Гората на сенките

- Да няма ,да ми е лесно,но знаеш ,че ако има мъж в цялата вселена ,който е способен ,да ме накара,дори да не помислям,за друг,това е именно Луци.-засмях се.Тя много добре,знаеше за сексуалният ми глад ,но също и лично беше изпробвала уменията на съпругът ми ,преди векове.Когато още не се познавахме и после и беше гузно.Но аз я бях накарала,да прогони това чувство.

-Мда - казах и се засмях.
-Явно само той е способен да те задоволи напълно - казах. С друг едва ли бих подхванала такава тема на разговор, но с Лилит се познавахме, знаехме си слабите места, а може би най-голямата й слабост беше.. хмм.. еми тя все пак е демон-сукубус.
-Струва си да не му изневеряваш - казах и се засмях.

- Да и още как сестричке-Чувствах я толкова близка ,че от време на време,наистина я мислех ,за своя сестра.Може би и защото си нямах свое семейство.
- Особено при условието ,което ми сложи,казах ти ,че не е без нищо.Ако дори само веднъж му изневеря,трябва да си избирам от това да съм му робиня на веки,без статус ,на съпруга,макар,че няма да развали бракът ни или ще ме направи човек ,като ми вземе всички сили,представяш ли си .

-Сериозно? - попитах я невярващо. Тя само кимна с глава, а аз изцъках неодобително с език.
-Е, явно наравно с бурните нощи, си има и не чак толкоа добра страна - казах и повдигнах рамене.
-Ами какво прамите ако той ти изневери? - попитах я, очаквайке нещо поне наполовина толкова ужасно, колкото нейното условие, ако се отдаде на друг.

- Няма да му дължа повече вярност и той няма да го иска от мен и сделката ни отпада.Казах му ,че дори само веднъж да го направи с друга.Ще преспя,със всичките му демони ,от най-висшите до тези най-долу-засмях се.Тя ме погледна неразбиращо.
- За да му отворя работа - ѝ поясних.
- Той почна да убива,всички с които си лягам-засмях се.

Засмях се и аз на свой ред.
-Но по-висшите демони си ги бива в леглото, ще бъде направо загуба - казах и поклатих глава уж притеснено, като сдържах смеха си, но не за много дълго време. След малко леко се разсмях.
-Има направо виртуози.. веднъж попаднах на един демон инкубус.. - казах, недовършвайки изречението си и прехапах устни, а това беше достатъчно да се сети за какво говоря. Засмях се и я погледнах.

-Да децата ми са страхотни-засмях се ,тя също започна да се смее.
- Да би било жалко ,но пък ще му отворя бая работа,а и ако ги убие всичките,на кой ще е господар-засмях се ехидно.
- Но стига ,толкова за мен ,какво прави ти ,някое гадже или пак си самичка ?-погледнах я.

-Сама съм - казах и се засмях.
-Но така е по-забавно - добавих с усмивка на лице. Всъщност през годините си имах приятелчета за забавление, но не се задържах за дълго с никой, чарът на това да съм безчувствена кучка.
-Искаш ли да отидем някъде.. да пийнем нещо например? - попитах я.

» Гората на червенокожите
» Реката в гората