Кралството на крал Драго

Цяла нощ се любихме,като все едно бе за първи и за последен път. Толкова много я обичах,тя се бе унесла но аз не мигнах исках да я запомня такава,като невероятен ангел. Толкова я обичах,когато дойде времето станах и започнах да се обличам,щях да тръгна след като децата се събудят,за да мога да се сбогувам с тях. Конете ни чакаха,цялото кралство бе готово да ни изпрати.
Клекнах до момчетата си и ги хванах през кръста:
-Вие сте големи момчета,пазете майка си и сестричката си. Дръжте се като силни мъжа,като се върна,ще ви науча да се биете с мечове. До тогава искам да сте много прилежни и да учите.
Прегърнах ги силно,след това придърпах малката си принцеса,тя плачеше,много ме обичаше и не искаше да ме пуска.
-Ще се върна принцесо!
Тя плачеше и ме бе хванала за мантията,не искаше да ме пуска:
-Ще се върна,ще слушаш мама нали,а като се върна,ще имаш корона и огърлица.
Надявах се да не се върна,и да и донеса съпруг. Подадох я на майка и,като отидох при моята кралица,целунах я погалих брадичката и:
-Обичам ви,пазисете кралството то е и ваше.
Целунах я за последно преди да се кача на коня и да тръгна на север. До кралицата се приближи Айя и каза:
-Кралице чух един доста хубав слух. Една от робините на графинята,каза че графинята е ялова. Не може да има деца,даже се съмняват,че са отровили графа,за да се освободи от него. Сега готвят да вземат детето на една робиня и да го представят,като дете на краля. Онази ужасна вещица,е помогнала на графинята,народа иска да я изпрати на клада,а графинята да я заточат на острова на изгнаниците,за опит да отрови краля.

Помогнах му да се съблече,легна до мен,а след миг вече беше в мен.Цяла нощ ме люби както първия път,но и сякаш бе последен,молех се да не е,бях простила,въпреки болката и унижението си бях му простила.На сутринта той стана,бях будна,може би се надяваше че няма да съм но бях.Как можех да спя като знаех че отново отива на бой,това не бе ставало от както ме бе довел тук,нямаше го цяла година,а аз бях глупава да не го обичам тогава,да се моля да не се върне,но сега не беше така
-Върнете се милорд,аз и децата ви ще ви чакаме да се върнете жив и здрав у дома..народа също
Целунах го,не исках да го пускам,но трябваше.
Айя ми сподели най-хубавата новина,бях сигурна какво ще направя и как ще го посрещна щом се върне.Лично бях говорила със слугата който ми сподели,а също и на краля си е бил казал,че виното му е било отровено,сложена е била билка,той сам ми каза ,а за не повярвах..Но защо аз не бях повлияна от нея?Но това което успях да докажа е ,че графинята е измамница,че е упоила краля ,че е опитала да присвои замъка,за това вещицата бе запалена на клада,а графинята...заточена доста далеч,някои смятаха че аз нямам тази власт,но никой не го оспори

Минаха 4 години,когато писмата от бойното поле бяха спрели,нямаше нито едно,а обикновено имаше всеки месец поне по две до нея и децата. Тогава в замъка пристигнаха коне,в каруцата бях аз,бях ранен на бойното поле. Имах множество рани,най голямото поражение бе на кракът ми,лечителите искаха да го отрежат но искаха да питат кралицата:
-За малко да го ленят,той не им се даде и пострада,не смеем да правим това но трябва да му отрежем кракът,защото може да умре от инфекцията от раната.
Каза един от най вещите лечители.

Бях се поболяла,нямах вес от него,всеки ден пишех писма,но младия геренал не ми отговаряше нито краля,не знаех какво става,а годините минаваха,децата питаха за него,а вече съвсем не бяха деца.Бяха пораснали доста,трябваше доверени хора да ги учат на това което тойтрябваше.
Един ден се върнаха,но той не бе на коня си,беше ранен отново в каруцата,беше на прага на смъртта,трябваше да отрежат кракът му,не,трябваше да има друг начин.
-Качете го горе!
Надявах се двамата да го решим,не исках да го лиша от кракът му без него.Той отвори очи
-Не искам да рискувам живота ви милорд,споделете с мен,да позволя ли да го отрежат?

