Гората на сенките

Анабет падна от няколко метра височина но не се удари лошо...изправи се и се огледа...на това място я побиваха студени тръпки...после тя овладя страха си....огледа се за Техану но не виждаше нищо...очите й още не бяха свикнали с мрака....

Сенки, това беше всичко което усещаше момичето, после усети почва под краката си. стъпи здраво на краката си и се огледа. сиймо я докосна леко, за да покаже че е до нея.Вълчето подуши Анабет да около 200 метра северно. техану тръгна бавно и тихо натам. След малко се промъкна зад Анабет и я докосна по рамото.
-Накъде - гласът и прозвуча дрезгаво и твърде силно в притихналата гора.

-АА......- Момичето се беше стреснало нещо я притискаше в най тъмните части на собствената си душа.....Цялата беше стресирана и трепереше....после я огледа все едно гледаше през въздуха....техану малко се стресна от нейното държание но се окопити...тази ггора влияеше явно на всички...особенно на светли създания... Но все пак момичетоо успя да промълви нещо
-незнам......има вода навсякъде.......но но е много далеч.....мисля...мисля че гората е на огромен остров който е като капан за посетителчетата...след което погледна приятелката си сериозно без никакво порцеланово изражение и чувство за страх и самозатвор.....Сякаш цялата смелост на света се беше възвърнала в нея..............................

Техану се бе стреснала от поведението на Анабет, но бързо се окопити. Самото преминаване от единия в другия свят си бяха цял подвиг, така че сега нищо не можеше да я стресне лесно.
- Е всяко море си има края, а ние всички можем да плуваме, с твойте способности ще се справим лесно и с цял океан.

Момичето я погледна учудено после затвори очи и няколко (5) минути остана така без да помръдва...След това отвори пребледняла очи и каза:
-Да но...има проблем......Чувам морските нимфи.....Те пищят а някой от тях ми шепнат нещо.......- Тя замълча и Хвърли поглед на приятелката си която я гледаше в очакване да довърши изречението си....Тя продължи.....:
-те ми шепнат...предупреждават да се пазим от това море че там ни чака нещо лошо......кават и още не що но са много далеч на няколко дена път е морето.....едвам ги долавям....................-

-Нали искаше битка, Анабет. Уплаши ли се? Защо се отказваш толкова лесно? Така или иначе нямаме голям избор, не можем вечно да стойм тук и да се чудим какво да правим. Да вървим, хайде.
Сиймо побутна Анабет с носле, казвайки "Да вървим, ще се справим".

Анабет я изгледала студено и продължила с бърза крачка напред.......
след няколко часа се стъмнило и те видели малка изоставена барачка.....Анабет влязла вътре и легнала изморено на най-близкото легло което видяла........Лампата не светвала....изведнъж им за мирисало нещо....на...трупове...Светнали една газова лампа и видели слиди по шийте им от вампир...анабет седяла вцепенено и ужасено гледайки ги без да помръдва

Техану също беше изморена, затова не обърна внимание на мястото в началото. Но когато светнаха и видяха труповете съзнанието и веднага се проясни. Сиймо изви жално. Момичето също се притесни, не че се съмняваше в способностите си или тези на Анабет, но да се изправи пред този неизвестен враг си беше предизвикателство.
- Трябва да изчезваме оттук - изтъкна очевидното Техану. - Чувала съм много за вампирите и нямам желание да се бия с тях.

Те се затичаха към Изхода но в това време чуха съскане и пред тях се появи целият окървавен един вампир...
-Я виз ти какво си имаме тук....!!!- Разнесе се глас отзад им....обърнаха се и видяха една жена вампир. която ги гледаше изискано!!!
-Двама са-Изсъска Анабет с нотка на отвратеност и жената се изсмя злобно и сякаш жално.......

- Е и ние сме две! Кой от тях си избираш?
Техану се постара да звучи нахакано и бзстрашно, макар че всъщност беше стресната. Наистина би предпочела да не се бие с тези същества, а и те имаха предимство - бяха на техен терен, пък и все още беше изморена от преминаването през машината на времето. Но нямаше избор щяха да се бият.

-Оня там- Като го каза уверено защото още беше сърдита от преди..След което си пое дъх и каза:-Да започваме!!!Никога не съм мислела че ще правя това-Каза тя с отвращение....Затвори очи и кръвта се надигна....След което блъсна жестоко вампира.........Но той я удари здраво и тя изхвърча в другия край на стаята в локвичка от кръв.... Добре че дажи и кръвтта й вдъхваше сила....

Техану погледна приятелката си но нямаше време да и помогне. Вампирката се хвърли към нея със светкавична скорост, но елфата също беше бърза и успя да избегне, макар и на косъм. Докато вампира профучаваше покрай нея, тя се опита да забие камата в ръката и и да я отсече, но не успя. Вместо това беше изхвърлена в другия край на стаята, където се удари в стената и се просна на пода. Тази битка не вървеше добре. Вампирката тръгна към нея, подигравателно бавно. Техану се опита да се изправи. Кракът и беше изкълчен и не можеше да се държи на него дълго. Не можеше да се бие отблизо с вампира, а стрелите щяха да са безполезни, пък и нямаше да има възможност да се измъква за да я атакува отдалеч. Камата и беше в другия край на стаята. Сиймо беше единствения и шанс. Вълкът усети мислите и и се хвърли към вампира. Той нямаше силата да победи, но щеше да даде шанс на Техануда атакува........

