Имението на Сирони

Имението на Сирони Super-luxury-mansion02

Имението на Сирони Super-luxury-mansion03

Имението на Сирони Super-luxury-mansion04

Имението разполага с два вътрешни и един външен голям басейн. Всичко е обзаведено луксозно и има огромна градина.

Не обичах уговорките,а още повече за скапан брак. Майка ми пак бе полудяла и искаше да ме сгодят за онзи... Бях ядосана,от деца се познавахме и го мразех,ужасно много,нямаше да се промени. Влязохме в голямото имение,което така и през годините не бе се променило. Бях в дълга черна рокля,само за да угодя на майка си. Скръстих ръце. Баща ми мина зад гърба ми и ме погали по рамото:
-Горе главата сладкишче,всичко ще мине?
Говореше все едно ми вадеха зъб,но този път той не се противеше на майка,тази сватба бе изгодна за всички но не и за мен. Нямаше да мога да уча и завърша,нямаше да мога да градя моя кариера.

Бях облечен в черен костюм и бяла риза , скоро гостите ни дойдоха. Не я харесва , както и тя мен , но този брак трябваше да се сключи. Така беше казал баща ми и беше прав. Не можех повече да излагам семейството си , ако медиите видеха бракът ни , нямаше да ги интересуват повече папарашките снимки и щях да мога да живея живота си. Усмихнах се.
- Добър вечер. - поздравих нея , майка й и баща й. Беше хубава , но имаше само обвивка , иначе беше една глезла , под нивото ми , по нищо обаче не показах истинското си мнение. Целунах ръката на майка й , след което нейната и накрая се здрависах с баща й.
- Много ми е приятно , че приехте поканата ни тази вечер. - макарче и да не беше така , но реплките бяха заучени отдавна.

Имението на Сирони Tumblr_lze2b5JLTP1qacvfgo1_500

Дръпнах ръката си,не исках да ме целува,само се подмазваше,ясен ми беше. Искаше да се ожени за мен,за да може да мързува нелегално и да си прави глупавите партита,а аз да се срамувам от него. Погледнах го злобно скръстих ръце бях намусена.
-Нека да оставим децата да се поговорят ние отиваме в трапезарията.
Каза баща му,като ни оставиха сами. Щях да тръгна след тях но май трябваше да остана. Бях с гръб към него и с още скръстени ръце.
-По дяволите!
Въздъхнах,като бях замръзнала на едно място:
-Не се чувствай длъжен да говориш с мен.
Още не се обръщах към него.

Оставиха ни сами , не че имах да й кажа нещо. Бракът ни щеше да бъде по задължение , щяхме да спим в едно легло , да се прибираме в една къща , но само това. Когато чух думите й се засмях.
- Харесва ли ти или не , ние ще се оженим. - повдигнах рамене и седнах на един стол , като запалих цигара.
- И аз съм нямал особено желание за това , но и двамата ще имаме голяма полза от това. Теб няма да те изкарват лека , а аз повече няма да бъда смятан за безотговорен. Може да правиш каквото искаш с когото поискаш , единственото което искам е да си добре и да се криеш умело , все пак не искаме да разваляме репутациите нито на твоето , нито на моето семейство. Знам , че не ме понасяш Беатрис , но това не е задължително.

-Задължени!
Обърнах се и сложих ръце на кръста си. Бях невероятно ядосана,той не разбираше,щеше да разбие мечтите ми,единствената ми мечта,която трябваше да постигна сама,без никой да ми помага,само с моите знания:
-Само ти мислиш така. Аз,не искам тази сватба и ще се постарая тя да не се състой. Няма да се омъжа за теб.
Не се приближих:
-Няма да се омъжа и да прецакаш всичко за което съм си...
Щях да кажа мечата я но се спрях:
-Планирала,само за да можеш да се криеш зад мен и да излизаш чист.
Само аз знаех,че тези ключки за лекоста ми бяха само мит,за ред хората но иначе бях девствена,но нямаше да му го кажа. Предпочитах да знаят,че съм спала с хиляди и не ме е страх.

