Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Френското имения

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next
АвторСъобщение
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 6:43 pm

Почувства известна доза облекчение, когато тя му отказа. Идеята бе наистина интригуваща, но замисляйки се по-дълго над това, му се виждаше невъзможна, особено когато тя изстена. По дяволите, искаше да чува тези стенания непрекъснато, но само когато те са плод на неговите действия.
Дани се бе възбудила достатъчно много, че той успя да потъне с още един пръст в нея. Беше мъчително бавно, затова реши да я стимулира още малко и бавно плъзна другата си ръка под корема й и я заведе между краката й, където женствеността й се бе разтекла и пулсираше... Притвори очи и се отпусна с цялата си тежест върху крехкото й тяло, а приглушения й стон направо го изстреля на върха... Не можеше да чака повече. Искаше я сега! Бавно извади пръстите си и ги замести с мъжествеността си, но беше много внимателен, докато прониква, защото му се струваше, че й трябва още съвсем малко, за да се разтвори за него и едно по-напористо нахлуване, щеше да й причини болка... В същото време той дишаше тежко в ухото й и го засмукваше...
- Толкова си прекрасна Денерис... - Шепнеше като в транс.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 6:53 pm

Стоновете и станаха все поневероятно възбуждащи,не бяха силни но толкова невероятно еротични,че ако слугите минаваха и случйно чуеха,щяха или да се изчервят или нещо в този дух. Пръстите и  се впиваха в силното му тяло,като трепереха от време на време от невероятната възбуда и желание. 
Нямаше контрол над тялото си,то трепереше в нежните инпулси на възбудата и още повече от нахлуващата в нея мъжественост,която я накара за миг да загуби дори разума си,зави и се свят и прехапа устната си,за да приглучи още по силния стон.
Не можеше да повярва,че един мъж е способен на едни такива невероятни ласки,че имаше този контрол. Дори на моменти,се чувстваше слаба,че той умее така да влияе над тялото и. Не и харесваше това но се замисли и за това,че и тя можеше да има власт точно с това над него.  Но това не се не и така. 
.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 7:04 pm

Ръцете й немирно се опитваха да стигнат до мен, но не успяваха... не съвсем и все пак ги улових с едната си ръка й ги заклещих над главата й, така, че да не й доставям това удоволствие. Все пак току що ми бе разбила една фантазия и заслужаваше малко наказание.
Движенията ми станаха доста по-уверени, защото и самата тя се наслаждаваше:
- Искам да те чуя любов... - Опитваше се да сдържа стоновете си, а аз обожавах да ги чувам. Това ме възбуждаше още повече. Със свободната си ръка леко я стиснах за кръста, причинявайки й нежна болка и тя изстена, точно както на мен ми се искаше.
- Браво любима... Точно така... - Изведнъж желанието ми да я докосвам надделя и пуснах ръцете й, а моите започнаха да се впиват в плътта й. Господи, кожата й беше толкова кадифено мека и приятна на допир, да не говорим колко хубаво ухаеше. Леко надигнах кръста й, така че сладкото й дупе леко да се вирне и рязко потънах до край в нея. И двамата извикахме...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 7:33 pm

Потрепери от невероятна възбуда,като тялото и не и принадлежеше вече,властта се оказа в ръцете на Франсоа,беззащитна на това,което и "причиняваше". Все по опиянена,все по възбудена и се чудеше,как можеше след всеки път,да се чувства все повече и повече възбудена,когато си викаше,че това е просто предела,че няма повече от това и всеки път той и показваше,че не бе видяла съвсем нищо от сладкия танц на любовта. Опита и не се оказа толкова богат и дори беден в сравнение с това,което умееше този мъж.
Всеки тласък я краше да се мести,за това  тя се надигна и се прихвана с две ръце за дъската на леглото,като то започна да се поддава под напора на страстите и да издава издайнически звук в тон с тяхните. Този силен мъж я побъркваше,като диво животно,което беше пуснато и сега я бе нападнал със същата жесокост. 
-Франсоа...
Извика тя,когато усети ръката му между бедрата и,галейки "устните" и,това се оказза двойно удоволствие и тя извика още по невероятно,сякаш за милост но и знаеше,че ако спре и се струваше,че може да загине:
-За Бога...
Как въобще можеше да изпитва толкова голямо удоволствие,че дори да не знае,къде се намира,да забрави дори името си и да шепти само неговото.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 8:04 pm

