Малката стая за забавление.

Определено така изглежда един ден на Луцифер,заобиколен от три сукубуси.

Винаги по обет стоях в тази зала,влязох като още щом вратите се отвориха трите ми красиви демонки въздъхнаха и ме гледаха с обожание и желание. Така трябваше да е иначе до сега да не са тук. Изчакаха ме да седна на стола си и да вдигна краката си на табуретката,като едната ми подаде питие,другата събу обувките и започна да ми прави масаж,а третата ме хранеше с плодове. На това му виках добър обет. Тигрите бяха в залата и се разхождаха не бяха нервни,а доста добре нахранени явно се бяха погрижили за тях по рано сутринта. Но ми бе скучно,ужасно скучно,бутнах с крак чернокосата Тара и казах:
-Танцувай Тара!
Това не бе молба,а заповед и ако не я изпълнеше,щеше да загази за това стана и с едно копринено шалче започна да извива снагата си. Радваше окото ми и се усмихнах блажено.
-Ан...-обърнах се към русото чудо което ме хранеше-Не мислиш ли,че е много скучно?
Тя се усмихна и поклати глава,като прокара ръце по раменете му:
-С какво мога да ви помогна господарю?
Оставих я да ме масажира,като отпих от виното:
-Попей ми Ан,попей ми!
Каза и тя започна да пее с ангелски глас.

Трябваше ,да го намеря,този мой съруг ,който все се бъркаше ,там където не му е работа.Бях ядосана,за това просто влетях в стаята,облечена в секси червена рокличка.Тук поне можех,да си позволя ,да ходя ,с по-разкрепостено обекло.Тогава ги видях ,как се бяха качили ,върху моят мъж.Това ,че не спяхме заедно ,не означаваше ,че щях ,да позволя ,да го прави, пред очите ми.
- Изчезнете ! -извиках високо
- Искам ,да говоря със съпругът си насаме !-Наблегнах на думата съпруг,макар,че вкарах ,леко и пресмехулна нотка.
Две от момичетата,се подчиниха незабавно ,спрях ги и ги целунах в устата ,за дето бяха така сватливи.Но не и чернокосата ,знаех,че е влюбена в него и ме изкарваше, извън нерви.
- Вън Тара!-изкрещях повече от раздразнена,но тя остана и се сви в краката му ,глупачка ,ако мислеше ,че ще я защити от мен.Само повдигнах ръката си и тя излетя и се размаза в стената ,от главата и течеше кръв ,а погледът ѝ беше ,адски уплашен и с право ,рядко наранявах децата си ,но когато го правех,бях изключително жестока.Погледна го ,но той гледаше мен.

Пляскане се чу в стаята,едно тежко и доста бавно. Скуката се бе изпарила само дето моята танцьорка бе пострадала. Повиках я с ръката си и я погалих,трябваше да я успокоя,а и обичах да виждам съпругата си как ревнува:
-Върви Тамара при момичетата после,ще се погрижа за теб.
Тя се усмихна и бързо излезе от стаята. Обърнах погледа си към Лилит,и преди бях забелязал как изглеждаше но определено бе невероятно секси:
-На какво държа удоволствието съпруго моя,идваш да разнообразиш скучното ми ежедневие?
Знаех,че не е за това но определено бе за това,което бях направи. Естествено винаги бях аз но не се оплаквах от това,обичах да се ровя в нещата и да я дразня и понякога да и обърквам нещата,за да и покажа,че мястото и е тук при мен,където всичко,ще е наред.

Бях привлякла вниманието му ,кучката се изниза,доста бързо,без дори да ме погледне.Радвах се ,че все пак си е спомнила ,къде ѝ е мястото.А Ерик ми се правеше на невинен.
- Мисля ,че знаеш ,за какво съм тук ,как смееш !-Креснах,бях толкова бясна отметнах ,гневно полата си ,че ми се беше заплела,в краката,движение ,което той проследи,хипотизиран.Усмихнах се ,че още му въздействах,макар,че отказваше ,да си го признае.
- Писна ми Ерик ,да ми се месиш ,да пращаш,твоите демони ,да омайват моите и така да ти снасят какво става в моят свят.-Гледах го право в очите,като леко бях присвила моите.
- Отдавна не се интересуваш от мен ,ако беше така щеше,да живеш ,в двореца ,който беше построен,за двама ни.Тогава защо още ,искаш да знаеш ,какво правя и с кой.-Наблегнах на последната дума,знаех,че ще го подразня,но в този момент ,бях прекалено ,ядосана ,за да мисля,за последствията.

