Dark Light RPG BG Forum


 
ИндексPortal*CalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Гласувайте за форума!
Гласувай за мен в BGTop100.com
BGtop
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Tyxo.bg counter
BgTopWeb.com - Класация на Българските топ сайтове
Посетете новия ни форум!
Latest topics
» Имението на Ван дер Удсън
Съб Юли 02, 2016 3:48 am by Оливия О'Браян

» Къщата в Сан Мориц
Пет Юли 01, 2016 5:29 am by Майкъл

» Апартаментът
Вто Мар 08, 2016 9:25 pm by Деймън Кларк

» Френското имения
Пет Яну 10, 2014 8:03 pm by Дейвид

» Мол
Пет Дек 13, 2013 8:20 pm by Симон Кларк

» Семейна консултация
Пон Дек 09, 2013 9:07 pm by Деймън Кларк

» Резиденция Тюдор
Съб Дек 07, 2013 9:34 am by Дейвид

» Замъкът на Краля
Нед Дек 01, 2013 12:59 pm by Амерал Венега

» Коръб 1
Пет Ное 29, 2013 4:36 pm by Дейвид

Top posters
Деймън Кларк
 
Амерал Венега
 
Симон Кларк
 
Дейвид
 
Demon Of Passion
 
Katherine
 
Stefan_
 
Майкъл
 
Khal Drogo
 
Алиса
 
Free Counters
Free Counters

Share | 
 

 Коръб 1

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5  Next
АвторСъобщение
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Коръб 1   Сря Окт 30, 2013 7:44 pm

кккк
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Сря Окт 30, 2013 7:52 pm

Не се беше възстановила много добре но и казаха,че трябва да замине и тя го направи без да каже нито една дума. Той и беше казал,че трябва да се подчинява и тя го направи. Качи се на кораба,като и показаха каютата. Оставиха багажа и,а тя се настани на леглото,защото все още не и беше много добре.
Тя беше виновна за всичко това,искаше да му помогне,а бе оплескала всичко. Закашля се силно,бяха и казали,че ако това стане да опита отпие от отварата. Изправи се,ръцете и трепереха. Щом се изправи видя през малкия прозорец,че се отдалечаваха от града. Заплака,защото не и се искаше да тръгва. Не знаеш къде отива,а беше сигурна,че той вече я мрази,приемаше я като някоя долна жена,като всички други.
Пое си дълбоко дъх и отпи от отварата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Сря Окт 30, 2013 8:11 pm

Още не можех да асимилирам всичко случващо се. Имах чувството, че това е някакъв безумен сън, от който трябва да се събудя, но това така и не се получаваше. Отказвах да приема за истина нещата, които Луи беше казал. Той никога нямаше да бъде мой баща и не беше. Имах вече такъв, чието име носех и когото обичах.
Имах толкова много въпроси и крещяща нужда от отговори, но така и не бях получил възможността да ги задам. Може би обаче така беше по-добре, защото не бях готов за истината... Все още не. За момента това да знам, че Денерис е добре и е на този кораб ме удовлетворяваше, а и бях разбрал къде отиваме. Щяхме да стигнем до колонията след няколко седмици и сигурно до тогава щях да съм си изяснил и много други неща. Все още обаче не бях готов и да се изправя срещу нея. Имах много по-важни неща, с които да се справя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Сря Окт 30, 2013 8:21 pm

Не се бе появил в кютата,не беше питал за нея. Отказа да яде и легна гладна в леглото си,като се зави с одеялото,защото и се струваше толкова студено. Нямаше да дойде беше сигурна,сигурно щеше да се забавлява с някое момиче от корба. Заболя я сърцето,болееше я ужасно много. Но беше сама в това начинание,или във всичко това. Щеше да го слуша покорно и да му се подчинява,от един затвор в друг,това беше нейната съдба.
Чу кякаква шумотевица. Отвори вратата и видя,как из коридорите бягаше едно малко коте,което явно подлъгано от глад и аромата на храна се бе качило на кораба но следкато е отплавал вече се е оказало плениче. Подобно на нея.
Тя се наведе и го прегърна,то горкото трепереше от страх.
-Оставете бедното създание,донесете топла попара с мляко,то остава с мен.
Прибра се не смееха да и кажат нищо. Прибра се,като се погрижи да измие леко котето. То като нея отплава от мястото където бе живяло:
-И ти си самичко,като мен.
Щом изяде котето малкото попара,се сгуши при Дани в леглото и се унесе.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Сря Окт 30, 2013 8:30 pm

