Замъка Дрогон

Преминахме през селото имаше много селяни,който ни чакаха с ликуващи викове цветя и радост да видят принцесата си и бъдещата кралица. Обсипаха цялата каруца с цветя.
Скоро пристигнахме в големия замък. Слязох от коня си,като и помогнах да слезе:
-Ти бе най-достойната,а и баща ти имаше нужда от мир,а аз от пари,жена,наследници и достойна кралица. Това е истината,харесва ли ви или не това е вашия нов дом.

-Ти си господарката на замъка сега,думата ти е закон в този дом,тук ще си в безопасност за това е по добре да не бягаш.
Оставих я в замъка и тръгнах на вън. Скоро бяхме тръгнали за юга,бяхме се една година по късно в която не се бях прибирал,пращах писма и имаше стража която я пазеше но в града бе кротко.
Върнах се есента точно същия месец в който я бях взел за жена. Всичко бе на мястото си но замъка бе малко променен от нея.

Казаха ми,че принцесата е в градината,свалих тежкото снаряжение и облякох кралствени дрехи,каквито трябваше да нося в двора. Тя седеше в градината,бе станала още по красива,вече не приличаше на момиче,а на жена. Приближих се бавно но не и прекалено,останах прав:
-Принцесо!
Извадих една копринена кърпа,като я разгърнах,а от там се показа красива огърлица:
-Това е подарък за вас принцесо,днес е година от сватбата ни.

Протегнах ръка но бях нежен,погалих бузата и,бе с кожа бяла като мед,коси златни,като слънцето. Бе найстина невероятно красива:
-Няма нужда принцесо,редно е съпругът да прави подаръци на съпругата си.
Дръпнах ръката си,като не исках да я притеснявам,мислех че още се страхува от мен:
-Взех си вана,наредил съм да приготвят празнична вечеря за завръщането ни,за победата и за година от сватбата ни.

Седнах на голямата маса,като на друг голям стол,чакаше да седне моята кралица. Исках да я имам тази нощ исках да я покоря,тя бе единствената битка която не спечелих. Въпреки,че бе тук тя се чувстваше като отвлечена но бях писал писмо на родителите и,и те скоро пристигнаха. Седнаха на масата до нас,исках да и направя този подарък да види отново родителите си.
Наляхме вино,като чакахме принцесата да се появи. Тогава седна от другата ми страна майка ми:
-Как си синко?
Целунах я по целото и казах:
-Спокоен,надявам се да успея да я зарадвам,мисля че винаги,ще ме мрази.

Усмихнах се леко,най-сетне бях видял усмивка в лицето и. Надявах се да е поне малко щастлива:
-Родителите ви,ще останат седем нощи тук,ако искате на седмата може да тръгнете с тях и да им погостувате,за 30 дена.
Съзнавах,че щях да я загубя можеше да избяга но вярвах,че няма да избяга,че ще остане с мен.
Взех бокала с виното си и отпих от него. Влязоха музиканти,като започнаха да свирят донесоха и пищната вечеря. Оставих я да се забавлява,да си говори с родителите,аз просто се облегнах на зад и бях погълнат от мисли. Ужасяващи мисли.

Станах без да кажа да или не и тръгнах към центъра,започнахме да танцуваме,танца бе много весел и жизнерадостен,за малко се бях разсеал. Беше наистина голяма красавица:
-Все пак ви моля,да се върнете в дома си,вие сте кралицата на този замък и той,ще загуби живота си без вас.
Това бе залигован начин да кажа,че искам да се върне,не можех да го кажа директно. На края на танца се смеех. Искрено тя бе върнала усмивката ми,съпроводих я до масата,като седнах до нея. Взех отново чашата си:
-За принцесата!

Вдигна тост за баща ми беше много приятно,явно не искаше директно да вдига наздравица за мен. Тя малко ревнуваше и бе време да и кажа,че не бях докосвал момиче от сватбата ни. Оставих чашата на масата и я погалих по брадичката и дръпнах ръката си:
-Избрал съм вас принцесо,никоя друга не може да се мери с вас нито пък да се опита да стъпи на малкия ви пръст. Не заминах с робините си на бой,знаех че не харесвате Айя за това я пратих във владенията на брат ми,за да е по на далеко от вас.
Загледах се напред,малки дечица на херзозите си играеха отпред. За миг си бях представил нашите деца,как си играят. Поклатих глава и отпих от виното. Знаех че ако си тръгне няма да се върне но щях да направя всичко,за да си я върна,ако не пожелае да се върне. Не исках да я заплашвам но бях готов да пленя цялото и семейство.

Оставих я да се подготви,след две чаши вино се качих в покоите,като се съблякох,завих се с одеялото през кръста. Трябваше да бъда много внимателен,тя беше девица,а аз може би щях да и причиня болка. Не това бе сигурно дори и опитни жени не можеха да бъдат с мен. Облегнах се на зад и я изчаках да дойде. Не трябваше да и позволявам това,не трябваше да я пускам,може би наистина не трябваше да идва.
Тя се забави прекалено много бях се унесъл само за миг на възглавницата.

Будех се лесно,бях я усетил до мен но държах очите си затворени. Тя се обърна с гръб,като бавно се обърнах към нея,леглото бе меко и тя хлътна към мен,като се опря в тялото ми. Не я обгърнах с ръце,само я погалих по брадичката и врата. Ухаеше невероятно,толкова голяма разлика от мръсотията,смъртта и огъня до уханите цветя:
-Не се страхувайте от мен Алиса,не искам да ви насиля,ако го исках,щях да го сторя първата вечер.
Приближих глава към нея,като поех от аромата на косите и:
-И днес няма да го направя,само ще разбудя страстта в ялото ви!
Бутнах одеялото в което се бе завила,като нежно я погалих,между гърдите,гърдите и бяха толкова красиви,прехапах долната си устна. Нямаше по красива жена от нея.

-Не се страхувайте от мен,не бих ви наранил за нищо на света. Отпуснете се няма да ви нараня само искам да се отпуснете принцесо.
Тя трепереше,наведох се и я целунах нежно,въпреки,че бях огромен,я докосвах все едно бе стъклена чаша и щеше да се пропука в ръцете ми. Отдръпнах се и погледнах в красивите и очи:
-Невероятна сте принцесо,няма по красива от вас...
Целунах я по врата,устните ми слизаха на долу,като отвързах връвката на нощницата и,като открих гърдите и,докоснах ги с езичето си с устните си. Простенах,възбуден бях и то ужасно много но нямаше да и отнема днес девствеността исках да разбере,че не искам да я нараня,че това което щеше да се случи,щеше да отмине и на негово място,щеше да дойде само сладостта.

Още обсипвах устните,врата и гърдите и с ласки но другата ми ръка се пъхна пот одеялото,бавно надигна копринената и нощница,като погалих само хълмчето и:
-Не се страхувайте принцесо няма да ви боли,сега е само удоволствието.
Леко бутнах крачето и за да се разтвори за мен. Беше леко мокра,бе възбудена,вече бях сигурен,че се чувства като мен.
Слязох малко по надолу,като я възбуждах още повече,но не бях груб,не прониквах в нея,щеше да я заболи дори и с пръст да проникна в нея. А не исках да меся болката в първия и оргазъм. Не бях толкова не просветен. Повечето мъже пренебрегваха жените,мислеха че те не бива да изпитват удоволствие но аз знаех,че няма нищо по хубаво от женското удоволствие.