Имението "Милер"

Сделката не мина по плана ми ,тъпите чалми ,си позволиха да открият огън ,затрихме ги всички ,но не без поражения Джозепе и Марко ,загинаха,стана истинска касапница ,бях като обезумял .Хвърлих се в боя само с нож и сечах наред.Тъй като куршумите бързо ми смършиха,бях като терминатор,нещастниците падаха ,като зрели круши.Но един куршум рекошира и се заби в рамото ми ,не засегна нищо ,но съсипа ,любимата ми блуза .Прибрах се целия кървящ,гледах да вляза ,безшумно ,за да се измия преди да ме е видяла Адриана.Влязох направо в банята ,куршумът се виждаше,за това го издърпах ,но мамка му ,кръвта шурна и изцапа всичко ,запсувах.

Не знам как влезе без да го усетя и отиде в банята , започна да псува. Отидох при него и видях раната , бяха го улучили.
- О , Господи - погледнах я отново и отидох да взема аптечката , бях се понаучила това онова , от майка ми. Промих раната на рамото му , след което я заших. Този път не беше сериозно , но какво щеше да стане следващият ?

Адрина влезе ,от това се страхувах.
- Само дразкотина е мила,нищо ми няма-усмихнах ѝ се ,но тя запази хладнокръвие и ме почисти и превърза.Дръпнах я към мен ,макар,че движението опъна раната ми и да болеше нямаше ,да ме откаже от това да си я гушна.Целунах я и за първи път се замислих,за жените ,които днес няма ,да могат да целунат любимите си.
- Но загубихме двама приятели-казах и я погледнах.
- Всичко се обърка.-казах гневно ,но този гняв не бе към нея ,не тя беше моето слънце и аз исках,силно, да я притискам до сърцето си ,дори да поплача на рамото ѝ,нищо че мъжете не плачеха.Аз не се срамувах ,загубих момчета ,които бяха като мои братя и ме болеше.

Прегърнах го и започнах да го галя по гърба , беше загубил своите приятели , можех да си представя колко го болеше. Ами ако следващият път беше той ? Но нямаше да започвам тази тема , знаех че обичаше работата си.
- Съжалявам много за приятелите ти , но сигурно онези са си платили за онова , което са направили. Ела да си легнем.

Прегърнах я и се оставих да ме отведе в леглото,бях толкова уморен.Но когато беше до мен ,сякаш и това изчезваше.
- Обичам те ,скъпа,не се тревожи за мен ,а и съм толкова голям гадняр,че Господ не ме иска при него-засмях се.
- За това ме оставя жив ,всеки път-шегувах се,но погледнах към небето и казах "Благодаря" .Не знаех още колко време ми е отредено ,но колкото и да беше бях благодарен ,че я срещнах ,че ме обича,както аз нея и че ще бъде моя съпруга.Целунах и я гушнах , заспах.

- И аз теб скъпи и се надявам да си прав и всеки следващ път да се пребираш вкъщо. - легнахме и го прегърнах , той заспа , а аз продължих да го гледам. Имаше голям късмет , че всеки път се връщаше и не беше пострадал толкова сериозно , но докога щеше да трае този късмет ? Човек не беше хубаво да изпробава късмета си , а той точно това правеше. Имахме пари , имахме всичко. След време и аз заспах.

Събудих се,рамото ме болеше ,но пък си беше нормално,все пак бях прострелян.Адриана още спеше,гушната в мен.Погалих я нежно,така че да не я събудя.Замислих се за вчерашната случка,как можеше аз да съм един от мъртъвците и за нищо,друго не бих съжалявал,освен за това ,че ще бъда далеч от нея.Тя се беше превърнала, в мой наркотик,но не беше срам,да си призная,че съм пристрастен. Наблюдавах я толкова красива ,спеше сладко ,не исках,да я боли,за мен.Беше показала, хладнокръвие ,но дали щеше да свикне,с този начин на живот.Друг не можех,да и предложа.,бях длъжен ,да продължа семейния бизнес ,а и ми носеше удоволствие.

