Къщата на Салваторе

Това може би не беше най-подходящият момент Деймън да идва. Обърнах се и го погледнах , какво щях да му кажа ? Здравей братко предадох те отново , сега пак се натискам с жената , която обичаш преди очите ти.
- Здравей Деймън - погледнах го и се отдръпнах от Катрин и отидох при него.
- Къде по дяволите беше ?

-Явно докато аз бях на лов някой тук се натиска с една иззгнила мумия.-Почти изкреях в лицето на Стефан,как можа да ми го причини?Не биваше да му се доверявам мислех си че и той както мен мрази Катрин но явно докато аз съм на лов те двамата са тук и се "Целуват" и "Гушкат".Дръпнах Стефан и го попитах като скръстих ръце пред гърдите си.
--От кога продължава това?-Попитах го съвсем тихо.

Изгнила мумия ? Този за мен ли говореше.Знаех,че езика на Деймън може ,да бъде отровен ,ама чак толкова.Станах от дивана и реших,да се намеся.
- Виж ,какво Деймън ,това какво правим ,със Стефан ,не ти влиза в работата,ние сме големи хора и отговаряме за действията си. И още нещо още веднъж ме наречи мумия и ще пострадаш ?-изсъсках,през зъби.

-Виж Стефан стореното сторен няма връане назад ще се опитам да забравя.А колкото до теб Катрин.-Казах озлобено в лицето.-КАтрин ти не си никак голяма според мен ти си все ое дете мсилиш като едно дете.Първо ни превърна с Стефан заото неможа да избереш кой иска.Провали и на двамани животите само за да си щастлива.Трето ти ни накара да се намразим и да обвиняваме за това,че си била мъртва в кавички.Искаш ли още причини или вече разбра,че настъпи момента да си ходиш.-Казха и и посочих вратата.-О да забравих и все пак си мумия.

От думите,на Стефан ме заболя,но нима не и го бях,заслужила ? Все пак бяха братя,за това ,го разбирах ,знаех,колко иска да се сдобри с брат си.А щях ,да дам ,всичко ,само Стефан ,да е щастлив.
- Съжалявам Дейм,но аз живея тук,без значение дали ти харесва.Така,че може ти да си вървиш-усмихнах се ослепително.
- И наречи ме още веднъж мумия и ще забравя ,че си брат ,на моя любим !-Погледнах го толкова лошо,че да му покажа,че щях,да спазя думите си.

Погледнах я , Деймън беше прекалено прав , но знаех ,че и тя няма да си тръгне. Бях попаднал между чука и наковалнята. Но толкова исках да се сдобрим и да е както преди , дори щях да стана човек , а да можем с Деймън пак да сме братя.
- Стига , да намерим общо решение , няма да направи нищо така. - погледнах ги и седнах на дивана.

-Катрин чуй ме много добре о о о о я почакай как така живееш тук?Стефан имаш ли да ми казваш нещо?-Попитах и след това предадох телепатично съобщение н аКАтрин.
-Слушай ме внимателно,ако не си тръгнеш срата мумио такава е те убия е те рафасовам и ще ти изтръгна изгнилото безчувствено сърце.Чули ме?-Попитах вече съвсем ядосано.

Жалките заплахи,на Деймън предизвикаха,неистов смях в мен." И как по точно ,ще го направиш ? "-предадох му също телепатично "Като съм почти двойно по-голяма ,а имам такива сили."Без изобщо да го докосвам,позовавайки се на духа,предизвиках силен спазъм в мозъка му.Сякаш го притисках и щеше да се пръсне.Болката беше неописуема,изписа се на лицето му,падна на земята.Стефан ,не знаеше,какво става и гледаше ,без да може да помогне. " Това е само предупреждение ! "-проговорих отново в мозъка му. "Смей да ме издадеш и си мъртъв !"-Изсмях се пронизително в мозъка му,което направи болката ,още по-непоносима.

Какво ставаше както говореше Деймън падна на земята. Посмя да нарани Деймън , знаеше колко ми пукаше за него , защо по дяволите го направи. Застанах до нея.
- Спри веднага Катрин , защо му го причиняваш ? Спри или иначе не знам какво ще ти се случи - погледнах я.