Франсоа направо бе като озверял за нея. Тази жена го променяше, караше го да изпитва глад и желание, граничещи с недопустимото. Това нейно тяло! Божичко беше като истинска богиня!
- Моя! - Изкрещя с дрезгавия си глас и стисна настръхналите й зърна между пръстите си.
- Ти си само моя Денерис Таргериан! - Потъваше дълбоко и все по-диво в нея, не можещ да укроти и засити желанието си, да я почувства наистина негова. С всеки свой следващ тласък, той я правеше своя и знаеше, че е така, защото дори самата тя се разтапяше под пръстите му... И той искаше... жадуваше, да й достави още по-голямо удоволствие, защото си мислеше, че така наистина ще заличи спомена за всеки преди него. О, а каква ревност изпитваше в този миг, знаейки, че е била вече в ръцете на някой друг. "Никога повече!" - зарече се наум и пак нахлу дълбоко и грубо в тялото й...
Бавно едната му ръка отново се върна на сладките й устни. Почувства, че е станала в пъти по-влажна от преди секунди... Едното му пръстче потъна в нея. Обожаваше я!
- Кажи го! - Искаше да го чуе от нея, а тя се бавеше. Силно се изтласка към нея и ако не се държеше и двамата щяха да се строполят върху леглото.
- Кажи го... - С много по-умоляващ и дрезгав глас каза той, но чувстваше как възбудата му е стигнала връхната си точка и всеки момент ще изригне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 8:22 pm

Кокълчетата на ръцете и започнаха да стават бели от това,че стискаше здраво дъската на леглото,от страст и от друго чувство,че нямаше да се предаде напълно. Само,че се предаде и то невероятно лесно,още повече когато усещаше двоен край,нещо което не бе изпитвала до сега и знаеше,че щеше да я побърка.
-Ваша съм...да... само ваша...
Малко след последната дума се изви и извика силно от удоволствие,продължително,като гласът и накрая почти пресипна и цели я и въздух се изпразни от гърдите и. Трепереше в ръцете му,като лист от невероятните конвулси,той се задвижи още няколко пъти дълбоко в нея,като усети,как се влива изцяло в нея. Стовари се на леглото,като не беше способна нито да диша нормално,на мисли,да с движи,а в момента посто се рееше някъде на далече сякаш откъсната от тялото си. Не можеше да повярва,че може нещо такова да и се случи,че може да изпита такова двойно удоволствие.
Когато започна да и се възвръща разума,мислите я отведоха на там,че хиляди жени преди нея са изпитвали същити,че бе зподелял и с тях това,което с нея и тя определено нямаше да е последната,сигурна беше че дри да е с нея,той е ненаситен и можеше да я замести. Изпита ревност,която до сега не беше изпитвала. Стисна с ръка чаршафа,като се опита да се успокои,затвори очи и пое дълбоко дъх. Нямаше право да иска това,нямаше право да изпитва това.Щеше още един път да я наранят,не трябваше да го обича,трябваше да не изпитва нищо,за да и е по лесно но някак се оказа не избежно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 8:44 pm

