Имението "Милер"

Приближих се до нея и вдигнах брадичката и`,за да я гледам право в очите.
- И за какво според теб си мисля,кое не е такова ? -не спирах да я гледам,щях,да разбера,ако ме лъжеше.
- Всъщност прочетох,само последния,не знаех,че има и други.За такъв глупак ли ме мислеше,че няма,да разбера.Бих убил всяка и за по-малко,но теб не мога.- Погалих лицето и`,дори не можех,да я зашлевя.Бях слаб и се мразех,за това.
- Кажи ми ти какво трябва,да си мисля,като чета това ?

Той не ми вярваше , гледах го в очите и се стараех да не заплача.
- А ти мислиш ли , че съм способна да ти изневеря , след всичките години , в които сме заедно ? Винаги бяхме един до друг дори и в най-трудните си моменти. - не спирах да го гледам , щях да му кажа истината. Започнах да му обяснявам всичко , изнасилването , как онзи не престана да ме следи. Тогава бяхме скарани и нямаше как да звънна на Себастиън , а не исках точно тогава да разбира , но сега му обясних всичко.

Слушах я без,да я прекъсвам,не можех,да повярвам Усетих как,започнах да треперя,стоях и я гледах.Тя се държеше ,но очите и бяха насълзени,мислеше,че ще я изгоня и не смееше,да ме доближи,но ако някога бе имала нужда от прегръдка,то този момент,бе сега.Прегърнах я,обвих ръцете си около нея и я притиснах до себе си.
- Трябваше,да ми кажеш,не се страхувай,той вече е мъртвец,никога повече не ще те доближи.Даже ще направим така,отиди на срещата,а ще съм с теб,само че ще те наблудавам от разстояние ,да видим какъв мъж,когато попадне на мен.-Не спирах да галя,главата и`но не нямаше,д аго застрелям,това щеше да му бъде награда,щях,да го ритам и удрям,докато спре да диша.

Погледнах го , беше го приел добре , но това беше самата истина какво можех да му кажа ?
- Съжалявам , че скрих от теб. И аз не се страхувах толкова от него , а от това как ще реагираш ти. Добре , ще отида на срещата. - толкова не исках този човек , но трябваше да отида , Себастиън беше замислил нещо.

Целунах я нежно и продължих,да я притискам.Как изобщо се беше осмелил някой,да докосне моето момиче,дори с пръст.
- Той знаеше ли точно кой ти е гаджето и че си подписва смъртната присъда,като дори си го помисля ?-Трябваше,да знам,да не би да ,беше някакъв самоубиец,всеки знаеше,колко лош враг съм и колко безпощаден мога,да бъда .А за Адриана бих пратил в ада всеки.Сигурно беше луд,но това не ме засягаше,щеше да страда,много, повече от колкото моето цвете.
- Обичам те мило,трябваше,да ми кажеш ,нямаше да преживеш този телефонен тормоз,от какво те беше страх,че ще се откажа от теб,това за мен би означавало да се откажа,от живота си.Ти си моят живот Адриана,без теб ,всичко губи смисъл.

- Мисля , че те познава. Да нямате някакви стари вражди с него ? - погледнах го. Да не би да искаше да си отмъсти на Иън и за това да тормози мен и да го накара да помисли , че му изневерявам.
- И аз те обичам и обещавам ти никога повече няма да става такова нещо. - мисълта да бъда или да съм била с друг ме убиваше.

- Любов моя- силно я притиснах до сърцето си.
- Не се тревожи,ти не си виновна и не трябва,да се чувстваш така,била си жертва.
- Всъщност не нямахме вражда,но го знам кой е той е дребна риба,която винаги се е сремяла,да бъде с големите.Но така и не му се отвори парашута.Не се тревожи мила,от днес нататък,ше получих лична охрана,никой повече няма да те докосне.И не се притеснявай,никой няма да знае,че я имаш .Няма да те притеснява,ще е за товята сигурност,не ми отказвай. Обещавам,че няма да се интересувам къде си и с кого.Но искам,да бъда спокоен.-помилнах я отново.

