Коръб 1

- Да. - Отвърнах припряно и взех тежкия поднос от ръцете й. Радвах се, че си бяхме изяснили всичко и отново й вярвах и обичах.
- Извинете ме за вида ми. - Побързах да оставя подноса и да се облека, преди да е почервеняла като домат.
- Така е по-добре. - Казах след като си сложих една риза и я погледнах.
- Искате ли да вечеряте с мен? - Имаше предостатъчно храна, за да стигне и за двамата, а и аз не бях особено гладен.

Засмях се и седнах до нея, като взех ръката й в моята и я целунах.
- Бих ял от вашите ръце. - Да това ми звучеше много по-вкусно и изкушаващо от колкото ако забождах сам в чинията с вилица, а и щеше да е забавно тя да ме храни и аз нея.
- А вие от моите? - Е, тя можеше да не мисли като мен и затова трябваше да попитам все пак.
Откъснах едно парченце говеждо и го поднесох към устните й. Ако го поемеше щях да знам отговора на въпроса ми.

Беше точно толкова забавно и вкусно колкото си представях, но когато ме целуна почувствах нещо което не можех да сравня с нищо друго. Една топлина и спокойствие се разля по тялото ми. Спокойствие, но и в същия момент кръвта ми закупя. Беше прекрасна и не исках да спира да ме целува никога.
- Не спирай... - Прошепнах аз когато понечи да се отдръпне от мен.

- Не! - Възпротивих се аз и я улових за ръката преди да е избягала.
- Искам да останете. Още не сме вечеряли, а приехте поканата ми. - Това я склони да остане и да довършим вечерята си. Говорихме си за разни неща. Тя много се интересуваше от картографията и това как не се губим в морето. Беше й интересно да слуша за тези неща, а на мен интересно да й разказвам.
Времето мина неусетно. Разговорът беше толкова неангажиращ и приятен.
- Ако желаете може да останете тук тази вечер. - Беше много късно вече, а на вън студено. Пък и не исках да се лишавам от компанията й точно сега.
- Ще останете ли? - За да е още по-неустоимо предложението ми я целунах страстно.

Беше много сладко от нейна страна да се тревожи за съня ми, но като се имаше предвид как в не далечното минало ме молеше да остане в леглото ми, сега не мислех, че ще й е толкова гузно да го направи.
- Няма да ме притеснявате изобщо. - Казах все пак, за да я успокоя и плъзнах ръцете си по тънката й талия. Имаше прекрасно и съблазнителни извивки и за мен вече беше нечовешко мъчение да стоя около нея без да я имам.
- Това няма да ви трябва нали? - Попитах просто от любезност, иначе вече разхлабвах връзките на корсета й. Знаех,че не спи с рокля. Най-малкото не беше никак удобно да спи с нея, а и щеше да заеме половината и повече легло.
- Пък и съм убеден, че без нея изглеждате много по-добре. - Прошепнах аз докато нежно движех устните си по изящната й шия.

Съблякох се по-бързо от всякога и изгасих свещта, после се мушнах при нея в леглото. Първоначално се опитвах да не мисля за нея по онзи похотлив начин, но тя просто не ми даваше избор. Постоянно шаваше и се докосваше в мен и нямах представа дали го прави нарочно или просто не се досеща, че тези неща възбуждат един мъж.
Накрая не издържах и просто плъзнах едната си ръка по корема й и я наместих под себе си. Така нямаше да шава повече и да ме подлудява. Устните си пък поставих върху нейните, за да не й давам възможност за поредната лекция. Знаех, че не е редно и т.н и т.н, обаче тя почти вече беше моя жена и я исках.
- Желая те Денерис... Желая те ужасно много...

Затворих очи и отпуснах главата си на гърдите й, като това заглуши тежката ми въздишка. Така и не можех да разбера каква е разликата между сега и тогава. Все някога щеше да се случи и отлагането му беше нищо повече освен болезнено чакане за мен.Сигурно го правеше нарочно, за да ме измъчва, за да ме кара да я желая още повече.
- Каква е разликата? - Не се сдържах и попитах, докато в същия момент ръцете ми вече бяха поели по бедрата й и леко придърпваха роклята нагоре. Когато разкрих малко по-голяма част от тях, минах от вътрешната им страна и ги раздалечих леко, така че да успея да вляза между тях. Беше далеч по-удобно и приятно.
- Обещавам, че няма да ви нараня...