Започнах да ръмжа и да съ гърча от болка усеах че мозъка ми ще се пръсне от всяка страна.Неможех да ходя дори да се изправя сложих ръце на земята и се опитах да стана но уви така болката се усили още повече.
-Грааааа.-Започнах да креа от неуписуемата болка която Катрин ми причиняваше като ми бъркаше в моъка с своята сила.

Погледнах Стефан,който ме гледаше сериозно.
- Добре Стефан ,нищо му няма,казах и веднага болката престана.Беше само временно ,няма увреждания ,защо не съм поискала ,да има.-Натъртих ,на последните си думи.За да разбере,че ако продължава,мога и да му навредя сериозно.
- Виж го -посочих към,вече ставащия Деймън .
- Нищо му няма,Нали Деймън ,добре си ? -обърнах се към него.

- Обеща ми , че ще се промениш и няма да нараняваш никого , защо нарани Деймън , най-близкият ми човек тогава ? - погледнах я , жалко бях показал и слабост и чувства пред нея.
- И двамата не се понасяте , трява да измислим някакво решение , защото нито един от двама ви няма да отстъпи , вместо да се дразните да измислим нещо.

-Ето решение или тя се маха или аз се махам.-Казах и сседнах на дивана.И се усмихнах на Катрин а после и намигнах ,и направих гримаса.
-Хъъъ Катрин това бръчка ли е?Да не би да остаряваш?-Попитах и поклатих разтревожено глава.
След това се обърнах към стефан и го дарих с една от моите двета и петдесет ватови усмивки.
-Е братко решавай.

Деймън ,ставаше все по-жалък,какво му бях намерила ,тогава ,че да рискувам ,това ,което имах ,със Стефан и сама не знаех ?Много добре ,знаеше,че вампирите не се променят,беше просто смешен.Постави Стефан пред избор,сърцето ми трепна,погледнах го ,очите ми го умоляваха ,но не казах нищо,не исках,да влияя ,на решението му.

- И да избера теб , което знаеш , че ще направя , тя няма да си тръгне Деймън. Явно просто не го разбираш - погледнах го и въздъхнах , трябваше да измисля решение , което да е угодно и на тримата.
- Ти обичаш Елена , нали Деймън ? Ами ако тя дойде тук , по-добре ли ще е ? Да я превърнем във вампир и ще сме перфектни.

-Обичам Елена такава каквато е неискам и нея да я плети тежката учат която се слчуи с нас.-Казах и се натъжих при спомена..
Как ми се искаше сега в този момент Катрин да започне да гори вв пламъци и да се мъчи под този красив огън и да неможе да напраави нищо.
-Но дори и Елена да стане вампир изгнилата мумия тук няма да ни остави намира него ли разбираш.
КАзах и го разтърсих.

Погледнах Деймън ,бях го предупредила,за малко пак ,да го нараня,но погледът на Стефан ,ме спря,не си заслужаваше.Тъкмо бе започнал,да ми вярва,нямаше,да го нараня,с избухливия си нрав,преглътнах обидата.
- Ще ви оставя ,да си поговорите ,ще съм от вън-казах и без да ги поглеждам,излязох.

-Виж Катрин съжалявам,за тоева което казах шреди малко но просто съм ти ядосан за това че се направи на умряла и после не ни потърси почти петстотин години.Знаеш ли колко тежко но беше особенно на мен да живея с мисъта че теб те няма?Питаш ли ме какво аз преживях докато теб те нямаше?-Казах и я погледнах въпросително а след това продължих.-Съжалявам че те нарекох кравосърдечна,манипулатина безчувствена кчка.И мумия кактио и зомби.

