Апартаментът

От една страна му стана хубаво,че я е накарал да се почувства така,само че от друга се почувства виновен,че преди не го е правил. Стана му ужасно гадно и съвестно,защото тя заслужаваше тази страст,и всичко,дори много повече.
Какво се промени,какво е станало нямаше значение но в едно е ясно,след тази щеше да има още една и още една,докато не забрави за всяка лоша,а всяка следваща е по хубава от преди.  Надигна се и я целуна впивайки устните си в нея,за една целувка но легна до нея,защото знаеше и усещаше,че тя не може повече за тази вечер,макар че той можеше да опита но щеше да е вече прекалено.
-Това е едва началото красавице...
Точно така,щеше да и покаже още много от себе си,страст,жестове и всичко,за да усети тя истински мъж до себе си. Защото тя беше жената за него,а той все още не беше мъжа за нея и той щеше да бъде всичко.
Усети,как потреперва тръпките бяха поотминали и беше уморена,явно и бе станало студено,за това той грижовно я зави,като сложи едната си ръка върху нея.

Чул виковете на малката,като се разбуди почти на мига но обикновено Симон го изпреварваше но сега явно и беше взел силите и тя не скочи,както преди.
-Поспи прекрасна...
Изправи се,като намери панталоните си,за да ги нахлузи по най бързия начин,както и ризата,не че имаше нещо,малката още не разбираше но не беше нужно още от сега да разбира разликата между половете и това,че има мъже и жени и прочие. Наведе се само нежно да я целуна и я остави да спи,като тръгна към стаята. Където малката стоеше изправена на кошарата и плачеше с пълно гърло. Лицето и зачервено и мокро от сълзи. Приближи се към нея,като я вдигна веднага и я прегърна:
-Тук съм,принцесо тук съм....
Погали я по гърба и видя,че е мокра. От там насетне се залови с всичко,което се правеше сутрин,като навачката дойде точно на време за да направи,закуска защото не искаше да храни Ани с нещо вредно за нея. После ги остави да си играят,като отиде да види,как е Симон и после да си вземе душ.
Върна се в стаята,като се наведе,целуна я нежно,за да я събуди с целувки:
-Спящата ми красавица,трябва да станеш поне да хапнеш...
Погали я по най нежния начин по бузата,загрижено и с любов,дарявайки я с още една нежна целувка.

Дори сутринта изглеждаше зашеметяващо и бе достойна да го накара отново да я пожелае дори не отново,а просто я желаеше ужасно. Но имаше и други неща в този живот и секса не бе толкова главен. Погали я нежно по лицето,в знак и да я успокой,защото изглеждаше притеснена:
-Станах ме,измих ме се преобляках ме се,макар и с два различни чорапа,после изяде половината си каша,един банан и цели три корабий и сега влудява бавачката си. Сиреч играят си на нещо в стаята и.
Предаде все едно някакъв рапорт,ама така трябваше,за да я успокой. Загледа се в нея изглеждаше доста отпаднала и се разтревожи за нея. Отново нежно я погали и я целуна  по челото,за да провери дали не е топла,само че си е добре,не е гореща но изглеждаше доста бледа:
-Добре ли си Симон,да не се разболяваш? Ще ти донеса нещо за хапване,не бива да стойш гладна. Май много те изтощих?
Усети,че може би е малко прекалил с любовта си от снощи,дали не беше редно малко да се поубере.

