Имението "Милер"

Обърнах се и го прегърнах , каквото и да направеше аз щях да го обичам.
- Да знам - въздъхнах , наистина трябваше да помисля повечв и за бебето , но понякога просто не можех да сдържа емоциите и да не се вълнувам.

- Не ме отбягвай,Адриана ,ела ,да спиш при мен .Наредих на изхвърлят чаршафите и матрака,ако искаш и леглото ще изхвърля,но ела с мен или аз да остана тук с теб.Когато не си до мен ,ще съм неспокоен.-Погледнах я ,а очите ми се молеха,да не ме отхвърля,че не бих го понесъл.

- Няма смисъл да изхвърлят нищо. - погледнах го , на мен не ми пречеше това. Пречеше ни че не знаехме истината и той дори не знаеше какво е правил. Изправих се от леглото и го погледнах.
- Хайде да отиваме в спалнята. - усмихнах се леко , каквото и да беше направил нямаше да спра да го обичам.

Зарадвах се ,хванах я за ръка и отидохме в спалнята.Заспахме почти веднага.Като се събудих Ади я нямаше ,а на нейно място видях отново онази блондинка,по дяволите ,нима го бях направил отново.Но този път не я изхвърлих толкова бързо дължеше ми отговори и щях да си получа.Разтърсих я ,за да се събуди.
- Какво правиш тук отново-изкрещях
-Не е ли очевидно -пусна ми ехидна усмивка и се изтегна доволно ,отново нямах нищо по себе си или тя по нея,по дяволите.

Бях станала по-рано , когато обаче понечих да вляза в стаята видях Себастиан отново с онази и двамата бяха голи , нямаше да вляза и добре , че не ме бяха усетили , щях да разбера какво наистина става , беше глупаво да подслушвам , но това беше единственият начин да разбера цялата истина.

- Не,не е -стиснах я за врата
- Казвай,какво се случи,между нас ,този път не съм пил и съм сигурен,че си се вмъкнала в леглото ми,както и предишния.Отговаряй,ако ти е мил животът.-Усилих натиска на ръката си ,тя вече трудно си поемаше въздух.
- Ще ме убиеш,не..мога ..да дишам-простена тя.
- Да ще те убия,ако веднага не ми кажеш истината ,всичко е постановка не съм спал с тебе,нали ?-тя поклати положително глава
- Кажи го !-извиках
- Не си-извика тя - Сега ме пусни.Пуснах я.
- Разкажи ми ,кой стои зад това-запитах я вече по-спокойно.

Слушах ги , той щеше да я убия , каквато и да беше нямаше смисъл от това , канех се да вляза , но видях че тя започна да говори , каза че не са спали заедно , това ме успокой. Значи той наистина не ми беше изневерил. Останах още , тя трябваше да каже кой стой за това , трябавше да разберем.

- Ако кажа живота ми няма да има никаква стойност,той ще ме убие,още щом се върна и узнае,че съм го предала.-Ядосах се но поне разбрах,че беше мъж,ръцете ми се върнаха на гърлото ѝ.
- Да може би,но аз ще те убия още тук,ако не ми кажеш кой те прати.
- По дяволите-тя изруга.- Беше Шилер бащата на съпругата ти ,той иска да ви раздели,каза ми да те прелъстя,но това не беше лесно ти не ми се поддаде,за това те накарах,да си мислиш,че се е случило нещо между нас.Пусни ме.-извика.Пуснах я.
- Ах този Шилер,как не се сетих по-рано.Обличай се и си върви-Тя не чака втора покана.

Баща ми беше накрал онази да прелъсти Себастиан , как беше могъл , но не трябваше да се очудвам от нищо , той беше способен на всичко , за да постигне това което иска , дори и от това да зависи щастието на дъщеря му , след като онази си тръгна , влязох в стаята и прегърнах Себастиан силно.
- Съжелявам , че се осъмних в теб.

