Клуб " Самотните сърца"

Вие сте сами или наскоро зарязани,търсите новата си половинка или просто място където да флиртувате свободно.Желаете да потанцувате или просто да послушате хубава и силна музика ,елате в нашия клуб.Където всеки ден има различно Dj парти за вас.

Беше ми скучно затова реших да отида в Клуба и да си потърся някоя нова жертва.Вски път някоя глупачка ми се връзваше.
Стигнах до клуба и влязох бях облечен в черни джинси,черно яке и черни обувки.Винаги ходех в черно почти винаги де.
Отидох до бара и си поръчах уиски.

Прекрачих прага на клуба и, както винаги, вниманието се насочи към мен. Бях облечена в тясна, черна рокля, която не беше никак дълга; високи, 17 сантиметрови токове, естествено черни..
Отправих се към бара, без да оглеждам наоколо.
-Бърбън с лед. -Казах заповеднически на бармана, а той кимна и скоро се сдобих с желаната поръчка.
Погледнах персоните, които стояха до мен и погледа ми попадна на един вампир.
Отпих от чашата си.

До мен седна някакво момиченце,погледнах я в очите и и се усмихнах самодоволно.
-Здравейте.-Намигнах и и след това се представих с фълшиво име.
-Аз съм Джон Смит а вие сте?-Погледнах и попадох ръката си.

Огледах го от главата до петите.
-Ако искаш да ти кажа името си, ще се наложи да кажеш твоето. Ама истинското. -Намигнах му в отговор и отново отпих. С кого се занасяше? Нима мислеше, че съм толкова глупава?
Кръстосах краката си, като роклята разкриваше повече от бедрата, от колкото трябваше.

-Хмм добре аз съм Деймън Салваторе.-УСмихнах се и и смигнах още веднъж.
-Много къса рокля носите..можете да пострадате.-ЗАсмях се и отпих от уискито си.
-Не бива да серазхождате сама из тъмния свят.-УСмиханх се и отново топих.

-Мисля, че точно в тъмния свят няма да пострадам, господин Салваторе. -Кръстосах краката си на другата страна. Щях да кажа истинското си име, но реших да видя дали той ще ме хване в лъжата ми. -Аз съм Никол Чейс.
Облегнах се назад, като внимателно отпих от питието и погледа ми се разходи по тялото му.

-Хмм а сега кой лъже?-Попитах и погледнах бармана който не спираше да не гледа.Направих му знак да семахен и след това това се усмихнах на момичето.
-Госпожице на колко сте години?Не бива да се оставя крехка жена като вас да пие.
Засмях се и отпих от питието си.След това го изпих на екс и поръчах още едно.

-Реални години ли? Много. -Казах, като погледнах бармана. -Мръсно мартини. -Само с очи флиртувах с бармана, въпреки, че имах много по-привлекателна компания.
След като мартинито пристигна, аз отпих от него, изяждайки едната маслинка.
-Истинското ми име е Натали Снейк. -Отговорих на началния му въпрос.

-Хмм хубаво име.-И хубав демон.-Приближих се към нея.
-От къде сте?Какво правите в града?-Попитах и я погледнах прокарах пръст по бедрата и.
Усмихнах се самодоволно.

Приведох се така, че да съм до ухото му.
-Разхождам се.. Търся си белята. -Прошепнах, като устните ми за миг се докоснаха до врата му.
Единия ми крак уж неволно бутна неговия, а аз се отдалечих и отпих от мръсното мартини.
-Ами вие господин Салваторе?

-Търся своята нова жертва..и явно това сте вие..-КАзах и след това се приближих към нея.
-Искате ли да се махнем от тук?-Попитах и докоснах нейната женственост като бръкнах под роклята и.
ЗАчаках отговора и и повдигнах вежда.

Прехапах устната си доволно и подадох на бармана няколко едри банкноти, а той изгледа гневно Деймън.
-Да тръгваме.. -Прошепнах, като целунах врата му. Това вампирче беше попаднало на точната демонка.
Изправих се, като го погледнах. Нека ме заведе където поиска, аз нямаше да се противя, защото ми допадаше да се правя на "жертва".

