Къщата на Салваторе

- Така е , наистина има хубава страна на това да сме вампири , дори и след векове можем да поправим грешките си и да сме с любимите си хора като забравим миналото и се престорим , че никога не се е случвало. Знаеш ли , благодарен съм ти , че ме превърна , иначе сега нямаше да бъда тук с теб - усмихнах се и я целунах.

Да чуя,тези думи от него,беше като сбъдната мечта.Винаги съм мислела,че ме обвинява и че страда,заради това ,което е.Но той беше намерил свой начин,да съществува,без да вреди,на никого.Възхищавах му се.Беше всичко ,това което аз не бях,но щях,да се опитам.Заради него.
- Радвам се,да чуя,тези думи ,вампиризма ,наистина е хубаво нещо,стига да си в мир със себе си.-усмихнах се.

- Това се постига с времето , както всички други неща , нали ? А нещо градено с години винаги е хубаво и трудно се разрушава дори и с малки пречки. - усмихнах се и я целунах , радвах се , че сме заедно , че тя е тук , до мен.

- Добре , само кажи къде да отидем и сме там и аз искам да се поразходя, тук започна да става прекалено скучно. - усмихнах се леко , но започнах да се дразня от Деймън и Елена , отново. Но и аз се чудех защо въобще се дразнех.

След всичко ,което се случи там ,нямах търпение,да се махна от това място.Върнахме се вкъщи,това беше най-приятното място.Влязох в банята имах нужда от дълга и успокояваща вана.
- Аз ще се отпусна ,ако искаш ела.-усмихнах му се.Пуснах водата,за да напълня ваната ,сложих ,малко ароматни соли ,на жасмин и лавандула .Захвърлих дрехите си ,нямах търпение,да се отърва от тях,имах чувството ,че бяха попили,отровата ,на онова място.Отпуснах се и водата погали ,благотворно кожата ми.

Катрин влезе в банята и напълни ваната , съблякох се и влязох при нея , гледах я и леко се усмихвах.
- Доста по-приятно отколкото на онова място. - целунах я. Усетих жажда , толкова силна както никога досега. Не успях да се контролирам и захапах Катрин за врата като започнах да пия.

Стефан ,дойде ,толкова му се израдвах .Прегърнах го и го дръпнах ,към себе си.Тогава усетих ,как зъбите му се впиват в вратът ми.Притиснах го до себе си,за ад му е по-лесно и го оставих ,да утоли жаждата си ,когато се отдръпна ,кръвта започна ,да кафе ,във ваната,по не ми пукаше ,придърпах го отново и го целунах страстно.

Когато спрях да пия я целунх , исках отново да я захапя и да започна да пия , но се въздържах.
- Кръвтта ти е толкова сладка , а жаждата ми толкова голяма , съжалявам че пак пих от теб , но толкова много ми харесва. - погледнах я и отново я целунах.
- Пий от мен. - погледнах я.

Няма ,нищо Стефан ,на мен ми е приятно-усмихнах му се.Когато ,той ми предложи кръвта си ,не можех,да устоя.Притиснах го към другата част на ваната,като се озовах в скута му,целунах първо нежно вратът,след което го ухапах.Беше толкова сладко,но за разлика ,от него ,аз се контролирах ,съвършено,откъснах се,след като пих малко.Но точно преди това ,през съзнанието ми преминаха картини,там бяха той,Деймън имаше и непознати ,но там беше и Клаус ,веднага разбрах,че става въпрос ,за ритуала,но нещата ,които видях,бяха толкова неясни,някакви знаци,които ,се появяваха ,по тялото им и на тримата,след казано заклинание.И после нищо всичко изчезна,съзнанието му за първи път ,се бореше с мен.Опитваше се ,да ме изхвърли.

Погледнах Катрин , тя пиеше от мен и странното , че всъщност да пият от теб беше приятно , започнах да усещам как Катрин се опитва да влезе в ума ми , за първи път я усещах , главата започна да ме боли , тя не можеше да види това , никой не можеше.
- Катрин моля те спри.

Спрях ,веднага ,щом ми каза.
- Какво има мили ?-попитах го загрижено.Погалих лицето му,а той целият трепереше.
- Нараних ли те ,причиних ли ти болка ?Повече ли взех ,от колкото можеш,да ми дадеш ? -залях го с въпроси.Изглеждаше блед,гушнах го ,до сърцето си,никога,нямаше,да си простя,ако го бях наранила,милвах нежно косатата му.