-Не не,за бога не!
Гордоста ми,щеше да бъде покосена,нямаше да съм мъж ако ме лишаха от ракът ми. Но истината бе,че не бях в трезво състояние да мисля:
-Кралю не искам да настояваме но кракът ви ще ви убие,не можем нищо да направим.
Всички кършеха ръце,истината бе,че дори и без крак си искаха краля жив и правеха всичко възможно да ме спасят,за не умра. Но глупавия ми инат:
-Не по дяволите не!
Исвиках,целия се тресех бях облян в пот,имах огромна брада,не бях я дори постригвал:
-Алиса....

-Тук съм любими
Хванах ръката му,той не искаше да му режат кракът,това щеше да накърни достойнството му
-Чухте го,намерете начин да спасите и живота му и кракът му,или тези които ще останат без крак ще сте вие

Лечителите не можеха да оправят кракът,той отдавна бе мъртъв и нямаше друг изход,ако не го отрежат,краля щеше да е мъртъв. Сиреч аз щях да съм мъртъв на 2 ден докторите отново се примолиха да отрежат кракът. Когато бях в съзнание,един от малкото пъти. Бях хванал ръката и,като я гледах от премрежените си очи,уморен и изтущен:
-Ще ме обичате ли и без крак,ще ме смятате ли за мъж,не мога да понеса да загубя достойнството си и да ме намразите. Любима обичам ви прекалено много за да ви изгубя.
Целунах ръката и или поне така си мислех но не бях докоснал ръката и дори със сантиметър.
-Моля ви,кажете,че ме обичате.

Не можех да направя нищо,аз бях безсилна,те също,скоро отново се помолиха да го отрежат или щях да го загубя.
Той беше буден и ме държеше за ръка,страхуваше се че ще го намразя без крак,но аз го обичах не заради външния му вид,а заради него самия
-Ще ви обичам винаги милорд,независимо имате или не крак,не бих понесла да ви загубя,кракът ви бих рискувала,ако вие останете жив,ако сте до мен завинаги!
Целунах го и оставих решението на него,но нямаше да го загубя,не можех

-Само това исках да чуя,само от това имах нужда...
Облегнах се на зад безсилен,без капка сила,както никога,тя ме помнеше силен и мъжествен,а сега бях като дете,заинатено по скоро за кракът си,за гордостта си от колкото за живота си.
-Да отрежете го,щом това е решението...
От тук на сетне,лечителите свършиха работата си,изкараха кралицата на вън,за да свършат работата си. Тогава отрязаха кракът ми.
Казаха на кралицата,че ще се възстановя след това. Айя и генерала бяха до кралицата,за да и дават кураж,те самите се страхуваха за това.
На края на седмицата,отрових очи но когато осъзнах,че липсва кракът ми изпаднах в шок и депресия,когато ми донесоха храна аз просто я отказах,не исках не можех и залък да погълна.

Той реши да го направи,не бях сигурна,че е добра идея,дори не ме послушаха като исках да остана с него.До мен бяха Айя и генерала,опитваха се да ме успокоят но не беше така,не можех като знаех че го боли,че после няма да е доволен от това,няма да го приеме.Всеки ден стоях часове с него,но той не се събуждаше,когато го направи беше в шок,бях разстроена,той не ядеше,депресиран беше.Влязох с голям поднос и децата със мен,те искаха да видят баща си и да му покажат подкрепа,аз не можех да използвам вече номера със не искат да ядат без татко,бяха вече големи,но всеки от тях го пррегърна и опита да го нахрани,когато принцесата го направи имаши мило изражение
-Татко моля ви хапнете нещо,мама е притеснена за вас,ние също,не искаме да ви гледаме така...

Децата ми бяха порасна ли,принцесата ми бе красива,а момчетата ми скоро,щяха да бъдат мъже. Бяха моята гордост но ми бе ужасно гадно,че ме виждат така,толкова слаб и немощен. Не ми хареса,че ги доведе,само заради това. Но когато нашата принцеса ми подаде питката,не можех да и откажа. Без никаква дума я взе,исках да заплача но бях мъж и нямаше да го сторя. Тогава Ранго проговори:Л
-Кралю,ще ме научите да се бия с меча,както ми обещахте нали?
Погледнах го,дали можех след това,дали ще можех да го науча. Поех дълбоко дъх:
-Ще видим синко,ще видим,до тогава тренирайте с генерала.
Преминах през рамото си и на сила доядох питката.

