Кралството на крал Драго

Това му дойде в повече,беше уморен за това му помогнах да се върнев спалнята,поръча вечеря,останах с него за да не е сам,бях готова да го нахраня дори,исках да си наваксам времето с него,липсваше ми прекалено много...
-Искате ли да ви нахраня милорд,да ви поглезя както вие глезехте мен когато не бях в състояние да мръдна дори след първото раждане?

-Да стига и вие да хапнете малко,кралице.
Вдигнах ръката си за да я погаля,както едно време,за мен не бе се променила,бе все така красива,все така невероятна и влудяваща. Донесоха храната и тя започна да ме храни,как я желаех но сега не можех да я взема както преди,не се чувствах достатъчен и пълноценен мъж,не можех да я имам,както преди. За това ядях макар и малко мъчително,заради пулсиращтата ми възбуда. 4 години не я бях докосвал не бях докосвал никаква жена.

-Разбира се,ще хапна и аз със вас..
Донесоха храната,но той беше някак си сериозен,нещо го мъчеше,а едва ли щеше да ми каже какво,усещах как диша тежко,мъчително приемаше хранат,беше възбуден,можех да го усетя,вече толкова години бях сама,не го бях докосвала,че можех да усетя когато ме желае,когато е възбуден..
Взех една ягода от подноса и я понесох към устните му,той ме погледна недоверчиво,но отвори уста,поставих сладкия плод на устните му,а от там потече сок,наведох се и го поех с устни като го дарих с изгаряща целувка,усетих как тялото му се напрегна,аз също го желаех,но той може би се опасяваше,че няма да може заради кракът си,но аз знаех че той е мъж и дори с половин крак ще е невероятен любовник както преди години,а и така,в повечето време аз щях да съм отгоре и да му доставям удоволствие

След,като отхапах от ягодата я погледнах с пламъче в очите,лудо невероятно пламъче,което просто казваше,колко много я желая но не я придърпах към мен,а подадох една ягода и на мен,което още повече,ме накара да се възбудя:
-Кралице...
Поклатих глава и вече се осмелих,протегнах ръка и я хванах за кръста,като я приближих към мен. Другата ми ръка премина през красивия и врат,като нежничко я погалих:
-Толкова ми липсвахте,толкова много.
Погалих лицето и и се надигнах да я целуна.
-Не ви отвращавам?

В началото не направи нищо,почти бях се отчаяла,но той взе една ягода и я подаде,от устните му излезе стон,това ме възбуди,вече бях ,но той ме караше да тръпна за него
-Милорд
Той ме придърпа леко,ръката му бе на кръста ми,а другат азад врата,толкова ми беше липсвал,че тялото ми реагира мигновенно,когато с енадигна да ме целуне му отвърнах с цялата си насъбрала страст която бях таяла 4 години...
-Не говорете глупости,не ме отвращавахте когато ме отвлякохте,какво остава сега когато съм ваша съпруга от толкова много години...
Усмихнах се и се изправих,бавно свалих роклята си и се върнах при него,като го прекрачих,през тънката материя на бельото си усетих възбудата му дори през кожата
-Липсвахте ми

Облегнах се назад и притворих очи за секунди,защото полудях при допира на тялото и до моето:
-Дори не знаете,колко много ви желая!
Оголих раменете и но роклята се спря малко пода раменете и и не искаше да се свали,това не бе нощницата която обичах за това я чакаше съдбата на останалите,да бъде разкъсана. Надигнах се целунах нежното и вратлето и,а после и устните и. Отново вкуса на ягоди преплетен в нейния сладък вкус:
-Обичам ви,винаги съм ви обичал.

Упс ,май бях забравила нощницата която той обича и тази също като другите беше разкъсана от хищника в него,останах гола в скута му ,а той още бе облечен,бързо поправих това,свалих ризата му,разкопчах панталоните и отново бях прекрачила тялото му,беше в седнало положение,това ме харесваше,отърквах се в него,не бе нужно идвамата бяхме готови един за друг,но имах нужда да го усетя така,да почувствам желанието му,да го подразня задето помисли че може да ме отврати...Галех тялото му,набирах се по него,целувах гърдите му,хванах ръцете му и оставих върху тялото си
-Дано не сте забравили как да подлудите жена си,защото аз определено не съм

-Това не се забравя!
Засмях се и я придърпах я бях страстен не въздържан в целувките си,не исках да бързам,исках да и се насладя,за да си го наваксам. За цялото загубено време.
-Знаеш ли когато останех сам си мислех за теб,мислех си за всяка нощ,когато оставахме заедно. Как ухаеше кожата ви,как потрепвахте при всеки мой допир.
Обяснявах и но наистина се бях побъркал.
-А вие мислехте ли си за мен?!

Дали си мислех за него?Нямаше миг в който да не го правя
-Постоянно милорд,всяка нощ бяхте в съня ми,разгорещявахте го,карахте ме да викам името ви насън,когато се събуждах усещах аромата ви по себе си,сякаш сте бил тук през ноща...стоех с часове затворена за да си спомням нощите ни,допира ви,но сега това не е сън
Целунах го отново,обхваха го с ръка и я задвижих първо нежно и бавно,но с всяка секунда увеличивах темпото,той пулсираше в ръцете ми твърд и голям,усещах дъхът му който ме пареше докато въздешаше от удовлствие,а аз ?Полудавах,исках да заместя ръката си с нещо друго,но трябваше да изтрая още малко,исках да свърши в ръцете ми

Това,че бе мислила за мен,ме побъркваше още повече,че бях във мислите и,както тя беше в моите. Вярвах и нито за секунда не се усъмних или съмнявах,че може да ми е изневерила.
Но ласките и бяха така нежни и искаше да ме докара до край,не бе нужно много,защото отдавна не бях усещал ласката и.
-Алиса!
Простенах името и,когато той безпощадно се предаде и аз покрай него:
-Моята невероятна кралица.

Беше готов за мен,беше почти свършил когато произнесе името ми,рядко го правеше,етикета бе такъв,въпреки че бяхме съпрузи,че се обичахме си говорехме на вие,рядко използвахме имената си,но той си го позволяваше,дори се обръщаше на Ти към мен понякога,дори когато не бяхме сами
-Драго... - простенах в отговор,исках сега да го усетя,да ме вземе и да ме люби както го правеше с години,да ми покаже че е не се бои от недъга си
-Вземи ме сега любов моя,желая те

-Дори нямам желание да ти откажа!
Изръмжах и въпреки загубата на кракът ми с много малко усилие,се оказах над нея,като я бях готов да се вмъкна в нея,да я усетя,защото дълго не се бяхме имали.
Извиках от удоволствие,когато се усетих във горещата и вътрешност. Беше толкова гореща,толкова мокра. Май бях забравил колко невероятна беше. Ръцете ми се впиваха в тялото и но без да я нараня.
-Копнея за теб,любима невероятно копнея за теб....
Всеки миг без нея ми беше агония но сега вече я имах и щях да и се насладя. Само тя знаеше,как да ми повдигне духа.

Как да има след като толкова години бе далеч от мен.За секунда бе над мен,остави ме със зяпнала уста,дори без крак той беше оръдие за любов,беше неубоздан,само с едни тласък беше в мен,твърд,огромен и докарващ ме до лудост св самото начало,а накрая вече бях в ураган от емиции...
Докосваше ме там където знаеше че ми харесва,впиваше ръце в тялото ми сякаш за първи път го докосва,а аз се наслаждавах на всичко,движех се с него,исках го всякак и навсякъде,този ден и настъпващата нощ щяха да са моето посрещане за него

Цяла нощ и не уморимо се любихме,а дори не си давахме сметка,че почти се бе съмнало. Грам умора нямаше,защото бяхме ненаситни,защото 4 години сподайвана страст трябваше да бъдат изляни. Тя лежеше на гърдите ми,както обичаше,както и аз обичах защото можех да галя красивите и руси коси,миришеха на пролетни цветя побъркваха всичко в мен.
-Любима,много съм горд с теб,справила си се отлично с възпитанието на децата,с кралството. Никога не съм се съмнявал в твоите способности.
Целунах челото:
-Обичам те!

Не се усетихме кога мина нощта,не можехме да се наситим един на друг,4 години бяха много време за двама които се обожаваха,които бяха ненаситни за телата си ,въпреки че всяка нощ си даряваха удоволствие,може би скандалът преди заминаването му беше това което ни караше сега да си даваме още повече...
-Благодаря ти,нямаше да се справя без Айя и генерала,радвам се че не го взе със себе си
Лежах на гърдите му,там където обичах,където галеше косите ми и тялото ми
-Аз също любов моя

Повдигнах я още малко към мен,като целунах сладките и устни,обичах я наистина много.
-Никога не съм вярвал,че мога да срещна,жена която ще е част от мен.
Прегърнах я исках да заспя в аромата и,а не в аромата на пушак и война. Поспахме малко,когато по обяд се чу че ще идват няколко рицъри,както и главния рицар Хенри,той беше с кралска кръв. Появи се в цялото си великолепие с рицарски доспехи.Всички жени бяха хлътнали по него.

-Казвала съм ти го много пъти,не вярвах че ще обикна мъж като теб,смятах те за варварин ,а ти се оказа по достоен и от мъжете в моята страна...
Спях в ръцете му когато той се сепна,чух копита,някой идваше,не знаех какво става,но той се изправи и се облече,стана ми студено от това,не исках да ставаме толкова рано,но като владетели трябваше да посрещнем госта
-Сър Хенри,какво ви води в нашия дом?
Като домакиня трябваше да го посрещна и да го отведа при съпруга си,за това го помолих да ме последва.а мъж не беше зле,но беше прекалено разглезен дори за рицар...

Погледа ми не издаваше никакви чувства,както едно време,както,когато бях млад и не трябваше да издавам нищо:
-Добър ден сър Хенри,идвате защото преминавате през земите ми,а искате да стигнете да търсите грала!
Той се поклони:
-Не кралю да стигнем само до свещените земи.
Не ми се нравеше но това си бяха тяхни неща:
-Искаме да останем няколко дни,защото конете са уморени. Ай и имаме ранен рицър.
Това не ми се нравеше:
-Добре но въпреки това не ви е разрешено да оставате дълго.

Младия рицар търсеше обежище в замъка,но краля бе суров и строг с него,може би имаше причина,а з не спорех с него,но не отричах че младежа бе красив,но не само аз го бях забелязала.Принцесата не откъсваше очи от госта ни и това не убягна на баща и на мен.Само се надявах да не реше моя крал че аз бих се загледала по него ,защото момчето бе по-малко от мен,а аз обожавах мъжа си и семейството си

Малката принцеса се бе загледала по рицаря,това не ми хареса ,още повече че можеше и моята кралица щеше да бъде омаяна от него.
-Не се задържайте много,ясно ли е,не обичам рицари,който да внасят смут в кралството ми,тук са забранени рицарските двубой и всичко останало!
Така беше за нас се смяташе изправянето на двама силни мъже в двобой на разхищение на много добра сила. Вместо да се бият за страната си се биеха един срещу друг:
-Да кралю ще се съобразим с вас и вашите закони,ще бъдем само гости.
След като тръгнаха,малката принцеса се приближи към мен:
-Кралю моля ви не ги гонете иска ми се рицаря да остане по-дълго.
Погледнах я странно и след това погледнах към кралицата:
-Не вие имате избран годеник и този мъж е безчестен,той ще ви донесе само беди,ясен ли съм. Искам да останете горе в покойте си и да не излизате от там докато рицаря не тръгне.
Бе тъжна но той не бе за нея,а тя бе малка. Поклони се покори на решението,тръгна на горе. Бях изтощен,преминах през главата си като въздъхнах тежко:
-Лошо е кралице моя,понякога ми се искаше да е момче,за да не се налага това.

Краля беше наистина строг с госта ни,но по строг беше с дъщеря си,макар за нея да имаше избранник,тя щеше да реши иска ли го или не,нямаше да и налагаме брак който да я нарани.Наистина този рицар не бе за нея
-Не говорете така милорд,тя е моето щастие,както и синовете ни,но е единствено момиче,не говорете така,натъжавате ме...а ако тя го чуе,ще реши че не я обичате както братята и
Целунах го и се качих при дъщеря си за да поговоря с нея
-Мамо защо постъпва така ?
-Не тъжи детето ми,още си малка за тези неща,а и с теб говорихме за това,когато дойде време ние ще ти изберем съпруг,но само ако и ти си съгласна,няма да налагам брак по сметка...не искам моята съдба да те сполети,но да е лоша,защото ако аз се влюбих в баща ти с теб може да не стане така,не всички мъже са достойни като него...

Не исках да бъда строг с малката си принцеса но той бе безчестен,а тя много малка за това. Щях да имам поне още няколко години да и се порадвам,преди да напусне замъка,не бях готов за това.
Прибрах се в покоите си като само седнах в тях,бях много обезпокоен. Тя сигурно бе говорила с малката принцеса,аз също щях да говоря с нея но не и сега.
- Скъпа,не исках да я нараня но не искам още да се разделям с нея или да я давам на по не достоен мъж. Сега е дете,малките момичета често бъркат увлечението си за любов. Не искам да страда. Утре ще говоря с нея да я успокоя сега нямам сили да се изправя с това.

Беше толкова миловиден когато се тревожеше за децата и принцесата си,разбирах го,аз също не исках тя да бърка , а и Драго най-добре познаваше рицарите в тези земи,не бях в състояние да го преценя
-Разбирам милорд ,тя също знае че е още дете и ще приеме съвета на баща си,едва ли ще ви се сърди

Подадох ръка към кралицата си,като я придърпах към мен,за да се облегне и легне на гърдите ми:
-Рицарите в нашите зами са безчестни мъже. Тук никога не се сръжаваме един за друг без причина. Повечето дуели,са за запазване честа на девойки,съпруги или сестри. Но никога за сляпа цел.
Целунах я по челото:
-Тя сама,ще избере любимия си но още е малка,не съм готов да я загубя толкова малка,сигурен съм,че още не е жена,сигурно още не кърви,не може така.
Все намирах опричини,въпреки че синовете ми тренираха,но и те го искаха.

Облегнах се на тялото му,целунах го и слушах думите му.Това бяха цели част от които не исках да бъде и дъщеря ми
-Тя ще ви разбере милорд,не е толкова малко дете,че да не послуша баща си
Прав беше че още не е напълно жена,не беше получила кървене и това ме успокояваше малко или много..
-Прав сте,не е ,прекалено малка е,а ако е като мен...ще го получи на 16,мисля че е късо,но в нашия род бе така...майка ми,баба ми ,аз..станали сме жени малко късно...но мисля,че за малкото ми момиче е по-добре