Когато се събудих Себастиън вече беше буден. Целунах го и се усмихнах.
- Как си ? Ще се измия и ще направя закуска , ти си полежи. - целунах го отново , набързо се изкъпах , преоблякох се и отидох да направя закуска , щях да се грижа за него , исках да се оправи максимално бързо. След като направих закуската , налях му и сок и занесох подноса при него на леглото.

Беше невероятно мил жест.
- Не съм болен мило -казах ,но тя настоя и останах да полежа,като донесе,закуската ,се усмихнах,беше невероятна.Дръпнах я към мен и я целунах ,след което закусихме отново всичко,беше невероятно вкусно,тя отнесе подноса и се върна при мен ,съборих я на леглото и се качих върх унея.
- Чувствам се отлично -казах палаво и я целунах така,че тя потрепери.

След като закусихме аз отнесох потноса и се върнах при него , той ме събори на леглото и за качи върху мен , отвърнах на целувката му със същта страст , която той беше вложил в своята.
- Да , но все пак трябва да внимаваме да не се разкъсат шефовете , не искам да ти стане нещо - погалих го леко.

- Скъпа моя- минах с пръсти през косите и`
- Не се притеснявай за мен ,добре съм,а като се отворят шевовете ,ще ме зашиеш пак-засмях се,но тя ме погледна лошо.
- Е мога и сам,но толкова те искам,че чак ме боли,ти не ме ли желаеш ,ако е така кажи ,мога да си играя и сам ?-Подразних я.
- Но с теб ,ми е по-хубаво -усмихнах се и я целунах нежно.

Засмях се и го погледнах , започнах да го целувам.
- Едва ли сам ще ти е толкова интересно. - внимавах движенията ни да са по-леки , за да не му се отвори раната , не исках пак да го шия и да го боли.

- Защо не ми покажеш,какво мога,да изгубя-казах ласкаво,като се заиграх с пръсти по кожата и`,която беше толкова гладка и нежна.Докоснах я с устни,тя цялата потрепери.Можех да съм див и страстен,но с нея можех и исках,да съм нежен,сякаш щях да я нараня,ако я докосна по-грубо.Върнах се на сладките и` устни и леко я гризнах.

Засмях се и отново започнах да целувам тялото му , както и той моето , толкова приятно ми беше в ръцете му. Не исках никога да се отделям от него , да е далеч от мен , толкова много ми липсваше , понякога дори и като беше тук.

Чувствах сладките и` устни ,по цялото си тяло,бързо дрехите ни излязоха от играта ,дори прекалено бързо.Но идваше,един период ,в който страстта ни ставаше сляпа.Върнах и всяка целувка и и` ,дадох още много.Вдигнах я и я сложих в скута си ,но без да и`прониквам,просто се наслаждавах ,на това кожата и да е опраня,до моята ,без преградите, които ни бяха дрехите.Галех нежно гърбът и` и устните ми минаха по вратът и се насочиха към гърдите и`.

Обичах да усещах докосванята му и устните му по цялото си тяло , да усещам тръпките и как цялото ми тяло настръхва , дори и от леките му докосвания. Още първият път щом го видях разбрах , че го обичам , знаех че той ще е единственият.

Очите и`,почерняха от сраст ,погледа и` ,се замъгли.Вече нямаше търпение,размърда бедрата си ,за да ми даде знак,че не издържа,но никога нямаше,да го каже,че ме иска.Въпреки,че като веднъж ,като я разпалех,ставаше дива и ме побъркваше. Надигнах я леко ,за да и`проникна ,тя изстена,като влизах.Но тази поза,носеше невероято удоволствие и на двама ни, задвижих се бързо ,както тя го обичаше и я накарах ,да крещи името ми.

