Кралството на крал Драго

Пътят отново бе дълъг,но вече бях свикнала на това,замъкът беше наистина красив и огромен.
През целия път той не бе обелил и дума ,но и не го насилвах,тежко бе да загубиш родител,особено ако трябваше и да го наследиш..
Кралството бе потънало в скръб,царят беше велик човек и добър владетел и всички скърбяха,за това и ни посрещнаха мирно отдадоха почит към синът му,към мен.
В двореца кралицата ни посрещна първа като прегърна сина си и двамата се отправиха към тронната зала..
Тогава за първи път видях брат му,не изглеждаше разстроен от смъртта на баща си,нито доволен да ни види тук

-Това е замъка в който се родих принцесо.
За първи път го виждаше,за жалост по не добър повод. Щом пристигнахме,прегърнах майка си,тя силно скърбеше. Те бяха женени на сила но въпреки това лудо се обичаха. Също както моята принцеса,опасявах се,че щеше да се поболее от мъка и да последва баща ми. Надявах се да не е така.
Тогава видях брат си,той не бе доволен не защото баща ни бе умрял,а защото щях да бъда над него,като първороден син. Аз щях да бъда крал,а той щеше да остане принц.
Но така или иначе много добре знаеше,че ако ме предаде,ще бъде смачкан,нямаше войска нито власт,а хората го мразеха,за това просто гледаше строго:
-Майко моля ви дръжте се,имате прекрасен внук,принца е красиво и силно момче.
Тя ме погледна с надежда,като се приближи към Алиса. Бе време да го погребем,отидохме в кралската спалня...
Погребението бе дълго хората плачеха,гощавката мина в мълчание. Майка ми бе припаднала,по време на погребението,бях я пренесъл в друга спалня.
След това с съпругата ми отидохме в моите покой,те почти не се бяха променили. Само че имаше много саби и различни оръжия.

-Красив е принце мой
Оставих го ад утеши майка си и да се подготви за погребението и цялата гощавка след това.Хората много обичаха краля и сега си личеше,всички бяха с помръкнали лица,никой не говореше по време на молитвата ,по време на вечерята.
През цялото време съпруга ми бе до майка си,най-накрая късно вечерта я приспахме,може би той се притеснямаше за нея,а аз и за двамата,но най.много погледите на брат му..
Накрая ме отведе в стаята си,беше пълна с оръжия

Седнах на леглото нямах сили да се съблека не защото бях само физически изтощен но и психически. Избутах ботушите си с крака и легнах на леглото:
-Спомням си,че баща ми ме научи на всичко,което зная до сега,как да яздя,как да се бия,как да си служа с меча,как да бъда добър но и строг с хората.
Затворих очи но не заспивах имах нужда просто да ги притворя:
-Елате утехо моя,легнете на гърдите ми имам нужда от вас,като въздуха за всеки човек.
Имах нужда да я усещам да бъде до мен.

Той избута обувките си,нямаше сила да се съблече,стоях до него,а той ми разказа за баща си,за това на какво го е научил,опитвах се да си го представя малък и неопитен в боя
-Превърнал ви е в достоен мъж милорд , достоен владетел,вярвам,че ще предадете тези си умения на нашия малък принц
Легнах до него ,а той ме прегърна,намираше утеха в мен и аз нямах против да търси утехата си
-Тук съм милорд,Винаги ще съм до вас
Реших да му помогна да се съблече,изправих се до него като бавно започнах да събличам дрехите му

Оставих се да ме съблече,защото нямах сили за това,или по скоро имах сили само,за да се преместя в леглото и да се завия с одеялото но не изцяло. Тя ме зави,след това се съблече и легна при мен,от това имах нужда само тя ми носеше утеха:
-Брат ми се е озлобил още повече. Но истината е че много добре си знае мястото,че хората не го харесват заради жестокостта му. Преди съпругата му да почине,той беше весел,добър и усминат,не бе като сега. Сега е ужасната му противоположност,искаше ми се да не се бе случвало така,искаше ми се той да бъде моя истински брат,подкрепа и съветник но за жалост това няма как да стане.