Онази си тръгна още треперех от гняв и тъкмо щях,да се облека,когато Адриана се втурна от врата и ми каза, че съжалява и ме прегърна силно.Нямаше друга жена ,която да ми влияе,като Адриана,ето защо не бях способен,да ѝ изневеря.Обърнах я на леглото и бях над нея,целунах я дълго и страстно.
-Малката ми ревнива съпруга,не го ли разбра живот мой,че нямам очи ,за друга освен за теб ?

Отвърнах на целувката му и го целунах отново , не трябваше да се съмнявам в него , баща ми направи така , че за малко щях отново да го загубя.
- Съжелявам , просто не знаех каква е истината , прости ми. - целунах го пак.

- Да ти простя ?-погледнах я
- Няма какво да ти прощавам ,скъпа моя,аз самият не бях сигурен,дали не съм прекрачил брачната ни клетва.-Целувките ѝ бяха сладки ,а тялото топло и уютно.Макар и понаедряла от бременността,Адриана не спираше да е толкова неустоимо красива ,че чак болеше.
- Как ще ми докажеш,че вече не ми се сърдиш ?-казах и игриво пламъче блесна в очите ми ,захапах нежно ухото ѝ.

- Радвам се. - усмихнах се и се качих върху него , започнах да го целувам по цялото тяло. Обичах го и дори и да беше ми изневерил това нямаше да се промени , защото сърцето ми му принадлежеше и винаги щеше да бъде така , независимо какво ще направи той.

Наслаждавах се на всяка една нейна целувка.
- Хм... Не си ли много облечена ,не ти ли стана топло мила ?-казах с усмивка и свалих бавно и чувствено дрехите ѝ,исках я до безумие,но нямаше да се подам,на този импулс ,щях да я задоволя във всяко едно отношение,преди да получа своето удовлетворение.Целувах сладкото ѝ тяло,като се спрях,на вече позакръгленото ѝ коремче и го загалих нежно.Наведох се и го целунах ,а после устните ми се устремиха ,там където тя желаеше.

Продължаваше да ме целува и да ме подлодява с всяка една негова целувка , по тялото ми преминаваха тръпки дори , когато ме докосваше.Той вече беше гол , което правеше нещата по лесни , започнах да го целувам по цялото тяло.

6 месеца по-късно...

Времето минаваше неусетно,докато се осъзнаем,терминът на Ади,наближи,но още бе далече,един месец ,само ,но той беше най-дългият ,вече знаехме ,че бебето ще е момче има,кой да наследи бизнеса ми,като реша да се оттегля.Но тогава имаше много време,поне доколкото зависеше от мен.Отидох при Адриана,защото току що бях получил известие.
- Любима моя,мама,татко и двамата ми братя,ще идват за вечеря-знаех,че въпреки,че ги харесваше,а и те много една семейна вечеря,в толкова напреднала бременност,не и се нравеше.

Техните щяха да идват на гости , какво щяхме да правим ? Имахме само два часа , исках аз да наготвя , за да не помислят , че се е оженил за някоя некадърница.
- Добре. - усмихнах се леко и го целунах.
- Аз ще сляза , за да наготвя нещо. Какво предлагаш ?

- Каквото и да направиш,съм сигурен ,че ще ги удивиш,те обожават манджите ти,както и аз.Но може да направиш,нещо типично италианско ,ще ги зарадваш-усмихнах се и преди да я пусна,да се вихри в кухнята ,я целунах,доста по-страстно от колкото възнамерявах.Но дори така,наедряла,беше ужасно възбуждаща ,а и я обичах толкова силно,но за нищо на света ,нямаше да рискувам,наследникът си,заради момента страст.Пуснах я с неохота.

Целунах го и отидох в кухнята. Реших да направя спагети , сигурно щяха да им харесат , а беше и по-бързо. Щом ги приготвих се качих горе , изкъпах се , гримирах се и се облякох. Харесвах се със семейството му , но знаех , че майка му обича да прави забележки понякога. Тъкмо се оправих и чух вратата да звъни , слязох долу.