Още същата нощ поех управлението на кораба, защото да седя затворен в каютата ме побъркваше още повече. Мислех си, че ако се ангажирам с нещо ще мисля по-малко за всичките си проблеми, но дори и това не се получаваше. Още не можех да разбера как майка ми е способна да скрие нещо подобно от мен. Трябвало е да ми каже. По дяволите искаше ми се да го чуя от нея...
Съзнанието ми постоянно се луташе ту от едната крайност, ту в другата. Веднъж се опитвах да си обясня всичко с това, че Луи ме приема като син и затова е използвал това обръщение. После обаче пък бях убеден, че той е мой баща. Как иначе да се обясни това, че пощади живота ми, макар и изпращайки ме на заточение.
Мислех, че ще полудея и бях на ръба това да се случи. И си го изкарвах на всички около мен, които бяха станали невинни жертви на гнева ми, като едно от момчетата, които изяде здрав тупаник, защото беше оплело въжетата. Едва ме спряха, за малко да го убия...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Сря Окт 30, 2013 8:37 pm

На другия ден се оказа безветрия,кораба стоеше на едно място и не мърдаше. Искаше да поеме малко въздух. Излезе,като остави котето на безопасност. Качи се на палубата всеки вършеше нещо макар това безветрие да оставяше много хора без работа на кораба.
Опря се на перилата,като погледна към морето. Не можеше да се отрече,че на фона на всички груби моряци,тв изглеждаше като сирена на коръба. Но не обърна внимание на никой не намираше онзи,чието внимание искаше,но знаеше,че няма да дойде.
Слезе в кухнята,като реши да помага там,да е полезна с нещо. Справяше се отлично и можеше да се каже,че направи храната много по приятна. Все пак се намеси и женска ръка и нещата се получиха.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Сря Окт 30, 2013 8:51 pm

Някой от моряците бяха много притеснени, защото поверията гласяха, че жена на кораба носи нещастие и беди, затова и днешното засядане ги накара да настръхнат още повече. Веднага след като поспах малко след безсънната нощ, отидох да потърся Денерис и се оказа, че не е в каютата си, а готви в кухнята, което ме ядоса още повече. Не й бях давал разрешение за това.
Влязох с гръм и трясък там и изведнъж всички застинаха по местата си. Тук никой не се обръщаше към мен с титлата ми от сушата, защото за тях бях техния капитан и тук действаха различни правила и закони, МОИТЕ!
- Какво правиш тук? - Попитах раздразнено.
- Мястото ти не е тук. - Измърморих сухо и отстъпих в страни, ясно давайки й да се разбере, че й правя път, за да мине. Без да се налага да й казвам нищо повече тя тръгна към каютата си със сведена глава. Когато стигнахме до нея, влязох след нея и затворих врата.
- Не желая да се разхождаш наоколо сама. - Не беше безопасно най-малкото. На кораба съвсем скоро щяха да се появят различни апетити в мъжете и нямаше да мога да я защитя, макар, че вече се бях погрижил да обещая огромно възнаграждение за всички които се държат прилично, бях им обещал жена за всяка щом стъпим на сушата и халба пиво за всеки от тях и все пак им нямах доверие.
- И нямаш никаква работа в кухнята, освен ако не си там, за да си вземеш храна, защото е нямало кой друг да ти донесе.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Сря Окт 30, 2013 9:00 pm

