Къщата на Салваторе

Продължаваше да се мъкне след мен като бездомно куче. Как да й докажех , че я мразя ? Не исках да я виждам , а камоли да гледам противната й физиономия в къщата си , не можех да я трая.
- Не коментирай вкуса ми , а и никой не те е канил , че да те черпя с нещо , разкарай си задникът от тук. - погледнах я и след това се усмихнах.
- Или знаеш ли имам с какво да те почерпя. - върнах се с чаша хубаво уиски и когато тя понечи да вземе чашата , я наръгах с кол в корема.
- Махай се.

Това ,не го очаквах,явно все пак ,палето си имало характер.Извадих кола от корема си и раната ми започна ,да се затваря.Преди да се усети вече не бях на дивана ,а пред него , намушках и него в корема ,той падна ,а аз се покачих ,върху него.
- Може,да продължаваме така,ако искаш и цялата нощ или ,да правим ,нещо ,много по-приятно и за двама ни.-Наведох се и впих устните си ,в неговите.

И след това дори не си тръгна , какво смяташе , че ще я търпя? Дори по-лошо отвърна ми , скоро трябваше да започна отново да пия човешка кръв. Махнах кола и я изблъсках от себе си.
- Не те искам , отвръщаваш ме Катрин. Направи услуга и за двама ни и си тръгни.

Станах и се изтупах,отблъсна ме ,но след,известно време,облизах устните си ,бях забравила вкусът на неговите ,а те бяха толкова сладки.
- Стига Стефан,нима ще изгониш,стара приятелка ,която няма ,къде да отиде.Доколкото виждам къщата е голяма ,а и определено и липсва женска ръка-усмихнах се,ослепително.Върнах се, отново на дивана ,сякаш нищо ,не се е случило и кръстосах краката си.

Погледнах я и се изправих , всеки път когато идваше , идваше с неприятности и стари гадни спомени , от които исках да се отърва , а и не само от тях.
- Стара , добре за това съм съгласен. Но приятелка ? Не , ти никога няма да ми бъдеш нищо повече от кучката опропастила живота ми. Да останеш тук ? Бих приютил върколак пред теб.

- Хайде Стеф,не бъди лош -усмихнах се и станах от дивана,като отново се приближих,до него.
- Наистина няма къде ,да отида,нима ще ме оставиш ,на улицата ,ами ако ми се случи нещо ?-Това последното ,предизвика смях в мен,но той беше само вътрешен ,от вън изглеждах отчаяна.Бях близо,но не прекалено ,не исках,да го карам,да се чувства неудобно,всъщност исках,беше сладък,като го притеснявах.Но всичко ,с времето си.

- Ти или си малоумна или си полудяла , какво целиш отново Катерина ? Какво искаш да направиш ? Този път до къде ще стигнеш ? - погледнах я , беше ми отнела всичко , какво още искаше по дяволите ?
- Ако ти се случи нещо , ще поздарвя човека , който ти го е направил и ще пийнем по нещо. Не ми пука за теб , разбираш ли ?

Думите му ме вбесиха ,за това се върнах ,на мястото си ,на дивана.
- Какво съм решила ,още да ти причиня,зависи само от твоето държание.-завъртях очи.
- А колкото до това ,смятам да остана ,къщата ми харесва и опитах с добро.Но щом не става.-Станах,че да си ,сипя в нова чаша уиски и отпих,да наистина бе добро.
- Може ,да се пробваш,да ме изхвърлиш,това си е твое право ,но не забравяй,че съм по-стара с три века ,а и аз те създадох.Никога няма да можеш ,да се мериш с мен Стефан.-Усмихнах му се чаровно и някак, задоволно.Колкото и да не му се искаше,да признае,знаеше,че съм права.

