Паркът "Буен Ретиро"

Не знаех ,какво стана ,бях почти стигнал в тъмното ,до този който говореше ,когато лампите ,светнаха бях още на колене.Изправих се видяш Шилер и разбрах ,че Адриана се е намесила.Но тогава изведнъж един я хвана.Не мислех,скочих срещу него ,той стреля,но не ме улучи ,бях бърз,като нападаща кобра и също толкова смъртоносен.Повалих го на земята и започнах ,да го налагам,а Ади изтича и прегърна баща си.Всичко беше наред ,успях ,да я спася ,макар,да осъзнавах,колко точно безрасъдна беше ,тази моя постъпка.Продължих да го налагам.
- Как смееш ,да заплашваш съпругата ми ?-Крещях ,бях полудял.

Себастиан успя да ме спаси , нападна онзи и започнаха да се бият , не исках нещо да му се случи , хората на баща ми ги разтърваха , не знам какво щяха да правят с онези , но не ми и интересуваше. Отидох при Себастиан и го прегърнах силно.

Обгърнах с ръце Адриана.
- Добре ли си мила ?-Притисках я силно ,не знаех ,какво щях,да правя ,ако се беш еслучило нещо с нея или бебето.
- Всичко е наред вече.-Галех косата ѝ нежно.
- Тук съм в безопастност си.-Погледнах нагоре и погледа ми се засече,с този на Шилер,който ми кимна одобрително ,сякаш беше харесал,постъпката ми ,колкото и безрасъдна да беше ,този път бях успял.

- Да , добре съм. - погледнах го и все още го прегръща , огледах го , не знаех дали онзи е успял да му нанесе някакви щети.
- А ти добре ли ? - не знам какво щях да правя и колко виновна щях да се чувствам , ако онзи го беше прострелял.
- Ако искаш вече да си тръгваме оттук.

- Да добре мила ,но мисля,че баща ти ще иска ,да се увери,че си добре.Като гледам и лекар си води ,да види,дали всичко с наследника му е наред-засмях се леко,не подигравателно.Разбирах тревогата му ,защото тя беше обзела и мен и за двама ни Адриана и бебето ѝ ,бяха най-скъпото нещо на света.

- Няма нужда от лекар. - усмихнах се , отидох й поговорих с баща ми , за да го уверя , че всичко е наред , че аз и бебето сме добре. Но аз все още се чудих , защо той ни следи ? Толкова ли ни нямаше доверие ? Отидох до Себастиан и го хванах за ръката.
- Хайде да си тръгваме.

Хванах Ади и я заведох вкъщи ,сложих я да си легне ,а аз отидох и пресуших ,една бутилка с уиски ,преди да се върна,тя вече спеше.Бях много пиян ,за това се отпуснах назад .Но сънят не ме ловеше,за това станах и излязох ей така както си бях по боксерки ,гол до кръста.Тогава от някъде ми налетя някаква жена и започна да ме пипа и целува ,изблъсках я.
- Коя си ти и какво по дяволите си мислиш ,че правиш ?

Когато се събудих Себастиан го нямаше , беше късно вечерта , щях да отида да пия вода и отново да си легна , но гледката , която видях ме изненада , някаква жена го целуваше , беше на някакъв диван , беше хванала ръцете му. Побързах да си тръгна преди да се ме видяли , сигурно си имашер разумно обяснение , той не би ми изневерил , или поне така предполагах. Легнах на леглото и се завих , надявах се скоро да заспя.

- Аз господарю,простете ми ,не знам какво ми стана,но като видях съвършенното ви тяло ,толкова силно ви пожелах,че си загубих ума.-Каза бързо като картечница тя ,с което предизвика неистов смях в мен.
- А да съм те предизвикал с нещо ,да съм ти показал ,че те искам.
-Мм...не -каза тя ,като не спираше ,да ме гледа .Виждах ,че развързва халатът си и макар,че не я желаех ,не бях бил с Адриана ,от седмици и усетих ,че се надървям.
- Еми тогава ,какво правиш още тук ?-Но тя явно ме видя,защото се приближи и постави ръката си на мъжествеността ми .
- Нека ви облекча господарю,щом съпругата ви е неспособна.-каза ласкаво тя .Усетих ,как в мен се надига гняв,като нарече Адриана неспособна,побеснях.
- Разкарай се мръснице,докато още можеш!-гласът ми беше студен.
Хванах ръката ѝ и я избутах ,тя падна на земята.
- Махай се -изкрещях ,тя явно прецени ,че не съм в настроение ,след което си тръгна.Мразех се ,не не бях направил нищо ,но тялото ми реагира,на допира ѝ и сега бях адски възбуден.Влязох при Адриана ,но тя спеше.Легнах до нея ,но сънят не ме ловеше,по лицето ми започнаха ,за избиват капки пот.Прегърнах я,но от топлината и щях да се пръсна.

Когато се събудих Себастиан спеше , чудех се дали беше се стигнало до нещо повече снощи , станах и отидох в банята , пуснах водата и започнах да се къпя. Дори и да беше ми изневерил щях да му простя и го знаех.

Събудих се ,Ади не бе до мен ,но дочух водата и се отпуснах ,взимаше си душ .Толкова исках ,да отида при нея ,да я взема на ръце и любя,докато не пресъхнат телата и на двама ни.Но не можех ,тя носеше моето дете и трябваше ,д асъм внимателен .за това подтиснах дивия порив и я изчаках да излезе.Но още щом ,влезе в стаята ,цялата мокра,покрита с една кърпа ,която не можеше да скрие до край изящните ѝ извивки ,издърпах я нежно ,но силно и я съборих под мен на леглото.
- Боже колко си красива ,любов моя -целунах я.

Изкъпах се и влязох в стаята при него , издърпа ме и ме събора на леглото. Дали се опитваше да промени вината си от снощата вечер или просто това беше в моят ум ? Дали го бях накарала да не ме желае вече и да бъде с друга жена ? Вместо да му отговоря го целунах страстно , обърнах го под мен и започнах да го целувам по цялото тяло.

Ади ,реши вместо да ми отговори ,да вземе контрола.Нямах нищо против,започнах да стена под страстните ѝ целувки.Не издържах вече ,толкова силно ,искахда ме целува,но исках ад я почувствам .Повдигнах я,кърпата падна и тя остана съвсем гола.
- Толкова искам ,да ти върна всяка целувка ,но мила моя ,толкова те желая ,че не мога.Проникнах в нея и сякаш отново се озовах в рая.В моята Адриана ,бе моят рай.Задвижих се възможно най-контролирано ,не исках да свърша преди нея ,а тялото ми вече лудо пулсираше.
- Обичам те ,о ,само , колко те обичам Ади.-Стенех името ѝ и нежно ,но диво хапех сладките ѝ устни.

Той проникна в мен и цялото ми тяло потрепери от удоволствие , устните ни не спираха да играят , с него правех най-невероятният секс , но се чудех какво е станало снощи ? Казваше и че ме обича , може би беше така , но съмненията и за угризенията му не се разминаха.

Любих я и успях да ѝ докарам ,зашеметяваш оргазъм ,при който ,тя извика и се изви,като стуна.Притиснах я силно ,сега можех ,най-после и аз да освободя тялото си .Продължих да я притискам,без да я пускам .
- Скъпа моя ...толкова ,те ....обичам ,...невероятна си.-казах накъсано,дишането ми щ ебеше затруднено ,нейното също ,но не се усмихваше,като друг път и сякаш нещо ѝ тежеше.
- Мила какво има ,къде сбърках ?

Краят беше върховен както винаги , цялото ми тяло пулсираше. Но въпросът му накрая ме очуди , как беше разбрал , че има нещо ? Усмихнах се и го целунах.
- Всичко е наред , беше невероятен.

- И все пак ,нещо те тревожи ,какво мила ? не съм те наранил ,нали ?-Беше ме страх ,че може да съм бил ,прекалено див ,въпреки ,че внимавах ,много.Гушнах я ,но я погледнах в очите ,нямаше ,да я оставя ,не и този път,докато ,не ми каже ,какво имаше.

Целунах го и го погледнах в очите.
- Не си ме наранил Себастиан , не се притеснявай. Нищо не ме тревожи и всичко е наред , няма от какво да се притесняваш. - усмихнах се и станах , за да се облека.

Криеше нещо от мен ,познавай я твърде ,добре,за да го разбера.
- Толкова ли е страшно Ади или просто ми нямаш доверие ? И не ми казвай,че нищо не те мъчи ,виждам го ,познавам те и знам,че сега ти е гадно от нещо.Така тормозиш,не само себе си ,а и бебето ни,кажи ми ,да се изясним.

Погледнах го и се направих , ч не го чувам. Нямаше какво да обяснявам , явно наистина е нямало нищо или просто се правеше че не разбирам. Облякох се и го погледнах.
- Искаш ли да се разходим ?

- Да искам ,но след като ми кажеш ,какво става Ади ,стига вече,не ме измъчвай.виждам,че ти тежи,защо не ми разкажеш и да ти олекне.-Хванах нежно ръцете ѝ и я погледнах право ,в очите.Тя отклони погледа си ,за това хванах главата ѝ и отново я погледнах .
- Кажи ми любов моя,не крий нищо от мен,моля те.

- Аз не крия нищо от теб Себастиан , просто наистина няма нищо , хайде да излезем и да забравим става ли ? Навън времето е хубаво , няма смисъл да прекарваме целият ден в спорове. - усмихнах се и го погледнах.

Вдигнах рамене.
- Понякога си такъв инат ,но нищо,за сега забравяме ,но аз ще разбера,какво има ,знаеш ,че винаги разбирам.-В гласът ми имаше доза заплаха,ако това ,което криеше нямаше да ми хареса.Вече си мислех,какво ли не ,дори ,че ми е изменила.Но ѝ угодих и излязохме в парка,на разходка.

- Да , ако имаш какво да разбираш. - погледнах го и излязохме навън , времето наистина беше хубаво , а и обстановката тук беше приятна , беше красиво , можех да се разхождам с часове тук.
- Ако не ти се разхожда може да правим нещо друго.

- Не Ади ,нека се поразходим-усмихнах ѝ се и я прегърнах.-Може би правех ,от мухата слон.Разхождахме се надолу,по пътеката и се радвах ,на хубавото време и на това ,че след толкова време ,най-сетне станахме истински мъж и жена.Не бяхме правили ,любов след брака и до сега не беше ,истински.Покрой мина момичето от снощи и ми се нахили ,като леко ми намигна.Намръщих се и даже скръцнах със зъби.