключителна жена, във всяко едно отношение и го побъркваше наистина. Още не знаеше какво и е специалното, но с нея се чувстваше сякаш е получил абонамент за Рая.
- О, Денерис... - Стенеше той, докато превземаше прекрасното й тяло. Тя пък се извиваше по-плавно и грациозно от всякога. Целуна я. Страстно и жадно. Стисна леко дупето й. О, какво хубаво дупе имаше. Прииска му се пак да я обладае там, но за сега само използва единия си пръст, който дали заради водата или пък заради възбудата, потъна без проблем в нея.
- Толкова си прекрасна...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Нед Яну 05, 2014 6:41 pm

Нямаше нито един миг в който да не и достави наслада,даже и достави наслада по колкото се може различни начини. Притискаше се към него в опита си сякаш да се слее с тялото му но това сякаш не можеше да се случи.
Невероятния миг дойде дори не се знаеше след колко време но и двамата се притиснаха здраво един към друг. Поддържа я още малко в себе си,а след това я пусна. Тръгна бавно към сушата,като облече памучната роба и тръгна към храната. Оказа се доста гладна,настани се на одеялото и взе нещо като малък кроасан. Оглеждаше се сякаш да намери нещо познато но намираше само конфитюр. Някакъв спомен избликна в умът и в който Екзейвиър на първия пикник я беше изненадал с невероятната течност,с шоколада.
Хубавите спомени сякаш и се запечетваха в умът но не можеше да ги сподели,защото едва ли би му харесало това да си спомня за някой друг. Щом се приближи му се умихна и погледна към него,като беше объл само панталона си,а по тялото му се стичаха капки вода. Нейната дреха също беше полепнала по нея но глада беше по голям:
-Дано някой не ни види...
Засмя се тя,щеше да стане още по голям скандал:
-Обикновенно брака се консумира след сватбата,а не преди него...
Подкачи го тя,като естествено се шегуваше,за да направи нещата по забавни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Нед Яну 05, 2014 7:00 pm

- Тогава с нетърпение чакам да се оженя за вас милейди... - Отвърна ухилено той. Беше много по-отпуснат днес. Дали защото бяха навън и съвсем сами, няма значение, но беше някак по-различен. Изглеждаше дори по-млад и така безгрижен. Смееше се и се шегуваше.
- Никога не съм си представял, че брака може да бъде толкова забавен. - Така беше. Винаги е смятал, че брака е за продължаване на поколението. Двама души от една кръв, които си обещават взаимно уважение, правят така, че след себе си да оставят нещо.
- Нямам търпение и всичко това да мине и да ви отведа от тук... Много ми харесва когато сме сами... Изглеждате много по-щастлива.
Той искаше тя да бъде щастлива. Да вижда усмивката на лицето й.
- Хубаво ли е това? - Попита той кимайки към кроасанчето което държеше. - Ще ми дадете ли да опитам от вашето? - Наведе се напред и отвори уста в очакване.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Нед Яну 05, 2014 7:20 pm

-Да хубаво е...
Дори без да каже нищо подаде напред,за да си отхапе но явно хапката му беше доста голяма или той се оказа прекалено малък но за нея остана много малко парче. Тя се засмя и го до изяде,от ясно по ясно,той е мъж и си хапваше доста повече от една дребничка жена.
Не искаше да разваля илюзията му но за нея брака не беше само удоволствие,често се появяваха и лоши мигове,мигове в който половинката ти може да те мрази от колкото да те обича. Мигове в който да сте расделени,често се превръщаше в ужасна мъка. Особено за жените,знаеше че някой ден,щеше да бъде наранена. Но щеше да го остави да живее в сладката илюзия на щастливия брак,преди този балон да се пукне.
-Брака може да е всичко,което си пожелаете...
Накрая просто каза тя и се облегна назад,за да се попече на слънцето. Спомняше си на острова,как цялата беше станала с един невероятен и прекрасен тен,не изглеждаше толкова бледа колкото сега:
-Хубаво,ще е да останем наистина сами поне за малко...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Нед Яну 05, 2014 7:42 pm