-Да сир,простете...
Потрепери,той отново се държеше хладно с нея. Котето се бе качило на масата,като тя го прегърна инстиктивно:
-Моля Ви разрешете котето да остане с мен. Умолявам вси,няма да излизам от каютата но ви моля,само то ми прави компания.
Погали го нежно по главата,знаеше че без да му мигне окото може да го хвърли през борда,само защото е решила вместо него,а сега чакаше той да и каже какво да го прави но се молеше,да и го остави:
-Няма да излизам,няма дори да дигам шум...
Надяваше се да и позволи,защото той не идваше нямаше жени на кораба,а мъжете бяха страшни. Нямаше си никой дори и него. От очите и се изтръгнаха няколко сълзи,който бързо изтри,защото той не се трогваше от тях, Накрая с треперещи ръце го подаде напред,колкото и да и бе тежко той решаваше:
-Вие решавате сир...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Сря Окт 30, 2013 9:20 pm

Разтърсих леко глава и направих пренебрежителен знак към въшливата котка:
- Защо си мислиш, че ме вълнува кого приютяваш в каютата си? - Бях убеден, че ще прибере и менте французина ако можеше, но за жалост тук бях само аз и куп други невъзпитани мъже, които едва ли бяха толкова изтънчени за вкуса й.
- Задръж го колкото поискаш... Не ме интересува. - Обърнах се и тръгнах да излизам от каютата, защото бях сметнал, че добре е разбрала новите правила, но когато хванах дръжката се спрях за миг и изругах на ум. Може би бях прекалено груб с нея, иначе защо да плаче. Обаче си го заслужаваше заради всички глупости които беше направила.
- Нямам представа защо плачете, но трябва да спрете да го правите. - Тонът ми беше много по-мек сега, но все така решителен. - Плачът ви ме изнервя и ме кара да се чувствам неловко. Съжалявам ако държанието ми ви наранява, но то е такова каквото всеки един мъж показва към годеницата и съпругата си, когато върши глупави неща. Не виждам защо са всички тези сълзи. Скоро ще бъдете моя съпруга и е във ваш интерес да се научите как да се държите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Сря Окт 30, 2013 9:29 pm

Дори не я наричаше вече принцесо или нещо подобно,дори в милите му думи се усещаше хлад,той се държеше студено към нея не,както преди:
-Простете ми не го прав със зла умисъл,искам да помогна,опитвам се но се оказва,че греша в опита си да ви помогна или да направя,нещо за добро.
Остави котето на земята и за да не гледа сълзите и се обърна с гръб не беше така лесно да ги спре:
-Сгреших и съжалявам,че ви въвлякох във всичко това. Моя е вината,нараних Ви и съжалявам.
Пое си дълбоко дъх,като се опита да изглежда смела и се обърна очите и бяха леко зачарвени заради напиращите сълзи,който беше силна да спира сълзите си:
-Искамда знам,как мога да върна предишния принц...
Каза тихо тя,като погледна в очите му имаше и такъв шанс.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 7:12 am

Останах с гръб към нея без да я поглеждам. Не можех, защото знаех, че ще се предам. Погледа й, всичко в нея щеше да ме принуди да се предам.
- Не можете да направите нищо, с което да го върнете милейди. - В това поне бях сигурен. Бяха се случили прекалено много неща и бях осъзнал с колко предатели съм се заобиколил. Никога вече нямаше да се поддам така на тези чувства, за да им позволя да ме доунищожат.
- Повярвах на измамливите ви очи и бях предаден, затова принца, който мечтаете да се завърне няма да го направи. Няма да позволя никога отново да попадна в капана ви и да бъда манипулиран. - Разтворих врата и прекрачих прага.
- Препоръчвам ви да си останете в каютата. - Казах накрая. - Скоро ще ви изпратя човек, който да задоволява капризите ви, без да се налага да я напускате. - Беше прекалено изкушаващо да се разхожда наоколо и затова беше по-добре да не излиза от каютата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 11:29 am