Не можех да го гледам така,дори децата си гледаше с тъга,не му ли пукаше че ги боли,липсваше им баща им.Не биваше да се самосъжалява заради кракът си,той беше мъж повече от всеки друг и кракът не беше повод да се депресира..
-Деца вървете,оставете баща си,той ще дойде след малко
Седнах до него и го целунах,намръщи се леко,но щеше да ме изслуша
-Стегнете се милорд,жив сте,не лива да се подтискате от товаче кракът ви го няма,знам че е тежко,но вие сте краля и всеки ви уважава,най-вече заради решението ви да се лишите от кракът си за да запазите живота си,имам нужда от вас,децата ви също,поданиците ви,сама не мога да се оправя с цяло кралство,жена съм,не магьосница...имам нужда и от съпруга си...не ме лишавайте от това

Погалих я съвсем нежно по брадичката,толкова бе красива,бе до мен и не ме оставяше:
-В този миг ме карате да не съжалявам,че ви отвлякох,толкова сте невероятна,обичам ви и понякога се чудя дали ви заслужавам.
Надигнах се и я целунах,като ми се искаше да я прегърна но не го сторих. Беше време да стана,другият ми крак не биваше да страда за това. Генерала дойде,за да ми помогне да стана,подадоха ми патерица,не можех още да сложа протеза,раната едва бе зарастнала но още ме болееше или по скоро сърбеше.
Стигнах до градината където си играеха децата. Бяха невероятни разбираха се и не се караха,момчетата пазеха малката принцеса.
-Невероятно са порасна ли,те са нашата гордост,кралице моя.

Затворих очи когато ме погали,това исках да видя в очите му,искра,борба за живот
-За това съм ваша милорд,ако не ме заслужавахте одавна да не съм в този дворец,одавна нямаше за ссъм ваша съпруга,но ви обичам прекалено много за да допусна да се самосъжалявате и да стоите в това легло
Той се изправи с помоща на генерала,за сега ходеше с патерица докато могат да му сложат протеза,така нямаше да личи че е без крак,когато слязохме в градината децата го посрещнаха,радваха му се
-Нямаше ви прекалено дълга милорд,те вече не са деца,е поне на външен вид,за нас винаги ще бъдат

-Да така е,минаха години.
Малката ми принцеса все поглеждаше към мен. Тя все още ме обичаше,макар не толкова като малка но все още ме гледаше за одобрение,за това да знае къде съм. Усмихвах и се,защото ме радваше. Беше нашето единствено момиче. Тогава се сетих за графинята,не знаех,както се бе случило с нея. Не ме интересуваше тя,а това дали наистина бе бремена:
-Какво стана с графинята,така и не ми писа за това? А всеки път,като питах генерала,той ми казваше,че не знае. Не не интересува тя,само искам да знам,дали е имала дете.

Момичето ми търсеше с очи баща си,търсеше одобрение от него,вече не бе малко,но още бе неговото момиче,все пак бе и единственото.
Той ме попита за графинята,никой не разбра какво всъщност се случи с нея,само аз знаех това,а той..щеше да научи само това което искаше да знае
-Бе ялова милорд!Не роди ваше дете,всъщност между вас не е имало нищо,прекалено много билка са ви сложили и сте спал ,не е могла да се възползва от вас..

-Опитах се да стана от масата онази вечер и да дойда при теб,докато съм бил с гръб го е сложила във виното ми,точно за това не сте се опианили,защото бе сложено после. След,като изпих не много от чашата,се изправих не изминах и два метра от коридора,когато ми призля,от там на сетне нямам спомен,мислех че съм прекалил или съм бил много уморен. За мой ужас не се оказах при теб,а тя лежеше върху мен. Така и не можех да ти го кажа,защото и на мен не ми бе ясно,какво се бе случило,нямаше как да ми повярвате.
Погледнах към момчетата,не след дълго щяха да бъдат мъже,трябваше вече да се учат на равно с войните:
-Кралице време е момчетата да влязат в редиците на войните. Те са родени за войни.

