Имението "Милер"

Не очаквах това,от Адриана ,беше си доста смела постъпка и само да помислеше,да я нападне,бях готова да му препреча пътя и да я защитя.Макар,че тя се справяше завидно добре и сама.
- Не знаех,че ти не го искаш Адриана,мислех,че бъдещето на това дете ,е най-важното за теб,но явно съм грешал.-каза с усмивка
- Е остани щом толкова искаш,но когато един ден ,видиш че този идиот не може да ви пази ,ще дойдеш да плачеш на моята врата,но аз ще я затръшна под носът ти !-каза го с такава ненавист.Кой си позволяваше да нарича идиот тръгнах към него.

- При теб не ме очаква по-добро бъдеще , татенце. - погледнах го и отново му посочих вратата.
- Себастиан е хиляди пъти по-добър от теб и предпочитам да умра пред това да се моля за каквото и да е било. И не обиждай някой , който е много по-добър от теб. - Себастиън тръгна към него.
- Не си заслужава. - спрях го и накрах охраната да махне баща ми.

Послушах Адриана,изправех ли се срещу него,трябваше да го убия, преди той да ме е нарочил,но не можех да ѝ го причиня,какъвто и да бе,беше неин баща,добър, лош ,един баща имаше.Но това беше последният път,в който аз си премълчавах.Изгледах само как,охраната го моли да си тръгне,а той ме премери с високомерен поглед,бях повече от бесен,за сега тя остана при мен,не можа да ми я вземе,но дали щеше да остане така и за в бъдеще.

Баща ми излезе , радвах се че всичко е свършило. Прегърнах Себастиан.
- Ще се справим с него ще видиш. - усмихнах се и тогава нахлуха хора , единият удари Себастиан по главата , свалиха и охраната.
- Глупава дъще мислеше , че ще дойда сам ли ? - засмях се , опитвах се да направя нещо , но не можех. Отведоха ме.

Взеха я -това беше първата мисъл,която ме удари,когато се събудих.бях изгубил съзнание,проклет да съм.Скочих веднага и изтичах,грабнах телефона мобилизирах за отрицателно време всичките си хора,по всички краища,на планетата,да я открият.Но когато се стъмни ,още вести нямаше ,сякаш ,я бе отвел в дън земя.Отчаях се утре щяхме да продължат търсенето,но имаха нужда от почивка,разбирах ги.Бях отчаян ,жена ми и детето ми,ги нямаше,бях сам.Хванах една бутилка уиски и това което последва,не беше красива гледка ,изпих бутилката и хванах втора ,трета.Така се нижеха дните,вече нямах сълзи или гордост,плачех,като малко дете и пиех,не приличах на себе си.Използвал бях всичките си връзки в правителството полицията ,ФБР ,но всичко не даде резултат.Сринах се.Продължавах да пия до припадък.
Събудих се в леглото си,една сутрин ,поредната -странно не помнех ,да съм стигнал,до тук,бях гол и до мен имаше притиснато топло женско тяло.Обгърнах я Адриана се беше върнала,но беше нужно само едно докосване,за да разбера,че не е тя,липсваха пищните ѝ ,естествени извивки,заместени с силикон ? Погледнах русокосата глава,на момичето ,което още спеше.Изправих се в леглото и се хванах за главата, Боже какво бях направил ? Защо ми трябваше да пия ?

Успях да избягам от баща си , нямах търпение да видя Себастиан.Беше минал един месец , най-ужасният месецЛипсваше ми толкова много , но най-сетне успях да се махна от онова място и това беше важното. Един от слугите му ми каза , че ще го извика ,аз седнах на дивана в хола и го зачаках, не знаех какво е преживял докато ме нямаше.

Станах от леглото и казах да събудят и изпратят незабелязано момичето.Не ме е интересуваше коя е.Точно когато най-бях объркан,един от верните ми хора Марко,нахлу и каза,че Адриана ме чака в хола,че е избягала.Облякох се на бързо и хукнах на долу,вината ме ядеше,но тя нямаше да ми попречи,да ѝ покажа че се радвам да я видя.Прегърнах я силно
- Къде беше любов моя,стори ли ти нещо,този мерзавец ? Как сте ?-погалих вече закръгленото ѝ коремче,макар,съвсем леко.Бях повече от бесен,че пропуснах,да видя,как расте.

Когато видях Себастиан да слиза , станах и го прегърнах силно. Погледнах го и се усмихнах.
- Не знам къде бях , подкупих един от работниците , за да ми помогне да избягам. Спокойно добре сме. - погалих го по лицето.
- Липсваше ми много. А ти как си ?

- Полудях,без тебе-казах и я притиснах до мен,толкова ми беше липсвала.Да и за това удовлетворих тялото си с друга. Страхотно, трябваше да и го кажа,че не помня нищо.Но нима това намаляваше вината ми,бяхме женени,тя носеше моето дете,а аз и бях изневерил,не не можех да ѝ го причиня!
- Търсих те и ден и нощ,бях се отчаял,благодаря на Бога,че се върна отново,в прегръдките ми.Целунах устните ѝ нежно и продължих да я притискам,но не много силно.

- Съжелявам , че е трябвало да преминеш през това , но важното е , че сега сме заедно. Сгреших , че му отворих онзи ден , не трябваше да го пускам тук. - казах и отново прегърнах Себастиан. Радвах се , че съм при него и най-накрая съм свободна , когато бях при баща си дори не можех да излизам.Стоях в една къща и не можех да правя нищо.