- Не с кръвта всичко е наред , не си ми причинила болка с това , просто явно видя или се опита да видиш спомените ми , не знам какво стана , усещам някаква болка в главата , сякаш самите ми спомени не искат да бъдат видяни от теб - погледнах я и я прегърнах силно

- Съжалявам мили,не исках,да ти причиня,болка-целунах го нежно.
- Аз не съм и искала,да видя,нещо,те сами изплуваха,като отпих от кръвта ти-заоправдавах се.
- По-добре ли си ?-запитах го.

- Ти не си виновна , просто спомените сякаш са ми защитени и не можеш да ги видиш и нещо те спира , аз не мога да спра контрола ти и го знаеш , видя ли , че това май работи ? - погледнах я.
- Да , спокойно по-добре съм.

- Да видях ,но се чудя ,какво толкова страшно има,че да го защитаваш ,така яростно ?-погледнах го ,вече бях уплашена не на шега.
-Радвам се ,че си по-добре,бих умряла,ако те нараня.-Погалих го нежно и го гушнах.Беше ми толкова хубаво ,че така ,можех да остана цяла вечност ,притисната в тялото му и приятната топла вода,която ни обгръща.

- Наистина по-добре да не разбираш , с времето просто трябва да го забравиш , става ли ? -погледнах я и продължих да я прегръщам и да милвам косата й , ако разбереше това значеше животът на много , наистина много хора да е в опасност , а аз не исках това да става , зареди голямата си уста , която не се затвори навреме.

- Добре,заради теб любов моя,повече няма да питам или по някакъв начин ,да се мъча ,да науча,каква е сделката .-Той ме погледна
- Давам ти думата си,на честен кръвопиец -засмях се.
- А сега ,нека да се отпуснем и да ти помогна,да забравиш-казах и започнах ,да го целувам ,а ръцете ми се движеха по тялото му.

- Благодаря за разбирането Катрин , наистина знам че не ти е лесно да останеш настрана от това и да не се опитваш , но така е по-добре , а сега ще ти се отплатя. - усмихнах се и също започнах да я целувам , а ръцете ми изучаваха тялото й , по което бяха минавали толкова много пъти.

Усещах го ,как се разхождаше ,навсякъде по тялото ми ,изгарях ,целувките ни ставаха , все по-дълги и ненаситни.Щяхме да се изядем,а тясната вана ,определено ,не ни помагаше.Той ме взе на ръце и отнесе в леглото.Дори не се подсушихме водата капеше,като изведро и мокреше всичко наоколо,но не ни пукаше.

Пренесох я на леглото и започнах да целувам тялото й , поне днес нямаше дрехи , които да късам. Езикът ми минаваше навсякъде по нея , исках да усетя вкуса й , след което тялото ми вече не издържаше и се сляхме , започнах леко и нежно.

Бях щастлив , че отново бях до нея и тя беше до мен. С нея наистина беше прекрасно , никоя друга жена не можеше да ме накара да се чувствам така , сякаш ми е за първи път , с нея правех любов , истинска любов. Започнах да забързвам , но не спирах да я целувам.

Толкова бе хубаво и удоволствието беше взаимно,не можех,да му се нарадвам,той беше изключителен ,във всяко едно отношение и ме любеше така,че да не мога да мисля,за нищо друго.Да ставам жадна ,за тези негови докосвания и целувки.той за бърза ,с което ускори пулсът ми ,който се блъскаше лудо ,във вените ми ,но не се оплаквах чувството беше повече ,от приятно.

Такова удоволствие не бях изпитвал през живота си , удоволствието да бъда с нея и да я карам да се чувства щастлива както и тя мен , забравях за всичко и просто оставих тялото ми да се движи в светът , в който бяхме само аз и Катрин , в светът който нямаше други.

Свършихме шумно и нереално.Телата и на двама ни ,трепереха ,в продължение ,на минути.Гушнах се в него,след секс ,обожавах нежните прегръдки ,той целуна леко челото и ме погали по косите.Очите му грееха ,в тях светеха искриците любов ,която изпитваше към мен.Моите също искряха ,само за него.Целунах нежно устните му.
- Обичам те Стефан ,повече от всичко !

Гушках се в Стефан и всичко друго,губеше значение.Целият свят не съществуваше,когато бяхме аз и той.Последните тръпки от телата ни отихнаха и се почувствах ,адски уморена .Той го разбра и придърпа, едно одеяло ,с което ни зави.Притисната в още топлото му тяло и успокоена от мъжкият му аромат,съм заспала.За първи път ,от толкова време,насам нямах кошмари,а имах спокоен сън,лишен от всякакви сънища.

» Къщата на Салваторе
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Жулиета