Апартаментът

Погледна към цигарата,трябваше да излъже,не пушеше често по скоро пушеше когато му е супре нервно и не може да направи нищо друго с което да се успокой,още повече,когато и алкохола му беше меко казано забранен. Ако не беше пил нямаше да се намира тук:
-Не така ти се струва...
Трябваше да спре за малко,опря се  на перваза и се огледа:
-Радвам се,че сте добре и сте се прибрали,надявам се ще си запазите сили да направиш корабийки...
Опитваше се все още да я разсея,както и това да разсее себе си,да говорят за нещо съвсем друго. Така му действаше по добре,от колкото да мисли за сегашния момент:
-Сигурно,за Анабел всичко е ново,украсата елхата и всичко,иска ми се да я бях видял,как гледа всичко с интерес и колко изненадана е била,когато се е прибрала.
Опита се да дръпне по тихо цигарата,като отпусна дима. Въобще не спомена ,как е той,защото определено му се искаше да се метне през перваза. Само че щеше да остане до край тук и да се държи мъжки.

Заболя го наистина много усети нейната болка,не знаеше,как но я усещаше по лекия трепет на гласа и. Можеше да се закълне,дори и малко сигурен,че плачеше или,щеше да заплаче след разговора:
-Направи спагети,ако желаеш,ако се прибера късно само,ще ги претоплим и,ще пийнем чаша вино...
Не му се искаше да я разочерова,щеше да се прибере тази вечер но не знаеше,колко точно късно,ще се прибере:
-Нямам търпение да вкуся от корабийките,отдавна в същност не съм хапвал.
После се сети нещо за още малко разсейване:
-Ако искаш може утре да заведем Анабел при дядо Коледа,сигурен съм,че ще и е весело.
Трябваше да се разсейват със странични разговори,защото другата тема просто не бе приятна,а искаше да и покаже,че няма да я остави,че има планове с нея и Анабел,че даржи да е с тях:
-Симон...
Каза изведнъж:
-Обичам те,искам да го знаеш...

-Да добре,пази... се...
Затвори му прекалено бързо и явно малката се беше събудила или просто и е дотежало. Дръпна няколко последни дръпки като метна цигарата в коша. Най лошото беше това,че още нямаше никакви изгледи бебето да се роди скоро. Нервно му беше но се опита да не го показва и да не му личи. Въпреки,че стана като бомба с закъснител,защото бе изпил над 5 кафета може би.
Мина най ужасния обед  в цялото човечество,най-лошия защото нямаше никакви резултати. А,постоянно мислеше за всичко в къщи,за това което,ще се случи сега. Всякакви мисли се блъскаха през неговия ум и го натоварваха все повече и повече.
Към над вечер вече нещта се бяха буквално раздвижили и акошерката и доктора нахлуха в стаята. Той естествено не присъстваше на раждането. Щеше му дойде в повече. Но тези няколко минути от вън му се сториха,като цяла вечноест.
Сърцето му щеше да се свие на малка топка и да се изгуби с тези темпове с който бе тръгнало. След всяка сумтоха идваше и миг спокойтвие. Чу се плач,а малко след това затихна,както се беше появил. След 25 минути го приканеха да влезе за да види детето. Пристъпи напред и влезе в стаята,като видя астистентката,която беше доста уморена но с усмивка на устата и с детето в ръцете си:
-Ела Деймън,ела да видиш сина си...
Приближи се към тях,като едва успяваше да каже нещо от нахлулите емоции. Щом приближи,видя едно прекрасно малко бебе,което спеше и леко свивашемалките си пръсти. Беше по голямо от Анабел,защото тя се роди недоносена,а той беше голямо момче,силно.
-Вземи го можеш да гоподържиш той е твой син.
Не се знаеше но въпреки това,протегна ръце и го гушна. Изпита някаква уникална тръпка,това дете можеше да е неговия син. Щеше да има и един прекрасен син,който щеше да научи на всички мъжки неща. Погали го по малката бузка и се усмихна:
-Красив е...
Каза той,а тя тихо се замся:
-Да прилича на теб...
Но въпреки,че мислеше,че е негово трябваше да бъде сто процента сигурен:
-Дори да е така трябва да направим тестовете,докторите казаха,че здраво дете и нищо няма да му стане ако се вземе малко кръв.
Но тя се направи почти веднага:
-Стига,той е твое дете не съм спала с никой друг от последната ни вечер...
Не знаеше дали можеше да и вярва но за малко я изключи,защото се загледа в момченцето. Остана с него докато можеше,след това го върнаха за още прегледи,както и за теста,който най-сетне щеше да каже истината.
Прибра се много късно може би беше късно вечерта по скоро посреднощ. Не можеше да е добере до леглото,просто взе една чаша уиски,наля една солидна чаша и седна на дивана,като се разкопча малко и се настани удобно на дивана.