Това изтръгнато обещание, което получи от Денерис, предизвика някаква непозната топлина на удовлетворение да се разлее по тялото му и буквално тези нейни думи го изстреляха до върха. Беше крайно недоволен от себе си обаче, защото се бе предал така скоро. Тя обаче имаше този ефект върху него. Полагаше неимоверни усилия, за да остане така тясно свързан с Денерис и все пак му се струваше недостатъчно.
Беше се отпуснал на леглото до нея и дишаше ужасно трудно и накъсано. А тези хиляди въпроси не му даваха мира. Например, защо до преди малко едва ли не я молеше да бъде с друг, а сега я искаше само за себе си и не просто това, а изискваше от нея да му обещава подобни неща. И за Бога, какво толкова имаше в тази жена, че го превръщаше в такъв хищен звяр, когато е около нея. Сигурно никога нямаше да може да си го обясни, но знаеше едно: щеше да даде дори живота си, за да получи поне още миг с нея. И не, не беше нужно да правят нищо, беше достатъчно дори само да се огледа още веднъж в очите й.
- Искате ли да поспите, прекрасна моя Денерис? - Още не бе забравил за нейните притеснения и не желаеше да я натоварва още повече.
- По-добре да го направите... - Каза напълно отнесено и сякаш на самия себе си, защото знаеше, че ако остане будна, след малко ще изпита абсолютно същата жажда и тогава... Стисна силно очи, искаше да си избие от главата спомена за прелестното й тяло, в което искаше да остане завинаги, но наистина не можеше. Тя бе божествено красива. Създадена само и единствено за грях и удоволствие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 8:59 pm

Тихичко издаде нежен звук,който показваше,че е ужасно уморена. Тялото и се предаде,искаше може би само още веднъж да е с него,да му покаже,че може да му избие от главата всяка мисъл за чужда жена но нямаше физическата сила да доказва,каквото и да е било. Очите и се затвориха и тя остана така,както е без дори да има сили да се премести,дори не знаеше дали е в неговото или в собственото си легло. Нямаше значение,просто той бе изпил всяка сила от нея.
На другата сутрин се събуди от слънцето,което без никаква милост се забиваше в лицето и,затвори очи,като сложи ръка на лицето си. Щом успя да ги отвори на ината и на пук на слънцето видя Франсоа,който бе заспал по гръб. Толкова мъжествен,толкова внушителен,че и спря дъхът,а на слънцето изглеждаше,като истински Адонис. Дишаше спокойно и бавно,като мускулестите му гърди се спускаха и вдигаха бавно. Прииска и се да го докосне,протегна ръка за да го докосне но се изплаши,че ще го събуди и дръпна ръката си. Почувства се отвратена от себе си,че можеше да изпитва тръпка към него,любов дори обожание някакво. Но го изпитваше и дълго,щеше да се бори с това. Погледна към него отново,загледа се в прекрасното му лице,което беше спокойно,благо дори,хареса и да го гледа.
Но и някаква палава нотка се появи като тънка стреличка в нейното съзнание,погледна на долу,като проследи с очи пътя до слабините му. Беше отвит и виждаше всичко от него. За миг ахна,защото дори в спокойно съсояние бе голям,а щом се покажеше целия...
Всъщност до сега никога не се беше заглеждала така подробно но изпитваше доза любопитство.
Но изведнъж усети как дишането му се променя и явно се разбуждаше,за това бързо затвори очи,правейки се на заспала.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 9:22 pm

Дори докато спеше, тя не излизаше от ума му. Беше я любил в съня си поне още няколко пъти и се канеше да го направи отново, когато тя започна да се отдалечава от него, а той тръгна след нея... Опитваше се да я догони, когато попадна в някакъв адски горещ и светъл тунел. Опита се да прикрие очите си, защото светлината го заслепяваше и едва тогава сякаш се сепна и се събуди. Намръщи се и погледна право към светлината, силно раздразнен и сърдит, че именно тя бе причина да прекъсне съня си, но после бързо се сети, че не е задължително. Погледна на другата страна и откри Богиня Денерис, сладко спяща до себе си и се ухили веднага, а членът му моментално се разсъни и щръкна. О, да тя бе красива. По-красива дори от спящ ангел и я желаеше! Бавно и внимателно се обърна и подпря на лакътя си. Нежно отмести едно немирно кичурче коса, скриващо прекрасното й лице и много внимателно плъзна показалеца си по леко зачервените й бузки. Дали и тя не го сънуваше? Обикновено придобиваше този цвят, когато е възбудена... Бързо реши да провери и бавно смъкна завивката, разкривайки цялото й прелестно тяло... Съвсем голо, седящо точно пред него и веднага усети импулс минаващ през него и събиращ цялата му кръв на едно конкретно място. Надвеси се над нея и нежно започна да целува врата й, а пръстите му бавно и нежно се спускаха по изваяното й тяло... Стигнаха чак до подножието на корема й и бавно разтвориха "устните й" когато с изненада откри, че е ужасно влажна и гореща...
- Добро утро принцесо - Прошепна с дрезгавия си глас в ухото й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 9:33 pm