Наведе се бавничко към нея,като ръцете му се оказаха от двете и страни. Надвесен така мъжествено и почти еротично към нея,с онази палавата и дори ужасно дяволита усмивка,която показваше това,че и в този момент я искаше по същия начин по който и вчера. Изръмжа тихо и впи устните си в нейните,като след,като е отдръпна не спираше да гледа красивите и очи и да и се наслаждава:
-Колкото и когато поискаш скъпа,само че...
Нямаше да я остави да продължи да спи преди да хапне нещо малко,ако беше настинала или нещо подобно,трябваше да се погрижи за това да се нахрани добре,за да има сили:
-Трябва първо да хапнеш,за да имаш още сили,ще ти донеса нещо от кухнята. Може би една франзела и топено сирене,ще те накарат да си хапнеш малко.
Погали я по бузите,всъщност изглеждаше уморена очите и се опитваха за се затворят на моменти но бузите и бяха червени. Спомняше си,преди да се роди Анабел,че бузите и поруменяваха по този начин,изглеждаше му като ангел и сега сякаш това малко сияние се връщаше. Може би си внушаваше или старите спомени се преплитаха с реалността но каквото и да е е добре дошло.
-Става ли красавице?
Опита се да я прикотка още веднъж,за яденето,не че не я желаеше но за него винаги на първо място,ще е тя,нейното здраве,а щастието винаги можеше да се уреди.
-Ако искаш после,ще направим пуканки,ще вземем и Ана и,ще гледаме някой коледно анимационо филмче,а след като си легне,мога да изпълня всички твой желания.
Засмя се и я целуна страстничко,което можеше да я посъбуди.

Главата му се поклати бавно,не мислеше да ходи никъде,в болницата едва и имаха нужда от него в този момент,а и на работа не му се ходеше. Искаше да им обърне малко внимание на нея и на детето,за да не се почувства пренебрегната. Чувстваше се виновен до огромна степен и се опитваше да смекчи по скоро собствената си вина. Но истината е,че му пукаше за детето и се беше обадил сутринта на доктора да пита как е и дали е добре,дали има нещо нужда. Но момчето беше наистина много здраво,съвсем голямата истина е тази,че искаше детето но не искаше да е от асистентката,а от Симон,сега щяха и двамата да летят от щастие,а малката Ани,щеше да си има братче.
-Не изцяло мой сте днес....
Не каза,че е техен,защото знаеха,че е така наведе се открадна си на бърже една целувка,преди да започне да се храни,като се радваше,че поне малко ще хапне:
-Ще гледаме ли коледен филм,ще имаш ли сили?
Присви очи но се усмихваше наистин и се наслъждаваше всяка минута и обичаше да я наблюдава. Малко мъже можеха да се похвалят с това,а с времето и с промяната обожаваше и да я слуша,вече не се караха и бързо стигаха до решенията на всички въпроси. Засмя се но от щастие защото една мисъл му се въртеше из главата. Сега всичко започна да се нарежда и това му се въртеше в главата.

-Ужасяващо лоша си...
Просъска той нямаше как,всичко щеше да почака,Анабел беше с бавачката. Как при цялата възбуда и секси тялото на съпругата му така примамващо да се показва,а той да не отвърне,просто нямаше да стане.
Веднага се изправи,по скоро воден от нуждата за нея,от колкото от здравия си разум. Веднага от раз свали ризата си и всичко останало по пътя. Приближи я,като се оказа зад гърба,притисна я към себе си,страстно впивайки без жал,жадно устните си по прекрасното и тяло,по специално по невероятната кожа на врата и раменете и. Едната му ръка намери пътя до прекрасните и вече влажни бедра,като пръстите му бяха така ловки да и донесат невероятна наслада. А,другата му палава ръка намери пътя към невероятната и гръд,като се заигра с крайчетата,който вече се бяха втвърдили от желание.
Мъжествеността му в пълна готовност се отъркваше в стегнатото и дупе,желаещ и пулсираш да се намери в нея но първо,щеше да я дари с ласки,преди да я получи:
-Обичаш да ме дразниш и накрая да се париш...
Прошепна той с еротичен просъскващ глас,като не и даде възможност да отговори,защото единия му пръст се вмъкна на топло в нея.