Чу шум зад себе си и се извъртя леко назад. Очите му изглеждаха уморени,а той изглеждаше скапано. Въпреки това остави чашата на масата и протегна ръка към нея за да улови нейната:
-Ела при мен Симон...
Гласът му беше много нежен и я придърпа леко към себе си,когато се приближи ръцете му изцяло я придърпаха към себе си,а когато седна на дивана,тя се оказа в скута му.
-Недей не плачи...
Нежно я целуна,а едната му ръка избърса няколкото сълзички по лицето и:
-Толкова ми липсваше днес.
Искаше му се да я успокой,а да и говори за това,което се случваше в болницата нямаше смисъл,защото щеше да я разстрой още повече:
-Обичам те красавице...
Трябваше да и го каже,за да и го набие в акъла,че няма да я напусне,защото явно такива мисли минаваха през главата и.

Пое дълбоко дъх,като скри лицето си в нея,защото не искаше да говори за това за да не я нарани но се налагаше,преди да е научила от пресета:
-Раждането се проточи доста дълго оказа се седалищно и се роди вечерта.
Говореше подобно на делови разговор,защото не му пукаше за асистентката по  причина,че не тъеше добри чувства:
-Роди се момченце и все още си няма име но неговата майка ще му измисли.
Толкова беше мъчително и за него одобенно,когато купища емоции се бореха в него:
-Все пак взеха проби за ДНК анализа и резултата,ще е готов след три дни...
Решението след тов го спести,ако е негово целия живот се променяше и то към ужасна агония,ако не беше негово,цялата вина падаше и щеше да живее спокойно от това,че не  изневерил и,че не може... Само че трябваше да се изчака.

-Знам прекрасна,знам... И аз бих дал всичко този миг да си е само наш.
Не знаеше дали успява да я успокой но това е само пита за началото. Нежно се наведе ия целуна,погали я с такава нежност все едно докосваше крехка пепруда. Но до някъде тя беше такава нежна невинна дори прекрасна. 
-Обожавам те Симон наистина те обичам по силно всеки ден...
И днес не правеше изключение,прекрасната и личност,буйния и темперамент,дори ревността,която изпитваше,колко прекрасна невероятна майка,прекрасна съпруга,която е ужасно силна бореща се за семейството.
Осъзна,че найстина и двамата заслужаваха този миг да е техен и не беше късно. Имаха всичко,за да имат второ дете. Анабел беше пораснала,имаха пари,бяха здрави и се бяха сдобри ли,а и едно бебе наистина,щеше да ги направи по сплотени.
Премина с пръсти по прекрасното и вратле,като стигана до брадичката я надигна леко и впи устни в нейните,едната целувка,прерасна в още една,а след нея се загубиха бройките. Целуваше я почти ненаситно и невероятно жадно.