Трудно и беше да се прави на заспала,когато усещаше палавия му поглед по себе си,а после и ръцете му,дори горещото му тяло в близост до нейното я побъркваше. Опита се но докато се опитваше той я накара да отвори широко очи от невероятно изумление.
-Какво...а...
Искаше да го попита,какво прави но остана ясно,какво правеше. Доставяше и сутрешно удоволствие,като крачетата и се разтвориха,без ни най-малко да я слушат,просто бяха под негов контрол. Изви се,като тетиво на лък,а след това се изправи в опит да се отдръпне,не знаеше защо го прави но не искаше да му се дава толкова лесно. Тя не беше коя да е,не и някоя от нещасничките с който беше.
-Трябва да...ста...
Но преди да довърши,езика му палаво заигра опитвайки се да проникне в нея и тя посто загуби мисълта си,изстена и захвана с две ръце одеялото под себе си:
-За Бога...
Откъсна се,а след това и още един стон. Искаше и се да го моли за пощада,защото щеше да я изгори напълно,тялото и щеше да пламне,като факла.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 9:45 pm

- Обожавам вкуса ти... - Каза дяволито той и облиза устните си, после пак ги зарови там. Бе като зависим и наистина обожаваше вкуса на Денерис. Искаше му се да го усеща навсякъде по себе си.
Усети, че е докарал своята любима до сладък финал, но дори и тогава не спря, а напротив. Още по-устремено и концентрирано завъртя палавото си езиче в нея и включи и пръстите си, защото беше повече от готова и разтворена за него.
- Не се съпротивлявай... - Изкомандва той, дори и това да му костваше да се отдели за секунда от нея. Изучаваше всяка част от нея, съвсем неприлично и похотливо, защото искаше да разбере какво й доставя удоволствие и сякаш вече разбираше, защото имаше места които дори едва едва минавайки покрай тях я караха да се извива, толкова, че чак бягаше от него, затова той внимателно постави ръце върху бедрата й и ги избута настрани, въпреки нейните неимуверни усилия да ги прибере.
- Бъди послушна... - Каза игриво той и пак се завря между краката й, но сега тя почти не можеше да мръдне, защото той я притискаше здраво и нямаше как да се измъкне от езичето му този път.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 10:23 pm

Оргазъм след оргазъм,не я остави дори за миг,не ги броеше но и да ги броеше,щеше да ги изпусне от бройка. Не я щадеше ни най малко,а опитите и да се дръпне от него удряха на камък,когато силните му ръце я притискаха така здраво. Под нея всичко стана вир вода от невероятните сокове,който е стичаха от нея от удоволствие. Нямаше контрол над тези неща над всичко,той просто я караше да го губи.
Надвеси се над нея,наситил се да я дарява с такива ласки,искаш да се вмъкне в нея. Потърка се безсрамно в нея,като с това се намести в нея. Влезе така лесно,така бързо но нямаше как и тя жадуваше за него. Раздвижи се и двамата се отнесоха в острова на удоболствието,когато се почука на вратата,това я стресна и се опита да се отдръпне:
-Извинете,че ви безспокоим но търсим госпожица Таргериън,трябва да направи последна проба на роклята,а и децата и питат за нея.
Ясно беше,че има някой с него,дали от това,че не е сигурен дали е с нея или,че е с друга се понаправи че не знае къде е. Но всъщност всичките неща не търпяха отлагане,а вече беше почти обяд. Тя се опита да се отдръпне но той я притисна:
-Трябва да...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 10:31 pm

