Дистотека "Passion"

Погледнах Клаус , обещаваше ми да не идва , да не доближава нито нея нито Елена и да ни остави намира. Станах от масата и застанах пред Катрин.
- Обеща ми да не идваш.
- Не спази сделката си , Стефан , глупаво. - погледнах ме и се усмихна.
- Спазих я.
- Тя разбра Стефан , предупредих те , че ще се появя по-рано днес. - засмя се.

Треперех,не беше честно ,сега когато бях щастлива,да се появява.Стефан се изправи пред мен ,но толкова ме беше страх,за него,че превъзмогнах страхът си от него и застанах пред Стефан.
- Здравей Клаус ,той нищо не ми каза,сама разбрах,знаеш че мога да чета мисли и да ровя из спомени.Каква ви е сделката ?-Той се изсмя и смехът му беше подигравателен.
- Нима мислиш ,че ще ти кажа ,глупачка.-стиснах зъби,но какво можех да направя,той беше единственият ,който може да ме обижда безнаказано.

Дръпнах Катрин отново зад мен , какво си мислише , че прави. Изведнъж всичко хора в бара сякаш припаднаха.
- Искам да си поговоря с нея насаме , Стефан.
- Как ли не.
- После да на кажем , че не съм те помолил. - изведнъж главата ме заболя и усетих как се строполих на пода.
- Е Катрин липсвах ли ти ? - каза Клаус.

Той въздейства,на всички в бара включително и Стефан.
- Престани -казах,но той дори не ме чу или се направи.Доближи ме погали лицето ми ,но макар,че докосването ум беше нежно ,можех да усетя силата му събрана в дланта ,как ме боцкаше.
- О доста си силна,жалко ,че не колкото мен-засмя си и смехът му огласи всичко наоколо.
- Моля те Клаус ,спри,не наранявай Стефан.-помолих го.
- Кажи го пак ,харесва ми да се молиш !-отново се расзмя.

Единственото , което успявах да направя е да чувам думите им , но не можех да помръдна или да стана.
- И защо да не го правя Катрин ? Знаеш какво правя с хората , които провалят сделки , ти се криеше , но той направи тази глупост да не се опита да избяга , предупредих го. Но дори и ти знаеш , че от мен не можеш да се скриеш. Превърна и Елена ? Обещавах да не ви наранявай , но какво по дяволите се опитваш , да се противопоставяш на мен ? - засмя се.

Гледах го с неприкрит ужас в очите.
- Моля те Клаус ,не го наранявай,нарани мен ,но не и него,забрави за сделката ви,излей си гневът върху мен ,но пощади го.
- Невероятно Катерина,ти вече не си егоистка-продължаваше,да ми се подиграва той.
- Но какво ли не прави любовта ,глупави марионетки.-Той само замахна и аз се озовах на пода,но не ме болеше.
- Харесва ми ,да те виждам в краката си,помоли както си трябва и може и да пощадя ,безценният ти Стефан.

Чух го как я удари , вече не можех да изтърпя , усещах изблик на сила в цялото си тяло , нима това беше подаръкът , за който Шиничи говореше. Очите ми станаха червени , хванах го и го блъснах в стената. Изведнъж сякаш не говорех аз.
- Махни се от това място и повече не идвай тук , не следвай нито мен нито Катерина , ще платиш с живота си , знаеш кой съм и какво ще стане. - Клаус беше изплашен ,за първи път го бях виждал такъв.
- Ще си платиш , ще се върна. - каза , но си тръгна и тогава аз се зачудих какво стана с мен ? От къде дойде това ?

Не можех да повярвам,какво се случи,Стефан ,сякаш го обзе нещо,нападна Клаус и го изгони ,стоях още на земята,когато той ми подаде ръка.
- Видях ,всичко и не мога да повярвам,как го направи ?-Не беше за вярване,но от някъде той беше намерил сила,не само да спре болката и да се изправи ,но дори да го нападне.
- Какво стана Стефан ,кой се всели в тялото ти ?

Подадох й ръка и я гледах.
- Не знам какво стана. Преди да напусна затвора , Шиничи каза , че заслужвам някакъв подарък , не помня една част от цялата работа , после се събудих отново е клетката си и това става на някой моменти , случи се още веднъж преди време.

- Да сега разбирам,всъщност това чувала съм и друг път,това, е рядка дарба,но не мога,да разбера,защо Шиничи ти я е дал ? -Недоумявах ,той не правеше нищо даром.С какво Стефан ,беше заслужил този подарък.Да се свързва със самият него ,когато му бе необходим.Но както и да е ,едно беше важното.
- Прогони Клаус и беше невероятен -придърпах го към себе си ,за дълга страстна целувка.

- Казавам ти и аз не помня , но добре че ми я даде , защото иначе сега нямаше да мога да прогоня Клаус и кой знае какво щеше да ти направи. - погледнах я и целунах продължително , хванах я за ръката.
- Моля те , да се прибираме.

- Да ,кой знае ,не искам дори да си представя,какво щеше да ми стори.май убийството ми ,щеше да е най-лекото ,а той би искал,да страдам.Ти го чу с каква ненавист ми говореше,той ме мрази.-Облегнах се на Стефан и отново го гушнах,тогава той предложи,да си вървим.
- Да хайде и на мен ми се уби,желанието на пия ,всеки път тук ,се случва нещо,май ще спрем да идваме-леко се усмихнах.

» Кафе "Blood and Passion"
» Честит рожден ден Demon Of Passion