До чух шум,от долу,нима вече идваха.Както винаги,бяха подранили,искаха да ни изненадат,но ние ги очаквахме.Слязох долу,бях се пременил с костюм,така мама,ме харесваше и можех да си позволя,поне веднъж годишно,да и доставя кеф.Още не можеше да ми прости,че съм се оженил,без да съм я поканил,на тържество.Слязох бързо,хванах ръката на Ади,която беше много нервна,когато те връхлетяха в къщата,след разменилите се,задължителните целувки и прегръдки,се отправихме към трапезарията.

Седнахме на масата , станах и аз сервирах всичко. Погледа ми два пъти се засече с този на майка му , май наистина не ме харесваше много , а и не само заради сватбата , може би ме сравняваше с предишните му приятелки или не знам.Започнахме да се храним и майка му каза:
- На спагетите им липсва една съставка , без които не са същите , но са приемливи. Защо не ме оставиш следващият път аз да ги направя ? - погледна ме , а аз само кимнах , последното , което исках да правя е да се карам с нея отново , а за предишният скандал Себастиан и не знаеше.
- Колко си отслабнал. - погледна Себастиан.
- Трябва да дойдеш аз да ти направя нещо , гладен ли те държат ? - още го мислеше за малкото си дете , продължавах да си мълча , преди да кажа нещо глупаво.

Слушах,майка си ,как открито се заяжда с Адриана,до сега никога не я бях нагрубявал,но бях на път,да го направя.
- Благодаря за гостуването,но съпругата ми има нужна от спокойствие.,в нейното деликатно състояние,не трябва да се преуморява-казах и станах от масата с намерение,да ги изпратя.
- Но,как ?-стана възмутена и майка ми. - Ние,току що дойдохме-каза тя.
- Да,знам,но беше достатъчно,за нас,съжалявам,но вече присъствието ви е излишно.Особено твоето майко,още веднъж,обиди жена ми,без значение как и ще забравя ,че съм ти син.-в гласът ми се четеше заплаха.
Те станаха,макар,с нежелание татко и братята ми гледаха недоумяващо,но не ме съдеха,бях в правото си ,хвърлих им извинителен поглед.На изпращане на вратата,казах.
- И майко,откакто пробвах специалитетите на Ади,разбрах едно-тя погледна с надежда.
- Твоите манджи,не струват-казах,тя изсумтя и бързо се отправи към колата ,без да каже,повече и дума.

Погледнах го и направо не доумях какво правеше , той се заяде с майка си зареди мен , дори изгони семейството си , оценявах го , още един път доказа и показа колко много ме обича , но не исках да го разделям със семейството му. Целунах го и го погледнах , след като те си заминаха.
- Не трябваше да се караш с майка си зареди мен.

- Напротив,трябваше-усмихнах ѝ се.
- И без това ,не са ми притрябвали,сега ти и бебето сте моето семейство.Изведнъж бебока я стрита,положих дланта си ,на големият ѝ корем.
- Не знам,побърквам ли се ,но ти ,всеки ден,ставаш ,все по-красива.-казах с усмивка,притиснах устни към нейните.
- Но за едно ,съм категоричен,бъдещата майка ,трябва ад си почива -казах и я хванах под ръка,за да я заведа в спалнята.Но в последният момент, си промених решението и я заведох в градината ,времето беше приятно,настаних я на хамака и нежно я залюлях.

- Да , ние сме друго семейство , но все пак , не трябва да си в лоши отношения с вашите , благодарна съм ти , че ме защити. - усмихнах се и също го целунах , след което се засмях.
- Почивам си , не се притеснявай. - целунах го отново и отидохме в градината , легнах на хамака и той ме залюля леко , но изведнъж коремът ме заболя доста и се изправих в седнало положение.

» Имението на сем. Кларк
» Имението на Сирони
» Имението на Висше стоящите