Имението "Милер"

Заглавие: Имението "Милер" Сря Мар 16, 2011 9:01 am

Имението "Милер"

Къщата е в стар ренесансов стил ,близо до брега на морето и разкрива прекрасна гледка към морската шир.Тя е обзаведена в пълен лукс и е непревземаема крепост ,денонощно охранявана от най-добрите снайперисти,никой не може,да припари,на повече от 100 метра,без покана от собственика.Разполага с огромен двор,в който се помещават конна база,тенис корд ,голф игрище и множество басейни и места за релакс,в кически ,екзотични градини.

След като си тръгнахме от ресторанта,заведох Адриана у нас.
- Време е да се пренесеш при мен -усминхах и` се ,въпреки,че бяхме заедно ,толкова години,живеехе разделени,но сега щеше,да бъде моя съпруга и си я исках при мен.Гушнах я и я вдигнах на ръце , преведох я , през прага,не бяхме още женени,но тя вече беше спопанката на домът ми.Качих я в спалнята и я положих ,на леглото.
- Може да поспиш,ако си уморена съкровище-Аз също легнах до нея и я целунах,загледах се в очите и` ,които приличаха на сапфири,с тази невероятна смесица,на синьо и зелено.

Отидохме до имението му , в което бяхме идвали толкова много пъти, познавах всичко толкова добре.
- Ще се принеса - усмихнах се и той ме заведе в спалнята. Легнахме на леглото , предполагах и двамата бяхме уморени от пътя. Просто кимнах й го прегърнах , по-добре беше така , засега. Не трябваше да разбира за някой станали неща. Затворих очи.

Наслаждавах се на топлината ѝ ,до моето тяло,нежно я гушнах ,но преди ,това се освободих от панталона и ризата, исках,да я почувствам,че е до мен,толкова сладка и толкова моя.Притисках я нежно ,а тя беше затворила очите си,опитах се да заспя и аз ,но съм не ме ловеше,беше толкова близо и я исках ,до лудост.Захапах леко вратлето ѝ и спуснах езикът си.

Нямаше да издържим толкова време без да сме двамата , но имах чувството , че ако започнем да правим нещо , ще ми напомни за онзи момент и ще се издам. Усетих езика му по врата си , обърнах се и го целунах по устните , после започнах да го целувам по тялото.

Въпреки умората си ,моето момиче ,ми отвърна срастно.Хванах и я дигнах поставих я върху,себе си ,знаех,колко обича ,тя да контролира.Усещах устните ѝ по всяко кътче от тялото ми и щях ,да полудея.След като я оставих ,да ме нацелува,я объранах под себе си.Тя потрепери,спомних си първият ни път заедно ,нейният истински първи път , пак така трепереше,но не беше страх ,а очакване.Сега беше същото и винаги беше така,тя очакваше мигът ,в който ще я покоря и отведа в рая,но аз не бързах,исках,да ѝ се насладя,толкова ми беше липсвала.Имаше най-нежната кожа,като розов лист,никоя друга жена ,не можеше,да се сравни с нея,за това въпреки,разстоянието и времето ,тя беше винаги в мислите ми,дори не можех,да погледна друга.

Толкова ми беше липсвал , но същевременно не исках да си спомням онзи момент. Продължих да го целувам по цялото тяло. Обърна ме под него , треперех , всеки път беше всякаш ни е първо заедно , толкова много го обичах , той беше всичко за мен , беше ми трудно , че крия някой неща от него.

Гледах я в очите и я целувах ,не бързах исках,да ѝ доставя максимална наслада,макар,че вече изгарях ,за нея .Бях се научил ,да се контролирам.Галех нежно скулите ѝ ,косите ѝ,ръцете ми минаваха нежно по тялото ѝ.След тях и устните ,щях ,да я убезумя,за да ми изкрещи ,как ме желае.Но не бързах ,щях,да го направя бавно ,тя беше още ,с бельото си ,свалих го бавно,щях ,да я даря ,с цялата нежност,на която бях способен,но само към нея.

Галеше ме нежно , ръцете му минаваха през цялото ми тяло.Аз също отвръщах на ласките му , устните му ми бяха липсвали толкова много , радвах се на тези моменти , в които сме само аз и той и нищо друго.Повечето не биха предположили на какво е способен той , но само аз го познавах такъв , какъвто е.

Исках ,да я помъча още,но не можех ,щях ,да се пръсна ,а не исках,да свърша ,без нея.Нагласих си я ,вече бе мокра и готова ,да бъде моя.Проникнах и нежно и внимателно,въпреки,цялата насъбрана страст в мен.Тя се изви,като дъга ,да не я беше заболяло ?Претеснен погледнах очите ѝ,но не нямаше болка в тях ,а само удоволствие.Задвижих се леко в началото и постепено,ускорих темпото,докато накрая ,изгубих контрол ,над тялото си...

Когато той проникна в мен цялата се разтреперих от удоволствие , задвиже се в мен , а аз стенех името му , беше толкова хубаво , всеки път с него , всеки път ме караше да се чувствам всякаш съм в рая , караше тялото ми да трепери и да се извива от удоволствие.

Чувствах я и направо летях,с моето прекрасно момиче,така идеално си пасвахме,че сякаш,бяхме създадени един за друг.Дори телата ни се напасваха невероятно.Тя стенеше ,аз също,колко ѝ е хубаво ,можех,да видя в очите ѝ.Цялата искреше,стенанията и на двама ни ,се превърнаха, във викове.Тя свърши ,малко след нея и аз.Но не я пуснах притиснах я до себе си ,друг път гледах,да не свършвам в нея,но сега и да забременее,щеше да е хубаво,тя беше моята бъдеща съпруга и просто не можех,да я пусна.Целувах сладките ѝ устни подпухнали ,от невъздържаните ми целувки и галех лицето ѝ.
- Обичам те съкровище ,повече от живота си.

След като свършихме , останахме така дълго време. Той галеше лицето ми , а аз го гледах.
- И аз теб - усмихнах се и го целунах леко , след което се обърнах с гръб към него , тази вечер ме беше накарал да забравя , за това което стана , но как можех да си простя , че крия от него.

Тя беше прекалено уморена ,а аз я доизтощих,тя се обърна ,а аз я гушнах.Заспах щастлив,на сутринта се събудих пръв и станах,за да ѝ направя закуска,имаше кой да го направи ,но аз държах,аз да сготвя,на своето съкровище.За жалост можех,само бъркани яйца,но се надявах,да ѝ харесат.Откъснах и една роза от градината и поднесох в леглото.Целунах я ,като се размърда.

Събудих се от целувката му , беше донесъл й закуска , отново ме изненада приятно. Толкова беше различен и добър с мен , а аз не отговарях на това , което той прави.
- Добро утро. - усмихнах се и отново го целунах.

Адриана ,отвори очи и беше ,много сладка ,разрошена от съня,нямаше как да ѝ устоя и пак я целунах.
- Добро да е ,направих ти закуска-казах притеснено
- Дано да ти хареса,само това умея.-Не беше лесно и да науча това ,винаги съм имал прислуга,която се грижеше,за всичко,но точно сега исках,аз да се погрежа,за моята жена.

Беше дори и готвил ? Имах чувството , че откакто бяхме заедно съвсем се беше променил и то зареди мен. Обичаше ме повече дори от колкото аз го обичах. Започнах да ям и да давам и на него.
- Стархотно е. Дори ставаш и за готвач - усмихнах се.

- А не мила ,друго не умия,плюс това имам вече достатъчно таланти-разсмях се.
- Това прозвуча,много самодоволно.-Гледах лицето ѝ,то сияеше,когато беше с мен .Беше толкова нереално красива,че не можех,само да я гледам,отново я целунах и прегърнах.
- Мисли ли ,кои места искаш ,да посетим,при нашето пътешествие ?-усмихнах се.

Засмях се и го погледнах. Отново го целунах и продължих да го гледам.
- Не знам , ходили сме навсякъде , няма значение за мен , стига да сме заедно. - след малко телефонът ми извъня , беше смс и пак от онзи , Себастиън не трябваше да го вижда щеше да му стане ясно , а и ако видеше другите смс. Можеше да си помисли нещо , което не е така. Не знам как беше намерил номерът ми , бях го сменяла два пъти , но той отново го намираше.

Целувките ѝ бяха сладки ,можех ,да пия устните ѝ цял живот.Докато ме даряваше с нежността си ,телефонът и зъвнна,тя го погледна после продължи,да ме целува,но беше по-различно.Беше се стегнала и сякаш новините ,не бяха добри.
- Какво има мила ,знаеш,че можеш,да ми споделиш всичко.Нещо лошо ли ?

Можех да му споделя всичко , но това нещо не се споделяше лесно. Как да му кажа ? Бях премълчала толкова време. Трябваше да му кажа същата вечер , когат онзи ме изнасили , но така и не събрах смелост. Просто го погледнах и погалих лицето му.
- Не , не се притеснявай - целунах го и прибрах телефона си в шкафа.

Криеше ,нещо в това бях сигурен,никога,до сега,не се е държала,така.Но нямаше,да я питам,ако не искаше,да говори.Така или иначе,щях,да разбера.Държеше,се подозрително и скри телефона си ,защо не искаше,да го видя ? Да не би да бе съобщение,от друг мъж.Ревността ме загложди, стараех се ,да не я ревнувам,защото професията и` беше такава ,а моята ревност,можеше,да убива ,съвсем буквално.Но нима ,бе възможно,да се срещаше с друг и да твърдеше,в очите,че ме обича и да приеме предложението ми за брак. Не моята Адриана,не беше способна,на това.Но каквото и да е ,щях,да разбера.Нищо не оставаше,скрито,дълго време,от един Милер.Имах си начини,за всичко.
- Може да се изкъпеш,докато ,аз разчистя тук ,после ще се присъединя-целунах я леко.

Вече нещата започваха да излизат от контрол , той щеше да започва да се съмнява и да си помисли какво ли не. Но аз не можех да кажа нищо , не можех да направя нищо. Не можех да призная , че друг мъж е бил с мен , дори не по мое желание. Просто кимнах и отидох в банята , съблякох се и започнах да се къпя.

Тя влезе ,сега беше моента,отворих чекмеджето и взех телефона и`,почувствах се ,гузен ,че се съмнявам в нея,че го правя по този начин,но трябваше,да знам.Очаквах всичко и въпреки това ми стана неприятно,на дисплея светна името Фернандо Верона,познавах го ,беше един от по-нисшите мафиотски касти.Поне да ме беше сменила,с някой по-добър. Зачетох се в съобщението ,което гласеше.
"Липсвам ли ти кукличке,защото ти, на мен много и ако не искаш,гаджето ти да разбере ,за нас,ела довечера на нащто място. "Хвърлих гневен телефона,как се осмеляваше,да я заплашва и защо точно с него,знаеше,че не го понасям.Изчаках я да излезе от банята,като прибрах телефонът и` на мястото.
- Имаш ли ,да ми казваш нещо ?-попитах я директно,като я гледах в очите.

Чаках го , но той не дойде както каза. Излязох от банята и той ми поиска обяснение , сигурно беше видял измислените смс , който онзи ми пишеше. Бях го виждала само онази вечер и вечерите , които ме преследваше и се опитах да избягам от него. За какво ли ме мислеше Себастиън , какво ли си беше помислил.
- Не е това , което си мислиш , ако си прочел смсите - погледнах го и наведох глава надолу.

» Имението на Сирони
» Имението на сем. Кларк
» Имението на Висше стоящите