- Наистина ли мислите, че това е така? - Попитах силно изненадан не само от нещата, които е чула, но и от това, че им вярваше. Май наистина трябваше да й покажа колко греши за всички това. Ръката ми отново бавно се спусна по бедрото й и продължи надолу.
- Помисли малко Денерис... - Гласът ми леко се сниши и устните ми отново се заразхождаха по врата й. - Щяха ли жените да си търсят любовници, ако това което се случваше беше нещо лошо и болезнено... - Достигнах края на роклята й и ръката ми потегли нагоре, заедно с нея. Движех я безкрайно бавно и усещах как се напряга и потрепва под допира ми. Харесваше й, усещах го.
- Забрави какво са казали онези жени... - Гласът ми стана още по-дрезгав и тих, а устните ми настоятелни и палави. Включих и езичето си оставяйки влажна диря по продължението на шията й, засмуквах ухото й и дишах съблазнително в него, а моя приятел отдавна беше в готовност, макар тази вечер да нямах нужда от него.
- Сега ще ти покажа... - Изведнъж тя страшно се напрегна и пак опита да избяга.
- Шшшшт... Недей... Отпусни се... Затвори очи и не мисли за нищо... - Напътствах я аз, докато ръката ми почти бе достигнала целта си.
- Отпусни се принцесо... Няма да те нараня... Вярваш ли ми? - Тя кимна едва едва, а аз захапах леко и нежно долната й устна.
- Точно така... - Раздалечих още малко краката й, макар нейният инстинкт да й диктуваше точно обратното. Все пак успях да достигна целта си и нежно докоснах нейната влажна и гореща женственост.
- Усещаш ли? - Цялата пулсираше и едва си поемаше дъх. - Какво усещаш... - Пръстите ми упражниха малко по-силен натиск и тя се изви.
- Говори ми... - Исках сама да осъзнае, че без значение какво е чувала или са й казвали, това е единствено и само удоволствие.

Тази самодоволна и победоносна усмивка, която имах не слезе и за миг от лицето ми, докато бавно, но сигурно покорявах не само тялото й, но и нея самата. Всичките й възприятия и възгледи, се променяха с всяка следваща секунда на блажен екстаз, който пръстите ми й доставяха. И все пак не бързах за никъде. Исках да я докарам до ръба на лудостта, преди пред нея да се разтворят портите на Рая! Моя Рай, в който аз бях господар.
- Няма край... - Отвърнах на въпроса й с дрезгавия си глас. - Това е едно безкрайно удоволствие любима...
При новия ми малко по-груб натиск, тя изстена, този път доста по-звучно, а тялото й започна да се извива като дъга и все пак не беше изпитала най-голямото удоволствие. То предстоеше и щях да й го дам, ако е достатъчно търпелива и послушна, за да го дочака.
Средния ми пръст съвсем леко потъна в нея. Усетих как ме засмуква, жадувайки да потъна още по-дълбоко, но това беше максимума, който щеше да получи... за сега.
- Ако го искаш... - Захапах устните й. - Може да бъде твое... Завинаги...

Аз и нямах намерение да го правя. Поне не й докато не я докарам до финалната права. Трябваше да си призная, че това доста ме изненада. Не бях подозирал изобщо, че Денерис... Скромната и благочестива Денерис е толкова ненаситна и пламенна, а от устните й се изтръгват молби не към нейния Бог, а към мен, молейки ме за още... Исках да й го дам, но изведнъж просто спрях и отдръпнах ръката си. Да, беше наистина жестоко, но тя си го беше заслужила, а и да си призная аз ненавиждах несправедливостта, а това тя да получи своето освобождение, а аз да изгарям в адски мъки, никак не беше честно.
- Може би ще получите още когато му дойде времето... - Пак се ухилих победоносно, защото вече знаех, че всяка една нейна мисъл, дори и докато спи ще е свързана с мен и копнеж това което се беше случило сега да се повтори.
Надигнах се лекичко и се надвесих над нея, после кръвожадно впих устните си в нейните, докато не станаха алено червени. Едва дишаше и все още цялата трепереше... Определено бях улучил точния момент, в който го усеща, но не може да му се наслади напълно.