Ставаха такива неща с децата,често се плашеха,както и хората естествено. Но преди да и каже че заедно ще отидат тя изскочи. Нормално всяка загрижена и добра майка би сторила така. Пренебрегваше себе си заради детето. Но това беше друга тема,изправи се,като тръгна след нея,е тя вече беше там и се грижеше за Ана,приближи се до двете,като се оказа зад гърба на Симон. Обхвана нежно раменете и с две ръце и я целуна по врата,като се загледа към Анабел:
-Какво и има на нашата принцеса? Иска внимание ли?
Каза с най топлия си глас той,като остави Симон да се полюшва в опита си да я приспи:
-Утре ще украсяваме елхата Анабел,като се наспиш,ще я украсим.
Погали я по красивата руса главичка,като погледна с нежните си очи към Симон,те показваха колко много я обича,колко харесваше такива дори ежедневни моменти,как му харесваше да е с тях,с нея и детето.
Не ухаеше на печени корабийки явно Симон се беше отказала или е нямала време но тава не беше фатално,щяха в скоро време да направят това за което са мечтали,дори да е доста глупаво,той не обичаше да не си държи на обещанията.

Малки магични моменти който правеха живота по смислен,по красив,не ги заменяше за нищо на света. Остана с нея колкото е нужно и ни най малко не му пукаше,кога точно,ще заспи,както нервничеха повечето родители. Той просто обичаше да е с тях,без значение,колко и къде.
Щом обаче заспа му хареса и друго,че сега можеше отново да остане насаме със Симон и онова,което бяха не успяха да довършат можеше да го довършат,ако не бяха толкова уморени,макар че за това,често можеше да се намери малко скътана сила,която и той си криеше. Но и не можеше да я прикрие,защото Симон винаги му действаше по онзи палав начин ,каквото и както и да се случваше не може да пренебрегне онова,която я притегляше към нея. Приближи се малко бавно,като преплете пръсти в нейните,а другата сложи на кръста и,като я притисна към себе си:
-Всъщност да но...
Целуна я по най невроятния нежен начин по врата,който и показа,че има намерението нещо друго да правят,щом се доберат до леглото:
-Че,ще се ляга е ясно но ще може ли да си открадна и аз малко внимание?
Закачи я той по най деликатния начин,за да я попита дали все пак не е уморена. Нямаше да си позволи и прости още един път да я насили да прави нещо,което не иска.

Точно този неназован и не изречен отговор търсеше,много по прекрасен от всеки друг. Усети приятна тръпка която в началото е само инпулс за нея но сега си е чиста възбуда. Усети,как някаква невероятна сила се вля в него,още с първата целувка,която сила го издаваше напълно колко точно я желаеше по невероятното нещо,което се случваше в момента между бедрата му. Дори докато се притискаше в нея,не можеше да се скрие,колкото и да му се искаше,да не изглежда толкова напорист това нямаше,как да стане,когато тялото и му действаше така. Всяка извивка,пищнитната и гръд,невероятната и кожа,която на светлината изглеждаше,като копринена,а на допир се оказа по мека от нея.
Устните и бяха толкова невероятно сладки,че беше сигурен,че амброзията е просто някакво сокче в сравнение с това,което пиеше от нея.
Един,още един инплс който го одтикна,като звяр,жадно да я хване с две ръце,да я вдигне и с бързина да я отнесе в леглото. Постави я и се опита да е нежно,макар да не се получи,защото искаше по скоро да се намери над нея. Със същата сила на звяр но ловкостта на лъв,се надвеси над нея,като все едно беше плячка. Но това не биваше да я кара да се чувства зле,а напротив,това показваше,че я желае въпреки всичко и не удържимо.
Устните му безпощадно горяха нежната и кожа по невероятното и извито вратле и надолу по деколтето,където се показваше нежната и гръд:
-Искам те само за мен...
Отдаван не и го бе казвал,може би от преди да се роди Анабел но изпита нуждата,да и го каже отново,да затвърди всичко и че я иска силно,дори както преди.