Мразех когато говореше много,въобще честно да си кажа не обичах жени,който да говорят много. Това някак ме отегчаваше,а и от цепката на роклята и се виждаха дългите крака,който ме влудяваха,бях готов да я разкъсам и имам точно тук в залата но определено това сега нямаше да има смисъл,а и и бях казал,че няма да спя с нея и бях категоричен,макар и не толкова съгласен:
-Длъжен съм да те пазя,а и знаеш че домоните ми обичат да са около твоите сукубуски,а аз обичам да им угаждам...
В допълнение но не изказано,да я дразня. А,и определено понякога бяха очите ми с който да я наблюдавам,не можех да и призная,че просто я наблюдавам:
-Така че....
Най сетне се изправих и показах внушителното си тяло. Като настъпих тигъра по опашката но той не се опита за ме захапе,а се сви и измечи. Усмихнах му се определено бе умно животно,ценящо живота си. Приближих се към Лили,като казах:
-Няма да престана знаеш,че това ми е работата,да се меся в нещатати винаги е било така,само че сега е по грубо.

Знаех,че съм го ядосала ,но бях единствената с привилегия ,да го прави и да ѝ се разминава.Отметнах косата си ,вече всичко ми пречеше.Защо ,беше толоква секси ?
- Тия ги разправяй,на друг,твоите демони,обичат да са с моите сукубуски.А и да ме пазиш ли каза,мисля,че съм достатъчно силна ,да го правя и сама.-Усмихнах се ,но стоях на известно разтояние,беше нужно ,още съвсем малко,за да спра,да се контролирам и да му се нахвъррля.Но не в жалък опит ,да го нараня,не изобщо не мислех,това въпреки ,че бях вбесена ,той ме подлудяваше и го исках силно.Но проблемът беше ,че не можех,да съм само с него,обичах,разнообразието ,колкото и страхотен ,да беше.Той също и въпреки ,това искаше,да съм му вярна.Да съм поредната красива вещ,която да му краси ,владенията.Нямаше да стане,аз не бях ,като другите,защо ли не го разбираше ?

Протегнах се и прокарах пръст по устните и,за да я накарам да спре да дрънка. Това ме изкуши не бях я докосвал от много векове,а определено това бе,най-близкото ми усещане за нея. Поех си въздух беше излишно но ми помогна да не направя онова което исках:
-Няма да спра и точка,пък ти се опитай да го харесаш...
Това беше всичко да се примири,че винаги,ще бъде наблюдавана,отидох да си налея вино мразех,когато моите сукубуски ги нямаше да ми прислужват. Взех бокал и отпих от него,като един тигър се отърка в краката ми,не му обърнах внимание гледах Лилит. Определено ми харесваше да я гледам и виждам тук:
-Е,Лили тук ли,ще останеш или ще се прибираш?
Отпих от чашата,като сритах тигъра,за да ми се махне от краката:
-Поканена си да останеш,ако искаш една от моите любими сукубуски,ще ти покаже стаята ти,ако искаш ще ти пратя Тамара.
Знаех че това,ще я подразни но исках отново да видя сладката и ревност.

Не ме беше докосвал от векове ,но сега се изкуши,а от това докосване,цялата настръхнах.Исках го болезнено,но не нямаше да си призная,бях инат ,не по-малко от него.Тогава изведнъж развали всичко ,като спомена Тамара,знаеше,че ревнувам от нея,защото му бе любимка ,тази при ,която прекарваше по-голяма част от времето си.Даже се съмнявах,че я обича,толкова се грижеше,за тъпата кучка.
- Да ще остана ,за тази нощ ,не няма нужда и сама знам пътят.Макар,да не съм идвала тук от векове ,все още си спомням,на къде да вървя.-казах саркастично.Трябваше ,да се махна от тази стая,всяка изминала минута,топеше гордоста и самоконтрола ми ,а от това нямаше ,да излезе,нищо добро.
- Ще тръгвам и надявам се да накажеш подобаващо нахалницата ,за дето не ми се подчини.

Да я накажа,дяволита усмивка се появи на лицето ми:
-Да я накажа ли? Ако искаш пред теб!?
Това беше иронично,щях да я накажа но по моя си начин:
-Но ще я накажа по моя си начин!
Сложих ръка на звънеца но още не го дърпах,с един звън и Тамара,щеше да бъде тук. Тя ми бе любимка но бих я рискувал,за да усетя гнева и от ревност.
-Кажи ми Лили,сега ли да я накажа?