- Не се обвинявай,не си знаела,че така ще стане скъпа-притиснах я към мен още малко,след като я пуснах я запитах :
- Гладна ли си скъпа,да наредя ли да ти приготвят,нещо за хапване искаш ли ,да си вземеш една отпускаща вана.Или желаеш първо да починеш ?-Повече никога нямаше ,да я загубя,дори това да значеше,да убия баща ѝ ! Никой повече нямаше да я раздели от мен.

- Мисля да си взема една вана. - усмихнах се и го целунах. Нямаше повече да се занимавам с баща ми , той нямаше нищо какво да направи.Качих се горе и се съблкох , напълних си ваната и легнах вътре , водата беше топла и отпускаща. Хубаво беше пак да си си у дома.

Оставих я да се изкъпе и освежи,сигурно дълго е пътувала,макар да изгарях за нея.тя първо трябваше хубаво да си почине.Трябваше ми голямо усилие,да не хукна към банята и да я любя,докато отмалее ръцете ми.Но тя носеше моето дете и бременността и бе рискова ,след аборта,не можех да я излагам на опасност.Седнах послушно на леглото и я изчаках,да се изкъпе.

Изкъпах се. Банята ми дойде наистина много добре , освежи ме. Избърсах се и се облякох , след което отидох и седнах до Себастиан. Усмихнах се и го целунах нежно.
- Какво прави докато ме нямаше ? Шилер създавал ли ти е някакви проблеми ?

- Не мила ,ни го виждах,ни го чувах и от това най се безпокоях ,да не е откарал зад граница и дори извън континента.Но и на луната да те скриеше,пак един ден ,щях да те открия.Но се радвам,че се върна при мен-прегърнах я.
- А иначе какво правих ,няма да ти хареса,когато не можах да те открия се пропих от мъка.Но всичко това е минало сега отново си тук и няма повече да те пусна ,никога !

- Няма да се налага да преживяваме отново всичко тогава. - целунах го леко.
- Той няма да се опита да ни нарани , а и да се опита този път ще го спра. - усмихнах се и исках да легна назад на леглото , но когато се обърнах на пода видях някакви прашки. Отидох и ги вдигнах.
- Можеш ли да обясниш това ? Защото определено не са мои.

Погледнах черните изрязани прашки ,в ръцете на Адриана ,за миг погледнах,като сякаш за първи път ги виждам,не че не беше точно така.Но веднага си спомних ,за блондинката.Трябваше да измисля,нещо при това бързо.
- Марк ,нали го знаех братовчеда ,вчера поиска да спи тук,сигурно е довел някоя.

- Аха , ясно. Е която и да е има вкус за бельо. - заасмях се и отново седнах до него , надявах се да казва истината. Но той едва ли би ми изневерявал , той ме обичаше. Прегърнах го и леко отпуснах главата си на рамотото му , толкова ми беше липсвал.

Прегърнах я ,бях ужасно гузен,но докато не равнища история с блондинката ,беше по-добре да поддържам тази история.Но какво да разнищвам ,бях пиян и о ,какво бях направил главата ми щеше да се пръсне имах нужда от питие.Станах и си налях ,Адриана ме погледна неодобрително.
- Само глътка мила-казах ,но всъщност беше чаша на екс.Имах такава нужда от цялата бутилка но се сдържах,именно заради тази нужда ,сега бях ,в това положение.

Стоях и го гледах как пие , в повечето случай не пиеше и то не така нервно и на екс , сякаш нещо го тревожеше. Замислих се , той не обичаше чужди хора да спят в нашата стая , а и да влизат външни хора как тази ще е успяла да влезе без охраната да я види ? Погледнах го и спокойно казах:
- Изневерил си ми нали ?

Погледнах я ,едната чаша не даваше кураж,а цялата бутилка не исках ,да я пия ,точно пред нея ,може би след като и кажа истината.
- Да ,Адриана излъгахте ,сутринта се събудих до жена ,предполагам че тя е собственичката на бельото,но не помня нищо.Бях пиян,не мога да ти кажа ,че съм ти изневерил ,но не мога да ти кажа и че не съм,знам че ме мразиш-добавих.

Може би наистина беше по-добре да не научавам истината , но въпреки всичко се усмихнах.
- Не те мразя , но сега трябва да лягаме. Лека нощ. - усмихнах се и отидох в една от другите стай , измих се , легнах и се завих. Сълзи започнаха да се стичат по лицето. Знаех , че той е мъж и че има своите нужди , също знаех че е и бил пиян , но болката въпреки тези неща , не беше по-малка.

Тя си тръгна,не я винях,аз на нейно място сигурно ,щях да напусна къщата.Тръгнах след нея,като изпих още една чаша за кураж,застанах,до стаята ,поколебах се,но я чух да плаче.не можех да го позволя,носеше моето бебе и не трябваше да се вълнува.Влязох и отидох да я гушна.
- Ади ,живот мой ,не плачи,не и заради мен ,не го заслужавам.не знам,какво е станало,но едно знам тя не значи нищо ,а ти си ми всичко.Обичам те ,скъпа и ще те обичам,докато дишам !

Той дойде в стаята , а аз не знаех какво да правя , той говореше , а аз просто стоях там. Исках да му вярвам , знаех , че ме обича , но действията му понякога показваха обратното.
- И аз те обичам , но понякога просто не знам как да постъпя. - говорех тихо и се опитах да не плача.

- Напълно те разбирам ,скъпа-прегърнах я по-силно.
- Но недей,да плачеш,това ще се отрази,на бебето ,а нали не искаш да го тревожиш ?-целунах челото ѝ нежно.Щях ,да разбера дали между мен и русата жена ,беше станало нещо ,на всяка цена ,дължах го на Адриана.

» Имението на сем. Кларк
» Имението на Сирони
» Имението на Висше стоящите