Къщата на мечтите

Това искаше да постигне,да се влюби в мястото,защото скоро щеше да е нейно или по скоро тяхно. Тяхното семейно гнездо. Остави я да се любува,като извади нещата за пикника. Приготви всичко и седна на одеялото,като потупа мястото до себе си:
-Ела при мен Симон...
После протегна ръка и я подкани да се приближи.
-Казах ти,че ще ти хареса,и аз така реагирах първия път когато го видях. Исках и теб да доведа тук,да видиш,колко е красиво.
Проследи я как сяда до него и продължи:
-Ще видиш,залеза е прекрасен,а щом отмине виждаш целия град в нозете си. Чист въздух,единствената кола тук,е само нашата.
Погледна на пред,още не бързаше да и каже:
-Оставя те без думи?
Подаде и чаша с шампанско,с което по скоро,щяха да празнуват.

-Виждаш това поле нали,този хълм...
Изчака я да кимне,виждаше го много ясно:
-Е,на това място скъпа,започва нашето ново начало.
Гледаше напред но погледна към нея:
-Точно тук,да тук Симон,ще създадем нашето истинско семейно гнездо,нашата семейна къща. Място направено само и единствено за нас,където ще посрещаме всеки празник,всеки миг. На това място,ще израсне и нашата малка Анабел...
Тя явно не го разбра но той продължи:
-Това райско място е  наше Симон,тук ще построим къща,от тук почват мечтите ни,плановете ни,всичко.... Новото начало,което ти обещах...
Взе ръката и,като нежно я целуна,бе готов дори да открадне луната заради нея,защото я обичаше безумно.

-Вярвам в това и ще дам всичко дори повече от себе си нещата да са по местата си. Стига и ти да искаш това.
Всъщност зависеше от нея до голяма степен,дали тя ще иска това ново начало или,ще пожелае да гради бъдещето си сама или с някой друг:
-Ще направим нашата къща мечта...
Изправи се пред нея,като и той се бе въодошевил малко и искаше да въудошеви и нея:
-Представи си,голяма къща,с басейн и прекрасен двор,където Ани да тича боса,да е на чист въздух. А,вътре обзаведено по твой и мой вкус...
Засмя се и подаде ръка:
-Е,по скоро по твой,защото аз много не ги разбирам тези неща....
Отново седна до нея,като целуна прелеснатта си съпруга.

Всяко нейна дума забиваше пирон в неговия ковчег,знаеше че е виновен но се надяваше с нови сили да продължат не по старо,а на ново:
-Знам Симон нося вината за всичко това. Загубих доверието ти и те нараних и това никога няма да си го простя.
Погледна отново към нея улови ръката и:
-Нека да се опитаме да забравим миналото,знам ще ни е трудно но нека се опитаме. Да не гледаме на зад,какво се е случило. Дай ми шанс да ти докажа,че всичко ще е по хубаво от преди. Дай ми шанс да залича миналото.
Целуна ръката и,а после и устните и:
-Винаги съм те обичал,в това не се съмнявай. Не искам никоя до себе си искам само теб Симон и искам да ти дам това,което заслужаваш,а то е да си невероятно щастлива.

Пое си дълбоко дъх,тя решаваше не искаше да я насилва,не можеше да и го причини. Целуна отново ръката и,като бавно я пусна. Болееше го но нямаше как,нямаше и не искаше да я рани отново. Премигна цял дълъг миг в който усети,как очите му паря ужасно:
-Не искам да те карам да правиш,каквото и да е било насила Симон. Всеки има право поне на още един шанс,няма безгрешни хора.
Така си беше,разбираше я но не биваше и да го осъжда прекалено строго:
-Ти решаваш,ако каже може никога да не те безпокоя повече,както казваш може и да се опитам да бъдем приятели но това ме ранява ужасно много. Обичам те повече от всичко и не мога да изпитам нещо друго. Но ако решиш да ми дадеш шанс,аз ще се поправя.

-Симон...
Клекна срещу нея,като премести с ръка прекрасното и лице,защото не гледаше към него. Погледна прекрасния и обаятелен поглед и леко се усмихна,с онази негова типична чаровна усмивка.
-Щом те срещнах не вярвах,че ще те обикна,беше сделка добра и за двама ни. Грубо е но и двамата го знаем. Само че истината е тази,че още щом те видях се влюбих в теб...
Тя се опита да измести погледа си:
-Така беше,видях те как слизаш по стълбите,като някоя не принцеса а кралица,сякаш всичко по света е твое,неветоятно красива,която кара всички жени да и завиждат. Харесваше ми как се дразнех ме и те обикнах още повече,защото те опознах,защото разбрах,че си невероятна.
Погали бузата и,като завъртя леко главата си:
-Мисля,че знаеше но често се будех преди теб,за да те наблюдавам. Нежното ти лице,как е огряно от слънцето...
Леко се засмя:
-Понякога му се чумереше и пак изглеждаше ужасно сладка. Като някой ангел,не ми се искаше да те будя,а в следващия миг ми се искаше да те разцелувам,да разцелувам всеки сантиметър от теб и от нежната ти кожа. Да това правех накрая,будех те с целувки. Макар че понякога се правех на заспал,за да ме събудиш ти...
Кракът го заболя и седна върху тревата,като не му пукаше много. Стоеше срещу нея и не я изпускаше от погледа:
-Не искам да се връщам в имението,защото ми липсваш. Прибирам се всеки ден и очаквам да те видя,как ме чакате с Анабел или да ви намеря в стаята,да те целуна,да целуна и нея,да слезем долу в кухнята където да хапнем и да приготвим млякото на Ани...
Спря се за малко,като се огледа:
-Като се замисля,представи си,тук да ни е кухнята... Масата,столчето на което Ани да се храни,една прекрасна семейна вечеря.
Надигна се малко,като я погледна:
-Или по скоро красива моя,си представи горния етаж и нашата спалня. Мекото легло,на което ще се любуваме един на друг,след като приспим Анабел.
Погали отново лицето и:
-Не е същото без теб,заспивам до студената възглавница,протягам се но вместо да те намеря и да се притисна в теб,да усетя аромата ти,не мога да заспя.

Ръцете му жадуваха да докоснат коприненото и тяло. Всека материя всеки плат му пречеше,защото му се искаше да докосне горещото и тяло. Желаеше я почти до болка,която бе премесена с еуфорията,че можеше да я докосне,че е в ръцете му. Копнееше за нея,искаше я но не бързаше имаше цялото време на земята.
-Обичам теб Симон...
Прошепна го нежно на  ухото и,докато я целуваше по вратлето. Надигна се погледна небесния лазур,който се криеше в очите и,като се загледа в нея. Гледка която искаше да запечата в съзнанието си,а от друга страна искаше да я можеше да и се насити:
-Толкова си красива,винаги си била...
Искаше да и каже,че е дори по красива след Анабел,защото беше станала истинска жена,а тялото и беше невероятно,не бе загубила чара си,а напротив.

Докосваше я непрестанно,целуваше я ненаситно. Всеки миг усещаше нейната липса,а когато най сетне я имаше нямаше начин да си го върне за всичките дори секунди който не е бил с нея. Можеше да го усети,докосваше я все едно му е за последен път,все едно никога повече няма да я докосне,жадно,страстно необуздано но във всичко това имаше и своята нежност,която да и покаже,че я бича и би и доставил само удоволствие.
Ръцете му се пъхнах под тънката материя на блузата и,като докоснаха невероятно стегнатото и коремче. Не бе загубила ни най-малко очарованието си,след като роди Ани,дори напротив,струваше му се още по сексапилна. Притисна двете си ръце към талията и,като я стисна леко,за да я приближи към себе си. Изръмжа от удоволствие,когато бедрата и се отъркаха в неговите:
-Одобрявам...
Отново едно ръмжене,което показа,че идеята му допада. Да,това място се беляза,като тяхна спалня при мисълта само колко още подобни неща на това ги чакаха тук,просто му се искаше къщата да се построи магически.
Не бързаше макар че я жадуваше,искаше да обходи всеки сантиметър от тялото и,да си припомни всичко,да я усети,а и да и достави удоволствие,което заслужаваше в двойни дози.
-Желая те до болка...

-Имаш ме...
Просъска на ухото и,защото усещаше невъобразимо удоволствие. Засмука нежно възглавничката на ухото и,като впи устните си във врата и,а после още по жадно в устните и. Не не беше никак груб,просто показваше желанието.
Още от преди сватбата може би след,като се събраха официално,за него всяка друга жена загуби чара си. Да бяха красиви но какво от това,като си имаше за съпруга невероятна богиня. В мислите му,дори в палавите присъстваше съпругата му,което не се беше случвало с никоя друга. Просто напълно обзела съзнанието му,за това и се чудеше,как можеше да спи с друга,дори на пияна глава,когато практически не може да спре да мисли за нея. Но това беше нещо,което избягваше от умът му,може би на пияна глава не е разумял,какво да направи. И все пак нещо в него му подсказваше,че това дете няма,как да е негово.
Отървал се с нейна помощ от потничето го пусна до тях,като вече без никаква пречка можеше да се докосне до невероятното и копринено тяло.
Всъщност имаше и дост голяма тръпка,това че се на открито,че може някой да ги види си беше още по голям фактор,който го накара да потръпне.

Достигна до това,което искаше,искаше да я накара да си го пожелае,да го иска също колкото него,макар че той си остана склонен да не с го признае,а да се посдържи,за да не бъде прекалено груб. Това не водеше до нищо добро.
Устните му се извиха в палава усмивка,която тя успя да зърне само за секунди. Прокара ръце по крайчето на дантеленото и долнище,като си позволи да стисне нежно дупето и,за секунди се отърва от него. Всъщност за себе си нямаше много време,само свали всичко на долу,прекалено много я желаеше за да си губи времето,както и да се отделя от нея.
Миг след всичко това се сля с нея,последващ миг в който главата му се завъртя,почуства се опиянен,замаян защото това чувство да е отново с нея. Нещо невероятно сладко,което не бе забравил но не беше така както всеки път,а беше дори по хубаво,защото се оказа ново,сякаш до сега не го бяха правили или го бяха забравили и сега си го припомняха.
-Симон... толкова си прекрасна...
Процеди го през зъби от страст,като жадно впи устни в нейните,усети че прехвърля границата и може да направи нещо грубо,позабави ритъма. Дишането му бе ускорено,погледна към нея,като се успокой:
-Побъркваш ме... Никога не съм спирал да те желая....

-Шшш...-простена тихо и почти еротично-Тихо красавице...
Ако продължаваше в този дух с пълен успех,щеше да го накара да загуби удоволствието си и да не продължи с макар и просто секса. Не му допадаше идеята да се чувства използван,особено от жена,та дори и неговата съпруга.
Все пак се движеше в някакъв секси ритъм,като се движеше от край до край в нея,като го караше да се побърка от удоволствие. Имаше нужда да стигне до края с нея но искаше първо тя да го направи. Имаше да изкупва вината си,да се опита да заличи онзи ужасен момент,като я накара да изпита още по голямо удоволствие. Изправи се,като я остави в скута си,прихванал я с две ръце за кръста я остави до голяма степен и тя да се движи.
Не искаше и по още една причина да и говори по този начин,защото имаше надеждата,че ще забрави всичко,а и че му е дала шанса от който се нуждаеше и чакаше.
-Не искам да знам,искам само теб сега,любима....

Реши да не и отговаря,не знаеше,какво се крие в умът и,какво целеше и какво искаше. Просто се отдаде на момента и на това и на двамата да им е хубаво. Още щом тя взе власта в своите ръце му разкри прекрасната гледка на невероятното и тяло,на която също не можеше да и се насити. Прокара ръце по нежната и талия,като си позволи малко да и помага при движенията. Симон бе сложна личност,като бомба със закъснител,докато минутите са добре,докато си решил и брояча е тръгнал скоростно. Трябваше да бъде по внимателен с нея,знаеше го и се надяваше да не сгази лука отново.
В секса си допадаха,той обичаше властта но му харесваше,когато и тя се явяваше в ролята на ездачка. Беше забравил колко е сладко всичко това,да са отново заедно.