- После... - Отсече Франсоа и се задвижи отново, доста бавно и нежно, защото това грубо прекъсване я бе притеснило и тя сякаш бе загубила желанието си.
- Казахте ми, че сте моя... - Галеше нежно лицето й и й нашепваше тихичко, докато бе вперил погледа си в нея.
- Бъдете моя... - Не искаше да я насилва в никакъв случай. Искаше тя да го желае така както той нея. Да не чува нищо ни никой освен него и да иска да му достави такова удоволствие, каквото той искаше да й достави. Това за него беше най-важно. Тя беше най-важна, преди всички останали.
- Не ви ли харесва да сте тук... - Движенията му бяха продължителни и безобразно бавни, на фона на всички техни преживявания от преди, но този ритъм му харесваше, защото й се наслаждаваше изцяло, дори беше започнал да хапе устните й, после нежно ги засмукваше и крадеше от дъха й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Пон Дек 30, 2013 10:41 pm

На нея и трябваше минута две преди да се върне,защото мислеше дълго,за децата,който я търсеха. Роклята не и пукаше но децата не беше в състояние да забрави лесно. Но той нямаше да я пусне,не и даде право на избор,като я притисна към леглото,а щом усети и как бавно се движи,тялото и отново се предаде. Мислите и отново излетяха и можеше да му се отдаде отново:
-Да...да ваша съм...
Това отговаряше и на двата му дори на трите му въпроса. Отново погледна към него,отново със страст. Крачетата и отново се оплетоха около него но той ги махна,като я разтвори още повече за да проникне по на дълбоко в нея. Не е истина но това я побъркваше най-много,караше я да полудее от удоволствие,изви се под него,под невероятния напор на силните му тласъци. Чувстваше че няма контрол,нищо не решаваше,а той тотално я владееше,като безпрекословен господар. Искаше и се да го мрази за това,че я правеше невероятно слаба.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Сря Яну 01, 2014 4:40 pm

Тези нейни думи го накараха съвсем да полудее. Почувства силен прилив на желание и адреналин и се задвижи още по-уверено в нея. Тя се разтапяше в ръцете му, а неговото намерение да я задоволи се увенчаваше с успех. Бе я накарал да забрави за всичко останало и да се отдаде единствено на нея.
Задържа това темпо, нито много бързо, нито много бавно, но прекрасно като за събуждане. Грабеше с пълни шепи от удоволствието да я има.
- Много сте красива Денерис... - Беше като омагьосан от вида й. Леко зачервените й страни я правеха просто неотразима. Слънцето нежно галеше лицето й и я караше да сияе още повече. Русите й къдрици направо блестяха и той не успя да се сдържи. Тялото му се напрегна до краен предел, вцепени се и щом усети как тя бурно се разлива около него, той направи същото. Останал без капка въздух в дробовете си, извика от удоволствие и зарови лице в гърдите й, докато с няколко последни конвулсивни тласъка успя да излее и последната капчина символ на благодарността му, за тази невероятна сутрин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Чет Яну 02, 2014 7:02 pm

В първия мих след поредния и край,и неговия също,остана на леглото без да мърда,като гърдите и само бурно се надигаха,защото не можеха да се успокоят напълно. Толкова и беше трудно след всичката тази любов. До сега не бе срещала толкова ненаситно желание. Екзейвиър също бе прекрасен любовник но никога не беше я карал да се чувства толкова желана,все едно я искаше подобно на човек в постинята вода. Не можеше да повярва на това.
Нужни и бяха няколко минути в който да се съвземе,след това всичките и мисли дойдоха отново,като си пое дълбоко дъх и осъзна,че всички в момента чакаха нея,чакаха я децата и шивача и още куб неща. Изправи се бавно но осъзна,че я болят краката и ори потреперваха. Изправи се все едно се учеше за първи път да ходи и започна да се облича:
-Трябва да премеря роклята,децата също ме чакат...
Всъщност щеше да и е много по лесно да остане с него но това я отврати,щеше да е далеч по добре да си остане с него вместо да прави всички тези неща. Закопчаваше роклята си,а след като го стори се опита да приведе косите си във вид.
Отново усети,че не си бе обула бельото,а когато се опита да го потърси видя,че той го стиска здраво с една палава усмивка:
-Може ли да ми го върнете?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Чет Яну 02, 2014 7:18 pm