Следващите два или по скоро три дена бяха преминали в пълен плен. Прекарваше половината си време в сън.а другата половина в четене на единствените три скучни книги на кораба и всичките бяха за мореплаватели. Само игрите с котето променяха малко деня и,като я разсмиваха. Не я потърси и не дойде,а тя прекалено много се страхуваше да си навлече отново гнева му. Оставаха още няколко дни до пристигането или поне така и каа онзи,който и носеше храната,може би щеше да е по дълго но просто се опитваше да я успокой.
Меланхолията я беше налегнала,искаше и се да излезе,да вдъхне малко въздух да види дали е ден или нощ,един път. Дори затворниците имаха няколко минути на слънце. Всъщност не бе предивила никакъв каприз,дори храната да не и харесваше ядеше от нея. Не искаше да падне до там,че да я разправят колко е капризна и да стигне до ушите му. Едно я бяха научили да не бъде капризна,да се задоволява с малкото,което има.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 12:11 pm

Пътуването не беше дори на половината. Щяха да минат поне още два пъти по толкова преди да видим суша. Корабът беше прекалено натоварен и не позволяваше да се движим по-бързо освен това и времето не беше на наша страна.
В една от вечерите се появи буря. Ужасна буря, която едва не потопи кораба. Бях изпратил помощник капитана при нея, за да провери дали всичко е наред и да й обясни какво да прави. Почти всичко в каютата й беше заковано за стените и пода, но имаше и предмети които могат я наранят.
На сутринта когато бурята поутихна малко, помощник капитана пое управлението, а аз тръгнах към каютата си, но по пътя се спрях пред нейната. Въпреки, че целия бях подгизнал и имах нужда от сухи дрехи и нещо горещо за пиене, за да не се разболея, все пак влязох при нея, за да проверя как се чувства.
- Добре ли сте? - Попитах сухо и огледах добре. Не виждах поражения,както по нея така и по останалата част от помещението.
- Бурята вече утихна, може да бъдете спокойна. - Вероятно вече с беше досетила, защото не подскачахме, но реших, че ако й го кажа ще бъде по-спокойна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 12:21 pm

Скри ръката си зад роклята,беше се порязала докато се опитваше да прибере една счупена чаша от пода след цялата буря. Не искаше да му показва,че я боли,че е ранена,не искаше да буди никаква симпатия.А,и беше сама,изплашена до кости,цяла вечер не беше спала но знаеше,че той е капитана и няма да дойде при нея.
-Благодаря Ви добре съм,благодаря че дойдохте да ме видите.
Погледна към него изглеждаше изтощен и мокър,сигурно се нуждаеше от почивка и от това да не е тук с нея сега. Не му каза нищо повече,за да може да си тръгне,не посмя и да го помоли да излезе навън,да глътне малко въздух,който щеше да и дойде добре. Не искаше да изглежда капризна или нещо подобно. Погледна на долу свенливо,като криеше ръката си зад ролята.
Лицето и бе посърнало,беше тъжна,нещастна,истрадала не бе щастлива нито за секунда. Чувстваше се зле ужасно зле.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 12:31 pm

- Добре тогава. - Отвърнах аз.
- Починете си и се наспете добре. - Дразнеше ме тази нейна склонност да се самонаказва и измъчва, но нямах намерение да влизам в ролята на бавачка и да следя с какво по колко и как се храни или дали спи. Беше вече жена и трябваше да знае как да се грижи за себе си.
Излязох от каютата й и я оставих да си почивам или каквото там щеше да прави, а аз се прибрах в своята, като свалих всички тези мокри дрехи от гърба си, а един от моряците ми донесе топла супа и студено говеждо, които изядох веднага и сгряха премръзналото ми тяло. После се мушнах под топлите завивки и се опитах да заспя, но беше толкова трудно, когато през цялото време мислих за нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 12:49 pm

