Къщата на Салваторе- 2 част

Опитвах се ,да го отблъсна,но сърцето ми не даваше,тялото ми също ме предаваше,беше се прилепило към неговото и му бе така ,уютно,че не искаше да се отделя.Още повече че чувствах страхът,му,да не го пусна,да не го отблъсна,как бих могла.Притиснах го по-силно до мен.
- Няма-казах тихо
- Мисля,че дългото време,разделени,научи и двама ни ,на ценен урок,но никога повече,не ме унижавай,защото ,ще си тръгна и никога няма да се върна!

- Няма обещавам ти , няма. - казах и леко започнах да милвам косата й. Времето без нея беше най-лошото в живота ми.
- Не мога да живея без теб , не мога да се справя , няма да повтарям грешки. Само остани.

Харесваха ми думите на Стефан
- Радвам се,че си го осъзнал-казах и долепих леко устните си до неговите.Но толкова дълго бях ,без него,че щом усетих топлината и мекота им,му се нахвърлих жадно да го целувам,ръцете ми го галеха и притискаха по-силно ,до тялото ми.Пуснах го ,след като усетих,че не мога да мисля.

Катрин започна да ме целува , след което се отдръпна , не я винях , явно вече не беше както преди , не беше правилно за нея. А и в момента се срамувах от себе си като стоях пред нея , бях мръсен , оцапан в кръв и приличах на жалко подобие на истинският аз.
- Ще отида да се изкъпя. Ти можеш да правиш каквото искаш , долу има няколко банки кръв ако си жадна. - казах и влязох да се къпя.

- Добре -казах и се усмихнах.Макар,че предпочитах,да съм под душа с него,виждах ,че той не го иска.За това отидох в кухнята,не ми се пиеше кръв,но бях забравила вкусът на кафето,за това си направих.Седнах да го пия и спомените ,ме връхлетяха,в тази къща имах толкова спомени,лошото бе ,че не всички бяха хубави.

Изкъпах се. Вкарах се горе долу във вид , за да не я отвръщавам или да й става гадно от мен , да ме мисли за жалък. Облякох се , но преди да сляза при нея изпих една банка кръв. Когато го направих отидох при нея и седнах.
- Какво правеше през всичкото това време ?

Пиех,още кафето си когато ме лъхна аромата на сапун,от Стефан,който вече бе чистичък.Зададе ми въпрос, какво да му кажа.
- Мисля,че вече ти разказах,бях на пътешествие до земята,но с тези сили,може да съм опасна за хората,за това се върнах в тъмния свят.Поживях малко в тъмното измерение,надявах се да го харесам,все пак това трябваше ,да е моя дом,но не беше,може би защото теб,те нямаше-погледнах го и се усмихнах леко.

- Значи си прекарала добре. - усмихнах се и я погледнах. Липсваше ми , всяка една частица от нея , дори и гласът й.
- Поразходила си се , видяла си различни светове , това е добре , явно просто ни е трябвало време.

- Да и все пак да се разделяме така,не беше хубаво,но се надявам,че си разбрал,какво си ми причинил.Много ме нарани Стефан-придърпах го.
- Давала съм ти много повод,да се съмняваш в мен и ти дори не си го забелязвал,защо,когато бях най-честна с теб,ти не ми повярва ?-Целунах нежно устните му и облегнах,глава на гърдите му.

Отвърнах на целувката й и я прегърнах , беше ми хубаво да е до мен , да галя косата й и да не се притеснявам от това , че може да е привидение и да изчезне.
- Защото ме беше страх отново да обичам и да изчезнеш , да ме оставиш или да избереш Деймън.

- Стефан...-погалих нежно лицето му
- Аз избрах,преди време и моя избор си ти,няма да се отметна.-прокарах пръстите си по очертанието му и докосването до кожата му,ми носеше успокоение,че бе тук,той не знаеше колко пъти се будех нощем,за да потърся топлината му и плачех дълго от липсата му.
- Деймън ,не е мъжът за мен,разбрах го ,когато направих своя избор,с него никога не съм изпитвала това,което с теб,сякаш имам тръпки в душата,когато ти ме целуваш,а с него нищо,просто целувка.

- Разбирам те , но ме разбери и ти. Страхът ми беше прекалено голям , сега осъзнавам грешките си , за които те моля да ми простиш. Но разбери и мен , застраховах се , за да не ми се случи отново същото нещо. - усмихнах се и я целунах.
- Но сега вече знам.

