Дистотека "Passion"

Заглавие: Дистотека "Passion" Нед Мар 06, 2011 4:10 pm

Отворена денонощно ,за всички готови да купонясват,безкрай.

Стефан искаше,да се приберем,но аз имах друга идея ,исках,да се напием и да забравим или защо не да получим,някои незабравими спомени.Влязохме в дискотеката в града на Лилит ,толкова бях чувала за нея и ето най-сетне бях в този град.Дръпнах го към едно по-усамотено сепаре,където все пак да можехме ,да говорим спободно.Поръчах уиски и седнахме.
- Ще видиш ,колко по-добре ,ще се почувстваш.-усмихнах се.

Исках да се приберем вкъщи , но тя ме домъкна на дискотека. Имах чувството , че е обсебена от тази уж всемогъща Лилит. Седнахме на някакво сепаре и си поръчахме.
- Да знам , че литрите алкохол ще помогнат - усмихнах й се и я погледнах.

Стефан ,не беше много ентусиазиран ,но аз щях,да му покажа,че заведението е супер.Донесоха уискито ,направо с бутилка,към нея имаше и една с още топла кръв,но беше човешка ,побутнах я ,въпреки ,че всичко в мен крещеше,да я изпия ,на един дъх.Но бях си обещала и точно тогава съзрях нещо.
- Виж там в средата има портрет ,това е Лилит господарката ,на целият град и околноста .-Той ме погледна ,след това и портрета .
- Тя е първия вампир. -казах гордо,радвайки се ,че се намирам точно ,в нейните земи.
- Получила е вампиризма от самият Дявол,който е неин съпруг.

Изпих си първата чаша на екс , след като си изпих и втората чаша наекс.
- С тази жена пих онзи ден в бара. Защо по дяволите толкова я възхваляваш. Тя не е нищо повече от всички нас. Просто иска да се чувства най-могъща , иначе не е нищо повече. Прекалено много я превъзгласяваш.

Станах от мястото и му запуших устата,но за да не бие ,на очи го направих с устни.Хич,не исках,да го целувам,без негово желание,но ако така,можех,да го предпазя.
- Стефан-казах,като се откъснах от устните му.
- Замълчи,само ако те чуят,ще те убият.Тя владее цялото място ,та даже и целия тъмен свят.Не мога,да повярвам,че си я срещнал,сигурно се е опитала ,да те прелъсти и няма как ,освен вампир е и сукуба,т.е демон на страстта,но ти не си ѝ се поддал ? -Погледнах го въпросително.

Погледнах я въпросително.
- Не нищо такова , просто говорихме нещо , което забравих и това е. Какво толкова се впечетляваш от нея , за мен не е нищо особено , както всички други. Не смятха , че точно ти ще си имаш идол. Не искам да говоря за тази , смени темата или да се напием и да си тръгнем. - взех бутилката и я изпих на екс.

Засмях се на думите му,значи Лилит ,не го беше впечалила или губи способностите си или ,той обичаше,твърде силно друга,за да и` се поддаде.Да така гласеше легендатата,че сукуба,не може,да влияе на мъж,който има силни чувства,към друга жена.
- Чак пък идол-казах и хванах бутилката,но уви късно,вече ,беше празна.
- Хей по полека ,нищо не остави за мен.-смръщих се.
- Още една-викнах на бармана.

Стоях и я гледах и се чудих за какво си мисли. Защо въобще дойдох в този град ?
- Още много - извиках на бармана след като тя му каза да донесе само една. Щях да се напия и то много , дори може би щеше да съжелява , че сме дошли тук. Но не ми пукаше.

Стефан май смяташе,да прекали.
- Внимавай,после,няма да мога,да те нося-засмях се.Какво щеше да стане ако се напие ,щеше ли да бъде по-предразположен към мен.А а щях ли да се възползвам ,е щяхме да видим.Но той не беше кой,да е а мъжът който обичах и не можех,да го направя.Не просто щях,да изчакам,да му мине.Втората бутилка също бързо изчезна,но този път и аз имах участие.Донесоха трета и пуснаха любимата ми песен,от едно време.
- Да потънцуваме ?-усмихнах се.

- Няма да се налага , може да спим и в бара , едва ли Лилит ще има против - усмихнах се накриво и продължихме да пием. Вече започваше да ми се замайва , пуснаха някаква песен.
- Да добре идея - казах и се усмихнах , отидохме на дансинга и започнахме да танцуваме , всички ни гледаха.

Стефан вече,се беше вкарал в серия.Излязохме на дансинга и всички погледи се впериха в нас ,той ме развъртя ,както едно време ,не си беше позволявал,пуснаха от онези рок парчета ,на които няма,как да не затънцуваш и дори ,да си припяваш и се учедих ,че той знаеше текста.Въртеше ме ,в кръг,накланяше ме надолу и ме придържаше,за кръста,беше див и невъздържан ,такъв не го бях виждала.
- Невероятен си- казах,като свърши песента.
- Остави ме ,без дъх.-засмях се.

