Водопадът на мъглите

Дълбоко навътре в планината е скрит "Водопадът на мъглите".Това е много красиво и мистично място .Тук може да се насладите на невероятна гледка , необезпокоявани от никого.

Имаше много красиви места ,в този свят и едно от тях ,беше невероятният водопад на мъглите,за който бях чувала,доведох Стефан точно тук ,за да останем на саме, хем да си поговорим ,хем да се насладим ,на красивата гледка.Слънцето отдавна се , беше скрило и правеше,това място ,още по-невероятно ,огряно,само от луната.
- Дано ти харесва изборът ми,да потърсим ,нещо за ядене ?-усмихнах се.

Катрин ме доведе на някакви водопади. Беше красиво , луната огряваше цялото място , беше тихо и спокойно и някак си уединено.
- Да мястото е прекасно. - усмихнах се леко и огледах всичко отново.
- Добре , нека да ловуваме.

Заслушах се,настройвайки се ,на честотата на ловец,изключвах всичко човешко и се оставих ,само на вампирските си инстинкти.Тогава някъде в далечината,се чу биещо сърце,на средно голямо животно ,може би елен и или сърна.Стрелнахме се и двамата натам.Но нямаше,да бъдем съперници,макар,че вампирите нямаха партньори в лова,винаги ловуваха сами,но аз бях със Стефан ,мъжът който обичах и нямаше,да се съравновавам с него.

Чухме някакво животно и се стрелнахме към него , но точно тогава не видях смисъл в това. Не бях жаден защо да убивам животното ? Просто седнах на земята и останах да гледам какво ще направи тя. Дали щеше да го убие и да източи кръвта.
- Това е жалко , може да си пиеш човешка кръв , никога няма да сме еднакви.

Бях хванала елена и се готвех ,да го убия,но тогава гласът на Стефан ме спря.
- Стефан ,аз а мога,но ти обещах,че съм се променила -забих зъбите си в животното и отпих ,да тази кръв, беше гадна,но се свикваше.
- Хайде мили ,няма ли да пиеш и ти ?-погледнах го .

Тя пиеше от горкото животно , а на мен ми стана мъчно. Животните бяха също като хората , даже хората бяха заслужили смъртта си повече от тях. Щях да пия кръв още по-рядко , просто повечето неща , които правех не си заслужаваха.
- Не благодаря - усмихнах й се.

Стефан ме гледаше,така сякаш вършех нещо лошо,престанах да пия,макар,че не бях задоволила жаждата си.Пуснах животното,което беше само наранено ,но нямаше,да умре.Седнах до него.
- Какво има скъпи,какво те притеснява ? Ако това ,че не пия човешка кръв ,не го мисли,това не ме измъчва.-усмихнах му се.
- След известно време,ще свикна съвсем .

Тя остави животното и дойде при мен , а аз легнах назад и я погледнах.
- Нищо не ме притеснява. - погледнах я и се усмихнах леко. Тези животни ни бяха жертва , защото бяхме по-силни както аз бях жертва на онези кицунета.
- Не трябва да се отказваш от човешката кръв зареди мен , няма значение за мен - усмихнах се.

- Искам ,да съм по-добра и да те разбирам ,по-добре-усмихнах се.
- Това няма как,да стане,ако пия човешка кръв -въздъхнах.
- Готова съм на всичко,за да сме заедно,на всичко Стефан !-Хванах ръката му и нежно я погалих.Исках и той да чувства същото към мен.

- Но не е нужно да се лишаваш зареди мен , не е нужно да ме разбираш по-този начин , знам , че си готова на всичко , но просто не искам да те ограничам , не повече. - погледнах я и въздъхнах. Бях правил тази грешка много пъти , сега нямаше да я направя за поред път , щях да оставя хората около мен свободни.

- Сигурен ли си ,добре ще пия човешка кръв,но защо не пробваш и ти.Не се притеснявай,няма да убиваме никой ,ще ги караме да забравят-Прегърнах го импулсивно и го задържах,за малко.
- Стефан ,би било прекрасно-усмихнах му се .Но го пуснах ,не исках,да каже,че го задушавам.Загледах се в гледката наоколо,изведнъж ми хрумна.
- Хайде ,да се изкъпем във водопада.

- Аз не искам да пия човешка кръв , ти си пий , но моля те не ме карай - усмихнах се и тя ме прегърна , аз отвърнах на прегръдката й , беше ми хубаво , когато беше близо до мен , така ме караше малко по малко да забравям.
- Хайде - усмихнах се и махнах тениската и панталоните си.

Той свали горните си дрехи и остана само по боксерки ,можех да се насладя ,на прекрасно ,оформеното му тяло,макар и от разстояние.Аз също метнах моите ,като оставих бикините и сутиена.Хвърлих се във водата ,която беше приятно хладка,той също се хвърли ,беше дълбоко ,отидох до водопада ,точно под него ,за да се насладя на приятният воден масаж.