- Обещах ти нещо,Стефан,когато се върнах,че съм се променила и това наистина е така,да трябваше ми много време,за да разбера,че двама не могат да ми дават,щастието от което се нуждая,а само един от тях е способен ,ти-целунах го отново,като го задържах,до себе си ,не исках,да го пускам,от страх,да не се изпари,между пръстите ми.

- Знам Катрин и го виждам сега , когато се върна отнова , на теб вече ти пука и го осъзнах. - усмихнах се и целунах сладките й устни , дори само ароматът й ме караше да настръхвам.
- Вече не си ли жадна ? - погледнах я , защото аз бях отново.

- Не Стефан,като китсуне не се нуждая,от толкова много кръв,но и ти не би трябвало.Ела при мен ,нека аз те нахраня качествено.-Дръпнах го към мен,като го приканих ,да ме захапе.Моята кръв щеше да му даде сила и енергия,повече от всяка друга. А и аз обичах ,да си го храня,беше моето момче.

- Не - погледнах я и поклатих глава , целунах я нежно.
- Караницата ни преди започна така , като бях пил от твоята кръв. - отидох и си взех банка кръв от мазето , налях си в една чаша и отпих , усмихнах се.
- Обичам те.

- И аз те обичам-отвърнах му.
- Но не мисля,че моята кръв е причината.Просто и двамата бяхме много горди и извършихме хиляди глупости,заради това.Повече не искам да сме такива, готова съм да коленича в краката ти,защото те обичам,готова съм да се отрека от гордостта си,ти готов ли си ? Любовта е взаимни компромиси и постоянно,да се отказваш от себе си ,в името на другия.-усмихнах се ,от къде ,бях извадила тия философски разсъждения,сама не знаех,но беше време,да млъкна.

- Готов съм да се отрека от всичко , за да бъда с теб , Катрин. Готов съм да забравя всичко , за да продължим напред. - усмихнах се и я целунах отново.
- Разбрах грешките си и ще ги поправя , ще забравим всичко лошо.

- Това ми е достатъчно-усмихнах му се и отново го целунах.
- Мили ако не възразяваш ,ще отида да си легна не спя добре напоследък,но нямам нищо против,да дойдеш с мен-погледнах го.
- Даже ще се радвам-усмихнах се и тръгнах нагоре,към спалнята ни,надявах се да ме последва.Още щом влязох и видях стаята ,ми стана толкова мило,че почти се разплаках.

Отвърнах на целувката й.
- Разбира се , че не възразявам. - качихме се горе , целунах я.
- Вече сме заедно и всичко ще е наред. - усмихнах се , легнахме и я притиснах силно до себе си.

От топлината на тялото му,желанието се събуди в мен,но не знаех,дали той иска,за това го потиснах,полежахме малко така.Исках,да заспя,но не можех,усещах го,толкова близо и бе толкова горещ.
- Стефан...-казах тихо,но как да го продължа,за това замълчах, очаквайки,да не разбере,какво точно искам.

Усмихнах се. Започнах да я целувам по кожата , исках я толкова ми беше липсвала. Махнах блузата й и целувах гърдите й , обичах всяка част от тялото й. Ръцете ми шареха по други части от тялото й , свалих й панталона й. Устните ми продължиха да я целуват , задразних я с пръсти.

Той,сякаш прочете мислите ми или двамата сме си мислили,едно и също.Не можех вече да разсъждавам,над това,беше ми толкова хубаво,че щях,да откача,а още не бяхме започнали.но толкова дълго време,бяхме разделени и толкова ми липсваше ,че не можех да спра,да го целувам.Извивах се от неговите докосвания и нежно простенвах името му:
- Стефан...

Продължих да движа пръстите си в нея и да я целувам страстно навсякъде. Устните ми не се отлепяха от божественото й тяло и не оставяха никоя част незабелязана. Тя се извиваше под мен още от сега , как обичах да я дарявам с удоволствие. Липсваше ми това , липсваше ми тя.

Стефан,ме подлудяваше ,караше ,да не зная,на кой свят съм ,дразнеше ме и ме възбуждаше до крайност.Не издържах повече
- Искам те !-почти изкрещях-Не помнех ,някога да съм била чак толкова жадна,за докосванията му,но от както се бяхме разделили,много пъти се опитвах,но никога не можах да му изневеря,дори не бях целувала ,друг мъж,кой можеше да повярва,че това ще се случи,на Катрин Пиърс ?

» Къщата на Синфул
» Къщата на Салваторе
» Къщата на Мери