Щом си тръгна прегърна раменете си,чувстваше се наистина самотна. Съжаляваше,че бе приела всичко,ако беше останала в манастира? Дори манастира и се видя по хубаво място от тази тясна каюта.
Приготви се за сън но тъкмо когато се унасяше,чу как врата се отваря. Обърна се и видя един брадат моряк да влиза. Изправи се бързо,като се опря в стената:
-Тихо малката,идвам само малко да те видя...
Гледаше я катохиютник,който дебнеше плячка:
-Излесте веднага от стаята ми!
Той се засмя:
-И това ще стане но не преди да ти се налюбувам....
Приближи се бързо,като хвана полите и.
-Не оставете ме!
Каза тя но той запуши устата и:
-Тихо тихо малката,ако кажеш нещо,ще ти отрежа хубавото вратле...
Зашлеви и един силен шамар,като усети как цялата и буза пулсира. Отчаяно се опитваше да го отблъсне,накрая напипа нещо зад себе си,беше бутилка,със все сила я засили и го удари по главата. Зашемети го,и побягна презглава,знаеше къде е каютата на Екзейвиър.
-Моля ви отворете ми!
Започна да чука,като се оглеждаше онзи да не се е свестил. Отвори вратата,катосе пъхна в обятията му и започна да плаче:
-В стаята ми...-пое си дъх-имаше мъж... Ужасен...
Трепереше,като лист,бузата и беше зачервена,беше разчорлена цялата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 1:40 pm

Вече почти бях заспал, когато оглушителното тропане по врата и виковете й ме събудиха. Опитах се да разбера какво става, но тя беше толкова изплашена и говореше несвързано, че докато разбера минаха няколко минути. Накрая осъзнах какво се опитва да ми каже и я избутах от себе си, вкарвайки я в моята каюта.
- Заключете се и не отваряйте на никой. - Заповядах й аз и грабнах меча си. Не погледнах назад, но се надявах поне този път да ме е послушала и направила това което й казвам.
Изтичах до каютата й и го намерих там. Беше вече в съзнание и започна да се извинява. Беше жалък. Накарах го да стане и да се бие, защото вече бях загубил честта си и нищо не ми пречеше да го убия и без да държи меч в ръката си.
Не ми отне много време да го убия, въпреки, че и неговата сабя беше успяла да ме прониже, но дори не чувствах болка. Бях като мъртъв отвътре и дори не изпитвах болка вече.
- Това ще се случи с всеки който се опита да я доближи... - Изревах кръвожадно на всички насъбрали се около нас.
- Ясно ли е? На всеки който я докосне дори с пръст.
Всички мълчаха и в очите им се четеше страх. Това беше добре, защото знаех, че никой вече няма да се опита да я нападне.
- Ще приема мълчанието ви за съгласие. Сега всички обратно на работа, представлението свърши.
Като по команда всички се разбягаха панически,само Джек остана.
- Капитане, ранен сте! Нека ви превържат.
Избутах го от пътя си и тръгнах обратно към каютата си. Влязох вътре с гръм и трясък и захвърлих окървавения си меч на земята без изобщо да поглеждам към нея. После отидох до масата и надигнах ризата си, потопих една кърпа в легана с вода и я изстисках, после започнах да махам кръвта.
- Направи ли ви нещо? - Изръмжах внезапно, но пак без да я поглеждам. Нямаше да си простя никога ако този мерзавец беше я обезчестил. Аз бях отговорен за нея и... Не, не можеше да я е наранил.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 1:52 pm

Все още трепереше,и вече не плачеше,защото знаеше,че като е с него,ще е в безопасност. Изправи се бавно,като приближи към него взе кърпата:
-Може ли да ви помогна...
Нему се хареса но все пак я остави да се погрижи за него,нежно започна да попива кръвта,като онзи явно беше успял съвсем леко да го одраска.
-Успях да се измъкна преди да...
Прехапа долната си устна не можеше да каже това,което знаеха и двамата,че можеше да я обезчистти ако нямаше нещо в ръцете си с което да го удари:
-Моля Ви нека да остана само тази вечер при вас. Ужасно съм изплашена,умолявам Ви?!
Молеше му се,като прекрасните и очи търсеха неговите:
-Не излизах от каютата,не съм търсила неприятности,чувствам се наистина много сама в тази каюта. От дни с почти никой не съм говорила.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 2:07 pm