Деймън излезе ,при мен ,на двора и ми се извини.Исках,да го скастря още ,но не и да го наранявам.Беше получил ,толкова болка,че не желаех,повече да му причинявам.
- Виж ,Деймън ,знам,че не разбираш ,но аз имах причина,да се преструвам,на мъртва,знам,че не би ме разбрал.Съжалявам,че ви причиних,толкова страдание.Мислех,че бързо ще ме забравите.Превърнах ви,защото не бих могла ,да ви изгубя и да наречи ме егоистична,такава съм.Исках,нещо невъзможно,но това беше в миналото,вече съм друга,върнах се ,за да поправя грешката си ,не искам да ме мразиш,но искам,да ти е ясно.Аз държа,на Стефан и за това винаги бях,наблизо,само че вие не ме виждахте.Да наблюдавах и теб,не веднъж съм ви помагала.Съжалявам, ,ако с държанието съм те накарала,да си помислиш,нещо,но аз обичам Стефан ,само него.- Знаех,че думите ми ще го наранят,но поне веднъж исках,да съм честна.Деймън беше прекрасен мъж и не заслужаваше,да бъде лъган.
- Надявам се и ти да намериш ,щастието ,което заслужаваш ,при това съвсем скоро-усмихнах се.

-Ти не го мислиш неможе да казваш истината.-Казах и една сълза се прокрадна орт лицето ми.
Сега е чувствах като нищо само празна обвивка и нищо друго.Толкова ми беше тежко че щях да се разплача.
Неможех да я гледам повече без да боли неможех просто неможех да го направя.
-Ти не си способна да обичаш ти нараняваш вичко около теб.

Не исках,да го гледам такъв,Деймън беше винаги весел и саркастичен.Не му отиваше,да плаче.Приплижих,се до него и го погалих по лицето.
- Деймън,знам,че ти е трудно сега,но аз съм честна с теб,наистина обичам Стефан и винаги е било така,да харесвахте,че коя жена не би ,ти си прекрасен и заслужаваш ,да си щастлив и знам,че ще бъдеш.-усмихнах се,но отдръпнах ръката си.Не исках,да си помисли нещо,повече,нямаше да го залъгвам.Съжалявах,че го бях правила.
- Аз се промених ,Деймън ,когато избягахте от "Мистик Фолс",разбрах,грешката си и си обещах,повече никога,да е я допускам отново.Съжалявам ,не исках,да те нараня ,не исках изобщо,да ти причинявам болка.-Не знаех,какво повече да кажа,можех,да се правя,че не ми пука за чувствата му ,но не бе така.Не го обичах ,в това бях сигурна,но не би беше и безразлично ,как се чувства.Той беше братът на мъжът ,който обичах.

-КАтрин....-Промълвих незнаех повече какво да и кажа бях ядосан и дълбоко възмутен.еднага с вампирската си скорост отидох до града и нападнах една безащитна жена изпих цялата и кръв и се върнах в имението.Треснах вратата ядосано и седнах на дивана като то пое цялата ми тежест и видях брат ми да ме гледа.Отидох до него и го прегърнах и след това му казах.
-Надявам се да сте щастливи но когато Елена дойде неискам тя да я докосва дори и с малкото си пръстче.-КАзах като се надявах Катрин да ни подслушва.

Излязоха да говорят нещо , надявах се Катрин да не го нарани отново , защото ме болеше , защото когато гледах Деймън да страда , беше болезнено. Той дойде и за мое щастие бе невредим , дори ме прегърна , значи имахме напредък.
- Обещавам ти тя няма да я докосне , залагам живота си на това - погледнах го.

Слушах ги макар и отвън ги чувах ,все едно бяха до мен.Те и двамата бяха мои създания и нямаха тайни от мен.Можех,да влизам в мозъците ми и дори да ги контролирам.Но странно нещата ,които някога ми се струвах забавни,вече нe бяха.Сега исках,да съм обичана,толкова силно ,колкото аз обичах.Влязох вътре.
- Стефан, с Деймън се разбрахме,няма повече никой от нас да наранява или обижда другия-усмихнах се щастливо.

Дойдох до дома на братята Салваторе. Усетих че и Катрин е там.. чудничко събиране щяхме да си направим. Когато вече бях пред къщата поех дълбоко въздух и почуках на вратата не особено силно. Интересно щеше да е дали щяха да усетят че съм вампир.. как ли ще реагират.. какво ли ще кажат?!

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Жулиета