Имението на Ривендж

Бях много изплашена за да реагирам на време,на това което ми казваше. Щом седна до мен се згуших в него.
-Май е жив сигурно си иска отново играчката,още повече че знае кога са ми периодите сигурно иска още една играчка.
Скрих главата съ в него.
-Изплаши ме, смрази кръвта ми.
Бях обхванала с ръце кръста му но не можех да сблужа ръцете си. Не биваше да става не биваше да бъде в периода ми на нужда.

Обади се на краля за да го прпучи и наистина бе жив бе инсценирал смерта си за да се отърве от дълговете си и сега живееше в старото имение. Треперех когато чух всичко. Знаеше,че ако още бе законо робството той щеше да ме вземе защото бях негова.
-Жив е и ме иска.
Ръката ми трепереше докато се присегна за чашата с кафе.
-ако не бях с теб,ако не те бях намерил,той щеше да го направи.

Поклстих глава в знак на съгласие, погледнах кън устройството и лека полека се отпусках,защото почвах да бъда сигурна,че ток ще ме защити,че всичко ще е наред. Приближ8х се към него и го гушнах.
-Сигурна съм около теб,няма да позволиш да ме докосне.
Донесоха ни нещо за хаоване както и малко ягоди. Взех едната и подадох към устата му но докоснах красивите му устни.
-Невероятен си знаеш ли,невероятено красив си. Никога не съм виждала някой като теб.
Отхапа от ягодата,след това аз я довърших.
-Ивече си моя красив мъж.

Изплаших се кигато усетих някой да влиза дори подскочих. Но тогава разбрах че е негов приятел. Бе един от братята,той бе усмихнат и доста загадъчен,на едната си ръка имаше ръкавица.
-За мен е чест да се запозная с вас.
Не бях забравила обноските си знаех как да се държа в обществото.
-Няма никакъвпроблем просто съм малко изнервена и се стреснах.
Уверих ги че съм добре. Вдигнах яката на пуловера си за да не види татоса но може би знаеше или ги бе видял.
-Да ви оставя ли да си поговорите.

Щом и Вишъс го виждаше това наистина,щеше да се случи. Но и другата истина бе,че и ще го убие,като щеше да си навлече гнева на всички не биваше на убива симпат,колкото и провинил се да беше той.
-трябва трябва да замина на място където и да знае,че съм там няма да можеда мевземе.
Отново се отдръпнах свих ръцете си.
-Всъщност не зна точно кога,ще дойде периода на нужда,годините се рамиват и не знам,може и скоро да дойде. Веритас го знае с точност,за това ме дебне, Аз не мога да наследя нищо на родителите си,но моето дете може,ако е момче,ще няследи и имението.

Киммнах бях много уплашена.
-Той иска да ми направи дете неговата съпруга не можеше,а и сега като няма пари иска да вземе парите на детето. Защото докато то навърши пълнолетие,баща му може да оправлява имотите. А ,след това ще ме убие.
Свих се и треперех.
-Не бива да ме намира.
Обърнах се към Рев.
-Трябва да е момче и да е от теб.
Прегърнах го силно сега бя сигурна,че искам той да е бащата на моето дете. Тогава исетих слабост усетих невероятна възбуда,тялото ми изгаряше. Аромата на нуждата се разнесе.
-Рев...
Усетих силната болка,силна нужда.

Болката бе не описуема не за първи път го изживявах но този път щеше да бъде различно. Едва успя та разтеори краката ми бях се свила от болка помигна си малко с крака. Извиках ориближи спазъм,тогава проникна облекчението. Задвижи се не можеше да ми устой водеше се по желанията ми дори без да кажа. Любехме се дълго,когато свърших не излезе от мен. Най голямото облекчение беше,когато се вля в мен. Треперех бях гореща не му пизволих да излезе от мен защото скоро пак,ще боли.
-Не знаех,че е толкова скоро.

Преобърна ме това ме устройваше,защото исках аз да се движа. Слънцето бе изгряло но плътните щори не пропускаха светлина. Опрях ръце в гърдите му,не исках още сега да пия от кръвта му,но това бе нужда. Всеки знаеше,че в период на нужда мъжете остават без сила. Наведох се,облизах врата му потреперих.
-Аромата ти ме побърква...
Забих зъби в него и запих,за още малко сила. Облизах го отново за да затворя раната. Погаших гърдите му,движех се бързо. Исках имах нужда да се влее отново в мен,за това се задвижих бурно,засмуках устните му. Беше толкова диво,толкова животинско,дори ръмжах.

Не знаех дали има нужда сега от кръвта ми но щом ме обърна,малко преди новия инпулс,заби устни в мен запи и ме накара да избухна с невероятен вик. Нямаше дума която да опише,как се чувствах в този невероятен момент усещах как се вливам в него,как страхотните му устни ме изпиваха,а най-хубавото от всичко бе,че ми харесваше да го храня,сега частица от мен бе в него,сля се и стана едно.
-Така ли?
Отвърнах със сладка усмивка и палаво гласче.
-Защото искам само аз да те храня.
Гласът на задоволство на невероятно удоволстви. Задвижих се но ток ме бе хванал за дупето и ме движеше. Чувтвах се в този момент повече от божествено. Радвах се че ме искаше толкова,а и може би нямаше избор,бях го хванала в капана на нуждата и дори и да не искаше,нямаше мъж вампир който да устой на жена в нужда. Ревендж се справяше отлично любеше ме диво,не престанно,не можех дори за миг да повярвам,че такъв лорд ме държеше в ръцете си. Че бе готов да се съпротивлява срещу всичко но само и само да бъда с него,само и само да ме защити,а дори искаше и дете от мен. Дори в най смелите си мечти не бях мечтала за мъж от братството. А,определено рев,щеше да промени нещата.
-Обожавам те мой хелмер...
Знаех,че не сме женени,че не сме обвързани в свещенство но знаех,че нямаше да позволя на никой друг да е с мен. Само той ме притежава само той владееше тялото ми сърцето ми. За мен бе единстве.
Знаех,че няма да му позволят да се омъжи за мен,за това дори и без брак ток бе моя мъж. Ухаех така силно на него вече,че никой здравомислещ вампир не би си помислил дори да ме припари. Обожавах го за това,че ме беляза,че бях негова повече от всяка друга в живота му.

Бяхме спряли за секунда спазмите намалявах или не бяха с такава сила,защото бях изпълнена с него. Бях ме легнали един до друг и се галехме нежно когато ми предложи. За миг не знаех какво да му отговоря,той понасяше голям риск с тази сватба. Прегърнах го:
-Не е нужно Ревендж не е нужно да го правиш,знаеш че никой няма да разреши.
Но ток отново го повтори.
-Да искам да съм твоя съпруга повече от всичко което някога съм искала.
Целунах го но тялото ми се приближи към неговото,новспазъм,силен ме обзе и сама го насочих с ръка зада влезе в мен.
-Ти си най-невероятния морфин и облекчение за мен.

-Кралят,ще разреши?
Попитах аз любопитно но знаех всичко,щеше да направи за да ме има,за да съм негова и аз щях да го направя.
Така мина целия период на нужда,с невероятен секс,изпивахме се един друг до моментав който телата ни се предадоха по волята на съня.
Събудих се отворих очи бешевечер и луната огряваше красивото лице на моя мъж. Гледах го как спи,беше много красив,всяка изивика на лицето му показваше великолепие,сила мъжественост. Не знаех дали някога накоя жена би имала толкова красив мъж като моя. Бях щасливка да го имам. Тялото ми още гореше от периода,приближих се към него легнах на гърдите му.
-Здравей любими...
Прошепнах тихичко за да го събудя нежно. Погалих нежно гърдите му,остремих се към изписаните му боксерки. Той потрепери,искаше да го докосна,дори след всичко още тръпнеше и искаше мен,както и аз него.
-Не се ли насити любими.
изправих се и тръгнах към банята,още краката ми бяха аправени от кашкавал,не можех да достигна далеко.

-Хубаво е някой да те изкъпе.
Изтегнах глава назад,като простенах,защото ръката ми мина през гърдите ми,нарочно го бе направил. Светлината в банята показваше всички но той бе свикнал,знаеше че по гърдите си имам татоси,все едно бяха сутиен и се спираха близко до зърната ми. Цялото ми тяло бе плетеница. Тогава взе ръката ми на киято бе написано името. Дръпнах я не исках да вижда чуждото име.
-Искам да го махна от тялото си нека отидем да татойрат нещо за да го изличат.
Погледнах го в очите чаках одобрението му.