Замъка Дрогон

-Принцесо обещах ви,че днес няма да ви боли...
Целунах устните и жадно,а след това продължах да я галя и дарявам с наслада. Нямаше да я нараня днес,накарах я да изпита удоволствие,потрепна от удоволствие и се отпусна на леглото. Последна нежна ласка и дръпнах ръката си. Останах до нея,като се бях загубил в косите и,в аромата им и в усещането да съм до нея. Мъжествеността ми пулсиаше,можех да я обладая веднага,да се вмъкна в нея но не,бях дал дума на моята принцеса и нямаше да я нараня.

-Лека нощ милейди!
Отвърнах на целувките и,като я прегърнах но не много силно,защото можеше да ме усети,можеше да се стресне,за това я пуснах за да не се чувства притисната. Заспах до нея но през нощта се бях,легнал по гръб и се бях открил,цялото ми тяло бе горещо не можех да заспя много добре,бях почти в сън но не съвсем,будех се често,защото се страхувах да не избяга.

Отворих очи я видях над мен:
-Да милейди,добре съм не се бойте просто ми е горещо!
Завих се с одеялото не знаех дали е погледнала към него но той,беше на пост от какво я докоснах.
-Ще отида да си взема вана милейди.
Целунах устните и но ми бе трудно да се отделя от нея,не можех исках я ужасно,отчаяно. Въздъхнах и преглътнах жадно,по дяволите действаше ми побъркващо нито една жена не ми действаше така но не можех да се държа непочтено с нея. Те беше моята съпруга.

-Недей те милейди! Останете с мен!
Не можех повече,да бъда мил от това бях загубил контрол над тялото си. Оказах се над нея,като бях разтворил краката и,само одеялото ме делеше от нея. Разтворих нощницата и,като я целунах отново но този път с дива страст. Сложих ръцете си от двете и страни,като си поех въздух,за да мога да се овладея но въпреки това аромата и ме обгърна:
-Простете ми милейди но не мога повече. Желая ви отчаяно,вие сте моя съпруга и е време да станете такава,не само законно.
Обгърнах с ръце лицето и,страстно я целунах. Знаех,че може да ме намрази за това,че ще я боли,че всичко но аз не я мразех,изпитвах силна обич и невероятно желание.

Езика ми си играеше с нейния толкова умело,като я покорявах все повече и повече. Тя стенеше под мен,беше готова,не искаше да си го признае но и тя ме желаеше. Ръката ми хвана одеялото,като с едно движение го измъкнах,то полетя към земята,като вече не бе преграда до нежната и сладост. Мъжествеността ми се отърка в нейната женственост,бе гореща,мека и невероятна. Знаех,че ще и причиня болка,не го исках но въпреки това трябваше да се свърши.
-Принцесо моя!
Тогава нямаше връщане на зад,отърках се отново в нея,като проникнах в нея,получи се бавно защото,аз бях доста голям,а тя толкова малка. Бе възбудена но това не бе от значение. Тя трепереше,обгърнах лицето и с ръце и я целунах нежно:
-Ще мине принцесо моя,ще мине.
Когато се оказах до край в нея спрях за да и дам време да си поеме въздух. Задвижих се бавно,много нежно,знаех че може още да я боли малко.

Изпих сълзите и с устните си,като се задвижих в нея малко по бързо. Тя прокара ръце по ръцете ми,като впи пръстите си в ръцете ми. Започна да и харесва,сковаността от болката премина и сега отново ми се беше отдала. Това бе блажено удоволствие,най сетне беше моя,само и единствено моя. Свалих ръцете си надолу,като повдигнах още малко крачетата и,задвижих се по бързо и двамата имахме нужда от това ново сливане,да бъдем заедно по този начин. Когато тя потрепери от удоволствие в блажения връх,аз бях на път към него,с няколко дълбоки тласъка,бях на върха,излях се в нея,като я бях изпълнил изцяло. Не излязох веднага,придърпах я към мен,като целунах врата и брадичката и,а после и устните,не я пуснах. Поставих я бавно на леглото,като се измъкнах от нея. Легнах до нея но я придърпах към мен.

Играех си с копринените и коси,като я се замислих за всичко:
-Милейди,знам че сте била предопределена първо да се омъжите за друг,искрено съжалявам за това. В началото мислех просто да ви взема да ви държа една година тук и да ви върна. Но ви видях в тунела в който се опитвахте да избягате. В този миг се влюбих във вас,имате коси като златистото слънце,очи като синьото небе,кожа мека,като коприна. Миришете на пролетни цветя и правите замъка по светъл,върнахте радостта в замъка.
Продължавах да и обяснявам:
-Знам,че се дразните или искате да погледна към друга жена но от сватбата не съм бил с нито една жена,би било то робиня или която и да е била друга жена. Защото вие сте пред очите ми. Не искам друга жена,друга господарка освен вие.
Повдигнах брадичката и:
-Ще ви пусна при родителите ви но дома ви е тук и бих желал да се върнете в дома си. Знам,че не го чувствате,като такъв но той е ваш дом. Аз няма да се отрека,да ви върна или да ви пусна. Просто любезно ви моля да се върнете.
Не исках да я заплашвам но се плашех:
-Но искам да ви стане ясно милейди,един варварин обича жена си до гроб,ако тя не се върне в дома си,той я търси до края на света,прегазвайки всичко и всеки. Ако не се върнете след 30 дена,ще вдигна цялата си войска и ще дойда да ви взема,но за жалост войската ми не е миролюбива,ще опожари селото ви. Не исках да ви плаша милейди но страха от това,че няма да се върнете е много по-голям.