- Съгласен съм... - Отвърна той и се загледа в нея. - И с двете...
Франсоа се бе подпрял на лакътя си полу седнал полу легнал до нея и я наблюдаваше с обожание, любопитство, похотливост, възхищение и хиляди други нюанси, само в един единствен поглед.
- Привърженик съм на идеята, че човек сам гради съдбата си... - Откъсна едно зърно грозде и леко разтвори робата й, така че кожата й да се разкрие. Плъзна зрънцето по плоското й коремче и в права линия нагоре, с изключителна нежност и внимание. Гроздето едва я докосваше, но той усещаше как тялото й реагира. Кожата й леко настръхваше и мускулите й се свиваха.
- В този ред на мисли... - Беше стигнал до устните й. Тя ги разтвори лекичко, но той не побърза да пъхне зърното в тях. Стисна го лекичко и сока му закапа по нея... Част от него потъваше в устните й... Друга част се стичаше по брадичката й... Той се наведе и облиза струйката.
- Ще изградим свой свят Денерис... - Езичето му палаво следваше струйката. - Наш свят...
Протегна се за друго зърно и пак така го изцеди в разтворените й устни.Толкова сочни и меки... Искаше да ги вкуси... Все още не...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Яну 06, 2014 6:35 pm

-Ще ме оставите без сили Франсоа!
Думите и бяха казани през смях и възбуда но наистина смяташе,че вече ще остане без сили,той и се струваше ненаситен,не че и тя не се оказваше такава но не знаеше до къде се простират физическите и възможности. Вдигна ръка към лецето му,той стоеше над нея и я криеше от яркото слънце,тя се загледа в него,в прекрасното му лице. Не изглеждаше строг,а прекрасен,усмихнат и весел но и доста мъжествен. Гледаше я с пламъчета в очите и се усещаше ,че изпитва силни чувства към нея. Премина с пръсти по бузата му и на долу под брагичката,като усети че се беше обръснал сутринта и кожата му беше невероятно мека.
Молеше се поне той да н я изостави,нямаше да понесе още веднъж да остане сама. Искаше да обича и да бъде обичана,искаше и се да държи на някой и той също на нея. Той се държеше прекрасно с нея и се надяваше това да не се променя,а тя щеше да се постарае да го задържи за себе си докато можеше:
-Дано брака ви с мен да не ви омръзне,надявам се да имам сили за вашата страст и да не губите желанието си към мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Яну 06, 2014 6:47 pm

Франсоа се усмихна лекичко и целуна чипото й носле.
- За такива работи ли си мислите в момента? - Скара й се той, но на лицето му грееше широка усмивка, която да й подскаже, че просто се шегува.
- Никога няма да ми омръзнете... - Каза накрая и я погледна в очите. Личеше си, че е сериозен.
- И повярвайте ми, не ми оставяте грам сила, за да погледна друга жена. - Засмя се той, но осъзна, че е точно така. От както беше с нея не бе поглеждал друга. Дори не бе изпитвал нужда от друга, което беше нещо ново за него. Обикновено очите му шареха навсякъде. С изключение на слугите му, защото той имаше много ясна позиция за това. Никога не спеше с прислужниците си. Е с изключение на онзи път когато лейди ... го беше затворили за цяла седмица в имението му и накрая той не издържа и потърси утеха между краката на една от слугините си. Господи само като сетеше и пак го побиваха тръпки. Тази жена беше истински дявол и искаше да се омъжи за него. Добре, че Денерис се появи иначе живота му щеше да се превърне в истински ад. Онази жена не приемаше не за отговор и още след първата й нощ в леглото на Франсоа, бе започнала да дава разпореждания. Беше извикала цялата си свита от приятелки в дома му и организираше забави. Пак потрепери и разтърси леко глава, за да си избие тази жена от ума.
- Уморена ли сте? - Попита той, като нежно прокара пръсти под робата и мина по гърдите й. Те веднага реагираха. Втвърдиха се. Тя го желаеше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Яну 06, 2014 7:09 pm