- Благодаря ти за всичко , за разбирането и за всичко останало - усмихнах се леко и продължих да го прегръщам. Сега вече можех да бъда по-спокойна , щях да имам охрана , онзи нямаше да може да ме докосне , а Себастиън щеше да го накара да си плати , но ме беше страх , ами ако онзи му направеше нещо ?

Галех момичето си ,нежно по гърба,тя толкова се отпусна,че по едно време я чух ,да мърка,тихо.Целунах я.
- Върви слънце облечи, нещо секси и се приготви ,за срещата.Не се тревожи,ще съм само на няколко метра от теб.Но знай,че пипнали го ще съм безмилостен,да не се разпищиш,като видиш кръвта.-усмихнах се.Въпреки,че знаеше,какви ги върша,тя никога не ме бе виждала в действие.Надявах се ,да не се отврати,като види,колко жесток мога,да бъда.

Погледнах го и кимнах.
- Няма да се уплаша , не се притеснявай. - отидох и започнах да си търся нещо подходящо за срещата , надявах се всичко да мине както Иън го беше планирал и той да не пострада. Облякох се подходящо и отидох при него.

Беше толкова секси ,че поисках,да я съблека ,но се задоволих само ,да я нацелувам,добре че вече си знаеше,че докато не тръгнем да излизаме съвсем,да не си слага червило.Изяждах го, без предупреждение.Оставих я така и извадих пистолета си ,от сейфа,не че мислех,че ще ми потрябва,но нищо никога не се знаеше.Хванах я под ръка и излязохме така.Но когато бяхме близо до мястото,я пуснах и останах назад,тя потрепери.
- Тук съм ,нищо няма да ти се случи-можеше да чуе гласът ми ,но не и да ме види.Толкова добре се бях прикрил.

Върнахме се ,в имението,пренесох я на ръце ,до спалнята,че краката ,не я държаха,беше се отпусанала в ръцете ми ,поставих я на леглото и я завих.
- Поспи съкровище ,аз съм тук при теб-целунах я нежно.Но не легнах при нея,не ми се спеше.А и бях още ядосан,слязох за малко и като се върнах,тя вече спеше.Тогава вече и аз легнах ,след като бях израсходвал енергията си ,като бях се бил с боксовата круша.Добре ,че никой ,не дойде иначе не знам,щях,да го почна него.

Той ме принесе на леглото и аз легнах. Затворих очи и той отиде някъде. Днешната случка сигурно щеше да е нормална в ежедневието ни за по-нататък , трябваше да се науча да бъда хладнокръвна и да не ми пука , трябваше също и да се науча как да успея да му помогна с всички тези неща. След не дълго време заспах.

Събудих се чак ,на сутринта,Адриана още спеше,пресегнах се и я погалих,беше толкова невинна ,приличаше на ангел ,в съня си.Леко докоснах раменете и`,обожавах всичките и`,перфектни извивки ,създадени,да бъдат докосвани.Но не исках,да я будя,за това я милвах много леко.Тя се размърда, помислих ,че съм я събудих,но не тя само се притисна по-плътно в мен.Стана ми много приятно,ръцете ми я обгърнаха.

Когато събудих , Себастиън вече беше буден , беше ме прегърнал , а аз се бях притиснала в него.
- Добро утро. - усмихнах се и го целунах. Станах и го погледнах.
- Ще си взема душ и днес е мой ред да направя закуската.

Усмихвах и` се
- Добре мило ,нямам търпение-Не я заядох с това ,ама може и да готвиш,че моделките могат ли го,щеше да е грубо.Оставих я на спокойствие,да си вземе душ,а аз като никога продължих,да се излежавам.Тя се върна от банята и я дръпнах при мен, целунах я ,след което с голямо нежелание я пуснах и станах и аз да се изкъпя.