На дансинга се отпуснах и започнах да танцувам както едно време. Имах нужда и от такива нощи , в които да се поотпусна. През цялото време погледите бяха вперени в нас.
- Е поне една вечер може да се забавляваме - засмях се и погледнах Катрин. След , което отново седнахме на бара и започнах да пия.

Със Стефан се върнахме на масата си и той продължи,да пие,явно че целеше,точно да се напие,но можех,ли да го виня за това ,преживя доста и ако така щеше да забрави.Точно тогава някакъв мъж се прибижи към нашата маса,изглеждаше доста добре и от него се носеше енергия,която просто се набиваше по кожата ми.-Инкубус,без съмнение.
- Извинявай пич ,ще имаш ли нещо против ,да ти отнема гаджето,за един танц.Стефан тъкмо щеше,да каже нещо,когато го изпреварих.
- Съжалявам уморена съм от танци,може би друг път-
- Тогава да те почерпя нещо,красавице ?-продължи да настоява той.
- Ами вече си имам питие,но все пак благодаря-но той не се отказа.
- Ами тогава, да минем ,към същественото,споко брато ,ще ти я върна до края на нощта.-Скочих,убезубяла ,как си позволяваше.

Докато си пиех спокойно и вече почти се напивах , някакъв олигофрен дойде да си предлага евтините номера на Катрин. Не ме интересуваше какъв беше. Нямаше право да й говори така , не можех да понеса да й говорят така. Скочих от масата и започнах да го бия.
- А сега ще се извиниш или няма да съществуваш до края на ноща. - започнахме да се бием , по масите или където сварим.

Стефан направо побесня и ме защити,като му се нахвърли на бой.Можех и сама да го направя,но беше по-яко,да ме защити той.Инкубусът,не можеше да се мери с вампир,макар и демон беше по-слабия ,е за сукубусите беше различно ,веднага се хвърлиха ,няколко дами да ги разтървът ,като една,две не пропуснаха да опипат Стефан ,кипна ми.Призовах духа и блокирах мозъците на всички,като ги накарах,да се гърчат от болка на пода.Гушнах Стефан,който леко кървеше,в устната.
- Да си вървим !-казах му нежно
- И Благодаря.

Пребих онзи и някакви дами тръгнаха да ни разтървават и започнаха да ме опипват , най-много ги мразех такива , лепките. Те изведнъж паднаха на пода , гърчещи се , бях обеден , че това беше Катрин. Усмихнах й се.
- Няма за какво , за теб бих го направил винаги. - прегърнах я също. Нямах търпение да помириша леглото вкъщи.

С Катрин отидохме в старата дискотека , сетих се за онзи тип и ми стана смешно. Беше хубаво , каквато и да беше Лилит си знаеше работата.
- Тук ми хареса миналият път и реших пак да дойдем и на теб ти харесва нали ? Ако не веднага си тръгваме. - усмихнах се.

- Разбира се ,че ми харесва ,ако някой пак се намеси ,ще го издухам ,като миналия път ,засмях се и го целунах страстно.Нека всички,свалячи още от сега разберат,че бяхме заедно и че за тях,съм изгубена кауза.Седнах ме на нашата маса и си поръчахме бутилка с уиски.

Отвърнах на целувката й.
- И аз мога да го издухам , не се притеснявай. - засмях се и я прегърнах , след като седнахме на масата и си поръчахме уиски , барманът веднага го донесе и отпих.

- Да знам - засмях се.Отпих от своята чаша.
- Прекрасно питие.-засмях се
- Признавам го на хората,знаят как,се прави качествен алкохол.-Седяхме близо ,един до друг.
- Това място ,ми носи толкова спомени,някои хубави-засмях се отново.Спомних си онази нощ ,след като си тръгнахме от тук ,той ме люби така диво,за първи път ,сладки тръпки,преминаха през тялото ми.

- Май сервират най-доброто за нас. - засмях се.
- Да , чудя се дали създателят на алкохола е бил жив по наше време , можехме да я поздравим. - целунах го и огледах хората или по-точно съществата тук , нямаше нито един човек.

- Знаеш ли и аз съм се чудела това-засмях се.-След което отпих стабилна глътка,да страхотно питие,изгори ме,но точно това му обичах чисто ,без лед или някакво безалкохолно.Отвърнах на целувката му,на свой ред го целунах.
- Но важното е ,че го е измислил-казах и се заспях отново.

- Да , да пием за него. - чукнахме чашите си , изпихме ги и налях нови , беше идеално , хубава музика , пиене и жена , какво повече можеше да иска човек ? Нищо. Нямаше и кой да развали настроението ни , обичах тези дни.

- Да, наздраве - казах и широка усмивка ,се разля по лицето ми.Какви само глупости правехме ,но с него и това,беше забавно.Изведнъж усмивката ми замръзна,както и цялото тяло,не знаех,даже как одържах чашата си ,там в дъното беше моят най-голям кошмар и се приближаваше към нас.
- Клаус -прошепнах
- Господи Клаус ,извиках ,без да мога да се спра,а той се усмихна с широка ,мазна и перверзна усмивка.

» Кафе "Blood and Passion"
» Честит рожден ден Demon Of Passion