- Не няма ,нужда да присъствам,вярвам ти-Това го казах супер иронично.Не исках да ставам свидетел,знаех,как ще я накаже,щеше да я чука,докато я заболи.Това което сега желаех,най-силно.През всички тези векове побеждавах,желанието си,но сега ,за първи път,бях готова,да загубя битката.Разтърсих главата си ,трябваше ,да спра да мисля ,за това ,а какво по-добро разсейване от някой мъж.
- Ще съм стаята си ,ако ти потрябвам,може да ми пратиш някой демон ,за забавление гладна съм -казах сластно и си облизах устните си.Той ме зяпна невярващо,че бях се усмелила ,да поискам в собствения му дом ,да се забавлявам с друг.

Можеше да се каже,че го очаквах но определено ужасно ме подразни. Обърнах се за да не види гнева ми и махнах с ръка да си тръгва. Така правех,когато ми писнеше от някоя слугиня но определено сега,беше за да не усети гнева ми. Определено днес Тамара,щеше да усети най-големия гняв и ако оцелееше,щеше да е добре.
-Ще ти пратя някой!
Но знаеше,че под това някой можеше да се разбира много неща,той не даде пълно определение кой ще и прати. Тя не излизаше,за това той тресна другата врата и се чу писъка на сукубуските,който определено не бяха от удоволствие. Най-яден бе гласът на Тамара,който само в първите минути бе някак възбуден но след това граничеше с изтезание.

Бях доволна от себе си ,той ми беше ядосан и щеше да си го изкара,на тях.Най-вече на любимката си Тамара,която сега изви,беше музика ,за ушите ми.Беше наистина мноог приятно ,да слушам,писъците ѝ ,но побързах ,да се махна ,преди ,да ме е подбрал.на излизане срещнах ,прелестен вампир ,те определено ми бяха слабост ,беше нужно само едно кимване от моя страна ,за да ме последва и да е готов ,на всичко ,за мене.Така действах аз на мъжете,убезумявах ги.

Влязох в стаята за забавления момичетата се забавляваха но седнах на трона си без да им обръщам много внимание. Тамара бе доволна и се приближи към мен но с опакото на ръката си и ударих един шамар,като я залепих за земята. Тя се държеше за бузата и всеки момент щеше да се разплаче:
-Защо...
Погледнах я злобно и казах:
-Защото си курва,разкарай ми се от учите плужък такъв!
Тя се разплака и излезе от стаята,другите две не знаеха дали да се приближат или да останат на място. Казах строго:
-Дайте ми вино и ПЕЙ АНА!
Изкрещях и те се сепнаха,като защъкаха в изпълнение на задачите.

Стоях си до басейна,но нещо,не беше както трябва.Не можех,просто,да си стоя тук и да се правя,че не е станало нищо.Той се беше пречупил,беше ми простил,защо отново ,трябваше,да изпадна в немилост,не можех ли да му обищая и поне няколко дни ,да спазвам обещанието си.Измъчвах се и как иначе,обичах го.Върнах се в стаята.Облякох една секси рокля ,първата ,която ми попадна пред погледа.И отидох до Ада ,влязох в двореца ,потърсих го,беше встаята,за забавление ,там бяха и другите сукуби.Странно,но Тамара ,липсваше,не че ми беше притрябвала.
- Вън-креснах им и повече ,не беше нужно.Приближих,се към трона му.
- Докога Ерик,ще ме виниш,заради това което съм,заради тов а,коет оти ме направи ? Обичам те ,не ти ли е достатъчно ?

Мълчах и я гледах злобно нямаше да я изгоня но и се сърдех и не исках да и говоря,като дете се обърнах на другата страна за да не я гледам:
-Исках да ме излъжеш,исках поне един път да повярвам,че ще бъдеш само моя,а дори да беше само за миг...
Отпи от виното не искаше да я поглежда.

Приближих се до него още,като клекнах в краката и хванах ръката му.
- Моля те , Ерик прости ми ,искаш обещание,което ще се окаже лъжа,в последствие.Добре имаш го само твоя ще съм... за ден ,два,максимум седмица,така по-добре ли ти става ? Или точно обратното,защо не можеш,да разбереш,че за мен ,да бъда честна ,не е лесно,знаех ,че ще те заболи,но нима нямаше ,да е така ,ако те бях излъгала ? Сведох главата си ,наистина не го разбирах,предпочитах,винаги да получавам истината,от него ,колкото и да ме болеше,от лъжата щеше,да е повече.