Белите и перфектно подредени зъби на Франсоа се показаха. Бяха му казвали, че има неустоима усмивка и затова я използваше винаги, когато искаше нещо от някоя жена.
Поклати леко глава и я дръпна обратно при себе си. Жадно зацелува подпухналите й устни и прошепна в тях:
- Бих желал да го запазя, ако не възразявате... - Дори и да възразяваше нямаше никакво значение, защото той щеше да го задържи. Нещо повече, щеше да го задържи като гаранция, че тя ще остане без него.
Ръката му изведнъж се пъхна под полата й и леко я набра. Денерис се опита да избяга, но той ловко я улови и без никакво предупреждение потъна с два пръста в нея. Тя още беше влажна и гореща. И двамата изстенаха в един глас.
- О, Денерис... - Остави няколко сладки изгарящи целувки по шията й. Усещаше лудото препускане на сърцето й.
- Не може да си представите, колко ми е трудно да ви пусна... - Той завъртя пръсти и тя пак изстена.
- Искам да си мислите за мен... - Каза той и продължи да я предизвиква. Денерис беше ужасно възбудена, той също. Еректиралия му член се опираше в бедрата й.
- Искам да мислиш за мен в теб... - Усетих как мускулите й се стягат. Беше на ръба и точно преди да получи поредния разтърсващ оргазъм Франсоа издърпа пръстите си и без капка свян ги мушна в устата си, облизвайки ги.
- Толкова вкусна... - Каза той, гледайки я палаво, право в очите. Това трябваше да я накара да си мисли само за него... Наистина трябваше, защото не й бе дал онова от което има нужда и се надяваше, че в даден момент желанието й ще стане толкова силно, че тя сама ще го потърси.
- Сега вървете... - С дяволити пламъчета горящи в очите му, той смъкна роклята й и я приглади, така сякаш не бе направил нищо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Чет Яну 02, 2014 7:55 pm

Дъхът и тотално секна във гърлото,защото не можеше да обели нито думичка след всичко,което и беше причинил. Хем искаше да го хвана за гърлото и да го удоши с думите,колко много го мрази,а от друга страна искаше да му се моли за край и дори да го излъже,че го обича.
Няколко секунди го гледаше не вярващо,а след това се изправи придавайки си презторен важен вид,като тръгна почти сърдито към вратата,като я отвори от раз и затвори с трясък. Но истината е,че го желаеше ужасно много но нямаше да го моли за секс. Нямаше как да се получи,нямаше да падне толкова ниско.
Добре че носеше различни фусти,че никой не разбра,че е без бельо но самата тя усещаше свободата,която я караше още по силно да се възбуди. Щом свали роклята,като не успя да и се наслади,невероятно красива и елегантна и приличаше на прекрасен ангел. Само че в умът и се въртяха други неща,щом всички излязоха от хола,като и последния шивач си тръгна,оставайки сама,седна на канапето,като усещаше бедрата си невероятно мокри,а вътре цялата пулсираше от желание за него. Но не искаше да му се моли,въпреки че сигурно той знаеше напълно,как и влияе. Надигна роклята си от едната страна,като прокара ръце по себе си. Щеше да се освободи с негова или без негова помощ.
Прокара нежно ръцете си,като проникна в себе си с един пръст,да не беше същото каквото Франсоа да е в нея но временно,щеше да я освободи.
Не успя да довърши защото чу,как някой влиза. Приглади роклята си надолу,като се закашля малко,а бузите и бяха поруменели. Видя пред себе си Франсоа,виновника за всичко това. Опита се да се направи на леко сърдита но не и се получаваше и по скоро иглеждаше дяволски сладка в опита да си приведе такъв вид.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Чет Яну 02, 2014 8:10 pm