Изстенах , когато той проникна в мен , толкова много го желаех , леките игрички понякога бяха хубави , но с желанието , което имах в момента бяха дразнещи. Започнах да крещях името му и се движех заедно с него , цялото ми тяло беше настръхнало от удоволствие.

Сладката ми нимфетка ,беше затворила очите си и максимално се наслаждаваше. Обърнах я под мен ,за да имам повече поле на дейсттвие .Движех, се толкова диво ,че тя не спирашеда стене ,усещах я как цялата пулсираше,това ме подлудяваше.Не можех,да издържам,но задържах,своето удоволствие,докато тя не получи нейното.Отпуснах се върху нея,но се усетиn ,че и тежах ,излязох и я гушнах,нежно галех кожата и`.
- Ади искаш ли ,да си имаме дете ?-Едва ли беше най-подходящия,момент ,но го бях мислел много,знаех ,че тя е още е млада и едва ли и се заробваше с дете,но щях,да и` помагам.

Беше прекрасно като всеки път , накрая цялото ми тяло продължаваше да трепери от удволствие. Той легна до мен и ме прегърна , останах очудена от въпроса му, но ако щях да имам дете щеше да е от него.
- Да , ще е хубаво - усмихнах се и го погледнах , но тогава какво щеше да стане с кариерата ми ? Едно дете щеше да развали фигурата ми , но щеше да е още едн повод да накарам Себастиън да поспре малко със сделките.

Тя ,каза че би било хубаво,но не беше напълно готова, знаех го.
- Хей мила ,никой ,не е казал веднага,говоря ,за вбъдеще и все пак ,трябва да си подготвена,защото ,за втори път свършвам в теб,така ,ме убезомяваш.-Усмихнах се и я целунах.
- Няма от какво да се страхуваш ,ти би била страхотна майка ,а и няма да си сама,винаги ще съм до теб и ще ти помагам.Ще будувам, ще го храня, преобувам и къпя.-Бях се размечтал.Не знаех,дали и аз съм готов ,да бъда баща,но едно беше сигурно исках,да създам здраво семейство с моето цвете,а едно дете си беше естествено продължение ,на това.Макар,че с моята работа ,си беше сложно.

Погледнах го и се усмихнах леко.
- Да ще е хубаво да имаме дете , аз не се притеснявам за това какви родители ще сме , с времето ще свикнем и ще опитаме да сме най-добрите , но с работа като твоята ,а и моята , какво ще стане с кариерата ми , ами ако на теб ти се случи нещо ?

- Не се тревожи ,за това мила и да прекъснеш,за година ,две ,ти си върха,няма коя да те измести.Аз никога няма да те спра в къщи ,да гледаш само бебета и да се сбогуваш с мечтата си.А колкото ако се случи нещо с мен.Всичко ,мое се прехвърля ,на теб,ще си подсигурена, до края на живота си и ти и детето.-Усмихнах се ,когато видях в очите и сълзи,ги изпих с устни.
- Не плачи ,добър съм и все се измъквам.Имам много хора,зад гърба ми,които ме пазят.-помилвах я,за да се успокои.

- Да казваш , че много хората ти пазят гърба и няма нищо да ти се случи , но дори и ти самият не знаеш какво може да стане , аз не искам да те спра , ще приема всичко и го знаеш. Убедена съм , че и онези момчета ги пазеха хора , но те починаха нали , ти не би оставил приятелите си да умрат , но всичко се случва , какво ще правя аз тогава ? А ако имаме дете , какво ще прави то ?

Наведох глава ,без да я поглеждам,беше права.
- Знаеш,че не мога да се откажа,не е толкова лесно ,от този бизнес излизаш ,само напред с краката-звучеше гадно ,но беше самата истина и беше хубаво ,да го знае,че не приличаше на нейната работа,нито на която и да е друга.

» Имението на Сирони
» Имението на сем. Кларк
» Имението на Висше стоящите