Имението на Ривендж

-Хубаво е аз да го направя красавице
Целунах я,минах с гъбата по цялото и тяло,по татосите което представляваха плетеница,бяха красиви,но и грозни същевременно защото доказваха статута и,но за мен нямаше значение,целунах гърдите и и спуснах гъбата по ръката и на която бе изписано името му,полудах ...не исках това по нея и тя също,помоли да отидем да го махнат
-Когато пожелаеш

-Искам да е скоро не искам да нося спомен за него дори искам да отрежа това парче от тялото си.
Прегърнах го през кръста и го целунах нежно.
-Наистина си мисля че сме успели да си направим бебе,знам че е рано но съм сигурна.
Имах сили за това бях навита за малки игрички,за това се измъкнах от него оставих голото ми тяло да го предизвиква.
-Хайде днес да излезем.

-Ааа не,тялото си няма да бараш...ще залича спомена от тялото ти,ако трябва още седмица ще те любя за да го залича
Отвърнах на целувката и се зарадвах когато каза,че сме успели,знаех че е рано да се радвам,но щом тя го усещаше и вярвах
-Не си играй с мен - казах когато се измъкна от мен и ме провокира да си играем.
Притиснах я с лице към стената и грезнах леко врата и като се отърках в нея
-Къде ти се ходи?

Обожавах като прави така,като ме притискаше с гръб към стената и ме караше да полудявам по него.
-Мили,ако продължиш така няма да можем да излезем,знаеш го нали?
Усещах как се търка в мен,как беше готов,и бе ясно че няма да излезем,преди той да ме е обладал.
-Не ме обръщай любими,направи го така,обичам да те чувствам до край в мен.
Дадох му да хване ръцете ми. Но тогава се почука на вратата но се отвори врата,а само един глас.
-Господярю имате гости Зейдист,Вишъс,Фюри с техните жени.

-Ще излезем мила,но по късно
Притиснах я още,хванах ръцете и и целувах кожата и,когато пожела проникнах в нея,двамата извикахме,беше невероятно без да е примесено с болка и желание безкрай,усещах топлината и,усещах я цялата по себе си,когато на вратат се потропа
-По дяволите,покани ги и им кажи да ме изчакат
Нямаше да сляза преди да свърша с нея,ако сеу наложеше щеше да ме чакат до безкрай
-Имаме гости мила,сестра ми и братята са тук

Малко се притесних но той продължи да се движи,явно нямаше да слезем,преди да привършим това.
-Страх ме е любими не искам да слизам...
Притисна ме ,като ме успокой каза,че всичко,щеше да мине добре.
-Добре любими,добре само ме довърши.
Изтегнах гърба си още и го накарах да ме довърши по бързо да да не караме гостите да чакат.

Беше я страх и я разбирах но братята ми не бяха лоши,а и момичетата щяха да и помогнат да се съвземе
-Спокойно мила,няма страшно
Притиснах я,бях към края и тя също
-Не мисля да свършвам преждевременно
Забързах движението си,а тя се изпъна,това не беше честно,свършихме и двамата ,но не бях доволен
-Хитруша!Хайде облечи се и те чакам долу
Облякох се на бързо и я оставих да се оправи и слязох при гостите
-Бела,сестричке! - прегърнах я и поздравих и другите
-Къде е тя Рив? - попита Зи
-Ти си гледай жената не питай за моята - засмях се и седнахме
-Сигурен ли си в това което правиш
-Повече от всичко друго,обичам това момиче и ще я направя своя така както вие сте щастливи братя
Тогава я усетих че слиза
-Ела любима,нека ти представя новото ти семейство- Поех ръката и - Това е сестра ми Бела и нейния херлен Зейвидс,Вишъс вече познаваш и Джейн,а това е Фюри и Кормия

Облякох една дълга рокля с голямо полу прикриваше всички белези и така нямаше да ги уплаша. Слязох при тях,още не бях слязла,когато той ме повика. Подадох ръка на всички,като последна на Зейдест,той ме позна в очите му засякох тага,която бе изписана в моите очи.
-Това е минало прощавам ти!
Той кимна нямаше нужда от повече.
-Знам,че сте против срещу тази връзка,обичам безумно много Ревендж,толкова много,че не мога да го опиша.
Тогава Вишъс се приближи и каза:
-Честито,ти си бремена и,ще имаш момченце.
Обърнах се с усмивка към Рев:
-Любими.

Когато погледна Зи разбрах,той е бил робът за когото говореше,двамата се познаха,но и си простиха
-Никой не се съмнява любима,те просто са щастливи,но и резервирани заради миналото,но както каза е минало и ти си моя,няма нужда да криеш тялото си в тези полота,е знает и те приемат
Тогава Ви каза,че тя е бременна,Ади подскоми и ме прегърна,а другите ни поздравиха
-Любима ти успя,сега си само моя,Зи искам да говориш с Рот и да подготвите всичко да 3 дни да се венчаем

Харесваше ми,това че се зарадва,а и явно не искаше да родя извън брачно дете,за това веднага изкомандва да подготвят сватбата. Тогава Бела ме попита кой е семейния ни цвят за да може да направи украса.
-Скаво са с бледо червено със сребърна къдрева нишка.
Погледнах към Рей,като хванах ръката му.
-Но не знам дали може да го ползвам.
Трябваше и да намеря рокля за три дни,която да прикрива белези те ми,
-Нали няма да има много гости?

-Можеш любима,спокойно..това са твоите цветове
Бела беше невероятно,веднага се заговори с Ади и се разбраха
-Не мила,гостите ще са само Братството и шеланите им,както и Богинята..
Тя се притесняваше за роклята и белезите,усещах я
-Мила,не искам дасе криеш,в мига в който облечеш тази рокля която ще избереш тези белези няма да имат значение ,за мен и сега нямат,не искам да се срамуваш от това...а и след сватбата няма да ги има вече

Приближих се към него.
-Аз не за себе си,не се срамувам от белези те си,но не искам да съм срам за теб.
Хванах ръката му,целунах го по бузата:
-Но щом ще се само с братството...
Но богинята,щях да бъда венчана от от богинята. От Скрайп Върджин. Не можехме да я извикаме точно за това.
-Скъпи не съм достойна за нея,дори не трябва да я поглеждам. Не не мога да го направя.
Изтичах на терасата не можех да си поема дъх,не можех да осъзная случващото се. Но преди да мога да усетя какво се случва някой нахлузи чувал на главата ми.

Треперех и плачех едновременно,болееше ме ужасно много бе оставил следи отново по мен. Но не се страхувах за себе си,страхувах се за бебето,страхувах се за Ревендж,бе убил вампир,симпат,богинята краля,щеше да се ядоса на това.
Остави ме в спалнята но не продумах дума,бях още в шок,ранена и изплашена. Усетих как дойде лекаря за да превърже раните ми. каз аму че съм добре но шока от изживяното е бил много голям.

През целия път тя не спря да трепери,не продума и дума,а аз само я прегръщах и галех,успокоявах я,че е мъртъв и да не се притеснява за последствията...
Хавърс дойде и я прегледа,тя и детето бяха добре,но шока е бил силен и има нужда от почивка..Седнах до нея и я целунах
-Вече си у дома любима,той няма да те нарани,бебето ни е добре ,ти си силна,но имаш нужда да се нахраниш заради него...
Повдигнах я и насочих врата си към устните и
-Моля те,заради мен и детето,пии

Поклатих глава и се обърнах на другата страна не исках да пия от него сега,бях прекалено уплашена за да го сторя.
Свих се,краката ми бяха увити в бинтове,ръцете ми също. Не му говорех но и не се дръпнах когато ме прегърна,затворих очи така се чувствах по добре.
Отново се появиха кошмарите,всичко което някога бях изживяла пак се прояви,миналото което потисках години наред.

Обърна се на другата страна,натъжих се,но поне не избяга от прегръдката ми.
-Любов моя,не го прави,не се затваряй в себе си,не ми отказвай да те нахраня...
Милвах косата и когато тя затрепери,явно кошмара се бе върнал,стиснах я още по силно,не спирах да и говоря ,да я милвам и успокоявам
-Върни се при мен Синфул,не се оставяй на кошмара,той не е жив,няма да те нарани принцесо

Сълзите ми бяха избили от затворените ми очи,беше си нявлякал неприятности заради мен.
-Където и да отида забърквам всички в моите проблеми,а не бях,аз нямаше да убиеш него,сега ще бъдеп наказан за смъртта на симпат.
Истината беше,че аз не бях никоя в обществото и ако бях умряла аз само детето ми щеше да струва нещо:
-Честа ти е опетнена заради мен.

Избърсах сълзите и ,прегърнах я
-Не мила,край на проблемите ти!Не си ме забъркала в нищо,така или иначе щях да те защитя,съдбата те прати при мен
Боеше се,че ще ме накажат,но не това нямаше да стане,имах доказателства,че е отвличал жени от своята класа и ги е поробвал,няаше да ме съдят че съм го убил
-Не мила,не съм в опастност,няма да ме накажат,че убих един изверг като него...нищо не е опетнено,а твоето име е изчистено...а след 2 дни ако още искаш ще станеш моя жена...

-Искам го наистина но не трябва да стане,как ще погледна в очите краля,как ще застана пред Скрайп Върджин и ще ни венчае. Тялото ми отново е обезобразено,няма да мога да нося роклята,трябва да е червена.
Обърнах се към него скрих се в гърдите му.
-Не е нужно това,искам да съм пълноцена твоя съпруга но това е прекалено много.

-Няма от какво да се срамуваш мила,Рот и богинята знает какво е станало,че не си виновна,казах ти вече говорих с него,няма проблем да се венчаем
Скри се в мен,усетих сълзите и по ризата си
-Не е нужно вече да бързаме красавице,може да зарастнат раните ти и тогава да се венчаем..мога да почакам,макар да умирам да те направя мое жена още утре...но за да се оправиш искам да се храниш,сега храниш и две гърла

Съгласих се не ухотно приближих се към него и целунах врата му,поех от аромата му.
-Обичам те...
Толкова тихо го казах но той ме чу. Знаеше че го казвам с най-чисти чувства. Впих зъбите си в него,хванах го за ризата,като я свих в юмрука си,знаеше че така обичам,да го притискам към мен,а другата ми ръка се оплете в неговата. След като свърших го целунах и заличи малките дупчици.
-След като се оправя искам да махнем всяка следа от него,искам да усещам твоя аромат по мен.
Заплаках:
-Той отново го направи отново ме би с онази пръчка,харесваше му,харесваше му да ме налага и удря както преди.
Отново изпаднах в шок,отскубнах се от него и затичах в банята,като я заключих.
-Не влизай!
Извиках му,започнах да ровя,тогава намерих една ножица,отрязах бинта на ръката си,минах с ножицата от началото до края на името,като го свалих от ръката си.
-Не те искам в живота ми не те искам...

-Обичам те принцесо
Прошепнах и също така тихо както тя на мен,харесваше ми да го чувам от нея,да усещам зъбите и във вените си.
-Ще ги махнем ,ще залича всяка част от него по тялото ти,ще го заместя така,че никой друг няма да може да ме измести...няма да го позволя
Но тя отново изпадна в шок,заговори какво е правил и се заключи в банята,не ме пускаше
-Адемйда,мила отвори,няма да те нараня принцесо,искам да ти помогна
С един удар разбих вратата ,а тя бе на пода с разкървавена ръка,какво беше направила,бе махнала именто му от себе си
-Любима,какво си направила,щях да го залича безболезнено,защо се нараняваш?
Вдигнах я и сложих ръката и под водната струя на чешмата за да отмия кръвта,а след това я превързах,дадох и успокоително и я сложих да полежи
-Аз съм до теб мила,няма да те оставя и за секунда,докато не се оправиш

Докато ме миеше постояно говорех:
-Не го искам,не го искам в живота си,ако го залича,ще е там,ще знам че е там,махнах го.
Оставих го да ме превърже но цялата баня бе в кръв. След като ме премести на леглото нямах сила да помръдна ръката ми ме болеше,бях си причинила аз болка,но сега бях свободна,нямах името му.
-Вече съм само твоя любими само твоя.
Тогава някой почука на вратата,беше Зейдист,той знаеше как се чувствам и искаше да помогне,сигурно Вишъс бе видял какво си приченявам.
-Спокойно,аз ще и помогна.
Той седна на леглото,аз не го погледнах.
-Знам,как се чувстваш,знам защото и аз се чувствах така. Аз съм твой брат по съдба Аделайда,ако имаш нещо да ми споделиш,ще те изслушам и ще ти помогна.
Погледна към Ревендж и каза:
-Тя ме познава,караха ме да я измъчвам но никога не съм го искал. Последния път не дойде,отказах да играя и набиха мен. Но и спестих мъката не ни какараха повече. Защото аз я убих.
Обърнах се към него:
-Убил си я,изпълнил си клетвите си.
Преглътнах хванах ръката му:
-Как забрави всичко.
Усмихна се:
-Бела ми помогна,и само Ревендж може да ти помогне.

-Ти си моя независимо дали има името му по теб,защото тялото ти,душата ти са мои принцесо,обичам те независимо от всичко.
Тогава Зи влезе в стаята за да говори с нея,можеше да и помогне,знаех,че заедно са били роби,но не знаех до каква степенсе познавах.Той ми разказа какво е станало,как я е убил и е защитил момичето ми,каза на нея как се е справил,как Бела му помогна,как аз мога да помогна на моето момиче
-Благодаря братко,дължа ти много
Седнах до нея
-Искаш ли нещо?Няма да се отделя от теб,позволи ми да ти помогна

-Искам нещо за хапване.
Споменах му малко по ведро,тогава излязоха и двамата,като Зи обясни на Рев,как да се справи с мен,тогава за да не оставам сама дойде Бела,която бе така жинерадостна.
-Ей,недей така всичко,ще мине.
Носеше каталози с рокли.
-Сега ще си набележиш рокля,а после ще я донесем да я пробваш.
Тя ме разведри,като не ми говореше за проблемите,сложи списанията от страни и започна да ги разлиства между мен:
-Не знам някоя по скрита.
Тя се засмя:
-Оу не някоя по секси,ще трябва да накараш брат ми да полудее,а и всички те познаваме,и те приемаме. Не се страхувай която ти хареса ще е тя.
Тогава показах една рокля.
Имението на Ривендж - Page 2 Tumblr_lxfwmdsZoc1qkfd49o1_400

Имението на Ривендж - Page 2 Tumblr_lxfwmdsZoc1qkfd49o1_400

-Ето тази ми харесва много.
Тя я погледна и каза:
-Да много е хубава и ще ти отива.

» Имението на Сирони
» Имението на Ван дер Удсън
» Имението на Висше стоящите