Беше хубаво водата сякаш ме освобождаваше от мислите ми. Влязох навътре , а Катрин отиде под водопада. Беше някак отпускащо да седя така под водата и да не си мисля почти за нищо. След малко излязох на повръхноста и отидох при Катрин , защото имах чувството , че ще започна да се задушавам , което ми напомняше малко за едно място.

Стефан поплува малко под водата,след ,което дойде при мен.
- А вида ,че тук е по-готино и искаш ,да ми отнемеш местенцето-пошегувах се с него.
- Шегувам се ,ела има достатъчно място и за двама ни-хванах го за ръката и го издърпах при мен.Беше толкова приятно,водата се изливаше отгоре ни и ни правеше лек масаж,измърках като котенце.

Отидох при нея и застанахме под вода , която ни галеше успокояващо. Беше толкова приятно.
- Може пък да искам да дойда при теб. - погледнах я и се усмихнах , след което продължихме да стоим под приятната вода на водопада.

- Разбира се ,добре си дошъл-усмихнах се и нежно отместих ,един непослушен,кичур от лицето му.Без никакво предупреждение се хвърлих във водата,исках и аз малко,да поплувам.Направих няколко метра и се върнах при него.
- Наистина е освежващо,имах нужда от това-засмях се.

Усмихнах се леко я наблюдавах. Все още се опитвах да разбера дали ми беше казала истината или беше дошла тук да ме залъже. Дали пък с Елена си нямаха някакъв адски план , с който отново да объркат моят живот или този на Деймън. Нещо в мен ме караше да й вярвам , но знаех , че винаги ще се съмнявам.
- Да много е освежаващо - усмихнах се.

Хайде ,ела при мен -дръпнах го ,при себе си,за няколко мига, телата ни бяха толкова близо,а аз само го гледах,не знаех,какво да направя,т.е ,знаех,но не знаех,дали и той ще го пожелае,за това се отдръпнах.
- Съжалявам,не беше нарочно-усмихнах му се.- След което го изпръсках,за да отнема напрежението,което се беше получило ,между нас.Той много добре знаеше,какви, бяха моите желания ,както и аз неговите и за момента ,не се съвсепадаха,за това щях,да се държа,на разстояние,докато ,той пожелаеше.

Тя ме дръпна и се озовах на много малко разстояние от нейното лице , но в момента не исках да правя това , което тя искаше. Беше повече от привлекателна и секси , но това в момента не ме вълнуваше. Погледнах я и задържха погледа си върху нея.
- Тези неща , които ми ги говориш , истина ли са ? Как да съм сигурен , че са ?

Усмихнах се искаше,доказателство ,добре,щеше да го получи .
- Искаш ,да си сигурен,добре,но да знаеш,може и да те заболи-Той ме погледна невярващо.Приближих се към него и го хванах с две ръце ,за слепоочията,той се опита,да се отдръпне.
- Доверими се -казах нежно и успокоително.Тъй ,като аз го бях създала,бях в състояние ,да му предавам,спомени и мисли.Една след друго,в съзнанието му ,се изреждаха картини.В едната ,му показах какво се е случило със семейството ми ,за изчезналото ми и така ,неоткрито момиченце и защо ,всъщност ,бях станала такава.В следващата ,бяха те Стефан и Деймън ,показах му всички скрити мисли и копнежи и макар,че му признах,че съм харесвала и Деймън ,винаги съм обичала само него.После как съм го търсила,но винаги от разстояние,защото Клаус ме преследваше и трябваше,да се крия.Преминаваха и стигнахме времето в "Мистик Фолс" ,когато ,те си тръгнаха и най-вече той.Как плача,как ме боли ,предавах му не само мисли и картини,но и чувства,след видяното, трепереше.
- Сега вярваш ли ми,ще пребродих света,за теб Стефан-усмихнах се леко.

Хване ме и сцените , които ми прехвърли ме накараха да се разтреперя , главата ме заболя от всичко това , само стоях и я гледах и когато успях да се опомня казах:
- Съжалявам за детето ти , сигурно много те е боляло - погледнах я отново.
- Добре тогава , защо когато бях в Ши но Ши не си ме потърсила ? Ти знаеш за кицунетата нали ?

Погледнах го.Ами сега ,какво да кажа ?
- Да знам ,за тях,но не знаех,че ти си там.Иначе щях,да направя и невъзможното и да те измъкна.Те са силни ,но аз имам мощна дарба и мога ,да ги нараня при това лошо.Само да ги пипна и няма ,повече да ги видиш,мили мой.-Погалих го ,главата го беше заболяла,ухапах китката си и му поднесох кръвта към устата.
- Ще ти мине болката и ще се почувстваш,по-добре.Пий Стефан.-усмихнах се.

- И какво ще постигнем с постоянните си отмъщения Катрин ? Те двамата не са единствени , има хиляди такива. Постоянно ще трябва да се бием или да бягаме , вече не искам такъв живот , достатъчно време си го правила , няма смисъл. Всичко ще си остане в миналото. - тя подаде ръката си и аз започнах да пия от кръвта й беше толкова сладка , но щом осъзнах какво правя спрях.
- Благодаря ти. - усмихнах се.

» Водопадът в скалите