отново не поглеждах към нея знаех,че е права но ми се искаше да ме излъже. Протегнах ръка,като хванах брадичката и,като се обърнах и казах:
-Знаеш ли мога да ти отнема желанието?
Казах с завидна злоба и през зъби:
-Ще те направя такава,че да усещаш болка всеки път когато ти е хубаво,всеки път...
Притиснах брадичката,като усети енергията ми:
-Ще те боли до толкова,че ще те е страх да спиш с друг.

Засмях се.
- Нима ще стигнеш до там,но знаеш,че аз обичам болката също толкова силно ,колкото и удоволствието ,мислиш,ли че това ,ще ме откаже ?-Продължих да се смея,жестоко се заблуждаваше.
- А ако ме накараш ,да не изпитвам нищо ,тогава няма ли ,да е така и с тебе,ще спра изобщо,да искам секс,да няма да спя ,с други ,но и също и с тебе,без удоволствие или някаква емоция ,не си струва.-Да каквото и да стореше,все щеше да изгуби.

-Поне тогава ще си ми вярна!
Отместих брадичката и,като станах и я подминах,отидох да си налея вино. Бях и ядосан и не исках да и говоря:
-Ще те затворя в каторгата,тогава ще видим.
Каза ядосано той като отпие:
-Не ме край да измислям гадни неща.

Изправих се ,повече от бясна.
- Така ,само ще загубиш ти,можеш всичко ,да ми отнемеш ,но ако загубиш любовта ми ,този който ще страда ще си ти.Не забравяй,че не съм една от твоите наложници,аз съм твоята жена и без значение ,каква съм ,ми дължиш ,уважение.-Отидох към него и се изправих лице в лице,беше бесен ,но аз също.
- Да можеш,да ме затвориш ,но не можеш,да ме държиш,цяла вечност ,а и не забравяй,че ми даде сили,които не можеш,да ми отнемеш и мога да се измъкна,но какъв ще е смисъла ,аз искам да съм до теб,да те обичам...

-Замълчи!
Сложи ръка на устата и като я накара за момент да мълчи:
-Илюзия е да мислиш,че щом съм ти дал нещо не мога да ти го взела...
Поклати глава и каза:
-Знаеш ли понякога ми се иска да те убия само за да те създам на ново и да си обречена само на мен.
Бутна я настрани от него и каза:
-Понякога ми се иска да си като Тамара,да ме гледаш,както ме гледа тя.

Погледнах го,никога,не го бях виждала такъв.Винаги съм била,неговата кралица.
- Давай убий ме ! Аз няма,да се променя -заявих му в лицето.
- Забрави май,че не съм твоя наложница,за да те гледам,като Тамараи как изобщо смееш,да ме сравняваш с нея.Аз не съм безмозъчно същество имам ,пълната власт,над своите действия и да може да ме принудиш,със сила всичко,но не и да те обичам.Ако искаш,да загубиш любовта ми ,давай !-Ако мислеше,че ще клекна,както неговите курви,не беше познал.Имах си своя гордост и можеше,да ми отнеме живота,но не и нея.

-Защо си тук?
Отдръпнах се от нея все едно въобще не бе в стаята,звънах на звънеца и се появи Тамара,приближих се към нея и я прегърнах,като тръгнах към трона,седнах и тя седна в скута ми,като прегърна врата ми плътно с ръце. Гледах Лилит с каменно лице без капка чувство:
-Тогава тамара ще бъде моята кралица...-погалих я по главата,тя не вдигна глава-Ти си неблагодарна и горделива,дадох ти живот,дадох ти всичко и когато искам нещо малко от теб ти не го правиш,тогава се махай не ми трябва неблагодарна съпруга. Върви и се изчукай с целия двор!
Тамара прокара ръка по лицето ми за да ме успокой:
-Върви и продължи да си носиш гордостта и да не си посмяла да стъпиш тук,защото ако стъпиш,това ще е последното нещо което,ще направиш!
Целунах Тамара и погледнах Лилит:
-Мразя те върви си!

Опита се да ме вбеси но изключих милите и,а демоните щом припарят в замъка,щяха да бъдат мъртви. Галех нежно Рамара,после влязоха и другите две,махнах им с ръка да се приближат,те се усмихнаха и приближиха,като бавно сваляха дрехите ми. И с тях щяхме да се забавляваме,не ми пукаше вече за Лилит,толкова много ме бе ядосал,че сега се забавлява с моите покорни сукуби.
-Красивите ми създания!
Щом не искаше да е до мен,а само за два три дена,като всички демони,аз си имах моите сукуби,който щяха да умрат за мен.

» Малката река
» Малката къща на Коралайн
» Стая "Спокойствие"