Отидох в бара и зачаках Кер. Отдавна не бях се виждал с нея , а имах нужда да разговарям с някой , който ме разбира. Какво ли правеше тя ? Къде беше ? Това място ми се струваше зловещо , откакто се превърнах в това , всичко се промени за мен , не знаех как да действам или какво да правя , а мисълта , че скоро е пълнолуние , ме ужасяваше.

Запалих колата и скоро се намирах пред заведението,радвах се че отново ще го вида. Бях облечена в една сепла синя рокля,огледах се за него още щом влязох и видях,къде беше. Приблицих се надигнах се и закрих очите му с ръце:
-Познай кой е!
Казах аз весело,като прехашах леко устна.

Усетих как някой ми затваря очите , нямаше как да не позная кое е , особено сега.
- Кер. - засмях се , обърнах се и я прегърнах. Радвах се , че я виждам и че изглеждаше добре и весела.
- Е къде се губиш , какво става с теб ?

-Оу нищо,както знаеш ръся очаровани където и да съм.
Макар,че всички имаха много проблеми:
-Но повечето съм пити сама,появи се един изруд,след него се появиха още двама и повечето пъти стоя сама.
Седнах до него,като още държах ръката му:
-Ти как си найстина много се радвам да те видя.
Лицето ми засия,а къдриците ми се разлюляха.

- Да така е. - засмях се и я гледах , сякаш беше станала по-красива , изглеждаше ми някак различна , беше се променила и по характер , е поне преди и това ми харесваше.
- И аз се радвам да те видя. - усмихнах се.
- Аз съм добре , опитвам се да се справя с новата си същност.

-Да разбирам те добре,че дойдох тук за да мога да се контролирам,защото сигурно щях да избия всичко живо.
Казах аз някак не до там весело. Поръчай си нещо за пиене просто за да не е празно не бях свикнала:
-Идва скоро пълнолуние имаш ли нужда от помощ?
Попитах аз загрижено.

- Да , тук поне всички са като нас и няма опасност , но някак си ми липсва и човешкото. - казах и също си поръчах нещо за пиене , нямаше да ми дойде зле. Погледнах към Кер и въздъхнах.
- Ще опитам да се справя сам , защото Кер , страх ме е да не те нараня , а ухапване от върколак , за вампир е фатално , не искам да те нараня.

-Обедена съм,че няма да ме нараниш.
Усмихнах се,аз погалих ръката му и я пуснах,за да отпия от коктейла.
-Сигурна съм че няма да ме нараниш,ще ти помогна.
А и знаех че кръвта на Клаус е излекувала Стефан и ако продадех себе си,щеше да ме спаси.
-Ще ти помогна,може би,ще мога.

Погледнах я и въздъхнах тежко , исках да е до мен , с Керълайн до мен нещата бяха различни , тя щеше да ми помогне , но ако я нараних , нямаше да можех да си го простя , само ако й направих нещо.
- Благодаря ти , че си до мен. - усмихнах се и я погледнах.
- Трябва да се опитам да го овладея.

-Има дълбоко в гората една подземна част има няколко метални врати и затвор с вериги. Мисля че ако останеш там затворен докато мине ноща,няма да има последствия.
Казах аз но не знах,колко му е силата и не знаех дали няма и тези метални врати да паднат:
-Звучи гадно но може така да е най добре.

Кимнах.
- Да , така е най-добре , не трябва да нараня никой и най-вече теб , благодаря ти. - тя имаше решение за всичко , щях да отида там и просто вечерта да мине и всичко да е наред.
- Имам и вълче биле , значи всичко ще е наред.

-Добре идеално. Аз ще затворя втатите и на сутринта,ще дойда да те отключа.
Добре щях ме да го измислим,горкия не знаех какво му е на главата,аз щях да се пибъркам ако ме затворят така:
-Но понататък трябва да разберем дали можеш да го контролираш.
Отпих отново от коктейла,гледах го преди не ме виждаше като гадже. А дори и не точно,като приятел,а сега бяхме много близки. Той се бе променил и аз също,и сега го намирах за очарователен.

» Нощен клуб "Bloody Lady"