- Вече е добре. - Казах раздразнено и се отдръпнах. Всичко ме дразнеше, а и да усещам ръцете й върху мен направо ме убиваше. Въпреки всичко, все още обожавах допира й. Беше... Беше като лек за всички рани.
- Добре, останете тук... Тази вечер... - Утре щях да й намеря нова каюта и щях да й назнача охрана. Някой доверен, който нямаше да допусне да й се случи нищо, ако въпреки заканата ми някой си позволеше да я приближи.
- Утре ще измисля останалото... - Даже не знам защо я бяха изпратили на този кораб. Много по-добре щеше да е ако я бяха върнали на семейството й или в онзи манастир. Не я исках около себе си. Тя ме превръщаше във влюбен и обезумял глупак. Вече даже не приличах на себе си, заради тази отровна любов.
Издърпах ризата си над главата и стиснах зъби, защото това предизвика огромна болка, но не го показах. Не бях някой хленчещ женчо. Облякох друга чиста риза и седнах на леглото, което беше малко. Нямах представа къде ще спи тя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 2:27 pm

Без колебание но с малко страх легна на съвсем малкото място до него,като не можеше да прегърне ръката му,за това да не падне от леглото се гуша в него. Беше толкова топъл,а да е до него беше толкова успокояващо. Пак бе в безопасност,макар тя да се държеше хладно с нея. Се радваше,че поне една вечер няма да е сама,че няма да се налага да се страхува всяка вечер.
-Благодаря Ви...
Каза тихичко и затвори очите си. Обичаше го наистина много,толкова много че цялото и тяло вече се радваше,че е толкова близо,че е до него. Надяваше се все някога да и прости и отново да я гледа с онези очи и да и вика принцесо.
Но той сам,каза че няма да стане. Беше сложила рънената си ръка увита с чиста кърпа.
-Разкайвам се за всичко което съм сторила и че ви нараних,надявам се да ми простите. И ви се кълна че ви обичам и че не съм обичала никой преди.
Призна му не знаеше дали ще и повярва но искаше той да го знае.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 2:46 pm

Не можех да си намеря място и не знаех какво да направя, за да изключа мислите си.
- Искам да спя. Пази тишина! - Това беше единствения начин по който можех да се защитя, като я атакувам. И колкото по-малко говореше и ме докосваше, толкова по-лесно щеше да ми бъде.
Тя ме послуша и замълча, а аз отново се опитах да затворя очи и да заспя, но просто не успявах. Топлината която излъчваше ме побъркваше и дори дишането й. Накрая просто не издържах и скочих от леглото. Нямаше начин да спим в него по този начин.
- Аз ще спя на стола. - Заявих без колебание и седнах върху единия стол и изпънах краката си върху другия, после пак затворих очи и се опитвах неистово да заспя. Беше обаче адски неудобно и тегаво, не толкова заради ръбестия стол,колкото заради адската пулсираща болка в главата ми и всички мисли, които се въртяха в нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Чет Окт 31, 2013 3:00 pm

Отново онзи хлад,който ненавиждаше,онази безащитност която изпитваше,когато не е с него. Сви се в леглото му,като не посмя да каже нищо. Обърна му гръб,за да може да залаче отново. Какво да се правеше събра и се прекалено много,дори призна чувствата си,а той се държеше ужасно с нея. Скри очите си във възглавницата,като се опита да не издава шум но подсмърчаше тихичко. Молеше се на бог това да приключи имаше правото да бъде щастлива наистина щастлива.
Не можа да заспи,прекалено много мисли се бунтуваха в главата и,беше и студено,той спеше с едно много тънко одеяло,а камината не бе вкючена. Тялото и трепереше от студ но не искаше да го буди.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Пет Ное 01, 2013 3:18 am

