Клуб " Самотните сърца"

- Радвам се , че имам някой като теб до мен Кер , не знаех какво щях да правя , ако трябва да се справям с всичко това сам. - усмихнах се и отпих от чашата си.
- Надявам се да имам начин да го контролирам , но чичо ми каза , че няма , гледал съм видеозаписи как се трансформира , чел съм дневнците му , това не може да се контролира.

-Ужасно,а по филмите винаги всичко това излгежда много лесно.
Засмях се:
-А аз сигурно по филм,трябва да блестя като диамант.
Беше забавно не можех да си представя това да блестя:
-А ти се превръщаш в един голям но добър вълк.
Продължавах да се забавлявам,все това ни оставаше:
-И трябва да се намирисваме от километри. Трябва да сме смъртни врагове.

- Реалният живот и реалните неща са далече от филм , да и на мен ми се искаше да е като на филм. - засмях се , не спирах да я гледам , дано само не изглеждаше странно.
- Да трябва , но не сме и това е добре. В много от случайте има изключения , нали ? - усмихнах се.

-Да така си е и се радвам,че ние сме изключението. Защото не бих си те представил,като мой враг.
Никога не ми бе преминавало пре ума той беше моята слабост,която не признавах. Облегнах главата си на силното му рамо,толкова се радвах и всички чувства бушуваха в мен:
-Много емоции на веднъж изморих се.

Тя легна на рамото ми , а аз я обгърнах с едната си ръка. Исках да е до мен и да ми е нещо повече от приятелка , но ако тя не ме приемаше така , щеше да се уплаши от чувствата ми и може би да ме отблъсне.
- Да , особено както ги усещате вие вампирите , всичко е различно. - погледнах я.
- Скоро трябва да тръгваме. - погледнах часовника си.

Погледнах го,беше прав всичко бе толкова силно и толкова пламенно или май аз така го усещах:
-Да има още малко време.
Погалих го по бузата и ми се искаше да го целуна но не знаех,той може би ме приемаше само,като приятелка не можех да рискува.
-Колата ми е отвън,ще сме много борзо там.

- Добре , само се надявам да не започне прекалено рано. - усмихнах се и я погледнах. Трябваше ми смелост , на стария Тайлър не му пукаше , защо да ми пука и сега ? Тя беше толкова време до мен , едва ли щеше да ме отхвърли , може би и тя изпитваше нещо. Наведох се и я целунах.

Не го очаквах,макар да го чаквах но отвърнах на целувката му,като обгърнах ръце около него. Може би се бях увлякла в това но исках да разбере,че дълго съм чакала това и нямам нищо напротив. Одръпнах се от него и може би думите за това което се случи бяха излишни,аз го исках той го искаше... Да и сега ще те заточа в зандана... Много грубо... Гушнах го още веднъж и казах:
-Да вървим,за да не стане прекалено късно и и има място в което се върви и пеша има много дървета.

Кер отвърна на целувката ми , всичко беше наред , тя имаше чувства към мен както и аз към нея , значи още едно нещо се нареди , нямаше вече да се измъчвам и да се усмихвам фалшиво и всеки ден да е боря с това , че сме само приятели.
- Добре да вървим. - казах и се качихме в колата й.

» Нощен клуб "Bloody Lady"