Анабет погледна вампира.....усети мощтноста му и потръпна но се стегна....очите й станаха буреносно сиви....Сега мислеше Като Атина...измисли тактика и се затича навън като печелеше време........ Беше решила да показва на техану че не може да стреля с лък и се въздържа..Намушка го няколко пъти но продължи да бяга....

Техану видя Анабет да излиза тичайки. Но си имаше собствени проблеми.Сиймо се строполи до нея. Тя вдигна камата си и застана пред него. Вампира се изсмя и каза
- Защитаващ гнусната отрепка. Ще умрете и двамата.
- Ще видим тази работа.
Техану се хвърли напред, претърколи се под вампира и го намушка в гърба. Изправи се мигновенно , но залитна заради крака си. подпря се на стената и метна камата към сърцето на чудовището. Беше тренирала стрелбата си години наред и никога не пропускаше мишената си. Вампират спря за момент, погледна я яростно и извади камата, захвърляйки я настрани. беше видимо забавен заради дълбоката, макар и не смъртоносна за вампирите, рана. Техану се възползва от тези мигове, извади лъка си и с невероятна скорост изстреля няколко стрели. Три от тях се забиха в сърцето, разширявайки раната. Това изнерви противничката и. Тя се хвърли към елфата, но значително по-бавно отпреди. Техану извади една запалка от джоба си, и запали стрелите, които още стърчаха от сърцето на вампира. Жалко че трябваше да го направи но нямаше избор.

Анабет продължи да тича бяха изминали няколко часа...краката и се подкосяваха....беше безсилна Вампирите не можеха да бъдат удавени.... Тя се обърна и извади ножа си който беше като на вълнички а не прав и остър... Тя заби ножа в гърдите на вампира и го завъртя целия така , че се получи дупка на ивици много странна дупка......Чудовището изрева и погледна момичето кръвожадно...тя побягна отново...

Дървените стрели започнаха да горят и скоро дрехите на вампира пламнаха. Техану най-после беше намерила начин да се справи с противника си. Вампирът започна да крещи от ужас и да унищожава всичко наоколо, опитвайки се да изгаси пламъците. Техану видя своя шанс. Сега беше времето да се действа. Тя запали огън от дъските на бараката. Имаше около три минути преди цялата барака да се запали. Техану се хвърли напред към вампира, промушвайки го с окървавената си кама. Отдръпна се за да избегне няколко удара и Сиймо се хвърли откъм гърба на вампира. Захапа врата му и откъсна главата захвърляйки я в огъня. Техану ритна тялото към пламъците, които бяхапогълнали половината от постройката. Носеше се ужасна миризма на мърша, кръв и горящи трупове.
- Да се махаме Сиймо и да намерим Анабет. Може да има нужда от помощ.
Техану и вълкът побягнаха възможно най-бързо от горящата постройка, поглеждайки за последно назад. Тялото се гърчеше, но момичето не знаеше дали вампира ще умре напълно. Надяваше се поне да спечели достатъчно време за да се махнат. Побягна през гората следвайки следите на Анабет и силната миризма която Сиймо подушваше.

Анабет тичаше бързо...краката й бяха омекнали имаше чувството, че всеки момент ще се строполи.......Тя събра сили и започна да събира вода около нея....Слънцето вече леко изгряваше......Тя се спря обърна се и намушка вампира...Той падна на земята и започна да се гърчи...Тя изчака няколко минути погледна на запад, затвори очи и стоя така дълго време...Той тъкмо се надигаше и Тя отвори рязко очите си, този път те бяха по морско сини и от океана и все одно милиони вълни и морета бушуваха в тях.....И тогава тя освободи цялата вода около нея с рязка и мощна сила....Те събориха дърветата и слънцето я заслепи..последното което чу бе ужасяващият писък на вампира и възпламененият огън около него...после й причерня и припадна....

Техану пристигна тичайки. Беше подушила морската сол от километър и беше дошла възможно най-бързо. Видя вампирът лежаш на земята. Дали беше мъртъв? По-скоро да , но за всеки случай го прониза в сърцето, където зееше огромна назъбена дупка. Явно от камата на Анабет, която лежеше на около 2 метра. Техану я вдигна и я почисти, после я върна в ножницата и на колана на Анабет. След около 5 минути момичето се размърда.
- Добре ли си Анабет. Май битката е била доста сериозна. - Техану и подаде ръка за да се изправи и я подкрепи за да се задържи на крака, макар че нейният глезен също беше изкълчен. - Да се махаме от тук. Може да си направим нова екскурзия, но ще трябва да се възстановим в нашия свят преди това.

анабет се изправи напипа ножа си а после видя вампира и леко се поуспокой....
-Хайде трябва да побързаме!Имаме само няколко минути преди Аполон да......Тоест слънцето да се покаже напълно и той да се възпламени унищовайки всичко в радиус на няколко километра от тук! След което тя се затича нанякъде...