Имението "Милер"

- Радвам се , че реши да си вземеш почивка , страхотно е че всеки ден ще сме заедно , за да наваксаме за времето , през което не сме били. - усмихнах се отново и го целунах , когато беше при мен беше в безопаност , знаех къде е и какво прави и тогава единствено не се притеснявах за него , не можеше да му се случи нищо.

- Това звучи страхотно - с него отдавна искахме да отидем някъде , само двамата , но тази възможност не ни се беше отдавала много до сега.
- С теб бих отишла и на края на света - целунах го.

Отвърнах на целувката му и се загледах в очите му , където можех да потъна , толкоав обичах дори и недостатъците му.
- Да , много по-добре , казах ти че нищо ми няма. - усмихнах се леко.

Прегърнах го и тогава донесоха телефона му , дочух какво е станало , какво беше направил баща ми ? Погледнах отново към Себастиън
- Е сега ще ми позволиш ли да се намеся ? - трябваше да се намеся дори и да не ми го позволяваше , баща ми не се спираше пред нищо.

Погалих леко лицето му и го целунах.
- Никой не може да ни раздели , не го ли разбра до сега ? Няма да ме отделят от теб , каквото и да става , а и едва ли баща ми ще иска да ме натроива срещу теб. Ще уредя всичко обещавам ти , това няма да е последният път , в които сме заедно. - целунах го отново и звънах на Шилер.Уредихме си среща.
- Ще отида сама , за да говоря с него , ще сключим сделка. Не се притеснявай , всичко ще е наред. - целунах го отново и въпреки протеста му излязох.

Отидох при баща ми , беше готов на всичко за да призная публично , че съм му дъщеря. След доста спорове и караници успях да направя договор , които и двамата подписваме , той е на наша страна и аз признавам , че съм му дъщеря. Все пак каза , че един ден бизнеса щял да остане на мен. Вече треперех от нерви , но срещата свърши бързо и се върнах обратно при Себастиън , който пиеше. Целунах го.
- Всичко вече е готово. - усмихнах се.

- Той обеща да се съюзи с нас , ако публично призная ,че съм му дъщеря , за мен това не е проблем , дори и кариерата ми да пропадне , вече доста време съм била на подиума. Нищо работа , спокойно. - целунах го отново и седнах , налях си малко уиски , но ми стана лошо от него , както никога досега.
- Хайде да си лягаме. - станах и хванах ръката му.

- Кариерата вече не е нищо за мен , с неговата помощ ще сме по-силно , не се притеснявай Себастиън. - усмихнах се и го целунах леко.
- И аз вече не знам какво става. - погледнах го в очите и леко започнах да галя лицето му.

- Това за мен не е саможертва Себастиан , вече не. Вече ми писна от това , което правя , за мен вече е едно и също , време да позволя и на някой друг да блесне , а съюзът с баща ми ни е много важен , не искам да се притесняваш за това. - продължих леко да го галя по лицето. Пак ми стана лошо и спуснах ръката си.

- Не смятам , че има нужда от лекар , но за да си спокоен ще отидем. - усмихнах се и го целунах леко.
-Лека нощ скъпи. - целунах го отново и затворих очи , надявах се утре да си беше променил решението.

Когато се събудих Себастиън го нямаше , взех си един душ и се облякох , слязох долу при него , изглеждаше ми ядосан.
- Какво има ? - погледнах го и леко го целунах. Какво ли можеше да е станало сега.

Целунах го и го погледнах.
- Знаеш , че баща ми е един от главните там нали ? Той няма да позволи да стане нищо , което не ни харесва , обещавам ти. А сигурно знаеш и за чичо ми Кристиян Милър , с баща ми са от различни бащи , за това са с различни фамилии. Само тяхните гласове стигат , за да не ти се случи нищо. - регърнах го.