Горещото и тяло копнееше за неговото,както и обратното. Сякаш някакви нови чувства бяха избликнали от ново,не го бяха правили за първи път но все едно е за първи. Въпреки привличането,невероятната страст,се оказа и доста нежно и влудяващо.
Всяка дреха е оказа пречка от нуждата да докосне тялото и,кожата и,за това започна по най бързия и жаден начин да се отървава от дрехите,който се сипеха на земята. Тя правеше същото и с неговите дрехи и се зрадва и че и тя не се поколеба и отвърна със същата жар и плам от който имаше нужда.
Щом стигна до панталона и освободи с пръсти ципа и копчето и освободи малко пространство,се чу една въздишка и въпреки това не бе достатъчно,защото тръпнеше и пулсираше от нуждата да се вмъкне в нея,да се задвижи в нея в онзи прекрасен ритъм. При тази мисъл впи устни жадно във вратлето и,като остави една следа,нежна смучка,за която можеше да си плати после но си я беляза,като своя не само на думи. До голяма степен това беше лапешко и не зряло но в този миг не можеше да мисли от страст. Просто инстинктите говореха.
-Толкова те желая...
Още една констатация,а след нея се отърва от бельото и,като победоносно се отърва от последната пречка. С едно движение се отърка в нея нетърпеливо,като усети през боксерките му силната му мъжетсвеност,нямаше време да ги сваля,беше прекалено много,не искаше да се отделя от нея повече,само ги свлече на долу и с едно бавно проникване я усети цялата,толкова влажна,гореща и стегната,че му се зави свят от удоволствие. Извика,като от възбута и впи пръстите си в нейните,като ги притисна за леглото.
За миг отвори очи,за да я погледне с невероятна страст с диво желание,но не искаше да я изпусне т поглед,искаше да види,как лицето и се променяше от удоволствието,как очите и се притварят от удоволствие.

-Никога...
Да спре това не беше ни най,малка опция в този момент,дори света да се сриваше нямаше да спре тази дива страст и желание,което изпитваше към нея. Изпитваше нужда,точно така нуждата,да се слее с нея,да я покори отново и отново,да впива пръстите си в нейното крехко нежно тяло,за да усеща как гори и,как се извива при всеки негов нежен тласък. Всичко това събрано в едно достойно да го побърка,да не бъде на себе си от страст. Притисна я по силно,като проникна още по на дълбоко и на дълбоко в нея,искаше да я усети до краен предел.
Тази жена беше неговата любима,жената,за която можеше дори да убие,беше единствено и само негова и нямаше никой друг,всички имена изчезнаха,не съществуват. Тя е единствената,която щеше да обича. Майка на детето му и искаше да е майка на всичките му деца,искаше още едно дори цяла къща в този момент. Любеше я с уникална жер и плам,дори не е нужно да и доказва нищо,защото от това ставаше ясно,че само тя бе способна на това,че само тя можеше да усети този плам,жар и страст,че само тя го провокираше. Това нямаше,как да се симулира мъжете не го умееха.
-Красавице обичам те... Обичам те...
Шепнеше и го в ухото,като бе примесен и с нежни стонове,а когато не му достигна въздух,засмука безпощадно възглавничката на ухото и,а след това си пое въздух. Готов дори със последен дъх да и достави удоволствието,което той на нея.

Някой думи ги изпусна съвсем но се обърна със сетна сила и я придърпа към себе си,за да я усети близо до себе си. Не искаше да се отделя о нея дори в този миг. Едва си поемаше въздух но не му пукаше,търсеше близостта и и това е нормално,защото е неговата любима. Едва когато отвори очи,видя следата по врата и от неговата страст.  Засмя се,като я докосна леко с пръст,а след това е погали нежно:
-Голям съм дивак,ако питаш мен...
Издиша и вдиша дълбоко но се и смееше едновременно. Оставил следа,грозна въврху прекрасното и тяло,направо трябваше да го осъдят:
-Трябваше да ти ставя още една...
Ни най-малко не се срамуваше от това,което направи и щеше да го направи още веднъж,ако се налагаше.