След като се изкъпах , излязох , понатискахме се малко със Себастиън и той влезе да се къпе. Аз се изсуших и облякох и слязох в кухнята. Започнах да правя палачинки , които се надявам да му харесаха. Изкарах течен шоколад и други добавики към палачинките. Сложих всичко на масата и го зачаках.

Изкъпах се и се облякох,слязох при Адри,тя вече беше приготвила закуската.
- Палачинки ,не съм ял от дете .-Усмихнах и` се ,бях много гладен ,седнах,останах очуден,но тя можеше да готви,бяха повече от страхотни.
- Много са вкусни,невероятна си-Станах и я дръпнах в скута си ,аз да я цункам.
- Мила ,толкова те обичам ,че когато си далеч от мен ,сякаш не живея.

- Радвам се , че ти харесват - усмихнах се и също го целунах , продължих да го гледам и да стоя в него.
- И аз теб , повеченяма да сме далеч. - усмихнах се отново и погалих лицето му.

- Да - усмихнах се
- Което ми напомня,че още не сме ти взели дрехите от хотела.-През цялото това време,тя живееше там и винаги бе така,нямаше си собствено жилище,тъй,като много пътуваше.
- Толкова се радвам,че ще живееш при мен.-Прегърнах я силно и целунах ръцете и`.

- Има време и за това , ще отидем. - усмихнах се и го погледнах. Беше толкова хубаво , че ще живеем заедно. Всяка сутрин да се будя до него , да му правя закуска. Отдавна исках да е така , но работата ни не ни позволяваше , но сега можеше всичко да започне да се нарежда.

Усмихнах се,изглеждаше ,толкова щастлива ,а аз дълго обмислях,тази крачка,не че се страхувах от обвързване,аз си се бях вързал ,за нея ,още в мигът,в който я видях.В който я докоснах ,разбрах ,че си принадлежим и че така ,ще е завинаги.
- Цялата сияеш ,усмивката ти те прави още по-неотразима красавице.-Галех я нежно.
- За малко ,да забравя,довечера имам сделка,ще се върна късно ,не ме чакай.-Беше ми гадно,че ще съм далеч от нея,дори,само ,за малко,но да я взема с меk ,беше твърде опасно.Винаги разчитах,на хората си ,те бяха най-добрите.Но с жена ,като нея ,не можех,да съм сигурен ,дали ще ми останат верни,ако я пожелаеха ,можеше и ме убият.Веднъж подцених,женската красота с Кристина и едва не умрях ,а тя не можеше,да стъпи и на малкия пръст на Адриана.

Щеше да има сделка ? Това си беше страшно , можеше да му се случи всичко , най-много се опасявах от това да не го загубя. Щях да го изчакам , въпрекито , че каза да не го чакам , исках да се уверя , че е добре. Целунах го.
- Добре , но се пази , не искам да ти се случи нещо.

Усмихнах се ,тревожесе ,за мен.
- Не се притеснявай мила ,ще се върна бързо и след това ,ще те нацелувам,защото ,много ще си ми липсвала.-Целунах я и тръгнах.Имаше да свърша,толкова неща ,щяхме да преговаряме с макоканците ,които владееха пазара на изтока,вече бях завладял Европа и Америка ,но исках всичко .Бях толкова богат ,че можеше да не пипам нищо ,цял живот и всеки ден ,да си купувам нова кола и къща,но не беше за пари.Правех го заради удоволствието,заради тръпката,да ходиш по ръба на бръснача .

Целуна ме и си тръгна , а аз останах да го чакам , не бях уморена , направих вечеря , не ми пукаше колко време щеше да се забави , щях да го чакам колкото трябва и исках като се прибере да е невредим , да е добре , да му няма нищо , но знаех , че и можеше нещо да се случи. Седнах в хола да гледам телевизия и да го изчакам.

» Имението на сем. Кларк
» Имението на Сирони
» Имението на Висше стоящите