Имението "Милер"

- Знам , че не можеш Себастиан , аз никога не съм те карала да го правиш , просто ти казвам , няма смисъл да се залъгваме , нищо никога не е сигурно , но да не говорим за това. - целунах го.
- Искаш ли да слезем долу ?

- Така е мила, да искам нека пием кафе-усмихнах ѝ се.Облякох се ,тя също ,гушнахме се и така ,слязохме долу.Но там,ни чакаше изнената.Беше Орландо ,един от доверените ми хора,започна директно ,направо по въпроса ,без излишни встъпателни слова,за това го харесвах,толкова много.
- Верона ни обявяват война,знаят ,че ти си ликвидирал Фернандо и искат отмъщение.
- Майната им -казах ,писна ми да бъда заплашван ,от дребни риби,които се мислеха,за големи,но никога нямаше ,да бъдат.Адриана потрепери до мен,обгърнах тънкото и кръсче и я притиснах към мен.
- Не се тревожи мила,куче ,което лае не хапе.

Когато слязохме долу изненадата беше нерпиятна. Онзи му обявяваше война , което не звучеше никак добре , отново неприятности , бях виновна знаех си , че трябваше да си замълча.
- Добре. - усмихнах се леко и го погледнах.
- Гладен ли си ?

- Винаги -усмихнах се и с Орландо седнахме на масата.надявах се ,да няма нищо против да нахрани и приятеля ми.
- Кажи сега ,колко зле е положението.-казах когато Ади ,не беше в стаята.
- Няма да те лъжа братле,обединиха се с Кортес и Валера .- Ядосах се и тупнах с юмруг по масата.
- По дяволите -изпсувах.Това не беше добре ,тези две фамилии,вече не бяха дребни риби,а и отдавна искаха,да имат част от моят район ,а аз ги режех,сега си го връщаха.

Отидох да направя нещо за него и приятелят му и се замислих какво ставаше , трябваше ли и аз да се включа и да направя нещо. Или да звънна на истинският си баща , който отдавна ме беше изоставил и да го моля за помощ ? Себастиън не знаеше , че той също е от една от най-големите мафитоски фамилий. Щом храната беше готова им я сервирах.
- Надявам се да ви хареса - усмихнах се леко.

- Всичко ,ше ни хареса ,щом е от теб мила,ела седни при нас.-Хванах нежно ръката ѝ ,а Орландо ,само я гледаше ту нея ,ту мен и поклати глава,но не беше одобрително.Той смяташе ,че подобно обсебване от жена,беше опасно ,гледаше ме така ,сякаш искаше да ми напомни,какво се беше случило ,с друга преставителка на женския пол -Кристина.

Онзи , който ме гледаше така явно не ме харесваше много. Или ме мислеше за поредната празноглава моделка , или мислеше че влиая вредно на Себастиън , но нито едно от двете беше вярно , а аз само леко се усмихвах и се правих , че не го разбирам.

Погледнах го така,че да спре да упорства.Всичко ,това беше минало,нещо което не ѝ бях казал,за да не я нараня.За да не си помисли,че любовта ми ,може и да е такава.Тя нямаше нищо ,общо с онази нещастница.Прегърнах я и я целунах,хич,не ме интересуваше ,че Орландо ,се беше втренчил в нас.
- Аз ще вървя-каза той.
- Ела ще те изпратя -казах и станах ,отидох до него и му подшушнах.
- Този път е различно
- Дано -каза той.- Иначе,жалко за момичето,красива е.
- И още как -усмихвах му се.- Ще я направя своя съпруга.
- Така ли ,честито тогава.
- Благодаря.-Той излезе и аз се върнах при своето слънце.

Себастиън не се интересуваше от погледите на онзи и това беше добре , той отиде да го изпрати , а аз го зачаках. Като се върна го целунах и се усмихнах леко.
- Смяташ ли отново да се замесваш с Верона и другият ? Не може ли просто да пратиш твои хора ?

Беше чула,но как ? Тя уж беше в другата стая.
- Нали занеш,че не е хубаво да подслушваш.Ах тези непослушни ушички. -наведох се и гризнах леко ухото ѝ.
- Не се тревожи,разбира се ,че ще пратя хората си,за такива дребни риби ,не ми се занимава,каквито са Верона.А относно Валера , е май ще се наложи да ги ликвидираме,отдавна ламтят,за нашия бизнес.-Помилвах я.
- Всичко ще е наред ,вярвай ми ,аз съм най-добрия.-засмях се.

Бях ги чула докато слизах , но нямаше повече да разтягам темата , за това , че съм подслушвала , не исках да се караме. Целунах го леко.
- Добре и се надявам нещата да се оправят , този път наистина. Но ако не , аз мога да ти помогна , познавам някой хора. - погледнах го.

Погледнах я ,как си мислеше ,че може да помогне с чупки и стойки и кой можеше да познава ,някой рекламен агент.
- Не мила ,това не е шега,работа ,не можеш,да ми помогнеш.Не се тревожи ,всичко ,ще се оправи.Ще бъде наред.Казах ти имам много хора ,зад гърба,а в обединеието е силата.Не искам да се забъркваш ,това не ти е подиума където си кралица -усмихнах се ,за да не прозвучат ,грубо думите ми,не исках,да я обидя.