Франсоа стана свидетел на всичко и по принцип нямаше нищо против всеки да задоволи нуждите си както намери за добре, но в случая целта изобщо не беше такава. Беше направил всичко това сутринта, за да може тя да се върне при него, не да търси начин по който да заобиколи необходимостта си от него. Лицето му беше доста смръщено, когато затвори врата след себе си и я погледна, но се опита да си предаде по-приветлив вид.
- Свършихте ли с пробите? - Попита уж разсеяно той, но зоркия му поглед не я изпускаше дори за миг. Страните й бяха поруменяли. Обичаше когато изглеждаше по този начин. Караше го да се възбужда още повече. Господи, тази проклета жена го правеше толкова подвластен, че чак се дразнеше и на самия себе си, но в случая раздразнението му идваше от това, че не бе потърсила него, а се опитваше сама да си достави удоволствие, което принадлежеше на него.
Той се облегна небрежно на един рафт. Бялата му ленена риза бе до половината разкопчана и това го правеше да изглежда още по-неустоим. Косата му беше разрошена, също доста нетипично за него, но някак си му придаваше още по-младежки вид. Хвана една чаша и я напълни с бренди, без да сваля изпепеляващия си поглед от Денерис, после прокара пръст по ръба на чашата, а нейния поглед несъзнателно или пък не, проследи това негово действие и на лицето й се появи още по-голяма руменина. Това го накара да се подсмихне дяволито и някак перверзно. Отпи голяма глътка и въздъхна.
- Бих казал, че вашите сокове са доста по-опияняващи мадам...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Чет Яну 02, 2014 8:29 pm

Продължаваше да си играе по най бруталния начин с нея,а тя само лекичко потрепна,като усети как по специална част от нея потрепна,като усети,как започваше да става все по мокра,все по възбудена. Преглътна жадно но не от жажда,а от нужда за него,желаеше го отчаяно.
Побъркваше се,разкопчаната му риза покзваше силните му гърди,през който копнееше да прекара пръстите си и да ги усети,или пък да се търка в тях в ритъма на страстта. Искаше да разроши още повече косата му,да го държи дори за главата,докато се намираше между бедрата и.
Бузите и още повече се изчервиха,като въздъхна няколко пъти,защото беше затъила дъх. Издиша дълбоко,като се получи по скоро,като стон от възбуда:
-Вие сте ужасен дявол...
Хем искаше да му се моли,хем не искаше да пада до толкова ниско. Изправи се с мъка,като тръгна към вратата но осъзна,че той я беше заключил. Искаше да се свърши с тази възбуда. Издиша почти ядосано,като удари с юмручето си по вратата.
-Ужасно сте жесток...
Гърдите и се вдигаха и сваляха бързо,усещаше и как соковете и се стичат по бедрата,още си мислеше за него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Чет Яну 02, 2014 8:51 pm

- Не разбирам какво съм направил. - Отвърна съвсем спокойно той, а по лицето му засия ослепителна усмивка, която тя пропусна, защото беше с гръб към него. Опитваше се да разтвори двойните врати, но го правеше грешно, дърпаше към себе си, а те се отваряха на другата страна. Той не помръдна от мястото си.
- Проблеми с врата ли имате? - Тя не му отговори, но почти можеше да се обзаложи, че чу как въздиша отчаяно. Сигурно го мразеше ужасно много в момента, но Франсоа беше цар в това да кара жените да го желаят и щеше да накара и нея, ако ще това да коства живота му.
- О, само още нещо преди да тръгнете... - Пак страшно небрежно допълни той, като все едно съобщаваше, че обяда е сервиран. Изведнъж се беше озовал зад нея и пръстите му се спускаха по корема й, ниско долу...
- Това тук ми принадлежи... - Макар и през хилядите фусти, той успя да долови пулсиращата й женственост. Въздъхна шумно и дразнещо в ухото й.
- Повече не си играйте без мен мадам... - Каза някак заплашително той и я пусна, отстъпвайки крачка назад и отпивайки нова голяма глътка от чашата си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Чет Яну 02, 2014 9:01 pm