-Не искам да ви нараня,за нищо на света но прекалено много ви обичам милейди,и ако дръзнете да разбиете доверието и сърцето ми,знам какво ще се случи и то е да ви върна на сила. Найстина него желая но знам,че ще обезумея...
Погалих бузата и лицето и,целунах я нежно,очте ми показваха топлина,любов и обич:
-Добре милейди,30 и 7 дни в който да се върнете.
Отново я целунах и завих с одеялото,защото почна да става студено. Рано или късно се надявах да ме обикне да прогони мисълта за онзи принц,а колко пъти ми се искаше да го намеря и да го убия,но тогава нямаше да ми прости.

-Забравих да ти кажа,че можеш да отидеш на сватбата на принц Робърт,той също ,ще се жени за някаква графиня.
Не исках да и го казвам,но исках да и бъде ясно,че принца вече я бе заместил и нямаше дори как при него да избяга.
-Ако желаеш!
Затворих очи,като я погалих по косата:
-Дано боговете са благосклони и му дълъг и щастлив брак.
Отново казах което ми напомни за нещо:
-Впрочем като се приберете,ще се венчаем по обичайте на мойте богове.

Нямаше да и кажа истината,щях да я оставя сама да я разбере. Така или иначе мислеше,че я лъжа. Хванах я за ръката и казах:
-Само знай те,че аз съм единствения който ви обича и ще ви чака тук. Колкото и време да отнеме.
***
Седмицата мина,тя не дойде в покойте,не я и насилвах,бе разстроена,прекарваше повече със смейството си. Аз тренирах с момчетата,за да губя време.
Дойде деня в който трябваше да я изпратя. Багажа бе натоварен,а тя бе готова да замине. Излязох само на вратата,като бях застанал гордо и я гледах как си тръгва,така или иначе,щеше да се върне.Ако иска или не иска.

Айя сресваше косите на господарката си с едно красиво гребенче,като я гледаше в огледалото,тя бе щастлива да е отново в двора и да служи на принцесата.
-Господарке,вие сте красива сигурна съм,че той е щастлив да е с вас.
Но господарката и искаше отговорите:
-Не искам да се ядосвате,господарке била съм с господаря но никога повече няма да бъда,не искам думите ми да ви разстроят.
Господарката я успокой:
-Господарът знае много неща и той може да ви научи,стига да го провокирате за това. За него,ще е удоволствие,ако той или вие се събличате пред него. Това е все едно да отвориш,съркофаг със съкровище,заключено с много катинари.
Продължаваше да я сресва:
-Изкапете се с него във ваната,изкапете го вие.
Продължаваше да и обяснява:
-Не му се давайте лесно,предизвиквайте го,провокирайте страстта му.

Айя се усмихна започна да сплита косите на принццесата:
-Господаря,ще бъде безкрайно щастлив с вас,защото питате такива неща,обикновено жените не питат това,защото смятат,че мъжете водят всичко. Но най-голямата сила на една жена е леглото. Навън той е господар дори и на вас принцесо,управлява с желязна ръка,но пристъпи ли в брачното ложе,там е вашето поле и вие сте господарката. С нежната си ръка и ловкия ум,можете да постигнете всичко и той ще ви го даде.
Може да беше робиня но далеч не бе глупава и знаеше до къде се простира женската сила.
-Не е задължително принцесо винаги той да е отгоре,той може да го обича но,ще се почувства странно хубаво,ако вие сте над него. Движете изкусно кръстчето си,по вълните на удоволствието. Не го изпускайте от поглед,любете се не само с тялото си но и с очите,с душата си. Не бързайте да му дадете облекчение,накарайте го да почака. Контролирайте всичко.
Сложи плитката от едната страна на рамото и:
-И принцесо няма само една позиция за любене,виждали ли сте някога как го правят животните,това е толкова първично но въпреки това носи ужасна наслада. А,някой казват,че от тази позиция се зачеват момчета.
Премести се и въпреки,че бе права и скръстила ръце пред нея:
-Принца обича да го докосват. Докосва ли ли сте мъжествеността му...
Тя видя,че се засвамва,протегна ръка и погали бузите и:
-Не се срамувайте,всичко ще си остане между нас принцесо. Аз,не съм като другите робини,вярна съм на господарите си,до гроб. Бих направила всичко,за да бъде моята господарка щастлива.
Усмихна и се,не усетно обаче робинята докосна корема си,явно бе беремена и носеше детето на брата на принца и тя имаше своята тайна. Въпреки това се усмихна и каза:
-Докоснете принца доставете му наслада,разучете го,питайте го дали му харесва и как би му харесало. А,ако не ви се стори гадно,може да го докоснете с устните си. Повярвайте ми няма да може да ви устой,а и той може да ви върне жеста.

-Господарке не ви е нужно да знаете,какво ми се е случило. Знам,че не ви бе приятно,да съм около господаря,не ви виня нито за миг. Мога да ви уверя,че детето не е на господаря.
Не и на този на другия може би но тя нямаше да го признае,защото най-вероятно щяха да убият бебето и,то бе заплаха за мястото на принца и на неговото дете. А,брат му бе много строг,така се случваше на всички деца. Все пак тя се усмихна,тогава донесоха красива бяла рокля,от коприна и със слатни бродерии. Както и цветен венец:
-Трябва да ви подготвя принцесо.
Облече я в красивата рокля и сложи венци в косите и.
-Не се бойте принцесо,ритуала е красив,божествен!
Бе красива,след това я поведе към двора,а там имаше много хора,бе направен цветен навес,а под него главния шаман. Държащ огромен златен бокал,а до него стоеше и принца,който също на главата си имаше венец,бе усмихнат,дори невероятно щастлив.
-Не се бойте принцесо,и запоменте вие сте господарка и вече сте жена.