Легнахме един до друг,той не можеше още да повярва какво се бе случило,говореше за брат си и случилото се преди години,но му бе мъчно за него,искаше да има брат, да му вярва да не се бои ,че може да направи глупост
-Защо не говорите с него милорд,опитайте да му помогнете,да му кажете че имате нужда от него,да види че като се държи така няма да върне съпругата си,а и отдалечава от себе си близките си

-Много пъти съм му го казвал,много пъти съм говорил с него. Но той е заслепен от мъка,до някъде не го виня,ако ви бях изгубил сигурно и аз щях да се поболея така,щях да потъна в мъка и да се озлобя.
Въздъхнах и я целунах по главата:
-Прекалено много ви обичам,луна на моите дни. Прекалено много,за да си позволя да ви заместя или изгубя.
Погалих бузите и,беше най-красивата жена,в това бях сигурен:
-До толкова сте ме обсебили,че аз съм първия който няма лична робиня.

Трябваше да има какво да се направи за принца,брата на моя крал,но явно до сега никой не бе опитвал по сериозно,но ако аз опитах щях да се навлека беля и гневът на моя принц
-Милорд ще ми разреши ли да опитам да говоря с вашия брат,нека опитам да го усмиря,страхувам се за вас и че може да тръгне срещу вас и семейството ми..
Как така лична робиня?Това сега го чувах
-Лична?Като ...като... - думите ми се накъсваха,не исках да мисля - Няма значение

Усетих ревността и но бе безпочвена. Усмихнах и се,целунах я по челото:
-Не се натъжавайте любима,краля може да си има робиня в месеците в който съпругата му неможе да си изпълнява съпружеските задължения. Но аз не пожелах такава,не ми бе нужно.
Надвесих се над нея:
-Истината е,че сте влезли така на дълбоко в ума ми,че няма как да докосна друга,няма как да пожелая друга.

В месеца,а аз му се бях отдала година след брака ни,щастие бе,че той не бе пожелал друга жена инак щях да полудея тотално
-Простете милорд ревността ми,но вие също обсебихте ума и тялото ми и мисълта че може да пожелаете или сте кара тялото ми и ума ми да тръпнат..а аз ви мъчих цяла година ...
Но както той не можеше да иска друга,така и аз не пожелавах друг мъж като имах такъв до себе си...
-Взаимно е милорд,откакт ови доведоха в иманието на езерото ранен разбрах колко всъщност ви обичам и не мога без вас,друг мъж не ми е необходим

Обичах я,тя бе най-достойна кралица:
-Пак и пак бих ви откраднал и бих се оженил за вас. Защото по достойна кралица до мен не бих намерил.
Страстна целувка,една силна прегръдка,за да я усетя отново:
-Една година виждах само очите ви,сънувах ви,страхувах се и много пъти исках да убия Робърт,защото ако бяхте избягали с него,и той ви имаше,щях да го убия.
Много пъти го сънувах:
-Страхувах се,страхувах се ужасно,за да не ви загубя.

Усмихнах се ,определено имаше за какво да се бори ,имаше и защо да се омъжа за него,да бягам и да го мразя,сега го обичах по силно
-Пак и пак бих бягала,бих паднала 100 пъти в езерото ако знам че ще дойдете за мен и пак ще ви обичам така както днес,бих минала през всичко за вас отново..
Той е искал това,сега осъзнавах колко глупаво дете съм била,как не видях интереса на Робърт към земите,за това се е направил че ме обича,за да има замъка и земите които татко бе оставил за зестра
-Но аз съм тук и няма да ме загубите

-Така са пожелали боговете,за това всеки месец им правя жертвоприношение по един кон,за да им благодаря за вас.
Настаних се върху нея,дръпнах и набрах отново материята на роклята и,желаех я,е не бе толкова потходящ момента но я желаех при спомена за миналото.
-Влудявате ме,ужасно ме влудявате!
Проникнах бавно в нея,знаех че не е готова за мен,може би и причиних болка в началото но знаех,че скоро,щеше да бъде готова.
-Дори,само като ви гледам да ходите из залата ме побърквате.

Определено волята им бе изпълнена,защото не можех ,не исках друг мъж,не исках друг живот и всеки ден благодарех на бога че го имам,както и на неговите,свиквах с техните обичаи,с техните богове и жертвоприношения.
Драго се настани върху мен,беше възбуден,насъбра му се много,а спомените които разменихме явно катализираха нещата и въпреки неподходящия момент той проникна в мен .Извих се ,не бях готова за него а той бе огремен,прехапах устни за да не извикам,но го поех и скоро бях готова да се насладя на удоволствито

Имах нужда от нея и си го взех,за жалост съвсем не успях от удоволствие да я опазя и се излях в нея. Знаех че това бе опасно не биваше да го правя толкова скоро,не бе готова.
-Мила станете моля ви,вземете вана!
Не биваше да е бремена толкова скоро.
-Простете ми не исках,не трябваше!
Отдръпнах се,като бях готов да извикам слугите.

Той не успя да се спре,изля се отново в мен погълнат от удоволствието което искаше да си дадем и двамата.Гледаше ме виновно и уплашено,не искаше сега да имам дете
-Спокойно милорд,не съм в период на зачеване,сега няма нужда да се боим,но ако настоявате ще взема вана,но само ако сте с мен в нея
Не исках да го разтройвам,но и да го оставям сам за това се иправих и го хванах за ръка,поведох го към ваната

-Добре любима!
Накараха да напълнят ваната,а след това се потопихме в нея,тя лежеше на гърдите ми с гръб,аз целувах раменете и,като я търках с гъбата по ръцете.
-Трудно ми е да се сдържам около вас,дори когато яздите ми се иска да ви завлека на полето и да ви любя. Побърквате ме ужасно,като малка вещица.
Засмях се и я обгърнах за кръста:
-Сега вече ще сте кралица,ще бъдете жена с власт.

Влязохме във ваната,той си играеше с мен,с тялото ми ,говореше ми тихо,а усещах как възбудата не бе стихнала нито в мен нито в него
-Вещица?Мирод моля ви,аз използвам честни подходи спрямо вас ,не прибягвам до магии
Той ми каза за фантазиите си,много пъти по време на път и аз съм мислела как двамата лежим на някоя поляна само двамата и се отдаваме на любовта си
-Дадохте ми идея милорд по време на следващото ни пътуване
Жена с власт,това никога не ме беше блазнило,нито сего нито като дете
-Не това е моето желание,а да бъда под ваша власт,нищо друго не ми трябва

-А,аз искам кралица,която да управлява заедно с мен и когато се налага да взема важни решения.
Притиснах я по силно до мен и я обърнах:
-Не искам да бъда над вас,а да управляваме заедно.
Погалих лицето и:
-Никога повече няма да ви насилвам или да ви заповядвам. Но все пак ви моля любима да не се намесвате в отношенията между мен и брат ми. Той е лош и се опасявам,че може да ви нарани,нищо че може да бъдете кралица.

-Имате я милорд
Поех аромата му,насладих се на допира примесен с водата
-Вие винаги ще сте над мен милорд,вие сме мой съпруг и крал...ще управлявам с вас както желаете
Целунах го нежно
-Няма!Обещавам

-Моля ви не искам да пострадате,познавам отлично брат си и знам,как ще постъпи,ако отидете при него.
Захапах нежно сладките и устни но без грубост,просто я желаех отново но не бързах,защото цялата нощ бе пред нас:
-Не ми се искаше да оставим малкия ни принц в замъка,страхувам се за него.
Бях загрижен баща,а като не знаех как е:
-Когато порасне,ще го водим с нас.

-Способен ли е да ми посегне по един или друг начин милорд?
Не вярвах,знаеше какъв е брат му,а аз бях негова съпруга съмнявах се да посмее да го направи,но щом моя принц го казваше нямаше да споря.
Захапваше устните ми,ноща щеше отново да е дълга,само да не я прекараме във ваната
-Аз също,но тази обстановка не е за него милорд

-Да способен е,той не зачита жените,за него са добитак,в пълния смисъл на думата.
Наместих я върху мен,палавото и тяло се бе раздвижило над мен и искаше истинска сладост:
-Айя ли ви научи на тези малки трикове,винаги съм се питал.
Казах аз палво без да имам лошо намерение в думите си:
-Само тя е способна да говори за тези неща. Без да ви издаде,че сте говорили по тази тема?
Задвижих я но не я повдигнах:
-Вие ли я питахте или тя ви каза?