-Ммм...
Измърка като малко котенце,като притвори очите си,не е уморена но и се искаше малко да забави нещата,да го накара малко да потръпне. Личеше си,че го желае,нямаше как да усети нещо друго но искаше малко да си поиграят. Не да го дразни,а по скоро като палава любовна игра. Изправи се,като улови ръката му и преплете пръсти в неговите,целуна го нежно,като езичето и палаво но нежно се заигра с неговото:
-Дайте ми малко време сир,пестете ми силите за първата брачна нощ...
Закачи го с едно перце,като искаше да му направи нещо,като предизвикателство:
-Ще направим всичко,а после сигурно,ще играем шах,когато пристигнем на вашето място.
Подкачи го тя,едва ли,щяха да играят шах но просто се закачаше с него.
-Или пък някоя друга игра...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Яну 06, 2014 7:19 pm

Франсоа се засмя и се отпусна по гръб на одеялото. Сега тя бе взела неговата роля.
- Обичам да играя шах. - Каза той и пак се засмя. Наистина се чувстваше добре. Отдавна не се бе чувствал толкова жив и щастлив. Тя наистина умееше да го отпуска, дори само с присъствието си.
- Вие какви игри предпочитате? - Нещо в съзнанието му се надяваше тя да отговори, че обича палави и похотливи игри, но като се замисли човек и шахът можеше да е ужасно похотлив. Представи си я гола до таблата за шах и как обмисля следващия си ход... Щеше да е много красива и привлекателна гледка.
- Ако знаех, че обичате игрите щях да взема някоя с нас... - Направи се на ударен.
- Макар, че бихме могли и да импровизираме. - Много идеи му идваха наум.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Яну 06, 2014 7:42 pm

Позасмя се тихичко тя,като се надвеси над него,като сложи едната си ръка близо до тялото му,а другата върху гърдите:
-На шах съм много добра,ще загубите сигурна съм но Вие водите много по хубава игра,чието правила все още не познавам или не познавам толкова добре колкото Вас...
Премина с пръст по гърдите му,като рисуваше някакви фигурки,нежни и внимателни,играеше си с него:
-Може да ме научите на доста неща...
Наведе се до ухото му,като тихо му проепна:
-Аз съм добра ученичка...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Яну 06, 2014 7:59 pm

О, тя играеше съвсем нечестно. Ако продължаваше да го съблазнява така, игрите щяха да им се разминат или в най-добрия случай щеше да си играе само той... с нея! Да, като се замисли човек, тя заслужаваше да си поиграят с нея.
Той ловко се преобърна и я повали на земята. Чу някакъв глух грохот, сякаш събориха нещо, но дори не погледна.
- Тогава гледайте и се учете... - Каза той и за секунди изчезна от погледа й. Докато се усети и вече разтваряше крачетата й. Щеше да бъде безпощаден с нея. По хубавия начин де. Той разтвори устните й с пръсти и леко прокара език по най-нежната й част, а тя се изви.
- Не мърдайте, иначе ще трябва да ви завържа... - Предупреди той и пак прокара езичето си по нея. Движеше го бавно и дразнещо, а тя не спираше да стене и да се извива. Май наистина трябваше да я завърже. Предвкусваше наближаващата кулминация и изведнъж рязко се отдръпна и целуна устните й. Усмихна се доволно. Тя искаше избавление. Нуждаеше се от него, а той не й го даваше.
- Искахте да си играем... - Прошепна той и устните му запълзяха надолу по врата й. Раменете и когато стигнаха гърдите той се заигра с тях. Смучеше, хапеше вече силно втвърдените й зърна. Много беше възбудена и сигурно вече щеше да е свършила ако не бяха всички пъти днес. Пак я докара до ръба и пак се отдръпна.
- Харесва ли ви тази игра? - Тя определено не беше доволна. Цялото и тяло жадуваше за още, а той нарочно не й го даваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Вто Яну 07, 2014 6:34 pm