От нежното и гърло се откъснаха няколко страни тока,приличащи на недовършени думи,искаше да каже нещо но не намираше думите и сякаш те се спираха някъде,не можеше да каже нищо разумно. Почти остана на място,като издиша няколко пъти тежко,за да се успокой. Искаше да му възрази,че не му принадлежи но до някаква степен той си беше прав,защото само той умееше да я побърква така.
Трябваше да се справи по друг начин,за това се обърна бавно,като се опря на вратата. Той беше гаден и тя трябваше да бъде такава. Знаеше едно,че колкото тя целаеше него,толкова и той я желаеше. Само,че той е по умел в игрите,а тя не толкова и може би нейния опит нямаше да е толкова сполочлив колкото нейния. Искаше да се опита,без да го моли той да я вземе:
-Така ли,принадлежи ли ви?
Присви очите си:
-Мога да кажа че не се грижите добре за нещата,който притежавате.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 9:37 am

- И как предлагате да се грижа по-добре за тях? - Попита Франсоа с каменно изражение на лицето. Знаеше, че тя казва това нарочно, за да го предизвика, но не му допадаше начина по който го прави.
Пристъпи още крачка към нея и скъси разстоянието между тях до милиметри. Мина с кокалчетата на пръстите си по плътните й гърди и ги плъзна по шията й. Корсета й бе прекалено стегнат, а следователно и гърдите й, едва ли можеше да диша спокойно.
- Кажете ми. - Подкани я той, защото тя не казваше нищо. Просто мълчеше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 9:47 am

Не можеше да си поеме дълго време нормално въздух,гледаше към дяволити те му очи,а всяко негово докосване,я караше още по неописуемо да се възбуди. Имаше чувството че се изливаше цяла река между бедрата и,а всяко дребно помръдване я побъркваше още повече. Издиша и вдиша няколко пъти,като се издаваше с нежен стон,че е невероятно възбудена.
-Мисля че добре знаете как...
Приближи се към него,като събра увереност,която до сега не бе събирала:
-Когато не се грижите за нещо,когато то само не може да се погрижи за себе си,търси друг начин...
Искаше да го види,дали ще може да провокира и неговата ревност,той на няколко пъти,каза че е само негова но не знаеше,до колко е собственически настроен,към нея,дали наистина го е мислел. Нямаше да намери друг но искаше да го провокира,да го разяри дори.
Хвана го за ризата,като я събра на едно в юмрука си,след това жадно впи устните си в неговите,като езичето и без никакъв срам нахлу покрай устните му,като се заигра с езика му. Да имаше смелостта да я пусне при някой друг,такава жена като нея не можеше никак лесно да се изпусне. Тя беше и ангел и дявол,за второто Франсоа се беше погрижил.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   Съб Яну 04, 2014 9:54 am

Когато устните й се отделиха, Франсоа плъзна ръка по нейната и я разтвори леко, освобождавайки ризата си. Не знаеше какво да мисли и как да реагира, но определено нямаше да е реакцията която е очаквала Денерис.
- Да... След като ми родите наследници... - Припомни й той и се върна при чашата си, доливайки до горе и отпивайки. Изобщо не обичаше да го заплашват. Пък и можеше да направи така, че никой мъж да не смее да я погледне. То и сега трудно някой щеше да се осмели да я докосне, да не говорим когато се оженят.
- Може да потърсите и други начини...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Френското имения   

Върнете се в началото Go down
 
Френското имения
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 6 от 9Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Романтизъм-
Идете на: