Имението "Милер"

- Нямам повече тайни Себастиън , не смятах , че това е толкова важно , за казване. Аз се нямах толкова с тях , но вече ще ни защитават. - седнах до Себастиън и го погледнах.
- Знам , че ме обичаш , не съм се страхувала от нищо , просто не смятах , че е важно да го спомена.

- Адриана... -погалих лицето и`
- Мое прекрасно момиче- докоснах я леко с пръст по устните,след което я целунах така,че дъхът ,да спре и на двама ни.
- Всичко ,което касае ,подземния свят и нас е важно,не ти си сърдя,но искам от сега нататък,да ми казваш всичко-целунах я пак.Беше ми толкова хубаво с нея,че не можех,да мисля,за нищо друго.
- Ей съвсем забравихме ,да отидем на лекар-казах ,но в този миг телефонът ми пак звънна.

- Няма да крия нищо повече от теб , обещавам ти , както и ти не си крил от мен. - усмихнах се и го целунах. Радвах се , че не ми се сърди , просто бях забравила да му кажа , смятам че не беше чак такъв голям грях.
- Не , няма нужда , вдигни си телефона. - целунах го отново.

Усмихнах се и вдигнах ,наперено ,но гласът от другата страна не ми беше познат.
- Милер ,ще бъде кратък ,ако нараниш дъщеря ми,ако само я ,накараш да плаче ,за теб,ще те намеря и пратя в Ада ,ясно ли ти е.
- Да сър ,аз я обичам.-казах уверено
- Дано да е така,защото иначе ще отговаряш пред мен,бъдете щастливи.За Валера ,не се тревожи,вече са извън играта,а Верона ще ги последват скоро ,желая ви приятен ден.-Каза всичкотова и затвори , беше толкова бързо,че още стоях като гръмнат.А Адриана ,ме гледаше.

Погледнах го и се чудех какво става , не можах да чуя или да видя кой е от другата страна , защото телефонът му изписа скрит номер , уплаших се че нещо се е случило.
- Какво стана ? - погледнах го.

- Знаеш ли кой се обади токущо ? -попитах я,тя поклати глава.
- Баща ти Шилер,каза ми ,че ако те нараня ,ще ме убие.Но това е нещо нормално ,не това ,ме впечатли толкова.А че каза че Валера,са извън играта,знаш какво означава това и Верона ще ги последват ? Разбираш ли ,всичко свърши,той е уредил всичко,не мога да повярвам,знаех ,че е влиятелен ,но чак толкова.-Гледах я и още бях смаян.

- Казах ти , че той ще оправи нещата , вече всичко е наред и няма за какво да се притесняваме. Баща ми няма да ти обяви война , вие ще правите заедно бизнес. Всичко се уреди. - целунах го продължително и се усмихнах.

- Да всичко е наред ,ча не мога да повярвам-усмихнах се ,хванах и я завъртях-но се усетих ,доскоро не ѝ беше добре,таак че я пуснах
- Съжалявам мило-изведнъж широка усмивка ,се разля по лицето ми.
- Хайде ,да направим нещо щуро ,събери най-необходимото и да заминем още сега,каквото сме забарвили,ще си купим.-Хванах ръката ѝ.
- Да вървим ,на нашето пътешествие,само ти и аз.

Целунах го и се усмихнах.
- Спокойно. Да хайде наистина. - зарадвах се много на идеята му , точно от това се нуждаехме.
- Отивам да оправя багажа. - целунах го , нещата от хотела ми бяха пристигнали днес и отидох да оправям куфарите.

Изчаках я вкъщата ,моето момиче,не се бави много.Отидох до нея и взех куфарите от ръцете ѝ.
- Дай да ти помогна мила ,сигурно са прекалено тежки.-но тя беше предвидливо ,момиче.И не беше взела много.Твърдението ,че манекенките са много суетни и не тръгват никъде ,без поне два куфара обувки.Не се отнасяше ,за Адриана,която винаги е била практично момиче.Оставих ги в багажника и влязохме в колата, отпрашихме с мръсна газ.

Той взе най-правилното решение , нямаше смисъл да стоим там , тук беше най-сигурно , поне никой не ни следеше и двамата бяхме в безопаност. Качиха ни багажа горе , а ние седнахме долу.
- Ако е той , как не съм успяла да го убия ? Бях сигурна , че е мъртъв , нямаше пулс.

- Имам просто обяснение,Ади ,успокой си ,този не беше Франк,нарочно извих ръката му.За ад видя,дали ще му се отвори раната ти каза ,че си го застреляла близо до сърцето.Така я извих,че щеше да му бликне кръв,ако изобщо имаше рана,дори да бе превързан.Но нищо такова не се случи.Не знам,какво се случва ,но в едно съм сигурен този не е Франк.Успокой се ,мила-Целунах я нежно и придърпах към себе си ,за една силна и успокояваща прегръдка.

Кимнах и също го прегърнах. Но ако не беше Франк кой е тогава ? Имаше брат , за който не знаех ? И дали този брат щеше да тръгне да ни отмъщава. Отново усетих онази тъпа болка в корема. Знаех , че всичко на този свят се връща. Ами ако изгубих детето , казаха ми че никога няма да имам , а бях бременна. Но се радвах , че Себастиан беше до мен, бих убила отново за него , ако се налагаше.

Прегръщах я ,когато видях,че се свива.
- Какво ти е мила,боли ли те ,да викна ли лекар ?-Изтръпнах от ужас ,че можеше нещо,да се случи с детето ни,заради цялото това,напрежение,което ѝ се беше струпало,напоследък.Хванах я леко през кръста и я принесох на леглото.
- Полежи мила,ще се оправиш-хванах телефона и набрах номера на лекаря.

Себастиан явно забеляза , че не се чувствам добре , но според мен това беше нормално , нямаше от какво да се притесняваме. Заведеме в спалнята , погледнах го.
- Това е нормално , няма нужда да викаш лекар. - усмихнах се.

- Не и този път мила,толкова ти се струпа.-Обадих се на лекаря въпреки протеста ѝ.
- Трябва ад разберем,дали всичко протича нормално,вече толкова искам това бебе.-казах и се усмихнах,но знаех,че ни очакват още месеци,в очакване.Само дано всичко беше ,наред,лекарят пристигна и ме накара,да изляза от стаята.Това хич не ми се понрави,но послушно изчаках от вън.

Въпреки нежеланието ми лекарят дойде. Накара Себастиан да излезе и започна да ме преглежда. Обясних му всичко , обясних му и за аборта преди време.
- Добре , че сте ме повикали можело е отново да направите спонтанен аборт. - каза лекарят , каза и да си почивам , след което излезе , явно за да говори със Себастиан.

Докторът излезе и дойде при мен ,поговорихме се ,каза ,че е кара рискова бременност,заради предишния аборт.Каза ,да не я тревожа с нищо и да си почива.Да се храни със здравословна храна .-Обещах му всичко това и го изпратих.След което влязох при нея.
-Мила по-добре ли си ?

Себастиан влезе и аз го целунах.
- Да по-добре съм. - погледнах го и го прегърнах , тогава телефонът ми звънна , беше баща ми , започни да ми говори неща , от къде знаеше ? Погледнах Себастиан след като затворих телефона.
- Беше баща ми , разбрал е за Франк и иска да се изнесе при него. - знаех на какво беше способен Шилер , за да постигне това което иска , но не можеше да ме държи далеч от мъжа , когото обичах.

Ударих гневно в леглото.
- Не може Ади,няма ад те пусна,аз мога да се грижа за теб.Ще говоря с баща ти ,няма да ни раздели.Трябва да ме убие,за да ме откаже от теб и пак няма да успее.Казах гневно,но какво правех ,доктора,каза да не я тревожа,но можех да ги загубя и двамата ,нямаше да го позволя,не и докато сърцето биеше в гърдите ми и още дишах.

Хванах ръката му , с която удари по леглото и го погледнах.
- Успокой се. И аз ще се опитам да говоря с него , но едва ли някой от нас ще може да излезе на глава с баща ми , знаеш кой е , какъв е. Каза , че скоро ще е тук да си поговори лично с нас. - Шилер разбираше всичко , за всеки.

Трябваше да се съглася,с нея,за да не се ядосва,заради бебето.Но като дойдете таткова ,щях да му го кажа ,съвсем ясно,да беше опасен и можеше дори да ме застреля,но нямаше да му мълча,като ставаше дума за моето семейство.
- Спокоен съм ,вече ,не се тревожи-усмихнах ѝ се.Погалих нежно косите ѝ и я придърпах за лека целувка ,след което я гушнах,нямаше да ми я вземат,докато това сърце от биеше в гърдите ми!

Не исках Себастиан да пострада зареди баща ми , онзи беше готов на абсолютно всичко , за да направи това което иска , дори да ме отдели от човека , който обичам. Прегърнах Себастиан и се зачудих , как мога да надхитря или да излъжа баща ми , на звънеца се звънна.
- Той е. - погледнах го и станах , слязох долу и отворих вратата.

Изчаках горе в стаята,но реших че все пак е неучтиво,за това слязох и аз да го посрещна.Той влезе все едно си беше у дома,типично в негов стил ,не каза нищо,дори не поздрави,а седна на един от фотьойлите и придърпа бутилките с уиски ,сипа си ,като продължаваше да пуши пурата си и след като влезе,мразех,да ми мирише на цигари,но какво можех да му кажа.Гледах го ,когато казах.
- Мога да се грижа за тях-но той ми направи,знак да замълча,абе за кой се вземаше ,ядосах се.

Отново заповедническото държание. Влезе с пура в ръка , сипа си уиски сякаш си е вкъщи. Казваше на Себастиан да замълчи в собственият му дом. Закашлях се от дима на пурата , но погледнах към Шилер и започнах да говоря:
- Нямаш право да определяш живота ми и да ми казваш какво да правя , винаги да вземаш решенията вместо мен и да проваляш живота ми. Нямаше те повечето пъти , когато се нуждаех от баща , предпочете да се махнеш далеч , защо се върна сега ? - вече бях ядосана и виках , никога до сега не бях изпадала в такова състояние.
- По-добре повече не ни доближавай и не предприемай нищо срещу нас , защото повече няма да ме видиш. Само , ако кажеш още веднъж на Себастиън какво да прави или посмееш да го нараниш , ще те убия и не ми пука от охраната ти. - бутнах го на земята.
- Виждаш вратата , махай се и не се връщай.

» Имението на сем. Кларк
» Имението на Сирони
» Имението на Висше стоящите