Оказа се съвсем непотготвена,неговия опит я поставяше често в позиция в която просто не можеше да направи,каквото е и да било. Той перфектно владееше тази игра,дори ужасно го биваше и я оставяше ... Направо я побъркваше...
Изви се от поредния прекъснат оргазъм,като дишаше много дълбоко. Бедрата и бяха ужасно мокри носещи следи от неговото езиче и палави ръчички. Все още усещаше,как пулсира цялата и копнееше да го приеме в себе си,да се движи в нея,по най дивия начин. Прехапа устни,като простена почти жално:
-Ще ме погубите...
Призна си тя,като стискаше одеялото под себе си. Не знаеше,как бяха другите французи но този я побъркваше,като за хиляди. Не можеше и през ума да и мине бъде с още един като него,каквато обция той предлагаше. Сигурна,че това ще я докара до пълна лудост.
Опита се да присвие бедрата си,защото усещаше и болка от невъзможността да свърши,отчаяно го желаеше:
-Моля ви,недеите... Вземете ме умолявам ви...
Искаше го и му се помоли,защото не искаше да отлага играта прекалено много беше загрубяла.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Вто Яну 07, 2014 6:53 pm

- Не... - Разтърси разсеяно глава. - Не още...
После пак се зарови между бедрата й. Денерис стенеше, извиваше се и го предизвикваше с всяко свое движение. Истинска изкусителка, а Франсоа прояви огромна дисциплина, за която дори не бе подозирал. Мислеше, че се е предал отдавна... Всъщност беше се предал отдавна, просто сега повече му харесваше да свири на тялото й все едно бе роял. От устните й излизаха ангелски звуци... Ужасно възбуждащи... Побъркваше го, тя наистина го влудяваше.
- Искам да видя как свършваш... - Прошепна той и пъхна пръстите си в нея и се надигна, така че да вижда лицето й. Нямаше по-красива гледка на света от тази когато цялото удоволствие се изписва на лицето й.
- Погледни ме... - Заповяда той и улови брадичката й със свободната си ръка. Пръстите на другата потъваха в нея. - О, Денерис... - Закова погледа й и не го пусна. Наистина искаше да наблюдава... Да сподели този миг с нея.
- Хайде миличка... Направи го... - Усещаше как мускулите й се свиват все повече и повече около пръстите му, моментът наближаваше.
- Направи го за мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Вто Яну 07, 2014 7:25 pm

-Не спирай те... не спирай...
Умоляваше го почти тя,като цялото и тяло се тресеше от невероятно удоволствие. Всеки момент,щеше да свърши и ако той спреше имаше чувството,че ще умре. Тялото и трепереше невероятно,усещаше невероятния край,как разтриса без пощада цялото и тяло,как той контролираше всичко,с пълна влас над нея. Разтресе се няколко пъти,като невероятните и бедра леко присвиха ръката му. Надигна се и впи жадно устни в неговите,в някакъв порив на дивата страст,имаше нужда да го целуне и да бъде с него.
-Франсоа...
Опря глава после на гърдите му,като се скри,все още дишаше тежко и беше нужно малко време да се отърсви от голямата и невроятна любов.
-Някой ден,ще ме погубите...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Вто Яну 07, 2014 7:45 pm

- Не, вие ще погубите мен. - Отвърна той и без да губи дори миг повече, извади пръстите си от нея и смъкна панталоните си. Не искаше да се отделя и за миг от Денерис, затова и не ги събу целите. Той рязко и грубо нахлу в нея, но понеже тя бе ужасно навлажнена, това достави изключително удоволствие и на двамата. Той обичаше това първо проникване и дори малко съжали, че не му се наслади по-дълго. Гладът му обаче бе огромен и той просто не знаеше как по друг начин да го засити.
- Прекрасна си... - Толкова стегната, малка, тясна, че чак се страхуваше да не я нарани с грубостта си. Много невъздържан беше. Тя заслужаваше много повече внимание и нежност, отколкото той и даваше. Всъщност на колкото бе способен, защото само вида й беше способен да го изкара извън контрол. Озверяваше, превръщаше се в истински звяр с непреодолим копнеж за плът... Нейната плът!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   

Върнете се в началото Go down
 
Френското имения
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 8 от 9Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Романтизъм-
Идете на: