Малката къща на Коралайн

Това е нейната малка къщичка има всичко необходимо.

Докарах го с колата до тук,взех ключовете и тръгнах към моята малка къщурка. Хванах го за ръката и го водех:
-Това е моя малък дом,чувствай се като удома си,вече е и твой дом.
Казах аз,като отключих вратата и го поканих да влезе:
-Гладен ли си,какво искаш да поръчаме,пица или китайско.
Огледах брошурите,който имах:
-Май само за това имам.

Отидохме в къщата й. Беше хубава , седнах на дивана и започнах да я оглеждам.
- Хубава къща и благодаря. - засмях се , аз и без това нямах къща тук и нямах къде да отида , но скоро щях да си взема.
- Няма значение , избери ти.

-Не знам,аз не ям такава храна,а не знам какво харесваш.
Седнах го него,като опрях глава на силното му и още горещо тяло:
-Ще ти поръчам една пица.
Погледнах го и казах:
-Гладен ли си,ако иска можеш да отидеш да се искъпеш. Ще се радвам да останеш,колкото си пойскаш тук...
Истината беше,че исках да остане тук завинаги но не знаех как ще реагира.

- Да , малко съм гладен. - усмихнах й се и я прегърнах леко с едната си ръка.
- Ще се радвам да остана тук с теб , без това не съм си купил къща тук и нямам къде да отида. Извинявай ще ми покажеш ли къде е банята ?

-После,като излезеш ще поръчаме пицата,за да е топла.
Казах аз станах,подадох му ръка и казах:
-Последвай ме!
Тръгнахме на горе по малките стълби и стгнахме до моята спалня:
-Там е банята!
Посочих една врата в ъгала:
-Сега ще ти да една къра...
Погледнах го и се усмихнах:
-Голяма...
Беше толкова голям преди не го бях забелязвала или с тази трансвормация ставаше по силен.

Засмях се и я изчаках да ми донесе хавлията , след като ми я донесе , влязох и се изкъпах , имах нужда от този душ , топлата вода галеше тялото ми и отпускаше всеки един мускул , след като се изкъпах се изсуших и се облякох , слязох при Кер и седнах до нея.
- Виж искам да си поговорим , искам да си с мен и те харесвам , много. Ти стана различни или просто не осъзнавах колко си прекресна. Но ако не искаш , може да си останем само приятели и да забравим за това. - сърцето ми сякаш прескочи няколко удара , докато чакаш отговора й.

Седна до мен,тъкмо набирах да звънна за пица,когато той седна до мен искаше да говорим сериозно. Този раговор трябваше да се състой не можехме просто да си мълчим:
-Не ми стига да сме просто приятели и аз имам чувства към теб,който са много по силни от тези да съм ти приятелка.
Оставих телефона и погледнах в красивите му очи:
-Искам да съм до теб и да ти помагам във всичко искам да си част от живота ми но като нещо значимо.
Улових нежно ръката му:
-Но не искам да прецаквам всичко,като постъпя,като старата Коралайн,да спа с теб и всичко са свърши.

- Ти не си старата Керълайн. - хванах лицето й в ръцете си и я целунах нежно.
- Ти много се промени , порасна и видя какъв е живота. Стана обичащо и съпричастно момиче , опитаваш се да помогнеш да другите , вече си себе си , а не под онази обвивка. И аз те искам до себе си , искам да си част от живота ми и да съм с теб.

Станах и го прегърнах,силно толкова силно,че се опасявах,че ще го счупя с моята сила:
-От дълго време искам да ти го кажа но все не намирах сили да ти го кажа,предпочитах да не знам,от колкото да ме отхвърлиш.
Казах аз едва здържахки сълзите си:
-Толкова пъти съм наранявана,че нямаше да понеса още някой да ме нарани.

- И аз не ти казах за това , страх ме беше да не ме отхвърлиш или да се почувстваш неудобно и да загубя дори приятелството ти. - засмях се и я прегърнах силно , радвах се че я усещах до себе си и че това нежно създание щеше да бъде с мен , обичах я.
- Няма да те нараня , бих умрял преди да те нараня , обещавам ти , няма да плачеш повече.

Гушнах се в него и всичко ми бе на място,всичко се бе наредило и всичко бе добре.
Целунах сладките му устни страстно,такава целувка не бях давал на никой,дори и когато мислех,че съм влюбена в Деймън. Не исках да се отлепям от нежните му прегръдни,защото мислех,че всичко ще си отиде. Тази хубава идилия ще спре:
-Ти си най важен в моя живот...
Боях се че бях станала слаба но знаех,че той ще ме защити.

Когато ме целуна , цялото ми тяло настръхна , това момиче ме побъркваше и ме караше да се чувствам по-различен начин. Май за първи път се влюбвах , до сега не бях усещал такова нещо , не бях усещал момиче така.
- И ти в моя. - казах и отново я целунах , не ми беше останал никой , никой за когото да му пука така както за Кер.