Погледнах я , повече не можех да я търпя. Просто я погледнах с погнуса и се качих в стаята си. Какво щях да правя с нея ? Такива като нея не умира лесно , а и явно бяха прекалено нахални и самонадеяни , за да бъдат изгонени. Явно не разбираше , че я мразя , единствените чувства , които имах към нея бяха омраза и ненавист.

Не ме беше безпокоила цели 20 минути ? О сигурно трябваше да пирувам. Съблякох си тениската и бях готов за лягане , когато тя се появи. Погледнах я отегчено. Хвърлих й една кърпа.
- А сега ще ме оставиш ли да спя ? - усмихнах се.

Дори не ме погледна,нима се притесняваше,от това ,че съм гола ?Но думите му предизвикаха отново усмивка ,на устата ми.
- Не -засмях се
- Ще спя при тебе,не ми се спи самичка.-усмихнах се .Но поех кърпата и започнах,да разтривам тялото си.
- Спокойно Стефан ,няма ,да те докосвам,освен ,ако ти не го пожелаеш -усмивката ми стана палава.
- И ще спя ,облечена,но моля те ,не ме оставяй ,да спя самичка.

Погледнах я , нервите ми бяха опънати и търпението ми стигаше своята граница. Как можех въобще да се отърва от нея ? Защо беше такава.
- Има достатъчно стай в тази къща , харесай си една и отиди да спиш там. Не те искам тук. - легнах на леглото си и извърнах поглед настрани.

- Престани Стефан,вече почваш ,да ме ядосваш-каза съвсем сериозно.Но после изведнъж ,кокетката се завърна.Излязох ,за да облека бикините си и една тениска ,все пак му бях обещала.Но се върнах и се мушнах при него.Вдъхнах от аромата му ,беше ми обърнал гръб и дори,като ме усети ,не се обърна.
- От какво те е страх,Стефан ,че въпреки ,че ме мразиш толкова ,не би могъл,да си с мен ,в едно легло,без да ме докосваш ? Не се притеснявай,аз не бих имала нищо против.

- Тази , която винаги изнервя другите си ти. - казах тихо и затворих очите си , но тя пак се върна.
- Не просто дори самият ти глас ме отвръщава и не искам да те гледам и да имам нищо общо с теб. Какво стана с другите ти приятели ? Разбраха колко долна си и как предаваш всички и те оставиха и сега нямаш къде да отидеш и реши да се завърнеш при единият клетник , сгрешил да се влюби в теб преди време.

- Не знам Стефан ,оставих ги на земята ,за да дойда чак ,до тук ,за теб.Но ти не го оценяваш ,жалко.-Натъжих се.Но следващите му думи ,ме накараха,да се усмихна.
- Значи ,все пак си бил влюбен ,а който веднъж е бил,не ме забравя.Признай си Стефан ,че избра да си с Елена ,от всичките жени на земята,защото така,щеше да имаш мен.Е-въздъхнах.
- Едно по-добро аз ,но все пак ,мога ,да се променя,вече го направих ,зарязах всичко и всички,за да те последвам,любов моя.-Докоснах рамото му ,нежно,с пръсти.

- Не , разбира се , че не си дошла зареди мен подла кучко , винаги имаш някаква цел. А колко пъти да ти обяснявам , че се влюбих в Елена зареди самата нея ? Колко много пъти трябва да ти го обяснявам ? Защото аз не бях точно влюбен в теб. - при следващите й думи се обърнах лице в лице с нея.
- Спри да лъжеш ! Не ме наричай така , ясно ? Между теб и мен няма нищо друго освен омраза - изкрещях.

- Не те лъжа ,за първи път съм честна ,с теб,а ти щом си толкова заслепен,че да не го видиш ,хубаво.Обичам те ,заради теб,напуснах земята,за да те намеря.Знам,че съм направила много грешки в миналото ,една от тях,беше че бях и с Деймън.Но сърцето ми ,винаги е жадувало,само теб Стефан и отричай ,колкото искаш,но аз си знам,че не съм ти безразлична.-Гледах го в очите ,толкова зелени ,че потъвах в тях,в момента те горяха и да можеше и да ме мрази,но една част от него ,дълбоко скрита част,все още ме обичаше.