Искаше да усети и последното преминаване на оргазъма,как потрепваше и пулсираше около пръстите му. Извади пръстите си,като не се бавеше повече. Нямаше да я кара да му се моли,всъщност не искаше въобще да я кара да му се моли,щеше да получи всичко от него. Проникна в нея и започна да се движи палаво и игриво в нея,едната му ръка,обаче пусна водата,за да започне да се стича по телата им,за да получат онова невероятно търкане между телата им,след това се премести на гъбата,като я намокри и нежно потърка прекрасните и бедра,или по скоро устни,за да и достави по голямо удоволствие:
-Ще ти дам всичко,всичко което искаш...
Искаше да я успокой,искаше да знае,че ще има всичко:
-Щелия съм твой...
Обожаваше я отдавна не се бяха любили така,толкова жарко,сякаш не можеха един без друг. До голяма степен нейната ненаситност му напомняше за момента в който беше бремена но по скоро го отдаваше на това,че той самия просто се беше развихрил и сега не можеше без нея. Притисна секси тялото и още повече към себе си,като проникна на дълбоко в нея и истнена от удоволствие:
-Симон... Прекрасна моя...
Изрече той,като не престана да се движи в този секси ритъм,който подлудяваше и двамата.

Притисна я към себе си,защото усети,как крачетата и започнаха да се огъват,все едно бяха направени от шоколад. При тази мисъл,толкова сладка му се искаше да ги опита но със сигурност щяха да са много по сладки от шоколада. Впи меките си и горещи устни във все по пламналата и кожа,като измърка нежно,или по скоро изръмжа,подобно на лъв докопал сладката си плячка:
-Да ти помогна ли да се изкъпеш...
Това по скоро беше риторичен въпрос,който не търсеше своя така мил отговор,защото хвана гъбата и започна нежно да търка нежното и тяло,като с другата си ръка я държеше близо до себе си:
-Обожавам те съкровище,не знаеш колко те обожавам...
Накрая малко го просъска,защото думите му бяха примесени с възбуда по нея. Комбинацията на тялото и,водата,аромата,дори дишането и го караше да се побърква още повече. Искаше я ужасно много,искаше да я люби без почивка но знаеше,че не е добре за нея,защото беше доста отпаднала. От друга страна ужасно много му се искаше с удоволствието от прекрасната любов,да дойде още един прекрасен резултат. Искаше му се да стане отново баща и тя да е майката на неговото дете,искаше да е майка на всичките му деца. Това се оказа доста голямо нещо,защото мъжете рядко си признаваха сами пред себе си такива неща. Не искаше да го изрече пред нея,защото не искаше да я нарани,не искаше отново с нещо да и напомни за другото дете и другата жена. Или за какво ли още не,просто се надяваше нещата да се случат без да трябва да се говори,а просто да се действа.
Търкаше нежно с гъбата,като бе най грижовния мъж на тази планета,дори изми прекрасните и коси,като самия той се омагьоса от нея,докато правеше всичко това,защото тя просто беше невероятна. Като невероятна фея,която пръскаше някакво невероятно сияние,усмихната,щастлива,дори задоволена. Така му се искаше да остане.

-Да избрах ме филм ще гледаме "Чудната петорка",за Джак Фрост,Великденския Заек,Феята на зъпките и дядо Коледа.
Усмихна им се,като ги гледаше,как се гушкат. Анабел изпадна почти в истерия от радост,когато видя майка си,всяко дете изпадаше в такава еуфория дори майка му да липсваше една секунда.
-Имаме и пуканки но тя не ги смята за ядене...
Личеше си по разпилените пуканки,просто ги смяташе за играчка и ги мяташе на сам на там,подобно на играчка. Изправи се за малко,като сложи диска в DVD-то и се настани тоново при тях на пода. Погледна към нея,тя изглеждаше малко по добре,все още му се струваше отпаднала но добре:
-Мислех да и покажа филмче с Дядо Коледа,за да знае,кой е и да отидем в мола да го види. Иначе ако го види може и да се изплаши... Знам ли?
Вдигна рамене,макар че обмисляше въобще да не ходят до мола,ами да извика актьор в къщата,който да играе дядо Коледа,така щеше да е най добре без папараци и прочие:
-Скоро наближава бъдни вечер,не искам да ти чупя желанието,ако си решила да приготвяш вечеря но не ми се иска да се тормозиш цял ден за една вечеря и без това ми изглеждаш отпаднала. Ще поръчаме да ни направят една хубава Коледна вечеря,ако си съгласна?
Мислеше да и направи изненада но можеше да тръгне да прави неща предварително и нямаше да е много изненада. Той и бе приготвил доста изненади и подаръци за Коледа,така че щяха да компенсират това че я попита за вечерята.