-Ще живеем тук заедно,моя дом е и твой дом.
Станах бях гладна сигурно и той също:
-Поръчай си пица,аз отивам до мазето гладна съм,цяла вечер не мигнах. Беше ме страх да не се нараниш или да те оставя сам.
Целунах го но не исках пред него да пия. Чувствах го срамно пред него да го правя:
-Поръчай си каквото искаш.

Усмихнах се , щях да имам изцяло нов живот с Карълайн и всичко щеше да е наред.
- Добре и съжалявам , че зареди мен не си успяла да спиш цяла нощ , следващите пъти ще се справя , щом този път успях да го овладея , значи и друг път ще мога. - целунах я и взех телефона , това не можеше да продължава така , да се превръщам постоянно. Казваха , че дявола живее тук , дали наистина беше истина ? Дали той можеше да ми помогне ? След като Карълайн излезе , казах тихо:
- Моля те ако наистина си някъде там , помогни ми. - до къде бях стигнал , опитвах се да се свържа с дявола , беше глупаво , но имаше някаква надежда.

Появих се в мазето,там имаше вампирка,която пиеше кръв от банка. Колко отвратително,не ме усети защото се появих от сянката. Сграбчих я бързо,като изпусна банката кръв на земята. Хванах я за врата,а другата бе на кръста и. Приближих от устните си до ухото и:
-Твоя приятел ме повика красавице...
Тя извика,за да може да слезе долу. Щеше да бъде безумно забавно.

Слязох,като реших да се нахраня но в следващия мих някой по силен от мен. Много по силен ме хвана и ме стисна здраво. Извиках,защото не знаех как да се измъкна. Ожасяващите ми зъби и лице се показаха но не можех да помръдна в ръцете му,просто не можех:
-Тайлър!
Извиках силно,беше ме страх от този,който бе зад мене,не знаех как се бе появил.

Не ставаше нищо , много умно да , да викам някой който едва ли ще се отзове на молбите ми , но тогава чух Кер да вика. Бързо слязох долу и видях някакъв мъж да я държи , дали беше той ? Започнах да се приближавам.
-Моля те , остави я , ще направя каквото поискаш , само я остави !

Черните ми дяволски очи се взряха в върколака,който бе ужасно млад. А бе влюбен и в тази вампирка. Колко мило! Засмях се,като зловещия ми глас озвучи цялата стая. Тя трепереше в ръцете ми,тогава само с една ръка откопчах горните копчета на роклята и. Исках да видя дали е готов на всичко да я спаси:
-Да я пусна,ме мелиш. Две молби за един ден не са ли прекалено много?
Стиснах я още малко за врата за да изпищи отново.

- Остави я ! - изкрещях , но той нямаше да ме послуша. Това беше дявола и аз бях като мишка пред него , но не можех да издържа да гледам как пипа или наранява Керълайн , скочих , дръпнах я от него и я скрих зад гърба си.
- Тя не е искала нищо , ако има защо трябва да се разправяш с мен.

Пуснах я да отиде при него,макар че да си призная тя беше красавица и ако нямах договор,тя щеше да бъде една от почетните ми робини.
-Значи върколак обича вампирка?
Засмях се,погледнах към Коралайн,която се криеше зад момчето:
-И какво ще искаш от мен?
Казах аз почти равно.

- Всяко правило си има изключение , нали ? - погледнах го , не се страхувах , когато ставаше въпрос за Кер, щях да я защитя дори с цената на живота си , щях да дам всичко , само за да не я нарани.
- Не искам повече да се превърщам или поне искам да го контролирам. - правех го зареди Кер , не исках да я нараня , надявах се той да помогне.

Тайлър се появи но мъжа не спираше да ме държи. Откопча роклята ми,като едва се държеше. Не знах какво иска и как се бе озовал тук но ме влудяваше и панираше до смърт.
Заби ръцете си отново във врата ми,изпищях от болка не можех да кажа нито дума повече,само едно глухо:
-Помощ...
Хванах се за ръката му с две ръце но не можех да я махна. Но след това Тайлър ме дръпна след,като ме пусна,скрих се зад него:
-Какво става,защото този е в къщата ми?
Тогава го чух,това май беше дявола:
-Не Тайлър,ще можем да живеем така. Той ще иска нещо в замяна.

Малката бе и умница,на лицето ми се появи дяволска усмивка.
-Мога да махна проклятието но ще е по хубаво да го контролираш.
Усмихнах се:
-Приближи се към мен.
В ръцете му се появи една верига,която бе с демонски произход:
-С нея вързвам драконите има контрол над делата.
Исках да пробвам нещо,можех да го удържа:
-Готов ли си да костваме живота на приятелката ти и да тестваме дали в теб няма контрол?

Щях да приема всяко условие , но щом чух живота на Кер , го погледнах.
- Не съм съгласен , искам я далеч от това , искам живота й да е в безопаност и прави с мен каквото искаш , но тя да не е намесана по ниакъв начин , ако е , не искам нищо. - погледнах го.

» Исторически музей "Черната къща"
» Малката трапезария