- Ти и честна са две неща , които не се вързват на едно място , също както теб и мен. Всичко , което сме имали беше в миналото , преди векове. Сега , това което сме е нищо. Дори си ми по-малко и от непозната , ти си ми враг. И не лъжи повече , уморен съм да те слушам. - погледнах я , обърнах се и затворих очи.

Усетих ,как ме обзема ням гняв.Защо не ми вярваше,за първи път бях искрена ,с някой.Бях направила много грешки ,но бях тук ,за да ги поправя.
- Обичам те ,това е истината ,не ми вярвай ,ако не искаш,но аз ще ти го докажа.-Но той не чу ,тези мои думи,беше заспал.Отпуснах се до него и го гушнах,през кръста.Поне като спеше,не протестираше,беше ми толкова хубаво и се чувствах,толкова на мястото си.Макар,да не го осъзнаваше,ние бяхме създадени ,за да бъдем заедно.Затворих очите си и аз се унесох ,упоена от ароматът му.

Събудих,се чак ,на сутринта ,а Стефан още спеше ,несъзнателно или не ,вече не аз го гушках,а той мен.Което предизвика ,усмивка,по лицето ми.Беше само на дъх,разстояние,толкова исках,да опитам устните му ,но щях,да го събудя и да отнеса,някоя ругатня.Поне докато спеше,не ме мразеше.Не спирах,да го наблюдавам,приличаше,на ангел.Слънцето правеше,косата му златиста и беше толкова спокоен.

Отворих си очите и помислих , че всичко до сега е било сън и до мен е Елена , за това леко помилвах косата й. После се осъзнах и останових , че това до мен е Катрин. Станах бързо от леглото.
- Какво правиш все още тук ? Колко трябва да те гоня ? Поне си намери друга стая - погледнах я и отидох да се измия.

Когато е докосна,цяла настръхнах и спрях дъхът си дори.Но тогава чух мислите му,мислеше,ме за Елена,за това смръщих,вежди и в следващия момент се усети.
- Стига мили,толкова сладко спах,не ме гони,бях добро момиче и не съм те закачала,не че не ми липсваше желание-изкикотих се.-Но той стана и отиде в банята,аз пък останах ,да си лежа,после и аз щях,да я ползвам ,но сега ми беше приятно,даже легнах от неговата страна,за да усетя топлината и вдлъбнитинката,където преди миг лежеше,тялото му.

Отидох в банята и пуснах душа. Ако можех да отмия спомените както водата отмиваше прашинките от тялото ми.Катрин все още си стоеше от там и не можех да я махна. След като се изкъпах , се преоблякох и отидох при нея.
- Кажи какво да направя , за да ме оставиш намира. - погледнах я , толкова силно го желаех.

- Не искай,това от мен Стефан,толкова дълго ,те търсех,за да бъда до теб.Трябва,да изтръгнеш сърцето ми ,за да спра,да те обичам.Снощи ти заспа и не ме чу,но аз обещавам ти ,че съм променена и ще продължа,да се променям,даже вече съм на твоята диета,макар,да си призная,че не ми харесва.Но бих ,направила всичко,за да съм с теб.-Гледах го право в очите,толкова зелени,че се губех.Моят прекрасен Стефан.

- Катрин искаш нещо съвсем друго , знаеш че вече не вярвам на лъжите ти , не ми пука дори , че си на тъпата диета. Но дори и да казваш истината , което има 1 % вероятност , не ме интересува. Няма какво да направиш , за да сме отново заедно. Чувствата ми никога вече няма да отговарят на твоите - погледнах я и въздъхнах. Може би и аз не исках да е точно така и го знаех , но си бях обещал.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Жулиета