Водопадът на мъглите

- Знам мили-казах и докоснах с устни ,неговите но не беше целувка,а по-сокоро милувка.За да получи успокоението, от което се нуждаеше.Той пусна ръката ми и кръвта спря ,да тече.
- Надявам,се сега,да си по-добре.-Усмихнах се.Станах ,не знаех,какво ще се промени ,сега ,след ,като му бях разкрила,тези неща.Дали щеше да ме мрази ,по-малко и поне да се опита,да ме разбере.

Гледах я и се чудих какво да правя. Вече спокойно можех да й вярвам , но ако можеше да нагласи и това , което туко що ми показа ? Може би единствената истина беше това с детето. А дали тя искаше да види малко , от моите спомени ? Когато я търсих , когато Деймън чакаше да отвори гробницата , а аз се надвах и мислих , че Катрин е извън нея.
- Да по-добре съм - усмихнах се.

Погледнах го ,казваше,че е добре,но не изглеждаше така.
- Какво те мъчи Стефан ,може,да споделиш всичко с мен,ако мога,ще ти помогна.-усмихнах се и хванах нежно ръката му ,целунах я.Погалих нежно лицето му.
- Вече можеш,да ми се довериш или проблема е точно в това ,ти още не ми вярваш,погледнах надолу ,после върнх погледа си на очите му.

- Вярвам ти за някой неща. - погледнах я и въздъхнах. Тя не знаеше за някой случили се неща , а аз , аз не исках да ги разказвам , но тя можеше да ги види. Хванах ръцете й.
- Наднимни в съзнанието ми и ти можеш да видиш някой неща. Може би е добре да споделяме.

Радвах се ,че ми гласува,такова доверие,докоснах го и на свой ред получих множество картини.Всички скрити мисли и копнежи,не само негови ,но и на Деймън.Заболя ме ,само аз си знам,как ме заболя,разплаках се ,без да мога,да се спра,неудържимо.
- Само ако знаех...-казах ,докато още хлипах,но истината бе ,че и да знаех,какво можех,да сторя,трябваше,да се крия от Клаус и точно това правех,а така предпазвах и тях.

Не очаквах от Катрин да започне да плаче , очаквах да реагира всякак , но не така. Дали беше видяла какво стана с мен и Деймън или времето , когато при Шиничи ? Не разбирах. Прегърнах я.
- Всичко е минало , спокойно.

Когато почувствах топлината му се успокоих ,но въпреки ,че сълзите ми спряха,болката продължаваше.
- Видях ...всичко - казах,като думите ми се късаха,заради преживеният ужас.
- Как бих могла,да си простя,това ,което съм ви причинила ,на теб и на Деймън.-Той се опита,да ме успокои.
- Не , не е минало и някога ,няма да бъде.

- Съжалявам , въобще не знаех , че ще реагираш така , ако знаех просто нямаше да те моля да надникваш в миналото , съжалявам. А аз и Деймън отдавна го преживяхме. - усмихнах се леко и се загледах нанякъде , съжалявах за дето съм й показал това , но беше права , нямаше да е минало.

Той се притесняваше,за мен,избърсах очите си.
- Уж бях силно момиче,а какво стана-засмях се.
- Съжалявам ,че разтроих и тебе,но Благодаря ти ,предпочитах,да го зная,дори да няма ,как да променя миналато.Може така да се опитам,да те предпазя,за вбъдеще.- Прегърнах го отново.
- Докато съм наблизо,те няма да те доближат,хайде да си вървим,застояхме се прекалено дълго тук-казах и Излязох от водата,започнах,за се обличам.

- Спокойно всичко е наред , няма за какво да се притесняваме. А и аз сам ще успея да се опазя , не е нужно цял живот да има някой , който да ме защитава. - усмихнах се леко и също излязох с нея и започнах да се обличам. Докато съм тук , няма да те доближат , говореше за кицунетата. Тя имаше някакво минало с тях , трябваше да разбера какво.

» Водопадът в скалите