Имението "Милер"

Усетих я ,нещо не беше наред,защото сбръчка чело.Изправих се.
- Какво ти е любима ?-запитах с глас,в който се четеше нежност и любов.
- Боли ли те ? Какво да направя,за да те облекча ?Искаш ли възглавница,гърбът ли е ?-залях я с толкова много въпроси,преди да се усетя.
- Извинявай ,мила,сигурно те обърках,казах извинително.

Погледнах го и съвсем леко се усмихнах , болката скоро отмина , но се страхувах да не започне пак.
- Не , не , спокойно само малко ме заболя корема. - казах и станах от хамака.
- Аз смятам да се кача горе и да си легна.

- В никакъв случай,няма да ти позволя,да се натоварваш-преди да разбере,какво точно имам предвид я хванах и я вдигнах.Тя започна да протестира,но аз я успокоих,че изобщо не ми тежи.Влязохме в спалнята положих я нежно на леглото и страстно я целунах.
- Ти винаги си била,най-красивата жена ,в света за мен и такава ,ще си останеш и занапред.

- Oбичам те. - казах и също го целунах и се усмихнах леко. Галих леко лицето му и след около 15 минути усетих силна болка отново, стиснах ръката му. Терминът ми беше чак след 1 месец , водите ми не бяха изтекли още , но имах чувството , че нещо не е наред. Погледнах Себастиан.
- Мисля , че трябва да отидем до болницата.

- И аз те обичам-казах и тогава пак ,тази болка я сви и без да ми казва,щях,да я закарам до болницата.
- По това време има ужасно задръстване,потърпи малко ,не е хубаво,да те местим,ще пратя хеликоптера,за доктора.Казвайки това извадих мобилният си телефон и ми казаха ,че до десет минути,ще са готови ,да излетят.
- Нека са пет !-казах заплашително и те обещаха,да се постараят.
- Потърпи любима,ей сега идва докторът.-погалих нежно,вече изпотеното ѝ чело,пратих прислужницата да донесе мокри кърпи.

Погледнах го. Мислих , че трябва да отидем до болницата , може би там всичко щеше да бъде по-добре , а сега докторът щеше да идва тук.Уплаших се , дори даже много , хванах ръката му и прислужницата донесе мокри кърпи , чувах , че още някой идва по коридора , сигурно беше доктора.
- Може би са само фалшиви контракции и всичко ще е наред.

Тя,стисна ръката ми-аз също стиснах нейната ,в отговор,макар,доста по-леко.
- Може,но може и наистина да раждаш,за това не се безпокой любима,доктора ще се погрижи за теб-усмихнах се ,десет напрегнати минути,по-късно доктора пристигна.Накара ме ,да изляза от стаята ,не исках,но той каза,че е наложително.Подчиних се ,макар,да не желаех,да се отделям от нея.
- Но после ще ми кажете всичко-казах с тон ,който не търпеше възражение ,той само кимна в знак,на съгласие.Седнах пред стаята и зачаках,да бъда извикан отново.

Скоро доктора влезе и накара Себастиан да излезе от стаята , честно да си призная се уплаших. Прегледа ме и каза , че имам само 1 сантиметър разкритие , но до няколко часа раждането можело да започне. Каза и , че по-добре да съм в болница , бебето е щяло да се роди по-рано и за това трябвало да бъде в ковиоз , за да има по-големи възможности да оцелее ,след което излезе при Себастиан.

» Имението на сем. Кларк
» Имението на Сирони
» Имението на Висше стоящите