Той ме разказа какво помни от онази нощ и какво му се губи,бяха минали години от тогава,аз знаех истината ,знаех я одавна,но тъй като той беше на друго място далеч от мен не исках в писмо да му обяснявам какво знам
-Милорд простих ви онази нощ преди да заминете,нищо че не знаех истината,не можех да ви пусна така,бях наранена,но в мига в който се качихте на коня,аз вече знаех истината,толкова години без вас се поболях,но не исках да ви го кажа в писмо,а лично,за да ми простите вие че се осъмних въ вас
Не можех да споря с него за обучението на момчетата,щом той решеше,това трябваше да стане
-Както наредите милорд

-Ще ги пазят до момента в който те сами започнат да се справят. Но и двамата ще станат владетели,а един от тях крал. Трябва да са подготвени за това. Знам страховете ви кралице,и аз се страхувам за тях но през това е минал брата на моя баща,неговия баща,моя баща и аз,така че е техен ред,да станат силни,смели и бестрашни,както и мъдри.
Улових ръката и,за да я успокоя. Усещах притеснението:
-А,ти се погрижи за принцесата,научи я на всичко което трябва да знае едно момиче.
Тогава обаче я видях с дървен меч в ръка,играеше с братята си но бе умела и не им отстъпваше,бе с характера на майка си но с моите умения с меча:
-Вие знаехте ли за това?
Гледах я как уж си играеше, но и идваше от вътре:
-Изумителна!

Знаеше опасенията ми и все пак трябваше да се примиря с това,беше съдбата им,не можех да я избегна ,вече се бях примирила,но него го чакаше изненада и това бе принцесата
-Научих я,продължавам
Но тогава тя взе меча и показа на баща си и братята си какво може
-Всъщност знаех,дано не се сърдите милорд,но тя пожела,а аз не виждам причина едно момиче да не може да се отбранява само

Засмях се,не и се месех във възпитанието,беше я направила подобие на себе си,а може би по добра. Бях радостен да я видя така,това ме изненада приятно,само се страхувах да не с нарани или да не я наранят:
-Пазете сестра си!
Извиках и аз все пак,не исках с мъжката си сила да я наранят:
-Нямам нищо против,спестила си ми това да гоня женихи след време.
Засмях се,бе радост за очите ми. После погледнах към кралицата си:
-Браво кралице,гордея се и с вас,справили сте се отлично в мое отсъствие.

Определено нямаше да му се налага да ги гони,тя сама щеше да реши за кого да се омъжи,това исках за нея,а не наложен брак,макар че моя макар и наложен излезе сполучлив,обожавах съпруга си и живота си,но не исках тя да случи на грешен човек и да ме намрази за това
-Милорд , бих искала тя да реши за кого да се омъжи,нека не и причиняваме това което на нас,ако ние имахме късмета да се обикнем,тя може и да го няма,не искам да рискувам със щастието на детето си...както и на момчетата
Те продължаваха да се занимават с битката си,имах чувството че тя по умело държи меча и от двамата си братя

-Ако ти беше решила да се омъжиш за онзи плужек,щеше да пострадаш,както пострада и сестра ти.
Бях груб но тя знаеше,че не бе за лошо и не исках да я нараня:
-Ще и позволя сама да избере но само ако и ние го харесваме,защото не искам да рискувам принцесата си и да стане жертва на някой който иска само зестрата от нея и ще я омая,само да си вземе това,което иска.
Не визирах себе си,а точно онзи,за който щеше да се омъжи по любов.
-Ще и кажем,че ще и изберем мъж но тя ще го направи и сама ще си покаже,нека да знаят,че е заета,за да се опитат да я спечелят,а не измамят.

Това което каза беше истина,ако в началото съжалявах за избора на нашети,сега им бях благодарна,но днес много малко бяха истинските и чисти намерения на някой мъж
-Мъдро решение,надявам се и тя да го оцени,знае добре историята на нашата любов,един ден пожела да знае и разказах,беше въудошевена от това,не иска да се случи с нея това което можеше да стане с мен,за това мисля,че ще е съгласна на това

-Повече от всичко искам децата ми да са щастливи и да се разбират,а те го правят остана само да са щастливи. За това,ще нравя всичко възможно за да я опазя от зестрогонци.
Времето щеше да се развали нямаше още облаци но знаех,че ще се развали,никога нюхът ми не ме бе лъгал,за това ми помогнаха да се изправя:
-Нека се прибираме,ще вали.
Бях уморен за това тръгнах към спалнята за да легна казах им да донесат вечерята в спалнята.