Докато чакаше в него се криеше едно голямо нетърпение. Все едно щеше да види картина на някой известен художник. До някъде така си и беше,кой по важен от Анабел? Погали Ани,по бузата,като и се усмихна:
-На татко художничката...
Щом се върна взе картинката,а по лицето му се изписа такава радост и такава гордост,че не е истина. Да бяха драсканици но за него се оказа най-красивата картина на света,която определено си заслужаваше почитното място в офиса.
Наведе се целуна малката Анабел,а после и Симон,като все още държеше картинката:
-Ще поръчам да и направят рамка и ще я сложа в офиса си на работа.
Така,щеше да си спомня за тях всеки път щом я види:
-Невероятна е,ето от кога е наследила желанието за рисуване.
Явно искаше да бъде като майка си,да рисува и тя,което си е добре,защото нямаше да стане като него някакъв бирократ. Е все още е рано но поне имаше насоки:
-Благодаря!
След като премина еуфорията забеляза,че е нещо бледа,че нещо не изглеждаше добре:
-Симон добре ли си?

Поклати глава,това е доста подвеждаш въпрос:
-Прекрасна си,винаги си била прекрасна но си малко бледа...
Протегна ръка за да я погали по бузата,за да усети дали не е и топла или нещо такова но не беше.
-Трябва да си почиваш повече,да те оставя и да си почиваш повече...
Нямаше да позволи това нещо,да се чувства зеле и да се тормози,не биваше да прави нищо:
-От утре си само в леглото,единственото нещо,което ти се разрешава е само да хапнеш и ако искаш да порисуваш. Иначе само,ще си почиваш,аз ще се погрижа за Анабел.
Това по скоро беше малко и като заповед но загрижена заповед,за да може наистина да си почине да може най сетне да се наспи и всичко подобно:
-Обещавам,че ще се опитам да се укротя малко и да те оставя да се наспиш,тази вечер.

Дари я с лека и невероятна усмивка,която показваше и неговата безмерна любов,щеше да я накара да си почине. Не накара а подари такава почивка.
Започнаха да гледат филмчето и на Анабел и хареса много,особено Дядо Коледа,който беше силен и и носеше подаръци. Понякога поглеждаше към баща си,защото и той е голям и носеше подаръци. Докато гледаха обаче,малката започна да се унася и към края на филма,вече беше заспала на краката на Симон.
-Ще я отнеса в леглото и ще се върна...
Зашепна той,като се наведе взе я нежно и внимателно,като я отнесе в леглото. Събу и пантовките и я зави,дори я и целуна за лека нощ.
Върна се отново при своята съпруга с усмивка,като се намести до нея на земята,избутвайки леко играчките,прегърна я,като въздъхна с удоволствие:
-Уморена ли си,да пренеса и теб до леглото?

-И аз те обичам прекрасна моя...
Погали я нежно по раменете и я притисна към топлите си обятия. Нейните целувки прокарваха по тялото му невероятни уникални тръпки,който можеха да го накарат отново да се побърка но виждаше колко уморена в същност е и че въпреки женанието и тялото и отдавна се предаваше. Усети,че заспива и леко я хвана за да не я разбуди и я понесе на ръце към леглото,целувайки я нежно по главата. Малко след това я занесе до леглото и я постави съвсем нежно,завия я с одеялото и се приближи към нея,като я прегърна. Искаше да се наслади на съня и,да е сигурен,че е напълно заспала и че си почива. След това,щеше да си вземе един бърз душ и отново да легне при нея. Утре планираше още един свободен ден,за да я остави да си почине. А,и в интерес на истината той си беше шев на компанията и можеше да дори да не ходи,ако пожелае но обичаш да контролира от близо нещата.