Сутринта се събудих от почукването на врата. Още щом отворих очи осъзнах колко е схванато цялото ми тяло, а в областта на корема нещо сякаш гореше, иначе тялото ми беше сковано от студ и капчици пот бяха избили по челото ми.
- Какво? - Изревах аз и въпреки ужасната болка, стъпих на крака и леко се олюлях, но запазих равновесие.
През врата се подаде помощник капитана ми, Джак с поднос в ръка, а от чиниите в него се вдигаше пара.
- Донесох ви нещо за ядене. - Съобщи той и плахо пристъпи в стаята, гледайки през рамото ми. Едва тогава се усетих, че не съм сам и Денерис беше в леглото ми.
- Остави го на масата. - Заповядах аз и той го направи, после тихо мълком се изнесе от каютата. Обърнах се и погледнах към нея. Беше като ранено куче, което скимти, в нейния случай подсмърча и хленчи.
- Пак ли започваш? - Попитах раздразнено и прокарах ръце по лицето си. Нямах представа какво да правя с нея и защо постоянно плаче.
- Какво има сега? - Попитах малко по-спокойно и разтворих дрешника. Извадих други дрехи от там и после се огледах. Легена още беше пълен с окървавената вода. Изведнъж изгубих желание да мия лицето си в него и закрачих бързо към врата. Подадох се от там и изкрещях някой да ми донесе чиста и топла вода, после треснах врата и пак погледнах към свитата на кълбо Денерис.
- Яж докато е топло... - Сигурно и това нямаше да направи ако не я подсетя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амерал Венега
Light creatures
Light creatures
avatar

Брой мнения : 527
Reputation : 0
Join date : 23.02.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Пет Ное 01, 2013 11:14 am

Отвори очи сънено,като отново се срещна с неговия хлад и неговата грубост. Стана бавно от леглото,като се отви крачетата и бях голички почти до бедрата,защото нощницата се беше надигнала докато се е въртяла. Придърпа я надолу,като крачетата и стъпиха на земята:
-Нищо ми няма сир...
Каза тихичко тя но подсмърчаше,защото от студа си беше настинала и може би скоро,щеше да се разболее:
-Добре...
Стана и тръгна към храната,като взе едната купичка,храната беше повече от отвратителна но въпреки това започна да хапва,защото не искаше да го разгневи. Не знаеше,как да смекчи отношението му,нямаше онзи женски чар,който другите жени притежаваха да кара мъжете да правят,каквото искат. Просто сещаше,как я мрази дори ненавижда,дори това,че се държешемило от време на време,беше по скоро от това,че е принуден да стане нейна жена.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дейвид

avatar

Брой мнения : 475
Reputation : 0
Join date : 09.10.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   Пет Ное 01, 2013 11:24 am

Донесоха топлата вода и побързах да измия лицето си, също така отново погледнах раната. Изглеждаше по-зле от вчера и най-вероятно щеше да се наложи да мина през лечебницата преди да поема смяната си.
Измих се до колкото беше възможно и после се облякох. Правех всичко механично и дори не поглеждах към нея. Чувах само как дрънчи лъжицата и купата, нищо друго, но беше достатъчно, за да знам, че се храни.
Не след дълго се приготвих и без да казвам и думичка излязох от каютата. Първо минах през доктора, който уж позакърпи положението. После се разпоредих да й назначат охрана и да й дадат всичко от което има нужда. Накрая се заех с работата си. Само това имах в момента. Бях в ужасно настроение и доста кисел. Не бях се наспал и всичко ме болеше и тази вечер трябваше да си намеря истинско легло. Това беше цел номер едно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Коръб 1   

Върнете се в началото Go down
 
Коръб 1
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 5Иди на страница : 1, 2, 3, 4, 5  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Dark Light RPG BG Forum :: Dark Ligth World :: Земята :: Романтизъм-
Идете на: