Паркът "Буен Ретиро"

Паркът "Буен Ретиро" Palacio_de_Cristal_lge

Паркът "Буен Ретиро" Cong-vien-parque-del-buen-retiro0

Паркът "Буен Ретиро" 3022033607_e32ec5e12b

Паркът Буен Ретиро или просто Ел Ретиро е най – големият в града. Площта му е 1,4кв.км и се намира в края на центъра на Мадрид. Той е изключителен, пълен с красиви скулптури и паметници. Ел Ретиро е една от основните забележителности в столицата на Испания. Разхождайки се из парка можете да видите кристалния замък, замъка на Веласкес или двореца Буен Ретиро. Интересна е розовата градина Росалида – там ще видите наистина много и различни розови храсти , измежду които се показва фонтана на падналия ангел. На алеята със статуите имате възможност да разгледате статуи на испански крале, които са изваяни в периода 1750 – 1753г.

Усмихнах се и хванах ръкатата и`,хеликоптерът спря,точно в градината и ни откара,в Мадрид,в един от значимите паркове,в града.Това беше уникално място,за което само бях чувал,за пръв път,не бях идвал до тук,но знаех,че ще и` хареса.Когато хеликоптера спря и ние слязохме ахнах,наистина, беше уникално място,точно както ми го бяха описали.
- Надявам се да ти хареса,аз наистина съм впечатлен.Уредих да останем,вместо на хотел,в един от дворците,които се намират тук ,в парка.Какво ще кажеш,били поживяла извесно,време,като принцеса ?-засмях се.

Мястото на което той ме заведе наистина беше прекрасно , за първи път идвах тук , а като видях реакцията му явно и той , беше толкова красиво.
- Как няма да ми хареса , тук е божествено. - целунах го и се усмихнах.
- Страхотно - усмихнах се и го прегърнах.

Радвах се,че и` харесва.
- Искаш ли,да се разходим има много забележителности,има езеро ,в което може да се повозим с лодка,има музеи,или си уморена и искаш,да се приберем,да си починеш-усмихнах се.
- За багажа,не се тревожи,вече го отнесоха,в двореца.

- Не , не съм уморена , нека се поразходим , тук ми изглежда наистина красиво , нямам търпение да видим всичко. - целунах го и го хванах за ръката , толкова обичах да съм с него , да се разхождаме и да забравяме за проблемите , а и той винаги знаеше как да ме изненада.

- Добре мила,щом не си уморена,тогава нека ти покажа,това уникално място.-Хванах нежно ръката и я целунах ,след което пред нас спря файтон ,качих я вътре.Разхотката с него ,беше много хубава,спряхме до езерото,с лодките.
- Да се повозим ?-усмихнах ѝ се.

Качихме се на един файтон , мястото наистина беше вълшебно , сякаш бях в приказка. Спряхме край езерото беше спокойно и тихо , всичко наоколо.
- Да - целунах го и се качихме на една от лодките , хванах ръката му.

Возихме се навътре в езерото и г ообиколихме почти цялото,а то беше толкова глолямо ,минахме покрай дворците и фонтана с плачещия ангел.Там Адриана поиска да слезем и отидохме да го видим от близо.След като отново се качихме и върнахме ,от там от където тръгнахме ,се запътихме към розовата градина,седнахме да ядем захарен памук.
- Толкова ми е хубаво с теб-целунах я нежно и я притиснах леко ,към себе си.

Обиколиме почти цялото езеро , минавахме на всякъде , разглеждах с голямо възхищение , всичко беше толкова величествено. При фонтана поисках да сляза , седнахме в розовата градина и започнахе да ядем захарен памук , колко ли щях да надебелея , ако продължавахме да ядем така. Прегърнах го.
- И на мен с теб , обичам те толкова много. - целунах го.

След като хапнахме ришех да заведа Адриана , да си почине ,настанихме се в стаята и легнах при нея ,на леглото.
- Почини си скъпа,че след три часа има Фламенко вечер и сме канени ,но ако си уморена или не ти се ходи,ще откажем ,няма проблем.-Усмихнах се и прокарах пръсти през косите ѝ.

След като се поразходихме , отидохме да си починем , легнахме на леглото и го прегърнах.
- Фламенко вечер ? Страхотно , непременно ще отидем. - усмихнах му се и го целунах , след което затворих очи.

Адриана заспа,но на мен не ми се спеше ,за това реших да се разходя.
- Писмо за вас сеньор Милер -каза някакъв мъж и ми подаде плик ,който беше адресиран до мен.Поех го от ръцете му и го отворих а вътре пишеше.
"Знам кой си ,остави я намира ,иначе ще се погрижа да изгниеш в затвора !"-Имаше и преснимана на ксерокс ФБР карта ,а на нея физиономията на оня нещастник Франк.Смачаках листа ,ама той не знаеше ,с кой се ебава.Мислеше ,че като ФБР е зад гъръбът му е защитен и може да ме заплашва ,както си поиска.Но аз не бях кой да е и щях да се погрижа да го разбере.Извадих мобилния си.
- Здрасти Тони имам една молба ,има едно ченге ,мисли си ,че може да ме заплашва.-чу се нистов смях.
- Да и аз така реагирах ,но все пак ми се ще да му дадем уроче ,пращам ти данните на имейла ,нека му счупат краката и се погрижи да разбере от кой е посланието !-Той даде някави нареждания.
- Да чудесно ,още довечера много добре-засмях се .След което затворих телефона и се върнах при Ади.Целунах я нежно.

Отворих очите се и също целунах Себастиан , изглеждаше ми някакъв щастлив , което беше хубаво.
- Стана ли вече време да тръгваме , мили ? - погледнах го , трябваше да се преоблека и гримирам.

- Имаш време спокойно -целунах я пак .
- Да видим какво аз ще облека ,мило с какво трябвада отида на подобен род мероприятие с костюм ?-засмях си нищо не разбирах,надявах се ,тя да ми помогне.
- За теб е лесно облечи някоя секси рокличка ,но после ми помогни ,да избера-засмях се.

- Няма значение , облечи каквото искаш , тениска и дънки например , едва ли някой там ще спазва каквото и да е било. - усмихнах се и го целунах , след което отидох да се гримирам и да се облека , щяхме да си прекараме страхотно.

Засмях се ,радвах се ,че не трябва,да обилчам костюм но все пак нямаше и да отида как да е ,обух черни дънки синя риза и черно сако.Знаех колко Адриана ,обича този мой небрежно спортен-елегантен стил.
- Аз съм готов ,каретата ще е ту точно в след ..-погледнах си часовника
- 15 минути -засмях ѝ се
- Ще те накарам,да се почувстваш истинска кралица -целунах я внимателно ,така ,че да не размажа червилото ѝ.

- Не се и съмнявам в това. - усмихнах се и също го целунах. Хванах ръката му и отидохме да чакаме. Тази вечер щеше да е страхотна , но имах чувството , че крие нещо , а и че нещо ще се случи. Надявах се всичко да е наред поне един път , в който излезем.

Каретата ,дойде и с Адриана, се качихме,подадох ѝ ръка и я въведох вътре.А седалките ,бяха покрити с мека покривка,та можеше да се почувства истинска кралица.Освен нея имаше и копринени пердетата,всичко беше в пълен лукс,сякаш бе карета,на знатна особа.Избрах именно този превоз ,за да и покажа,че за мен ,тя е кралица.Моята Кралица.Не след дълго пристигнахме ,тук вече беше пълно ,с много хора.

Когато отидохме на мястото вече имаше толкова много хора , слава богу че засега този път не разпознавах никой , който може да ни навреди с нещо. Целунах Себастиън , пуснаха някаква хубава песен.
- Да потанцуваме ? - усмихнах се.

Радвах се ,че на Ади ѝ хареса мястото и веднага пожела,да танцуваме.
- Нямам нищо против-засмях се и я хванах понесох я в танца .Фламенкото ми беше слабост и като ученик ,бях ходил на уроци,а от там бях участвал и в няколко състезания,за ужас на баща ми.Който се страхубаше ,че вместо да поема семейния бизнес ,ще стана танцьор.Завъртях я във вихъра,на танца,като гледах ,движенията да не са много рязки,но фламенкото си ,беше чувствен танц и усетих ,че се възбуждам.

Започнахме да танцуваме , той наистина танцуваше страхотно , бяхме в средата и всякаш нямаше никой друг.
- Танцуваш страхотно. - усмихнах се и го погледнах. Изведнъж тока в цялата зала спря , както и музиката , чух писък в далечината , хванах ръката на Иан.

Както си танцувахме осветлението и музиката угасна,чу се писък ,Адриана се вкопчи в мене.
- Не се страхувай ,тук съм,всичко е наред.-Казах и успокоително и с едната ръка я бях прегърна ,а с другата ,вече държах пистолета.Последна още един писък,после изтрел,бързо я наведох и ѝ казах,да стои долу.Тогава се чу.
- Всички да останат където са ,това е обир ! И без смелчаци ,въоръжени сме до зъби и не ни пука ,ще би избием всичките ,ако някой се осмели,да ни попречи,да вземем парите !-По дяволите ,нищо не виждах,не знаех колко са ,а не исках,да рискувам.Останах свит до нея ,ниско на земята ,без да изпускам нито нея,нито оръжието си.

Дойдоха някакви , които явно бяха обирджий , бях на земята и аз го бях прегърнала , цялата треперех от страх , страх ме беше да не го прострелят или да не би той да поеме инициативата и така да свърши убит. При мисълта настръхнах. Дано вземеха парите и се махнеха,корема ме заболя и се свих леко, само да можех да видя нещо тук , един от гласовете беше доста познат.

Адриана ,до мен ,затрепери,тя беше единственото нещо ,което ме спираше,да не проявя ,геройство,както го нарече този тип.Хванах по силно ръката ѝ,не можех,нищо да ѝ кажа,за да не привличам вниманието към нас ,целунах ръката ѝ безшумно.След което я пуснах и пропълзях ,щях ,само да погледна.

Себастиан започна да оглежда , аз се притесних за него , в тъмнината успях да напиша смс на баща ми , казах му мястото и че имахме нужда от помощ , знаеше че едва ли са глупости , търсих го рядко. След по-малко от 15 минути , хората му бяха тук , осветлението се включи и бяха приклещили онези , баща ми също беше там , явно следеше мен и Иан. Усетих как някой ме пидърпва и ме хваща.
- Ако не ни пуснете да излезем без да правите нищо ще я убия ! - усетих пистолет опрян до главата си , как разбраха че съм му дъщеря ? И как пак успях да оплескам нещата.

» Паркът