- Ти не разбираш , прекалено си се вглъбила в този свят , за да видиш истинският в който живеем. - поклатих глава и отново дръпнах от цигарата си.
- Аз и ти , не живеем истински живот , никога не сме и това което ще направят родителите ни е част от целият фалш и аз нямам нищо против. Виж не аз съм уредил бракът ни , а баща ми и майка ти , те искат да сме заедно , защото си мислят че ако сме с други ще ни използват зареди парите ни и така няма да загубим богатството си. Това за тях е най-важно. Имала си мечти или планове , ако не сега рано или късно щях да свършат. Няма какво да направиш , приеми нещата такива каквито са , без да се противиш. След време ще свикнем да се понасяме , обещавам ти. - намигнах й.

Извиках ядосано,той бе арогантен и това нямаше да се случи,нямаше да го позволя:
-Няма да стане ти казвам,няма да се омъжа за теб. Ще направя наистина всичко но няма да ти позволя да го сториш. Майка ми е глупава и нямам намерение да се хващам на глупостите и.
Бях безумно ядосана:
-Няма да пропилея 5 години лудо учене,само защото искам милионите ми. Няма да стане ясно ли ти е! Ще стана лекар и съм готова да направя всичко но няма да стане,на ясно ли си?

Засмях се.
- Ти все още си малкото момиченце , което беше и преди. Глезлата готова да направи всичко , за да постигне мечтата си. Но познай какво , в живота няма винаги да получаваш това , което искаш и това започва от днес. - закашлях се.
- Това , че ще сме женени няма да ти попречи да учиш. А и погледни през прозореца. - казха й и там се виждаха няколко идващи джипа , от техните.
- Ти ще живееш тук , вашите не ти казаха за това , за да дойдеш. Виж дори ти носят багажа.

-Какво?
Ококорих се,сериозно ли?
-Сега и затворница ли,ще ме правиш,някаква глупава държанка?
Те започнаха да внасят нещата ми към някаква стая. Не можех да повярвам всичко бе опаковано. Втурнах се към трапезарията:
-Папа,те внасят багажа ми тук?
Татко стана но майка ми го изпревари:
-Да това е малка изненада,мислехме да ти я кажем на вечеря,от днес ще живееш тук.
Погледнах към баща си,той бе тъжен но не можеше да каже нещо,защото сега влас имаше мама,щом ставаше дума за бизнес брак,тя бе най веща:
-Не не може да ми го причините?
Татко стана и се приближи към мен,погали ме по бузата:
-Така трябва сладкишче!
Той за първи път не ме подкрепи,сякаш ме гонеше. Ядосах се,шях да се разплача но се държах.
-Няма да вечерям,щом това вече е затвора ми,качвам се горе в килията си.
Ядосано тръгнах към вратата,като той беше там и ми се усмихваше. Блъснах го,като го отместих но не го и съборих. Качих се където внадяха последния ми куфар. Заключих вратата зад себе си легнах на леглото.

Държеше се глупаво , но беше в правото си и аз не разбирах истината , когато бях малък.Качих се до стаята й и почуках на вратата.
- Може да ми отвориш , за да ти изясня някой неща. - останах до вратата , можех да бъда мил с нея поне днес , беше й тежко и я разбирах. Губеше семейството си и аз се държха така , когато изгубих майка си. Но не по дяволите не трябваше да се сещам за такива неща , без нея ми беше по-добре и бях по-силен.

-Махни се!
Извиках,защото не исках да ме вижда разплакана,щеше да е признак че съм слаба,а аз не исках да показвам това. Но той бе още на вратата и нямаше да се махне. Тогава станах оправих си малко грима и му отворих,не трябваше да го правя но го сторих:
-Защо си тук,тук си още да ме унижаваш ли,сигурно към затвора се включва и Испанска инквизиция.
Казах и се обърнах,като седнах на едно от канапетата. Като не го гледах,защото още ми се плачеше,а очите ми бяха зачервено.

Седнах на леглото и я погледнах.
- Защо за всичко обвиняваш мен ? - покалтих глава неразбиращо , явно не виждаше и истината.
- Не аз ти причиних това , а майка ти и баща ти. Те са виновни за това , че си тук. Не съм карал да идва никоя на сила при мен. - усмихнах се.
- По-добре свиквай и гледай да се държиш по-зряло. - изправих се и отидох да прозореца.
- Трябва да се премириш и да извличаш възможно най-много ползи от това , ако хленчиш няма да постигнеш нищо , не можеш да промениш това , което вече е сторено , знам го от личен опит.

Съзнавах,че беше прав но той не ме познаваше,не знаеше нищо за мен,а говореше все едно ме познава,това най-много ме ядосваше.
-Говориш все едно ме познава.
Свих се на канапето усещах още болка в корема си. Той бе като не преклона стена:
-Как мога да приема,че ще лягам то човека,който най-много мразя. Ужасно все едно се намирам в ренесанса и родителите ми уреждат брак. По дяволите исках да се омъжа за мъж когото наистина обичам,а ще се омъжа за...
Въздъхнах,свих се още малко:
-Както и да е по добре отивай на вечеря,аз няма да сляза.

Мразеше ме , а нямаше причина за това. И аз не я харесвах , но пък чак омраза , но всъщност не трябваше да ме интересува.
- Не те познавам , но знам как се чувстваш и ти казвам как по-лесно да го преодолееш , но ти явно не искаш , предпочитам да гледаш гадната страна вместо да видиш ползите. - после започна отново да ме обвиянва.
- И аз не съм искал това , ясно ? Не съм искал много неща , но се случиха , за това свикнах да живея с тях. И няма да сляза долу , ще питат за теб. Отивам в стаята си , явно ще ти е по-добре да си сама. - излязох и отидох в моята стая.

Беше прав,сама сега щеше да ми е по добре. Само,че ме налегна депресия,на другия ден не излязох нито за закуска,нито за обяд,а наближаваше и вечеря. Не излизах от стаята си,като се бях заровила в книгите по биология и учех. Те ме разсейваха,нямаше да мога да кандидаствам но просто,щях да поуча. Не ми се искаше да се срещам нито с баща му нито с него,а още по малко с приятелки. Който щяха да ме разпитват. Те бяха хлътнали по него,е вярно е бе хубав но...
Не не го мразех,беше арогантен и прям но това можеше и да е добра черта. Не бе виновен,че е такъв,каквато съм и аз.

Не беше излизала от стаята си , мислих цяла нощ. По дяволите.Вечерта излязох и тръгнах с наперена крачка при баща ми , за първи път в живота си щях да му се опълча. Той беше в коридора. Погледнах го и се усмихнах.
- Не ти ли стига , че проваляш нашият живот , а трябва да проваляш и чуждият ? - погледнах го.
- Какъв ги говориш , нима си откачил ? - засмя се и ме погладна.
- Мислиш всичко за шега , нали татко ? - вече бях започнал да повишавам тон.
- Че можеш да разполагаш с живота на всички , но не е така , не можеш да контролираш твоя собствен. Защо накара това момиче да се омъжи за мен , поне това право няма ли да оставиш на нея ? - стисках зъби.
- Знаеш колко е угодна тази сделка нали , така и двете семейства ще запазим репутациите си , а и никой няма да вземе парите ни.
- Сделка , а ? - вече изкрещях. - Всичко за теб е сделка , проваляш живота на хората - сделка. Правиш каквото искаш - сделка. Тя не иска да е тук , не разбираш ли ? Глупав ли си ? - хванах го за яката.
- Всеки има право на избор , кажи на родителите й , че не я искаш или направо неща , защото и тя има мечти , нямаме право да се масим този път , ясно ли ти ? - изкрещях отново.
- Така е по-добре за нея и родителите й се съгласиха.
- По-добре ? - засмях се. - Сериозно ли ? Да съсипеш всичко което някога е градила и да я накараш да живее с човек , което не обича. По-добре ? Нима и на майка ми й беше по-добре , с уредният ви брак ? За това ли се самоуби ? Защото живееше прекалено добре или защото не можеше да понесе още една секунда с теб в шибания ви живот ? - тогава той ме удари с юмрук и аз паднах на земята , е май оцелих болна тема. Но това , което ме шокира беше , че родителите на Беатрис ни гледаха , тъкмо бяха дошли , а аз забравих че ще идват.

