Къщата на Синфул

Заглавие: Къщата на Синфул Нед Яну 08, 2012 6:11 pm

Малка къща в претъпкания Ню Йорк,къщата е заобиколена от също няколко малки къщи. Квартала е относително спокоен но често и тук стават някакви престрелки. Едно време тази къща е била бакалница но сега няма такова нещо.
Къщата на Синфул Pic-bf52ae8c-4d55-458f-80b9-cd7126455c55-extra

Къщата на Синфул Pic-bf52ae8c-4d55-458f-80b9-cd7126455c55-extra

Хола

Къщата на Синфул Living-room-rustic-1009-de

Спалня

Баня

Доведох го в моя апартамент,бе пригоден за мен,но имаше и място и за още един. Въведох до в коридора,който водеше към стълби,а те към хола.
-Сигурно не е като твоя палат но тук е моя красив дом.
Тогава по стълбите слезе едно малко бяло коте. Вдигнах я и тя се умилкваше в мен:
-Това е Снежинка,тя е моята най добра приятелка.
Беше тъпо но пък тя бе много миловидна.
-Много е мила,дори на кучета се умилква.
Качих се горе към стаята и хола,като свалих якето си и държах още котето.

Беше красив апартамент,но аз имах очи само за нея,начина по който се движеше,по който ме гледаше,по целия път не спрях да я гледам
-Е и моя палат ще ти хареса!
Видях как се радваше на котето,но сега щеше да има и други приятели
-Време е приятелите ти да бъдат и като теб,жени,вампири ,аз!Нали няма да ме смениш с коте?
Попиташ шеговито като тръгнах към нея и я прегърнах и целунах жадно
-Наркотик,ти си наркотик мила!Знаеш ли след периода ти ще те заведа в Братството,искам да се запознаеш с всички,а преиода ..искам да си с мен в имението,там няма опастност от подивели вампири,е освен мен

Приближи се към мен и ме хвана за кръста. Пуснах снежинка на дивана,погалих ръцете му,облегнах се назад,чувах как нежно ми шепти.
-Трябва да намериш морфин.
Обърнах се към него.
-Така няма да усещам болката,а и не бива да си около мен,ще се изкушиш,а може да забременея. Не се случва,често но се случва не бива да рискуваме,не бива да имам деца,те ще носят моята съдба.
Погалих го по бузата,целунах го:
-Трябва да остана тук и ти по добре е да не идваш...
Истината бе,че исках да ми помогне,че исках да ми помогне по най-добрия начин да ме люби докато отмине.

Погледнах я недоверчиво
-Морфин?Не Синфлу..
Тя какво говореше,аз щях да съм нейния морфин,а колкото до деца,..щях да съм щастлив да имаме,макар да бяхме заедно от часове..Хванах я за раменете ,но нежно въпреки че леко я разтърсих
-Не говори глупости,аз ще бъда до теб,ще облекчавам болката ти докато не отмине,ще те любя дори да не искаш...а ако имаш деца,те ще са от мен и няма да имат съдбата ти...
Целунах я,щеше да разбере,че с мен е в безопастност,че няма да позволя повече да страда
-Набий си го в главата,аз не съм като онзи мъж ,няма да те оставя,няма да те нараня,единствено ти ще си способна да го направиш,да се нараниш ако откажеш да ти помогна и да бъда да теб...

Въпреки това се опасявах не биваше да го засрамвам така,не биваше да имам дете от него. Усмихнах се и го погалих,след това се завъртях палаво,косата ми се завъртя. Леко го погали,след това тръгнах към към спалнята,като само трябваше да проследи дирите дрехи до спалнята. тогава на леглото видях седнал Веритас. Отстъпих назад,той се усмихна и каза:
-Ти си моя...
Изпищях,не можех да повярвам но след като Ревендж ме хвана се огледах нямаше го. Да не би да си внушавах но усещах аромата му:
-Той той е жив,той ще се върне за мен.

Малка палавница,не ми отговори,но и нямаше нужда,беше моя и нямаше къде да се дърпа.Остави ми диря от дрехи,но докато я стигна чух писъка й,затичах се и я намерих в спалнята,сякъш бе видяла призрак
-Кой мила?Кой е жив?Синфул??
Беше изплашена,явно призрак от миналото я преследваше
-Аз съм тук красавице,няма да те оставя,никой няма да те нарани
Прегърнах я силно,нека усети че е защитена и не е сама

-Той е жив Веритас е жив,не усещаш ли аромата му,той е,той е жив.
Сгуших се в него и скрих главата си.
-Знае къде живея,сигурно иска да ме отвлече. Сигурно иска да ме върне.
Хванах се за него не исках да ме пусне:
-Моля те не му позволявай да ме отвлече,да ме направи отново една робиня.
Не исках вече да съм тук в това тази къща не исках да спя в това легло в което бе седял той.

Сега го усетих,беше друг вампир и май наистина искаше моето момиче,но нямаше да я получи,никой не се занимаваше с Братството и особено с мен
-Не скъпа,няма да те върне,няма да ти стори нищо сега,ти си моя и той не може да те нарани
Тя се вкопчи в мен,сигурно не искаше да стои тук и я разбирах
-Няма да бъдеш робиня,не и докато съм жив,а за сега нямам намерение да умирам,искаш ли да те заведа у нас,там си в безопастност..

Кимнах извадих един куфар да пълня малко дрехи,както и кутията с която да прене Снежинка,щом знаеше къде съм нищо не му пречеше да ме отвлече.
-Добре не искам да ме открие не искам да съм отново негова робяня.
Подяволите бях белязана с него,той знаеше как да ме намери,а ако беше жив не можеше да убием симоат.
-Моля те само не му посягаи не бива да навличаме гнева на Скрайп Върджин.