- Мислиш си , че единственото място , където мога да бъда нещо е подиумът ? Че не мога да бъда полезна с нищо , сериозно ли Себастиан ? - погледнах го и се засмях.
- Запознах те с баща си , но пропуснах да отбележа , че това е пъстрокът ми. Истинският ми баща се казва Раян Шилер , мисля че добре знаеш името му , готов е да направи всичко за да се види с дъщеря си , а това значи че ще ни помогна , правил е толкова неуспешни опити , но сега може би може и да поискам да се видя с него. - усмихнах се отново , явно и за Себастиън бях само външен вид , но щях да докажа , че не съм.

Останах с отворена уста ,дъщеря на Шилер ,един от най-големите мафиоти в Германия .Колко пъти съм искал,да говоря с него ,за да продаваме ,в страната му ,но той винаги отклонявае покана ми.
- Как си могла,да скриеш това от мен ? -Погледнах я .Хванах лицето ѝ в шепи.
- Ади ,това е невероятно ,не аз не казвам ,че си безполезна ,не искам да си го помисляш дори,просто, не исках,да те забърквам.Но дъщеря,на Шилер -казах и я пуснах.
- Не мога да повярвам,че го скри от мен,а уж нямахме тайни.-погледнах я обвинително.

- Оправданията са безполезни и от страна на двама ни , сигурно и ти гледаш на мен като на поредната куха манекенка , върещеша работа само на подиума , но както и да е. Скрих го от теб , защото не исках да си спомням за него , но ако имаме проблеми , дори и сега да звънна ще дойда , само ми кажи. Е вече знаеш , така че щом ти трябва помощ , само ще му звънна и всичко ще е уредено.

Хванах отново лицето и я целунах страстно.
- Това не е вярно,ако беше просто поредната манекенка ,никога нямаше,да узнаеш ,за бизнеса ми ,нито щях,да ти предложа брак ,а аз направих и двете ,нали цвете мое.-Прегърнах я ,не исках,така ,да се чувства,не беше чесно.
- А колкото ,до баща ти ,надявам се да не се налага,да се намества и без това ,не ме обича много.-Тя ме погледна.
- Или поне така си мисля,вече три пъти отказва ,да се срещнем по работа.

- Прав си - усмихнах се и също го целунах и прегърнах.
- Просто е много зает предполагам и за това ти е отказал , но ако искаш мога да уредя всичко , само кажи и всичко ще е готово - погледнах го.

Не бях от мъжете,които разчитаха на жените ,за да им момагат ,но тя ,не беше коя ,да е жена.
- Да би било добре-усмихнах се ,след което я гушнах и без да я питах я отнесох на ръце ,на двора ,не исках ,да се караме.
- Адриана ,хайде да поплуваме -усмихнах и се ,намирахме се до големия басейн ,а там вече ни чакаха банските.

И аз се усмихнах леко и той ме отнесе на ръце до басейна , там ни чакаха банските ни , съблякохоме дрехите си и ги облякохме , след което и двамата скочихем в басейна , водата беше приятна.

Преоблякохме се и бързо,се озовахме във водата,която беше,като чай.Преплувах две дължини,след като се уморих ,застанах до Адриана и я изпръсках.
- Виж колко е приятно мила.Има достатъчно място и да плуваш с лодка.-Засмях се ,да това беше идея,трябваше,да я заведа до "Канале гранде" и да я повозя на гондола.

Той преплува две дължини , като се върна при мен ме изпръска , аз също му отвърнах и го целунах.
- Да , определено имаш вкус за къща и всичко наоколо. - засмях се и го погледнах.Изведнъж не се почувствах добре.
- Ела да си легнем на шезлонгите. - усмихнах се.

Погледнах я беше пребледняла.
- Какво ти е мила-Хванах я и я изнесох на ръце.Поставих я да легне,поисках,вода с захар,която веднага и` бе ,сервирана ,може би кръвното и` налягане ,беше паднало.Намокрих и челото и`,целунах го.
- По-добре ли се чувстваш ?погалих я.
- А какво се случи точно ?-досега не и`,беше прилошавало ,а и преди малко бяхме яли,не беше от това.

Себастиън се притесни и ме изнесе навън , а на мен просто ми беше прилошало.
- Спокойно добре съм , не е нужно да се притесняваме чак толкова. - усмихнах се и го целунах.

- Добре ,но няма да ставаш,ще полежиш,докато се оправиш напълно.Не се притеснявай,за нищо,от каквото и да имаш нужда,аз ще ти го давам.-Усмихнах се и я погалих.Сладката ми принцеса,много и` се беше събрало ,сигурно напрежението и е дошло в повече.Легнах до нея,шезлонга ,беше достатъчно голям и за двама ни и я прегърнах.Нежно галех косите и`.

- Както кажеш , но ти казвам че съм добре. - погледнах го и се засмях леко , след като той легна до мен и ме прегърна и аз също го прегърнах. Помислих от какво може да ми е станало лошо , но не това не беше възможно.
- Ти днес имаш ли някаква работа ?

» Имението на сем. Кларк
» Имението на Сирони
» Имението на Висше стоящите