Слязох,защото видях,че родителите ми идват тогава чух разговора,той се бе застъпил за мен. Бях се спряла преди да се покажа на стълбите,за да чуя всичко. Сложих ръка на гърдите си,той наистина се застъпи за мен и наистина мислеше за мен. Това беше наистина много,ама много мило. Но последващото не бе мило,баща му го удари,толкова силно,че го събори на земята. Затичах се надолу по стълбите,като се хвърлих на земята при него:
-Ричард добре ли си...
Тогава влязоха родителите ми но,те ме бяха оставили тук и не исках сега да говоря с тях. Ричард бе по важен,само на него му пукаше,за мен.
-Ела да сложим лед за да не се подуе.

Кимнах към нея и я погледнах.
- Да , добре съм. - усмихнах се , тогава баща ми ме погледна.
- Виж какво сега аз и родителите на Беатрис ще си поговорим , надявам се да няма повече такива изпълнения. - те и той влязоха в офиса му , а ние отидохме в кухнята.
- Предполагам , че баща ми ще говори с тях , но дори и да не говори , все ще измислим нещо или аз ще направя , но няма да си затворница тук цял живот. Аз изгубих шанса си , но ти може да получиш твоя.

Взех една кърпа,като отворих хладилника и взех лед,сложих го в кърпата,като се приближих и го сложих на мястото където бе ударен. Сега дори ми се струваше доста мил и не,не вече не го мразех.
-Благодаря ти,че се застъпи за мен,това е най-милото нещо което някой е правил за мен.
Държах кърпата и го гледах,имаше малко кръв:
-Има ли аптечка тук?
Трябваше да правя нещо,за да не го гледам,ами ако... Поклатих глава:
-Виж ти си прав,така или иначе,ако не бе ти,щеше да е някой друг. Майка ми ме мрази,така че няма да се спре пред нищо.
Намерих аптечка,като извадих памуче и налях малко спирт:
-На теб поне ти пука за мен,може да се случи някой който да не му пука и пр.
Приближих се и почистих малката раничка,загледах се в очите му,бяха сини и красиви. Не исках да пострада пак,бих се омъжила 100 пъти но не исках никога повече да го удрят.

- Снощи ти ме накара да се замисля. - кимнах отново. Бях доволен на това , което имах и се съгласях намирайки ползите , но можех да направя и нещата по-хубави , само да поисках.
- Благодаря. - казах , когато ми почисти раната и сложи лед под окото ми , след три часа имах дело и не исках да обяснявам какво е ставало.
- Да , може да се случат много неща , за това засега няма да правим нищо , но си свободна да правиш каквото искаш , знай го.

-Не знам!
Вдигнах рамене,защото мечтата ми вече избледняваше. Вече дори и да я постигнех,щях да уча и накрая да не практикувам. Нямаше да мога да го правя без хората да ме гледат под лупа:
-Просто мечтата ми е за хора,който не са гледани под лупа. Те ме следят няма как.
Опрях се на плота,като го гледах:
-Не се тревожи за мен,всичко ще е наред,ще свикна,мисля...
Погледнах на страни:
-Не е чак толкова лошо само,че ми обещай,че ще излезем довечера на дискотека...

- Щом си се родила в такова семейство , няма как да не те гледат под лупа. - вдигнах рамене , винаги беше така и хората си мислиха , че получава всичко наготово , не че не беше така , но имахме много повече проблем от тях.
- Надявам се. Свиква се. - повдигнах рамене и станах , но пак ми се завъртя свят.
- Имам дело след два часа , вечерта ти обещавам че ще отидем на дискотека.

-Добре до тогава.
Минах покрай него,като го погалих по рамото,сега бяхме приятели. Качих се горе и започнах да се оправям за довечера,като прибрах учебниците си.Папа се качи да ме успокой,каза че може да се разведа после,но не знаех,оставих го да си тръгне.

Кимнах към нея отново , след което отидох да си облека костюма и отидох на делото. Мина добре и отново го спечелих , само че този път си вдигнах малко нервите. Прибрах се към седем вечерта в къщата , оитдох да сменя дрехите си за дискотеката , след което отидох до стаята й и почуках на вратата.
- Готова ли си ?

» Имението на Ривендж
» Имението на Ван дер Удсън
» Имението на Висше стоящите